МОТИВИ към присъда №107/14.09.2017г. по ВНОХД№147/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

 

            С присъда № 266/26.04.2017г. по НОХД № 1380/2016г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия Д.Н.А. - роден на ***г., гражданин на Великобритания е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2015 г. в село Н. област Видин пред заведение „****“ нанесъл удар с нож в областта на корема на Г.П.Г. *** с което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в нараняване, проникнало в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи - оментум и тънко черво - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимия Д.Н.А. е осъден да заплати на Г.П.Г. с ЕГН ********** сумата 8000 лева, обещетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 28.11.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1000 лева, разноски по делото, като гражданския иск в останалата част до пълния му размер от 100 000 лева е отхвърлен. Подсъдимия Д.Н.А. е осъден  да заплати в полза на ОД МВР Видин сумата в размер на 280 лева, изразходвана за изготвяне на експертизи и превод и по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 350 лева, изразходвана за изготвяне на експертиза и явяване на вещи лица, както и сумата 270 лева, изразходвана за преводач и сумата от 320 лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Постановено е ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. парче от дървена дръжка с размери 35 х 2,5 см и 1 бр. парче от дървена дръжка с размери 104 х 2,5 см. - на съхранение в РУ - Видин, да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени.

            Против присъдата в срок е подадена жалба от частния обвинител и граждански ищец Г.П.Г., чрез неговия адвокат Ц.И.. В жалбата са развити съображения, че присъдата, в частта с която е уважен гражданския иск и е наложено наказани, е постановена в нарушение на закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи наложеното наказание „лишаване от свобода” и се отмени приложението на чл.66 от НК, а също така и да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.

            Против присъдата в срок е подадена и жалба от подсъдимия Д.Н.А., чрез защитникът му- адвокат С.С.. В жалбата са развити съображения за неправилност на присъдата, тъй като подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан ИЛИ наказанието на подсъдимия да бъде намалено, като му бъде наложено наказание „пробация“.        

            Представителя на Окръжна прокуратура – Видин поддържа, че присъдата в наказателната й част е правилна и следва да бъде потвърдена, тъй като не може да се приеме, че подсъдимия е действал при неизбежна отбрана, защото е имал и други възможности да се защити, като удара с нож е застрашавал живота на пострадалия. От друга страна, прокурорът заяви, че тъй като има нападение от страна на пострадалия, присъдата в гражданската й част следва да бъде изменена, като обезщетението за неимуществени вреди по гражданския иск следва да бъде намалено от 8000 лева на 6000лева.   

            От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Д.Н.А. и свидетелят Г.Г. ***.

            Вечерта на 27.11.2015г. и двамата били в заведението*******“, което се намира в центъра на село Н.. Били на отделни маси в различни компании. Г. бил с приятели, включително свидетелите К.К. и Р.Б. като по – късно се присъединила свидетелката Г.Й.. Играели на сварка /игра на карти със залози/. На друга маса в заведението бил подсъдимия Д., свидетелката Р.В, с която живее във фактическо съжителство от около 7 години,  и дъщерята на свидетелката Г.Й.. Играели домино. На масата при тях седял за известно време и свидетеля Н.С.М., съпруг на свидетелката Л.Т.М., която стопанисва заведението и работила на бара. Подсъдимия Д. пиел бира, а свидетеля Г. пиел вино. В един момент, към полунощ, по време на играта на сварка, свидетеля Г. се ядосал на свидетелката Й.. Той предприел груби физически действия спрямо нея /бутане, хващане за косата/ с цел да я изгони от заведението. Сторил го в присъствие на детето й, което се разплакало. Подсъдимият се намесил, за да защити Й.. По този повод, възникнал физически конфликт между него и Г.. Присъстващите в заведението мъже веднага ги разтървали, и нямало негативни последствия за двамата участници в конфликта. С оглед случилото се, стопанката – свидетелката Л.М.решила да приключи работа и разпоредила на посетителите да напуснат заведението. Било вече след полунощ на 28.11.2015г.

            Около петнадесет минути след инцидента в заведението, свидетелите Г. и К. си тръгнали от там. Когато излезли навън, забелязали пред себе си подсъдимия Г. и приятелката му – свидетелката Р.В., които си били тръгнали малко преди тях и се били отправили към дома си. Г. взел намираща се наблизо дървена дръжка от метла и с нея нападнал в гръб подсъдимия Д.. Г. сторил това бързо, без предупреждение, изненадващо и напълно неочаквано за подсъдимия. С дървената дръжка Г. започнал да удря подсъдимия по главата и тялото. Ударил и приятелката му – свидетелката В.. Двамата се опитвали да се завардят с ръце. От побоя дървената дръжката се счупила. Вследствие на ударите подсъдимия паднал на колене. Двамата се хванали, като Г. бил надвесен над Д.. Подсъдимият бръкнал в джоба си, напипал джобната си ножка с дясната си ръка и намушкал Г. в корема от ляво. Г. почувствал силна болка. В този момент свидетеля К. се спуснал да ги разтървава. Тогава К. усетил че Д. има нож в ръката си който не бил забелязал. След като бил прободен Г. се отдръпнал, усетил топлина, кръв, но останал прав. Той и К. се качили в джипа на Г. и се отправили към болницата в град Видин. Д. бил замаян и останал да лежи на земята. Свидетелката Василева се обадила в полицията и на „Спешна помощ“, където впоследствие бил закаран, а след това и в полицията.

            К. закарал свидетеля Г. ***. По пътя Г. се обадил на 112 и съобщил, че е подсъдимия го е пробол в корема.

            При извършения оглед на местопроизшествие на 28.11.2015г. са иззети и описани следните веществени доказателства: парче от дървена дръжка с дължина 104 см. и дебелина 2,5 см., „…В единия край се наблюдава счупване на дръжката и заострен връх с неправилна форма“ и парче от дървена дръжка с размери 35 см. дължина 2,5 см дебелина, „…което в основата си е с черна пластмаса с нарези, а в предния край заострено с неправилна форма“.

            Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 21/2016г., на Г.Г. е причинено: прободно-порезно нараняване на лява половина на корема с нараняване на тънко черво и оментум и нараняване на последния. Проведено е болнично лечение с оперативна интервенция. Описаните травматични увреждания по местоположение и характер отговарят да са причинени с нож. Причинено е нараняване, проникващо в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи/оментум и тънко черво/.

            Видно от заключението на допълнителната съдбно-медицинска експертиза по писмени данни № 45/2016г., причинено е прободно - порезно нараняване на лява долна част на корема, проникващо в кормената кухина с нараняване на вътрекоремни органи- оментум /голямо було/ и подлежаща стена на тънко черво с пролапс на оментума навън /изпадане на част от голямото було през отвора на коремната стена навън/. Отварянето на коремната стена нарушава херметичността осъществява контакт с външната среда и опасността от внасяне на болестотворни причинители е огромна. Опасност има и от внасянето на микробни причинители и чрез острието на ножа. Нараняване на чревната стена и излив на чревно съдържимо в корема неминуемо води до тежка инфекция и перитонит/възпаление на коремната стена/ с ангажиране на вътре коремните органи. Горното налага задължителна и своевременна хирургична интервенция, за да се избегне настъпването на смърт от последиците на нараняването.

            Видно от епикриза на Г.П.Г. от отделение „Хирургия“ към МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин, той е постъпил на 28.11.2015г. и е изписан на 07.12.2015г.

            Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 22/2016г., на Д.Н.А. е причинено: контузия на главата с разкъсно-контузна рана с дъговидна форма и дължина 10 см. в окосмената й част, наложило зашиване. Назначено е лечение с антибиотик /оспомокс/. Липсва огнищна неврологична симптоматика. Не е провеждано болнично лечение. Описаното травматично увреждане се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет и отговаря да е причинено по начина и времето, визирани във фактическата обстановка. Липсват данни за изпадане в безсъзнателно отношение. Причинено е временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

            Видно от заключението на комплексната съдебно-психологична експертиза, назначена пред първата инстанция, няма данни подсъдимия Д. към нощта та 27.11.2015г. да е бил в състояние на афект. Видно от психологичното изследване на Д., той е подложен на тест за агресивност на Бъз-Дюрки и на тест на К.Томас за изследване на типични начини на реагиране в конфликтни ситуации. Цялостния резултат от теста за агресивност е, че лицето не е агресивно. От методиката за изследване на типични начини на реагиране в конфликтни ситуации на К.Томас е установено, че лицето /подсъдимия Д./ има много висока склонност към бягство от конфликти, доминираща склонност към приспособяване към тях, средни стойности на скалите сътрудничество и компромис и много ниски резултати по скалата за съперничество. В с.з. пред ВРС вещото лице д-р Кичашки е казал, че е възможно подсъдимия да е бил уплашен, когато е ударен по главата, което е нормална психологична реакция. ВЛ д.р Г. е подкрепил казаното от д-р Кичашки.

            Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: показанията на свидетелите К.М.К. /разпитан пред първата и въззивната инстанции/, Р.Д.В., Г.С.Й.,Р.В.Б. /показанията му от ДП, инкорпорирани в доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК/, Н.С.М., Л.Т.М. заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 21/2016г.; заключението на допълнителната съдбно-медицинска експертиза по писмени данни № 45/2016г.; заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 22/2016г.; заключението на комплексната съдебно-психологична експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие от 28.11.2015г., ведно с фотоалбум към него; докладна записка № 1786р-15148/30.11.2015г., относно постъпило обаждане на тел.112; епикриза на Г.П.Г. от отделение „Хирургия“ към МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин; лист за преглед на пациент в спешно отделение № 021248/28.11.2015г.; искане за образна диагностика от 28.11.2015г.;допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение; веществени доказателств- парче от дървена дръжка с размери 35х2,5 см и парче от дървена дръжка с размери 104х2,5 см. Няма противоречия между горните доказателсдтва. Гласните кореспондират помежду си, с писмените и веществените и съдът ги кредитира. Обясненията на подсъдимия Н.А.Д. не са в противоречие с горните доказателства, поради което Съдът ги кредитира, като ги преценява не само като средство за защита, но и като важно доказателствено средство. ВОС намира за необходимо да акцентира и върху доказателствата които разкриват личността на подсъдимия и го характеризират в аспект, които е релевантен, съобразно предмета на делото. Видно от показанията на свидетеля Н.М., той е казал: „…Познавам Н. от както е дошъл. Пред нас не е правил проблеми. Той има много приятели от както е дошъл. …“ Както беше посочено по – горе, видно от заключението на комплексната съдебно-психологична експертиза, Д. не е агресивен, има много висока склонност към бягство от конфликти, доминираща склонност към приспособяване към тях, средни стойности на скалите сътрудничество и компромис и много ниски резултати по скалата за съперничество. Тези доказателства, кореспондират с другите посочени по – горе относно поведението на подсъдимия при конфликта с Г. извън заведението, както е описано във фактическата обстановка.

            ВОС кредитира показанията на свидетеля Р.В.Б., така както са дадени на ДП. Причината да бъдат прочетени е, че за разлика от ДП пред ВРС свидетеля е заявил, че не знае коя е причината за конфликта между Г. и Д. в заведението. На ДП същия свидетел е казал за разпрата между Г. и Й. и намесата на Д. в защита на последната. ВОС кредитира тези показания на свидетеля, които освен, че са последователни, категорични, конкретни и депозирани скоро след събитието, напълно кореспондират с останалите гласни доказателства. Следва да се посочи, че за конфликта между Д. и Г. извън заведението, преки впечатления имат само те двамата и свидетелите В.и К.. Видно е, че няма противоречия между показанията на К. /дадени пред първата и пред въззивната инстанция/ и В.и обясненията на подсъдимия. Следва да се подчертае, че независимо от обстоятелството, че свидетеля К. е приятел на Г. и проявява естествено пристрастие към него и тезата му, която се изразява в известна колебливост и желание да пресъздаде евфемистично ролята на Г. в побоя, показанията относно значимите обстоятелства по делото са в унисон с тези на В. и с обясненията на подсъдимия. Това е така за обстоятелствата, че Г. е нападнал подсъдимия в гръб с дървена дръжка от метла, че го ударил няколкократно, че ударил и свидетелката В., че при побоя дръжката се счупила, след което Г. не си тръгнал, но скъсил дистанцията на конфликта, захващайки подсъдимия с ръце, че тогава Д. пробол Г. в корем с джобната си ножка.

            Показанията на Г.П.Г., до голяма степен са в унисон с установената фактическа обстановка. Те кореспондират с останалите доказателствата по делото, относно обстоятелствата до излизане от заведението, т.е. преди конфликта между свидетеля и подсъдимия извън заведението. За случилото се след това, показанията на Г. освен, че са в противоречие с показанията на К. и В., и с обясненията на Д., то налице е и противоречие между казаното от Г. пред Съда и заявеното от него на ДП. Тези противоречия в показанията му са констатирани от ВРС, поради което в с.з. са прочетени показанията от ДП, при условията на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. На ДП Г. е посочил: „…След това аз тръгнах да си тръгвам заедно с К. и на излизане от входа от дясната страна видях Н. да говори с Р., която му е приятелка. Н. тръгна към мен без да казва нищо и аз се изплаших и взех дръжката от метлата и ударих Н. два пъти – по рамото и по главата. Ударите попаднаха в дясното рамо на Н. и в главата му от дясно. След това изпуснах дръжката на метлата, Н. се наведе и извади нож с дясната си ръка и ме набоде в корема от лявата ми страна. …“ Пред ВРС Г. е казал: „…Н. беше от вън и извади нещо от дясната си страна, някъде от колана. Извади нож. До мен имаше една метла от лявата страна и аз, за да се защитя я взех и го ударих. Не усетих какво стана. Той тръгна към мен и след това усетих болка. Той замахна с ножа да ме наръга и ме наръга. След това тръгнахме за бърза помощ. …“ Видно е, че Г. сочи, че подсъдимия с поведението си е провокирал и инициирал конфликта. При съпоставката на това което е казал в тази насока на ДП и пред Съда, се разкрива градация и тенденциозност. На ДП Г. е посочил, че е ударил подсъдимия, тъй като той е тръгнал към него, след ударите Д. се навел,  извадил нож и го намушкал. Пред Съда Г. е заявил друго, респ. че Д. извадил нож и тръгнал към него, и независимо, че Г. го ударил, за да го спре, подсъдимия успял да го наръга. ВОС намира, че дори само тази липса на последователност в показанията на свидетеля, поставя под съмнение тяхната достоверност. Степента на обективност на показанията, не е в зависимост от обстоятелства, като тези посочени от свидетеля като причина за противоречията, респ., че при разпита на ДП е бил все още уплашен и го е боляло. Според ВОС показанията на Г. изразяват неговия стремеж, в разрез с обективността, да обоснове действията си по физическата саморазправа с подсъдимия, с инициатива за такава от страна на последния. В тази насока, освен, че са налице противоречия в самите показания на свидетеля, то те са и в противоречие с показанията на приятеля му – свидетеля К., а също и с тези на В., и с обясненията на подсъдимия. Поради това, за посочените обстоятелства, ВОС не дава вяра на показанията на свидетеля Г..

            От така установената фактическа обстановка ВОС намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимия Д.Н.А. не е осъществил състава на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.   

            Съдът намира, че тезата на обвинението за съсавомелно поведение на подсъдимия по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, респ. че умишлено е причинил средна телесна повреда на Г. е неоснователна, предвид доказателствата и в контекста на цялостната ситуация. Описаната случка извън заведението представлява сцена на внезапна яростна агресия и интензивно насилие от Г. върху подсъдимия и приятелката му, което с оглед естеството си неминуемо е предизвикало в Д. състояние на шок и чувства на силен страх, и безизходица. За Съдът няма съмнение, че подсъдимия, в това си състояние, е използвал джобния си нож като единствена възможност да се отърве от нападателя. В това положение, когато върху подсъдимия попадали удари с дървената дръжка, когато е чувал виковете на жената до него, с която живее на съпружески начала, когато е бил ударен силно по главата, замаян и повален, той не е имал възможност да премисля и предприема друго адекватно действие за отпор на нападението, освен това което машинално е сторил с джобния нож, който напипал в джоба си. Нещо повече, с оглед динамиката на ситуацията и състоянието на подсъдимия- зашеметен и ужасен, той не е имал задължение да избере такъв начин на защита, чрез който да не накърни нападателя си или да го увреди точно в степента в която самия той е увреден. Изискване за такова премерване и съпоставяне е абсурдно. Доколкото първоинстанционния съд е изразил съображения в обратна насока, то те са погрешни. Другото би означавало, поначало да е изключено приложението на чл.12, ал.1 от НК в случаи на смърт на нападателя, което е в разрез със закона и съдебната практика. Видно от обясненията на подсъдимия, той сочи, че от удара по главата е паднал на колене, ударите продължили, чувал виковете на приятелката си, в това положение видял надвесения над себе си Г., който продължавал да го удря. Тогава помислил, че Г. ще го убие, след което няма спомен, респ. че е използвал джобния си нож и как е закаран в болницата. В крайна сметка подсъдимия е увредил Г., за да се защити и за да преустанови нападението му, а не самоцелно, за да му причини средна телесна повреда. Действително, едва след като получил пробождането, свидетеля се е отдръпнал и е преустановил физическата разправа. Показателно за липсата на умисъл у подсъдимия да извърши нещо друго различно от това да защити себе си и приятелката си, и да отблъсне нападението, е и обстоятелството, че освен прободно- порезното нараняване, след което нападателя се отдръпнал, подсъдимия не е сторил, нито е понечил да стори, нещо друго, физически или вербално, по отношение на Г.. Неприемлива е теза, че нападението е преустановено след като от ударите дръжката се счупила и Г., и Д. се хванали. Близкия захват не е преустановяване на физическата атака на Г., а нейно продължение, още повече в ситуацията когато  подсъдимия е ударен в главата, зашеметен и повален, а свидетеля Г. е прав и надвесен над него. В тази ситуация Г. е имал изключителното предимство да продължи побоя над подсъдимия, а последния не е имал възможност за ефективна защита с голи ръце.

            Следва да се отбележи, че фактическата обстановка установена от първоинстанционният съд е до голяма степен е правилна. Неправилна обаче е преценката от ВРС на значимите по делото обстоятелства, през призмата на състава от НК, по който е повдигнато обвинението срещу подсъдимия. Тази неправилност се задълбочава и продължава в юридическите изводи сторени от ВРС. На последната страница от мотивите е визирано: „…Установената фактическа обстановка, изяснена от обсъдените събрани доказателства, не дава възможност за извод, че не е общественоопасно деянието, като извършено при неизбежна отбрана, за да се защити от непосредствено и противоправно нападение личността на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките в рамките на необходимите предели. След като на Д. от страна на Г. е причинена лека телесна повреда /съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза/, но на пострадалия от подсъдимия е причинена средна телесна повреда, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението- има превишаване на пределите на неизбежната отбрана.“ Освен, че ВОС намира  тези правни изводи за погрешни, по съображения визирани по-горе, то счита, че сами по себе си, те са и непоследователни, и незавършени логично, през призмата на чл.12 от НК. След като все пак според ВРС има неизбежната отбрана, но при превишаване пределите й, то остава открит въпроса, защо ВРС не е обсъдил при това положение хипотезата и на чл.12, ал.4 от НК. В крайна сметка основния съд е стигнал до неправилни юридически изводи за съставомерно поведение на подсъдимия по текста и за обстоятелствата от НК по който му е повдигнато обвинение. Предвид горните съображения, присъдата на ВРС е неправилна и следва да бъде отменена изцяло.

                По смисъла на чл.12, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Нападението по смисъла на цитираната норма, е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Абсурдно е да се мисли в насока, че подсъдимия е трябвало да получи увреждания, които да съответстват на средна телесна повреда, за да е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК. Нападението не е било прекратявано или прекратено, в момента в който Д. е противодействал с ножа. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др. При побой, захвата с ръце последвал ударите, не е прекъсване, а още по – малко е преустановяване на нападението. Нападението не е било приключило и подсъдимия е целял отблъскването му. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др. В конкретния случай подсъдимия на практика не е имал тези възможности. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. В случая с оглед ситуацията и възможностите на подсъдимия, който бил удрян, зашеметен и повален, обстоятелството, че се е възползвал от напипания в джоба си нож, разкрива естественото му желанието да се защити /себе си и приятелката си/, респ. джобния нож е използван като средство за защита, а не като оръдие за причиняване на телесна повреда В контекста на цялата ситуация, няма несъответствие между нападението и защитата. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими /неопасни/ части от тялото на нападателя. С оглед на горното,  предвид  насилието на което е бил подложен, подсъдимия Д. е нанесъл прбободно- порезното нараняване, с което е причинено процесното увреждане на Г., в условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, без да е налице превишаване пределите й, по втората алинея на чл.12 от НК.

            Неизбежната отбрана е изконно оправдано действие и импонира на справедливостта.

            Предвид горното, доводи за превишаване пределите на неизбежната отбрана и дори за опит за убийство, и че е имало прекратяване на нападението преди пробождането, са неоснователни.

            Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г.П.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Жалбата на подсъдимия Д.Н.А. е основателна и следва да бъде уваженена.

            На основание 336, ал.1, т.3 във вр. с чл.334, ал.1, т.2 от НПК, ВОС следва да постанови нова присъда с която съобразно чл.304 във вр. с чл.303, ал.1 от НПК, Д.Н.А. - роден на ***г., гражданин на Великобритания следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, в това че на 28.11.2015 г. в село Н., област Видин пред заведение „****“ нанесъл удар с нож в областта на корема на Г.П.Г. *** с което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в нараняване, проникнало в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи - оментум и тънко черво - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

            Гражданския иск предявен от Г.П.Г. с ЕГН ********** срещу  Д.Н.А. за обещетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 28.11.2015г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не са налице вреди виновно причинен от подсъдимия, по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

            Веществените доказателства, които са без стойност, предназначение и интерес за някого: 1 бр. парче от дървена дръжка с размери 35 х 2,5 см и 1 бр. парче от дървена дръжка с размери 104 х 2,5 см. - на съхранение в РУ - Видин, следва да бъдат унищожени след изтичане на 1 година от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските в наказателното производство остават за сметка на Държавата, разноските сторени от частния обвинител и граждански ищец следва да останат за негова сметка, а разноските за преводач следва да останат за сметка на ДП и Съда, съобразно чл.189, ал.2 от НПК.  

            Водим от горното Съдът постанови присъдата.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 

                                              

            16.10.2017г.