Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   106

гр. Видин , 13.10.2017г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                      в публичното заседание на четиринадесети септември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

              

                                          Председател: С.С.

                                                   Членове: Л.Л.                                                                                     

                                                                    В.М.

                                                                

 

при секретар           А.А.            като разгледа

докладваното от  СЪДИЯТА Л.         ВНЧХД  № 134   по описа за 2017г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

 

 С присъда № 178/28.03.2017г. по НЧХД № 346/2016г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия И.Г.И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2015г. в землището на с. П. чрез нанасяне на удар в областта на главата, със засъхнала буца кал в областта на тила и чрез нанасяне на удар с тръбен ключ в областта на тила причинил на С.Н.С. *** болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Подсъдимия И.Г.И. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Н.С. сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля предявеният гражданския иск до пълния му размер от 10 000 лева, е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителя С.С., чрез повереника му-адвокат Г.Г.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е неправилна относно наложеното наказание и присъденото обезщетение. Иска се присъдата да бъде изменена като бъде наложено наказание на подсъдимия в максимален размер и да бъде уважен изцяло гражданския иск.

          Против присъдата в срок е подадена и жалба от адвокат Ц.И.- защитник на подсъдимия И. Г.И.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е необоснована, в нарушение на закона и е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.313 от НПК, намира, че присъдата следва да бъде изменена само в частта относно размера на присъденото обезщетение по гражданския иск и относно изпълнителните деяния описани в повдигнатото с тъжбата обвинение, като удар в главата /различен от удара със засъхнала буца кал в областта на тила/ и удар с тръбен ключ в областта на тила на С.Н.С..

          Фактическата обстановка, с изключението на обстоятелствата, че подсъдимия И. е нанесъл удар в главата /различен от удара със засъхнала буца кал в областта на тила/ и удар с тръбен ключ в областта на тила на С.Н.С., е правилно установена. При преценка на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, в настоящото производство въззивния съд съобразява правомощията си с инперативната разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия.

          Настоящия Съд, ще маркира значимите обстоятелства, които са доказват от събраните по делото доказателства. 

          На 05.05.2015г. в землището на с. П. подсъдимия И.Г.И., чрез нанасяне на удар със засъхнала буца кал в областта на тила, причинил на С.Н.С. болка и оток в тилната част на главата му, преживени от него като болка и страдание.

          Горната фактическа обстановка се доказва от събраните от ВРС доказателства, а именно: свидетелските показания на Д.Н.Д. и П.И.П.; съдебно-медицинско свидетелство изх. №198 от 07.05.2015г. на Медицински център „Св. Петка” ЕООД Видин; съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 68/2015г. Няма противоречия между тези доказателства относно визираните във фактическата обстановка обстоятелства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си поради което Съдът ги кредитира.

          По делото не се установи подсъдимия да е нанесъл удар в областта на главата на С., докато последния е бил още в автомобила /както е описано в тъжбата/. Още по – малко се установи да е последвала телесна повреда на потърпевшия от такъв удар, поради липса на доказателства в тази насока. Видно от показанията на свидетелите Донков и Петров, те са посочили, че подсъдимия е нанесъл удари през прозореца на автомобила, без да конкретизират посоката на ударите, с какво са нанесени и засегнали ли са С.. В крайна сметка по делото липсват доказателства за причинени увреждания вследствие на такива удари.

          Също така, по делото не се установи подсъдимия да е нанасял удар с тръбен ключ в областта на тила на тъжителя С.. Видно от показанията на разпитаните свидетели, подсъдимия И. не е нанесъл удар с посочения предмет по тила на С.. Свидетелите са посочили, че подсъдимия е удрял пострадалия с такъв инструмент, но по рамото и гърдите. В съдебно-медицинско свидетелство изх. №198 от 07.05.2015г., е констатирано и охлузване на дясно рамо с размери 2 см. Видно от тъжбата обаче, която определя рамките на обвинението, респ. предмета на делото, липсва обвинение за такова изпълнително деяние, т.е. нанасяне на удари с тръбен ключ в областта на рамото и гърдите, с което действие да са причинени травми в тези части на тялото на С.. Тъй като фактическото обвинение не съдържа посочените обстоятелства, и то не е променено по надлежен ред, параметрите му са такива както са очертани в тъжбата.

          В крайна сметка се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл.130, ал.2 от НК.

        Съдът намира, че са неоснователни оплакванията в жалбата на подсъдимия И., за постановяване на първоинстанционната присъда при съществени нарушение на процесуалните правила по чл.81, ал.1, чл.335 и чл.355 от НПК, респ. че е приета за разглеждане тъжба и е администрирано дело без да са изпълнени задължителните указания в отменителното решение на въззивния съд /р. №15/ 17.02.2016 по ВНЧХД №9/2016г./ „да се конкретизира тъжбата относно престъпния резултат, причинна връзка между деянието и престъпния резултат и форма на вина“, с което е ограничено правото на защита на подсъдимия. Настоящия въззивен състав намира, тъжбата, макар и пестелива в обстоятелствен аспект, не е в разрез с изискванията на чл.81 от НПК. Тъжбата определя рамките, в които се движи производството и се реализира правото на защита на обвиненото лице. В случая, не може да се направи извод, че депозираната тъжба не е давала възможност да се определи характера на обвинението и обстоятелствата на престъплението, което да е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Тъжбата е писмена, съдържа данни за подателите, ясно е идентифицирано лицето, срещу които е повдигнато обвинението, мястото и времето и на извършване на деянието от подсъдимия, причинил телесна увреда, като за характера на същата е представена и медицинска документация. Изпълнени за изискванията на чл.81, ал.1 и 2 от НПК. Това, че в тъжбата не е отразена медицинската спецификата на контузията, не прави тъжбата нередовна. Още повече, че в нея е изрично визирано приложение медицинско свидетелство, респ. приложено е медицинско свидетелство №198 от 07.05.2015г. на Медицински център „Св. Петка” ЕООД Видин, по отношение на тъжителя С.Н.С.. Това е сторено още при първоначалното гледане на делото от първоинстанционния съд. Подсъдимия още тогава е получил препис от тъжбата заедно с доказателствата, видно от призовката на подсъдимия /л.15 от НЧХД № 71/2015г. на КРС/. При повторното раглеждане на делото от първата инстанция, тъжбата е същата /напълно идентична с първоначално подадената/, със същото приложение, респ. медицинско свидетелство №198 от 07.05.2015г. на Медицински център „Св. Петка” ЕООД Видин.  В този документ, е отразена спецификата на увреждането на тъжителя в тилната област на главата му, което пряко кореспондира с описанието в тъжбата, с начина на побоя и мястото където са нанесени ударите.  В крайна сметка, не се касае за непълнота на тъжбата, която да я прави нередовна, т.е. в разрез с процесуалните правила. Като е разгледана тъжбата не е допуснато съществено процесуално нарушение, които да накърнява правото на защита на подсъдимия, а в частност правото му да разбере в цялост и пълнота обвинението.

          Неоснователно е и оплакването, за необоснованост и процесуално нарушение, доколкото в тъжбата е посочено изпълнително деяние удар с камък в областта на тила, докато в присъдата е прието, че удара е със засъхнала буца кал, както е установено от събраните в процеса доказателства. С оглед контекста на обвинението, касае се за несъществено несъответствие в интерпретацията на предмета, с който е нанесен удара. Това е така тъй като засъхналата буца пръст е като вкаменено вещество, което на вид, твърдост и усещане от удара наподобява камък.  Освен това, разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т.е. за фактите, които се включват в състава на престъплението, но не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия. Дори да се установи, че деянието е било извършено по различен начин от описания в тъжбата, достатъчно е съдът да прецени въз основа на доказателствата, че се касае за същото деяние, за което се е потъжил частният тъжител. Видно от присъдата на ВРС, като е конкретизирал травмата, съобразно гласните доказателства и медицинската документация, не е излязъл от рамките на обвинението, очертани с тъжбата.        

          Неоснователно е оплакването, че е нарушен чл.355, ал.2 от НПК, тъй като при новото разглеждане на делото от ВРС, гражданския иск е уважен в по-голям размер, в сравнение с първоначалната отменена присъда на ВРС. Освен, че посочения текст от НПК е в глава ХХIII „Касационно производство“, каквото в случая не е реализирано, то не е имало процесуална пречка за първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото да увеличаване размера на присъденото обезщетение. Това е така, тъй като срещу първоначалната първоинстанционна присъда е била подадена жалба както от подсъдимия тъка и от тъжителя. Последния е изразил недоволство от размера на наложеното наказание и от размера на присъденото обезщетение. Присъдата е отменена от въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което съображенията по същество /за размера на наказанието и на присъденото обезщетение/ в отменителното решение са ирелевантни. От друга страна, ВОС намира, че е налице завишеност на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Макар да са правилни мотивите на ВРС за основателността на претенцията, същите са необосновани относно размера на обезщетението. Следва да се имат предвид: икономическата обстановка в страната, с основен критерии минималната работна заплата в страната, която към момента на извършване на деянието е била 360 лева месечно; съдебната практика относно обезщетенията за деликти от процесния вид, респ. за неимуществени вреди от престъпления против личността, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, респ. лека телесна повреда без разстройство на здравето; характера и спецификата на травмата – лека и ограничена по мащаб и най – вече обстоятелството, че неимуществените вреди се изразяват в болка и страдание, което състояние не е било с висок интензитет, при липса на други негативни последствия за личността на потърпевшия. При това положение присъдения размер от 1000 лева е завишен и следва да бъде намален на 360 лева, която сума е  справедливо обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД, като само до размера на 360 лева, следва да бъде уважен предявения граждански иск.

        Основателно е оплакването в жалбата, за недоказаност /необоснованост/ на обвинението досежно изпълнителните деяния удар в областта на главата /различен от удара в тила/ и удар с тръбен ключ в областта на тила. Както беше посочено по – горе липсват доказателства за основателността на обвинението досежно посочените изпълнителни деяния.

          Неоснователно е жалбата на тъжителя С.Н.С., с която са направени оплаквания, че присъдата е неправилна относно наложеното наказание и присъденото обезщетение.

          С оглед на това, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 месеца или пробация или “глоба” от 100 до 300 лева, дееца е с чисто съдебно минало и липсват имуществени вреди от престъплението, то ВРС правилно е приложил чл.78а от НК, освободил е И.Г.И. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”. Същото е в минимален размер от 1000 лева и ВОС няма основание да го коригира. Както беше посочено по – горе деецът е с чисто съдебно минало /свидетелство за съдимост от 10.09.2015г. по НЧХД 71/2015г. на КРС/, което е смекчаващо обстоятелство. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

          Относно размера на присъденото обезщетение, ВОС не намира основание да го увеличи, но същото следва да бъде намалено, за което са визирани съображения по – горе.

          Предвид горното, атакувана присъда следва да бъде изменена, в частта в която И.Г.И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че е нанесъл удар в областта на главата и удар с тръбен ключ в областта на тила на С.Н.С., като подсъдимия И. следва да бъде оправдан по обвинението включващо изпълнителни деяния: удар в главата /различен от удара със засъхнала буца кал в областта на тила/ и удар с тръбен ключ в областта на тила на С., както и в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди което следва да бъде намалено от 1000 лева на 360 /триста и шесдесет/ лева, до който размер следва да се уважи граждански иск, а в останалата му част до пълния размер на иска от 10000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          В останалата част присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.  

          Водим от горното и на основание чл.337, ал.2 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          Р    Е    Ш    И :

 

          ИЗМЕНЯ присъда № 178/28.03.2017г. по НЧХД № 346/2016г., по описа на Районен съд – Видин, В ЧАСТТА В КОЯТО И.Г.И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че е нанесъл удар в областта на главата и удар с тръбен ключ в областта на тила на С.Н.С., като ОПРАВДАВА подсъдимия И.Г.И. по обвинението включващо изпълнителни деяния: удар в главата /различен от удара със засъхнала буца кал в областта на тила/ и удар с тръбен ключ в областта на тила на С.Н.С., КАКТО И В ЧАСТТА в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди КАТО НАМАЛЯВА размера на присъденото на обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева на 360 /триста и шесдесет/ лева, до който размер уважава предявения граждански иск, а в останалата му част до пълния размер на иска от 10000 лева, го отхвърля като неоснователен.

          ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата и част.

 

         

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: