Районна прокуратура гр.Видин е внесла обвинителен акт по обвинението на Б.Б.Б. ***, ЕГН:********** и М. П.Х. ***, ЕГН:********** по обвинението за извършено престъпление по чл.206, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД №1279/2015г. по описа на Видински районен съд, който с присъда №478 от 14.11.2016г. е признал двамата подсъдими за невиновни да са извършили престъплението, в което са обвинени, а именно, че на 01.11.2011г. в съучастие като съизвършители противозаконно са присвоили чужда движима вещ, която са владеели, а именно: товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.номер **** на стойност 5 830.00лв., собственост на  „****“ ЕООД гр.К. обл.С. представлявано от Г.Ж.М., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал и двамата подсъдими.

Против присъдата на ВРС е подаден протест от РП гр.Видин, по който е образувано ВНОХД №335/2016г. по описа на Видински окръжен съд. Съдът с Решение №21 от 14.03.2017г. е отменил присъдата на ВРС и върнал делото на същия съд за ново разглеждане за отстраняване на допуснато процесуално нарушение по чл.305, ал.3 от НПК, тъй като липсват мотиви към присъдата. Съдът е посочил в решението, че ВРС не е обсъдил събраните по делото доказателства, най-вече предварителния договор, сключен между подсъдимите и Г.Ж.М., както и противоречията между обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелят Неофитов.

При новото разглеждане на делото е образувано НОХД №419/2017г., по което с присъда №341 от 31.05.2017г. съдът е признал двамата подсъдими за виновни, че са извършили престъплението, за което са обвинени , като им е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Производството по настоящото дело е образувано по жалбата на Б.Б.Б. против присъдата на ВРС от 31.05.2017г., като в съдебно заседание подсъдимият М.Х. се е присъединил към жалбата на подсъдимия Б.Б..

В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения . Посочва се, че в хода на производството по делото не са били събрани никакви доказателства, които да обуславят по категоричен и безспорен начин авторството на деянието, а присъдата почива изцяло на предположения, което е нарушение на чл.303 от НПК. Поискано е да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от ВРС.

В съдебно заседание процесуалния представител на подсъдимите подробно е развил оплаквания за допуснатите материално-правни и процесуални нарушения при постановяване на обжалваната присъда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Видин оспорва жалбата като неоснователна.

С Присъда №110 от 20.09.2017г. настоящият състав е отменил Присъда №341 от 31.05.2017г., постановена по НОХД №419/2017г. по описа на РС-Видин, като е признал и двамата подсъдими за невинни в това, че на 01.11.2011г. в гр.Видин в съучастие като съизвършители противозаконно са присвоили чужда движима вещ, която са владеели, а именно посочения по-горе товарен автомобил, собственост на „******“ ЕООД гр.К., обл.С., поради което съдът ги е оправдал по повдигнатото им обвинение по чл.206, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши служебна проверка на присъдата с оглед чл.313 от НПК намира, че същата е постановена при нарушение на материалния закон, на което основание е оправдал и двамата подсъдими.

ВРС е приел за установена от събраните по делото доказателства фактическата обстановка, която е описана в обвинителния акт, поради което е приел обвиненията за доказани без да обсъди основното по делото доказателство, а именно сключения между страните договор за прехвърляне на МПС, каквито са били и указанията на ВОС в отменителното решение. Съдът се е съобразил единствено с показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочил на кои дава вяра без да обсъди обстоятелствата, които се установяват от техния разпит и да направи логична връзка с действителните отношения между страните. По ДП №ЗМ450/17.04.2014г. по описа на РУП-Видин е приложен препис от договора, който е сключен между управителя и едноличен собственик на капитала на „*****“ ЕООД Г.Ж.М. и двамата подсъдими в качеството си на управители и представители на „*****“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, които са подписали договора в качеството на купувачи. Договорът е сключен на 19.08.2011г. за покупко-продажба на МПС между тези страни, като М. е действал като продавач-обещател, тъй като е посочено, че става въпрос за предварителен договор. По силата на този договор същият като представител и едноличен собственик на фирмата си се е задължил да продаде на купувача „******“ ООД товарен автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег.номер *****, като купувачите са се задължили да заплатят договорната цена в размер на 9 000лв. на разсрочено плащане, а именно в деня на подписване на договора са изплатили сумата 4 500лв., а останалите 4 500лв. са се задължили да изплатят на фирмата продавач до 30.10.2011г. В договора са уредени подробно правата и задълженията на продавача и на купувача, като продавачът се е задължил да предаде автомобила в деня на подписване на договора, като е посочено, че договора служи и за опис на предаването на МПС. Договорът е с нотариална заверка на подписите от същата дата от нотариус В. район РС гр.С.

Изследвайки така сключения между страните договор съдът приема, че същият съдържа всички реквизити на договор за покупко-продажба на МПС, като същият има признаците на договор за покупко-продажба, тъй като в него страните са уговори продажната цена, вещта е предадена в деня на сключване на договора заедно със свидетелството за регистрация на автомобила и договорът е с нотариална заверка на подписите, което е изискване при прехвърляне собствеността на МПС. При това положение следва да се приеме, че собствеността върху автомобила е била прехвърлена със сключения между страните договор, а при неспазване на клаузата от договора за заплащане изцяло на цената на закупената вещ, продавачът е имал възможностите, посочени в чл.201 от ЗЗД, като в разпоредбата на чл.24 от ЗЗД изрично е посочено, че при договори за прехвърляне на собственост върху определена вещ прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде и самата вещ, което е аргумент, че договорът е възпроизвел своето прехвърлително действие и следва да се категоризира като договор за покупко-продажба на изплащане на цената на вещта.

В досъдебното производство са приложени и писмени доказателства, от които се установява, че на 01.11.2011г. дружеството „*****“ ООД гр.Видин е сменил собствениците си, като двамата съдружници и подсъдими Х. и Б. са продали дяловете си, които имат по равно в дружеството на Н.К.Н. на основание чл.129 от ТЗ. Договорът е нотариална заверка на подписите, като в момента на сключването му е подписан приемно-предавателен протокол, с който продавачите са предали на купувача индивидуализирани вещи, собственост на прехвърленото дружество, между които е посочен и товарния автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.номер *****.

Всички тези посочени писмени доказателства преценявайки ги наред с показанията на разпитаните по делото свидетели, навеждат на извода, че подсъдимите не са извършили престъплението, за което са обвинени по чл.206, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Установява се, че движимата вещ, която обвинението посочва, че е предмет на престъплението, по силата на договора за покупко-продажба е станала собственост на двамата подсъдими, а не става въпрос за чужда движима вещ, както е посочено в обвинението и в обжалваната присъда. Не се доказва и наличието на съучастие в извършване на умишлено престъпление, както е посочено в  обвинителния акт, на основание чл.20, ал.2 от НК. По делото не са събрани никакви доказателства за умисъл между двамата подсъдими да осъществят престъпление по чл.206, ал.1 от НК с пряк умисъл, както е посочено в обвинителния акт, като заедно да са насочили действията си с умисъл за присвояване на чужда вещ и то след прехвърляне на дружествените си дялове на трето лице, както е посочено в обвинителния кат, че изпълнителното деяние е започнало на 01.11.2011г., когато подсъдимите са прехвърлили дружеството, в което са съдружници на трето лице. От приемно-предавателния протокол е видно, че от тази дата автомобилът е бил предаден на купувачът на дружеството с нотариална заверка на същия и подпис на лицето и свидетел по делото Н.Н.. При това положение не може да се приеме, че след тази дата двамата подсъдими са осъществявали владение върху вещта , което е основно изискване за осъществяване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

По изложените по горе съображения Окръжният съд приема, че между двамата подсъдими и собственикът на дружеството  „****“ ЕООД са възникнали гражданско-правни отношения, по силата на които продавачът е имал възможност както да поиска заплащане на остатъка от цената на вещта, така и да поиска разваляне на Договор за покупко-продажба, което същият не е сторил в продължение на повече от 5 години от извършване на сделката. 

Съдът оправда подсъдимите по повдигнатите им обвинения поради липса на извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради недоказване на обвинението от обективна и субективна страна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                   2.