П Р О Т О К О Л № 68

   Гр. Видин, 11.10.2017 г.

 

ВИДИНСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД ………………………… в публично

съдебно заседание на единадесети октомври 2017 г. в състав

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.Л.

                                                 СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Ф. Н.

                                                                                        2.Д.Д.

     

При участието на секретар:  А.А.

и прокурора: В.Д. сложи за разглеждане

ЧН дело № 189 по описа за 2017 год. докладвано

от съдията Л.Л.

на именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВИДИН – се явява прокурорът В.Д..

МОЛИТЕЛЯТ В.П.Н. – се явява лично и с адв.К.Г. ***.

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК, относно доказателства и отводи.

Прокурорът Д. – Да се даде ход на делото, нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.Г. – Да се даде ход на делото, нямаме искания за отводи и доказателства.

СЪДЪТ намира, че няма пречка за даване ход на делото, за което 

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРИЕМА представените с молбата за реабилитация писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост от 21.06.2017г. на В.Н.; у-ние № 1250/23.06.2017г. от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Видин; у-ние № 2746/2017г. от 22.06.2017г. от Окръжна Прокуратура – Монтана;  справка за общо задължение на Н. от НАП – Велико Търново, Офис – Монтана; разпореждане за частично прекратяване на производство за принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК на НАП ТД Велико Търново- Офис-Монтана; вноска бележка към бюджета от 22.06.2017г.; характеристика на В.Н. ***; характеристика на Н. от негови познати.

ПРИЕМА като писмени доказателства изискваните от Съда и представени документи по делото както следва: писмо № 11-03-1654/18.07.2017г. на НАП, ТД Велико Търново, офис Монтана; писмо№ 1103-1654/28.08.2017г., от НАП, ТД Велико Търново, офис Монтана.

 

Адвокат Г. – Поддържам така депозираната молба, няма да сочим други доказателства.

 

Прокурорът- Не оспорвам молбата, няма да соча доказателства.

СЪДЪТ

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

 

ПРОКУРОРЪТ Д. – Моля да реабилитирате В.Н. предвид на това, че по отношения на същия са налице условията на чл.87 от НК. Изтекли са регламентираните срокове от изтърпяване на наказанието.  Относно наказанието за престъпление спрямо чужда собственост чл.216 НК, то е по споразумение, което съгласно закона, не би могло да се постигне ако вредите не са възстановени или обезпечени. За което считам че са налице условията на чл.87 за реабилитиране.

 

Адвокат Г. - По отношения на трите осъждания на Н., за всяко едно от тях е сключвал споразумение, видно от свидетелството за съдимост, т.е. щетите са възстановени. В депозираната молба съм посочила правната квалификация досежно реабилитацията която сме поискали по чл.87 НК, като основание за реабилитацията, но съдът не е обвързан и  от гледна точка на правната квалификация по отношение на НОХД 289/2000г., по което Н. е реабилитиран по право, т.е. съдебната реабилитация е по другите 2 осъждания и няма пречка съда да ги прецени като правилни. По отношение НОХД № 70/2011г. и НОХД № 278/2010г. е изтекла абсолютна давност по смисъла на чл.88а,  вр. чл.82, ал.4 вр.с чл. 82,ал.2,т.5 от НК, но няма пречка за съдебна реабилитация. Моля да приемете че са налице условията Н. да бъде реабилитиран.

Молителя Н. в лична защита – нямам какво да добавя в лична защита към казаното от адвоката ми.

 

СЪДЪТ                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА  на осъденият – искам да бъда реабилитиран.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и юридическа страна и въз основа на данните по делото, становищата на страните и закона намира следното:

Видно от свидетелството за съдимост В.П.Н. е осъден както следва: по НОХД № 289/2000г. на Белоградчишки РС с влязло в сила споразумение от 29.08.2000г. му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 100/сто/ лева за извършено деяние на 23.04.2000г., като вредите от престъплението са възстановени до приключване на досъдебното производство; по НОХД № 278/2010г. със споразумение влязло в сила на 27.10.2010г. на Н. е наложено наказание „пробация”  за деяние извършено на 04.09.2010г., което наказание видно от удостоверението № 1250/23.06.2017г.  на Районна служба изпълнение на наказанията Видин е изтърпяно на 04.11.2011г.; по НОХД № 70/2011г. на Окръжен Съд-Видин със споразумение, влязло в сила на 22.02.2011г. на Н. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години, считано от влизане на определението в сила, като наказанието е за деяние извършено за периода м.януари 2010г. до 09.06.2010г.

Наложеното наказание „глоба” в размер на 100/сто/ лева по НОХД № 289/2000г. на БРС следва да се приеме, че е изтърпяно на 01.01.2011г., с оглед чл.171, ал.2 от ДОПК. Независимо от писмата № 11-03-1654/18.07.2017г. на НАП ТД Велико Търново, офис Монтана и № 1103-1654/28.08.2017г., от НАП ТД Велико Търново, офис Монтана, където е отбелязано, че това вземане е погасено по давност на 01.11.2016г.,  то такова становище не е съобразено със закона и респективно с посочената разпоредба от ДОПК, по смисъла на която с изтичането на 10/десет/ годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността, освен в случаите когато вземането е отсрочено или насрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая не са налице отсрочване, разсрочване или спиране по искане на длъжника. При това положение следва да се приеме, че наказанието е изпълнено към датата която е станало неизпълнимо поради погасяването му по давност, а именно 01.01.2011г. Видно е, че за това осъждане е налице хипотезата на чл.86, ал.1, т.3 от НК, тъй като в течение на 1/една/ година от изпълнение на това наказание, както и до момента Н. не е извършил друго престъпление от общ характер. Налага се извода, че за това първо осъждане Н. е реабилитиран по право, считано от 01.01.2012г.  При това положение, молбата за съдебна реабилитация относно посоченото осъждане е недопустима, тъй като настъпилата реабилитация по право изключва съдебната реабилитация по чл.87 от НК.

Както беше посочено по – горе наложеното наказание „пробация” по НОХД № 278/2010г. на БРС е изтърпяно на 04.11.2011г. От момента на изтърпяването до настоящия момент, осъдения Н. не е извършил друго престъпление. Видно от положителните характеристики представени по делото и удостоверението от ОП-Монтана, че срещу Н. няма образувани наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, както и от обстоятелството, че молителя е заплатил дължимата на Държавата глоба /макар, че вземането е било погасено по давност/, като израз на добра воля, се налага извода че Н. е показал добро поведение  от изтърпяване на наказанието до настоящия момент. Тъй като посоченото дело е приключило със споразумение, което съдът е одобрил следва, че са били налице условията на чл.381, ал.3 от НПК, респективно причинените имуществени вреди са възстановени или обезпечени. При това положение следва да се приеме, че са налице условията за съдебна реабилитация на посоченото осъждане. Относно него,  са налице и условията по чл.88а, ал.1 от НК, т.е. за реабилитация по давност, която не изключва съдебната реабилитация в която насока е решение  № 388/1991г. на І-во н.о. на ВС на РБ.

Наложеното наказание по НОХД № 70/2011г. на ОС-Видин е изтърпяно на 22.02.2014г. От момента на изтърпяването до настоящия момент, осъдения Н. не е извършил друго престъпление. Видно от положителните характеристики представени по делото и удостоверението от ОП-Монтана, че срещу Н. няма образувани наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, както и от обстоятелството, че молителя е заплатил дължимата на Държавата глоба /макар, че вземането е било погасено по давност/, като израз на добра воля, се налага извода че Н. е показал добро поведение от изтърпяване на наказанието до настоящия момент. С престъплението предмет на делото не са причинени вреди. Налице са условията за допускане на съдебна реабилитация и за осъждането по цитираното по-горе дело.

Предвид горното и на основание чл.436, ал.1 от НПК СЪДЪТ

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА съдебна реабилитация на осъжданията на В.П.Н. с ЕГН ********** по НОХД № 70/2011г. по описа на Окръжен Съд – Видин и по НОХД № 278/2010г. по описа на Районен Съд – Белоградчик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  молбата на В.П.Н. в частта й с която се иска съдебна реабилитация на осъждането по НОХД № 289/2000г. по описа на Районен Съд-Белоградчик, тъй като за това осъждане молителят В.П.Н. с ЕГН ********** е реабилитиран по право, съобразно чл.86, ал.1, т.3 от НК.

Определението може да се обжалва и /или/ протестира пред Софийски Апелативен Съд в седмодневен срок от днес.

На съдебните заседатели да се изплати възнаграждение за времето от 14.00ч. до 15.30 ч.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 15.30 часа.

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                       2.

 

 

 

                          СЕКРЕТАР: