О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е-238

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

20.12.2017 г.

 

 

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на  .............................................   две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                Председател : Д. М.

Членове:1.С. С.                                                                                                                             2.Г. Й.

при секретаря     ........................................................ и с участието на прокурора .....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №402   по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 

 

Делото е образувано по частната жалба на В.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. Д., АК –В., служебен адрес гр. В., ул.. против Определение от 26.10.2017 г. на РС – К., постановено по гр. дело № 132 от 2017 г.Поддържа се ,че в настоящият случай исковата молба била входена на 17.07.2017 г. ,а плащанията на ответната страна в размер на 677 лева били на  дата 16.08.2017 г., т. е. плащането било извършено след датата на образуване на делото,което обуславяло плащането на разноските от страна на ответника.Иска се да се отмени  определение от 26.10.2017 г. постановено от РС – К. по гр. д. № 132/2017 г., с което е отхвърлена молбата  за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като се допуснете изменение на определение от 20.09.2017 г. постановено по същото дело в частта за разноските и  се осъди Народно читалище „П. - 1928 г." със седалище с. Р., общ. Б., ул.. вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел по ф. дело № 238/1997 г. на ОС – В. да заплати на В.Д.А. от с. Р., ЕГН **********, направените в съдебното производство разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответната страна    е взела становище ,в което поддържа ,че жалбата е неоснователна .

         След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

         Производството пред районния съд е  по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от В.Д.А. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските  и присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.Исковата молба е входена на 17.07.2017 г. ,а  ответната страна е изплатила претендираните от ищеца суми в хода на процеса в размер на 677 лева  на  дата 16.08.2017 г. Ищецът  е поискал присъждане на разноски, като е представил списък с разноските, в който е посочил и адвокатско възнаграждение от 300.00 лева. По делото е постановено определение в с.з. на 20.09.2017 г., с което делото е прекратено поради оттеглянето на иска.По направеното от ищеца искане за присъждане на разноски съдът е приел ,че  при прекратяване на дело поради оттегляне на иска не се изследва въпросът  ответникът бил ли е причина за завеждане на делото или не, за да понесе отговорността за разноските на ищеца, както и че не може ищец да предяви иск, след това да го оттегли и да претендира от ответника разноски, а дори напротив -при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.В обжалваното определение съдът е развил и допълнил правните си доводи ,като е приел ,че следва да се има предвид същността на оттеглянето на иска-това било волеизявление на ищеца, с което временно отлагал решаването на спора със сила на присъдено нещо. Това не зависело от волята на ответника. След оттеглянето на иска ищецът можел да предяви отново същия иск. Ако се приемело принципно, че при оттегляне на иск ответникът дължи разноски на ищеца, би се стигнало до това, че при повторно завеждане на делото ищецът ще може отново да претендира разноски, нещо което било несправедливо и нямало законово основание.Ответника нито би могъл да влияе върху възможността на ищеца да предяви иск, нито върху волята му да си оттегли иска. След като не бил решен въпросът за това основателна ли е претенцията на ищеца, не можело да се търси отговорност от ответника за разноски. Действително ответникът бил изразил воля за признаване на тази претенция, но делото не било прекратено въз основа на това признание. Предвид изложеното молбата се явявала неоснователна и следвало да се отхвърли.

При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира за установено от правна страна следното :

Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено ,тъй като е постановено в противоречие с процесуалния закон и правилата на правната логика.

Присъждането на разноските е регламентирано в Чл.78 ГПК ,като този текст регламентира само някои най-основни правила и в него не се дава правна регламентация на многобройните хипотези,които могат да възникнат в практиката.В настоящия казус е налице действително празнота в правото ,тъй като законът не съдържа отговор на въпроса следва ли да се присъждат разноски при оттегляне или отказ на иска когато  ответната страна е заплатила изцяло исковата претенция в хода на вече образуваното дело.Налага се тълкуване съгласно разпоредбата на Чл.78 ГПК по правилата на Чл.46 ал.2 Закона за нормативните актове.

По силата на Чл.78 ал.3 и 4 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска ,а също така има право на разноски при прекратяване на делото.Буквалното механично тълкуване на тези разпоредби налага извода ,че при всяко едно прекратяване на делото отговорността за разноски се възлага на ищеца .

Такова тълкуване противоречи на разума на закона и на правилата на правната логика.

Разпоредбата на Чл.78  ГПК съдържа общо 11 алинеи ,първите 4 от които регламентират общите правила за разпределяне на разноските ,а останалите алинеи –от 5 до 11 включително регламентират частни случаи на възлагане на разноските .Разкриването на разума на закона при запълването на правнота в правото следва да става чрез систематическо тълкуване на първите 4 алинеи във връзка на едни с други и схващането им в смисъл ,който произтича от общия разум на закона.Анализът на законовите текстове налага извода ,че на ищеца се дължат разноски когато ответникът с поведението си е дал повод за вавеждане на делото и когато ищецът е постигнал целения от него правен резултат –уважаване на исковата претенция.Когато в хода на делото ответникът е признал основателността на исковата претенция и изцяло е заплатил претендираните суми ,ищецът е постигнал дори нещо повече от осъдително решение ,поради което per argumentum a fortiori следва да се приеме ,че и в този случай му се дължат разноски ,и то дори на по-силно основание.Разпоредбата на Чл.78 ал.2 ГПК регламентира една частна хипотеза ,но тя следва да се тълкува разширително ,тъй като от нея може да се изведе един по-общ принцип –присъждането на разноските следва да бъде както с оглед на делото ,така и с оглед на процесуалното поведение на страните в хода на производството и причините за десезиране на съда.Правната логика налага на ищеца да се присъдят разноски и в случай когато ищцовата претенция е изцяло отхвърлена поради изплащане на претендираните суми в хода на процеса ,тъй като направените разходи са били необходими към момента на тяхното извършване .Чл.78 ал.4 ГПК следва да се тълкува стеснително в смисъл ,че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото с изключение на случаите ,когато съдът е десезиран поради заплащане на претендираните суми в хода на процеса.

Изпълнението на облигационното задължение не в уговорения срок ,а по-късно / в случая в хода на висящ съдебен процес/ е лошо /забавено/ изпълнение по смисъла на облигационното право ,което лошо изпълнение е вид правонарушение и не може да носи права ,тъй като аргументът „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение” е логически израз на един от основните принципи на правото. Той притежава убеждаваща сила и е в състояние успешно да противостои на други принципи и аргументи.  Този основен правен принцип,  заложен не само в българското и европейските законодателства води началото си от Римското право: „Nullus commodum capere protest de injuria sua propria” /”Никой не може да извлича изгода от собственото си правонарушение”/. Ето защо не може да се позволи на неизпълнилият точно облигационното си задължение да претендира разноски .

Може да се обобщи ,че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. При десезиране на съда с оттегляне или отказ на исковата молба ищецът има право на разноски, ако ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, както и че в такива случаи съдът е допустимо да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.В този смисъл е задължителната съдебна  практика,съгласно която  когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение  277 / 14.05.2014 г. на ВКС I г.о.по  ч.гр.д.№2432 по описа за 2014 г.,в което се приема ,че спорът по чл.74 ЗС за присъждане на извършени подобрения в недвижим имот е предизвикан от заведен преди това ревандикационен иск за същия имот. Ответниците по иска с правно основание чл.74 ЗС са дали повод за завеждане на това дело. Този повод е отпаднал в хода на висящия процес, тъй като обуславящият иск по чл.108 ЗС е бил отхвърлен с влязло в сила решение.  Независимо от това, че ищците са направили отказ от иска по чл.74 ЗС, направените от тях разноски следва да бъдат възложени на ответниците, които с поведението си са дали повод за завеждане на делото. В горния смисъл са и   определение №98 от 20.02.2009г. по гр.д.№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на ІІ ТО; определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес. С изброените определения на ВКС не е допуснато касационно обжалване по частни касационни жалби срещу определения на въззивни съдилища за присъждане на разноските на ищеца в посочената хипотеза, като по този начин обжалваните определения са влезли в сила. От същите принципни съображения изхожда и определение №626 от 20.08.12г. по ч.гр.д.№275/10г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза.

С оглед на гореизложеното следва да бъде изцяло отменено  Определение от 26.10.2017 г. на РС – К. постановено по гр. дело № 132 от 2017 г. вместо което да се осъди   Народно читалище „П. - 1928 г.", със седалище с. Р., общ. Б. ул... вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел по ф. дело № 238/1997 г. на ОС – В. да заплати на В.Д.А. от с. Р., ЕГН **********, направените в съдебното производство по гр.д.132/2017 г.на Кулския районен съд разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

         Следва да бъде отхвърлено искането  на В.Д.А. от с. Р. ЕГН ********** за присъждане на разноски  по ч.гр.д.402/2017 г. по описа на Видинския окръжен съд в размер на  200 лв. с оглед на обстоятелството ,че ответната страна с поведението си не е станала повод за завеждане на делото ,а същото е образувано поради неправилно приложение на закона от страна на районния съд .

Водим от горното Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И  :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение Определение от 26.10.2017 г. на РС – К. постановено по гр. дело № 132 от 2017 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА  Народно читалище „П. - 1928 г.", със седалище с. Р. общ. Б., ул.. вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел по ф. дело № 238/1997 г. на ОС – В. да заплати на В.Д.А. от с. Р., ЕГН **********, направените в съдебното производство по гр.д.132/2017 г.на Кулския районен съд разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Д.А. от с. Р., ЕГН ********** за присъждане на разноски  по ч.гр.д.402/2017 г. по описа на Видинския окръжен съд в размер на  200 лв.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :