Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 159

гр. Видин, 05.01.2018г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на седми декември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

               

                                           Председател: И. И.

                                                   Членове: Л. Л.                                                                                         

                                                                    Р. Д.

                                                                

при секретаря         А. А.                    и в присъствието на

прокурора                                                      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.              НЧХД  № 222   по описа

за 2017г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 381/21.06.2017г. по НЧХД № 33/2015г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия Н.И. с ЕГН ********** е признат: за НЕВИНЕН в това, че на 01.01.2015 г. около 20.00 часа на входа на жилищен блок „Малина на ул. „Шести септември в гр. Видин е нанесъл на В.К. *** с ЕГН ********** побой, в следствие на което получила телесни увреждания, които представляват временно разстройство на здравето, не опасно за живота, и е ОПРАВДАН по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК; за НЕВИНЕН в това, че на 01.01.2015 г. около 20.00 часа на входа на жилищен блок „М на ул. „* в гр. Видин е казал на В.К. *** с ЕГН ********** думите „курво с теб няма какво да говоря, боклук такъв и още веднъж „боклук такъв, и е ОПРАВДАН по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлен е гражданския иск предявен от В.К. П. срещу подсъдимия Н.И.И. със снета по-горе самоличност за сумата от 10 000 лева, претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане, считано от 01.01.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 540 лева, претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 01.01.2015 г. до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 500 лева адвокатски хонорар.

Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителя В.К. П., чрез повереника й адвокат Г.Г.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и разпоредбите на материалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена  и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като се уважи и гражданския иск.

Подсъдимият Н.И., лично и чрез своя защитник, моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

            При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него.  Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Видно от т.н. мотиви на ВРС, липсва анализ на доказателствата и не е установено фактическа обстановка, т.е. не е посочено кои обстоятелства се считат за установени. ВРС само е интерпретирал част от доказателствата. Посочил е, че има такива, които са в подкрепа на повдигнатите обвинения, но и такива, които ги опровергават. Без да анализира доказателствата, по отделно и в съвкупност, съобразно изискванията на чл.107, ал.5 от НПК, без да посочи кои гласни доказателства кредитира и на кои не дава вяра, и без да установи фактическа обстановка, ВРС, след фрагментарна интерпретация на свидетелски показания е заключил следното: „…На базата на изложеното съдът прави извод, че обвиненията не са доказани по безспорен и категоричен начин. Не може да се стигне до безусловна и неоспорима констатация, че престъпленията са извършени от подсъдимия, съгласно обвинението. …По този начин обвинението остава в значителна степен необосновано и в обратна насока опровергано от фактите изтъкнати от тримата други свидетели.“ Пълната липса на анализ на доказателствата и формалния подход на първоинстанционния съдия, се разкрива и в следното изречение от т.н. мотиви: „…Тази фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия И., показанията на свидетелите Й., Ф., Д., Т., Д. и И., заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни от 2015г., съдебно-медицинската експертиза по писмени данни от 2016г., медицинско удостоверение, съдебно-медицинско удостоверение, медицинско свидетелство и справка за съдимост, между които досежно това, което е прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което съдът ги възприема и кредитира.“ Без да визира каква фактическа обстановка е установил /„…това, което е прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано“/ и без да извърши анализ на доказателствата относно обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, ВРС е посочил, че се базира на всички събрани по делото доказателства /с изключение на показанията на свидетелите И. В. И. и Д.Д. Т., дадени при извършена между тях очна ставка – резултата от това съдебно следствено действие изобщо не е обсъден/, като ги е изредил. Това е в разрез с предходната част на изложението в т.н. мотиви, където ВРС е съзрял противоречие между доказателства, относно значими по делото факти. ВРС е интерпретирал показания на свидетеля Й., от една страна и на свидетелите Д., Т. и Д., от друга страна, като е посочил, че едните подкрепят обвинението, а другите – не. Видно е, че ВРС макар да е съзрял противоречие между гласни доказателства, относно значими по делото обстоятелства, не ги е анализирал по отделно и в съвкупност с всички останали доказателства /вкл. с писмените доказателства и заключенията на СМЕ/, не се е обосновал на кои дава вяра и на кои не, но е посочил, че кредитира всички, като подкрепящи фактическа обстановка, каквато всъщност не е установил. Не са анализирани и обясненията на подсъдимия Н.И.. Медицинската документация и СМ Експертизи, също само са споменати, без да е анализирано тяхното съдържание, съответно конкретните заключения на експертизите.

            Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

            Освен горното, при новото разглеждане на делото не следва да се повтори и друго нарушение допуснати от ВРС.

                 По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част. Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Съдията от ВРС, който е разглеждал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК.

            С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

            Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът

            Р    Е    Ш    И :

                ОТМЕНЯ  присъда № 381/21.06.2017г. по НЧХД № 33/2015г., по описа на Районен съд – Видин.

            ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в обстоятелствената част на решението.

            Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: