МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА №115/28.09.2017 Г. ПО ВНОХД №123/2017 Г. ПО

ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД -  ВИДИН, ИЗГОТВЕНИ НА 18.10.2017Г.

В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, Съдът изготви следните мотиви по ВНОХД №123 по описа за  2017 година на Видински окръжен съд, както следва:

Делото е образувано по Протест на Районна прокуратура - Видин, срещу  присъда №6, постановена на 21.03.2017г. по н.о.х.д.№5 по описа за 2017г на Районен съд Кула, с която подсъдимият П.Б.А., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 30.04.2016г, около 10.40 часа в село Ш. община Б., област Видин, по ул.“***“, срещу дом №** , като водач на МПС, при управление на самоходна  пръскачка марка „***“, с рег.№****, собственост на „*****“ЕООД, град В., област Монтана, като е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре  пред всяко видимо препятствие, в условията на ляв завой е контрол над същото, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП, като с управляваното от него МПС, е ударил с лявата си гума  движещия се  в собственото си платно лек автомобил, марка „*****“, с рег.№ ****, управляван от Д.Ц.Д., ЕГН ********** ***, собственост на Н.Ц.Ц. от град Видин, както и поради закъсняла реакция е поставил в опасност живота и здравето на Дочов и по непредпазливост му е причинил средна телесна  повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лява гръдна кост, заедно със счупване на VIто ребро, довели до трайно затруднено движение на снагата – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, пр.второ  във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което съдът го е оправдан по предявеното му обвинение.

          В законоустановения срок  Районна прокуратура – Видин е подала протест срещу оправдателната присъда, като не сочат основания за отмяна, а само това, че на досъдебното производство и на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства да виновността на подсъдимия П.Б.А..   

          Със протеста се иска същият да бъде разгледан, присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова осъдителна присъда, с която подсъдимият П.Б.А. бъде признат за виновен по  повдигнатото му и поддържано обвинение.             

Протестът е подаден в законоустановения срок срещу така постановената присъда. В него се развиват оплакванията, описани по-горе.

В съдебно заседание представителят на обвинението освен, че поддържа протеста, прави искане за назначаване на допълнителна автотехническа  експертиза, която да установи мястото на удара между двете МПС, тъй като въпреки  направеното искане пред първата инстанция, такава задача съдът не е поставил. Съдът, след като се запозна с извършената и приета пред първата инстанция експертиза, прие, че следва да бъде назначена повторна такава, която освен да отговори на поставените задачи с постановление на досъдебното производство, да даде отговор и на въпроса в  коя част на платното е станал удара между двете превозни средства. Такава експертиза бе извършена и приета и същата установява по категоричен начин, че удара между двете МПС е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, тъй като в този момент самоходната пръскачка е била навлязла с левите си колела на около 50см. в лентата за  насрещно движение. Защитата на подсъдимия настоя да бъде назначена тройна експертиза, която освен да съобрази свидетелските показания, да посочи с оглед техническите параметри на пръскачката, можел ли е подсъдимият сам да регулира ширината и разстоянието между двете предни гуми до 2.55м. С оглед пълното изясняване на фактите по делото, съдът допусна тройна техническа експертиза, която потвърди изводите на повторната автотехническа експертиза, както и посочи, че с оглед липсата на данни за начина на регулиране на колеята на пръскачката от една страна, както и с оглед факта, че  не е  направен оглед на самата самоходна пръскачка, не могат да дадат еднозначен отговор дали водачът сам или с помощта на помощник би извършил тази регулировка. Във връзка с тези искания на защитата на подсъдимия, беше допуснат и разпит на свидетеля С.С.С..

Окръжен съд Видин, в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните по делото, събрания доказателствен материал, и след като се извърши служебно  проверка на присъдата, с оглед чл.314 НПК, прие, че протеста  е основателен, поради което отмени изцяло атакувания съдебен акт и постанови нова присъда, с която призна за виновен подсъдимия по обвинението по чл.343, ал.1, б“б“, пр.второ  във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и му наложи наказание.

При постановяване на присъдата, Съдът  прие за установено от фактическа страна следното: на 30.04.2016г. около 10.40 часа, в светлата част на деня, подсъдимият П.Б.А. е управлявал самоходна пръскачка марка „*****“, с рег.№*****, собственост на „*****“ЕООД, град В., област Монтана, в която фирма работел като  механизатор и към този момент изпълнявал селскостопански дейности в района на село Ш. община Б., област Видин, в същото село, по улица „****“, като се е движел в  посока от село Ш. в направление към село Б..

По същото време в село Ш., област Видин от към село Б., навлизал лек автомобил марка „*****“, с рег.№ ****, управляван от Д.Ц.Д., ЕГН ********** ***, собственост на Н.Ц.Ц. от град Видин. Той управлявал автомобила, а до него на дясната седалка  се возела съпругата му  Й.П.Д.

При разминаване между двете посочени по-горе моторни превозни средства в завой, ляв за самоходната пръскачка и десен за лекия автомобил последвал сблъсък,  при който самоходната пръскачка, управлявана от подсъдимия А. се качила с лявата предна гума на предния капак на лекия автомобил в лявата му част, управляван от пострадалия Д. и започнала да избутва лекия автомобил назад, като го избутала извън пътното платно. ПТП е станало в населено място през светлата част на деня, при ясно време, нормална видимост и суха пътна настилка. В участъка на произшествието пътната настилка била мокра около десния бордюр за  лекия автомобил тъй като се е стичала вода, заемаща малка част от платното,  което се вижда ясно от фотоалбума/л.7-9 ДП/. От протокола за оглед е видно, че участъкът от пътя, на който е станало ПТП е ляв завой с лек наклон при спускане по посоката  на огледа/от с.Ш. към с.Б./, покрит с асфалт, без неравности, с ширана 6/шест/ метра, разделен от единична непрекъсната линия М1 и две активни пътни ленти с ширина 3/три/ метра, всяка една от тях.

След сблъсъка, управляващият лекия автомобил свид.Ц.се опитал да излезе от него, но неговата врата не се отваряла от настъпилата деформация и с помощта на подсъдимия била отворена, а свидетелят Д.  измъкнат от лекия автомобил. Воланът на лекия автомобил се бил счупил и подпрял гръдния кош на свидетеля Д. и причинил средна телесна  повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лява гръдна кост, заедно със счупване на VIто ребро, довели до трайно затруднено движение на снагата.  Местопроизшествието не било запазено, тъй като по първоначални данни за състоянието на свидетелят Д. нямало телесни повреди, което след обстоен преглед били опровергани с оглед констатираната средна телесна повреда. Въпреки това на мястото останали следи от сблъсъка по асфалта, които вещото лице, изготвило повторната експертиза посетило на място и съобразило в изготвената от него експертиза.

Причината за настъпилото пътно транспортно произшествие е тази, че подсъдимия П.Б.А. като водач на МПС, при управление на самоходна  пръскачка марка „****“, с рег.№****, собственост на „***“ЕООД, град В., област Монтана         , проявавайки непредпазливост – небрежност, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре  пред всяко видимо препятствие, в условията на ляв завой е контрол над същото, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП, като с управляваното от него МПС, е ударил с лявата си гума  движещия се  в собственото си платно лек автомобил, марка „****“, с рег.№ *** управляван от Д.Ц.Д, ЕГН ********** ***, собственост на Н.Ц.Ц. от град Видин, както и поради закъсняла реакция е поставил в опасност живота и здравето на Д. и по непредпазливост му е причинил средна телесна  повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лява гръдна кост, заедно със счупване на VIто ребро, довели до трайно затруднено движение на снагата – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, пр.второ  във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Спорния въпрос в казуса е къде точно е станал сблъсъка между двете моторни превозни средства. Първостепенния съд е приел, че водача на лекия автомобил, който бил на 71г. и трудно контролирал МПС в сравнение с хора на по-млада възраст от една страна и от друга, като се опитал да избегне преминаването на автомобила му по мокрия участък от неговото платно е навлязъл в лентата за насрещно движение на пръскачката и имало индикации, че се е движил с превишена скорости и поради всичко това не е могъл да осъществи качествен контрол над автомобила си.

Въззивният съд както посочи по-горе с оглед  изясняване на този спорен въпрос назначи повторна автотехническа експертиза и тройна такава, които съдът напълно прие както с оглед аргументираните изводи, дадени като отговор на поставените задачи, така и с оглед опита и компетентността на  вещите лица, участвали в тях. Изготвилият повторната експертиза инж. Р.И. изрично е посочил/л.42 от настоящото дело/, че е направил оглед на местопроизшествието и е констатирал, че „на местопроизшествието още личат следи от вкопаване и задиране/дерюги/ по платното за движение от разрушението  предни леви джанта и носач на лекия автомобил, които се намират в  лентата  му за движение. На приложената на стр.53 от Наказателното дело на Кулския РС фотография, направена непосредствено след произшествието, е  видно наличие на следа от плъзгане от блокирала предна лява гума на л.а. и спирачна следа отложена от лява задна гума на самоходната пръскачка, но за съжаление те не са отчетени и оразмерени.“

Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните  правни изводи:

На първо място, с оглед така посочената фактическа обстановка събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, първостепенната атакувана присъда е незаконосъбразна и следва да бъде отменена, че така извършеното деяние е съставомерно, като няма спор относно това, че  самоходната пръскачка се е управлявала от подсъдимия А., а лекия автомобил се е управлявал от свидетеля Д.

От обективта страна  съдът намира, че  доказателствата категорично сочат, че на 30.04.2016г. около 10.40 часа, в светлата част на деня, подсъдимият П.Б.А. е управлявал самоходна пръскачка марка „*****“, с рег.№***, собственост на „*****“ЕООД, град В., област Монтана, в която фирма работел като  механизатор и към този момент изпълнявал селскостопански дейности в района на село Ш., община Б., област Видин, в същото село, по улица „***“, като се е движел в  посока от село Ш. в направление към село Б.а.

По същото време в село . област Видин от към село Б.а, навлизал лек автомобил марка „*****“, с рег.№ ****, управляван от Д.Ц., ЕГН ********** ***, собственост на Н.Ц.Ц. от град Видин. До него на дясната седалка  се возела съпругата му  Й.П.Д..

При разминаване между двете посочени по-горе моторни превозни средства в завой, ляв за самоходната пръскачка и десен за лекия автомобил последвал сблъсък,  при който самоходната пръскачка, управлявана от подсъдимия А. се качила с лявата предна гума на предния капак на лекия автомобил в лявата му част, управляван от пострадалия Д.и започнала да избутва лекия автомобил назад, като го избутала извън пътното платно. От сблъсъка воланът на лекия автомобил се счупил и подпрял гръдния кош на свидетеля Д.и му причинил средна телесна  повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лява гръдна кост, заедно със счупване на VIто ребро, довели до трайно затруднено движение на снагата. Няма съмнение, че става дума за средна телесна повреда, видно от съдебномедицинската експертиза/л.86-91 ДП/, която е категорична, че счупването на гръдната кост, заедно със счупването на шесто ребро в дясно водят до трайно затруднение движението на снагата.

Както посочи по-горе, съдът даде  вяра  на назначените и приети във съдебното следствие по въззивното производство повторна и тройна автотехнически експертизи и прие, че сблъсъка между двете моторни превозни средства е настъпил в лентата за движение на  лекия автомобил, като в момента на удара, самоходната пръскачка е навлязла с левите си колела на около 50см. в лентата за насрещно движение.

От субективна страна деянието също е съставомерно,  като формата на вината е  непредпазливост – небрежност, тъй като подсъдимият в качеството си на водач на самоходната пръскачка е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре  пред всяко видимо препятствие, в условията на ляв завой е контрол над същото, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП, като с управляваното от него МПС, е ударил с лявата си гума  движещия се  в собственото си платно лек автомобил, марка „****“, с рег.№ ****, управляван от Д.Ц.Д., ЕГН ********** ***, собственост на Н.Ц.Ц. от град Видин, както и поради закъсняла реакция е поставил в опасност живота и здравето на Д. и по непредпазливост му е причинил средна телесна  повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лява гръдна кост, заедно със счупване на VIто ребро, довели до трайно затруднено движение на снагата – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, пр.второ  във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Подсъдимият, правоспособен водач на МПС с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени  вреди. В конкретния случай подсъдимият А. е управлявал самоходна пръскачка, която с оглед   габаритите й предполага повишено внимание. Вещото лице конкретно е отбелязало, че  транспортното състояние на пръскачката изисква колеята/разстоянието между гумите на  предния  мост/ да е 2.55м, каквото разстояние е посочено и в техническата характеристика на самоходната пръскачка относно транспортното й състояние. Този размер е съобразен с допустимите норми определени от  Министъра на МРРБ определени в чл.5, ал.1, т.1, б“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. , според който допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено  ползване са за ширина 2.55м.  Към момента на удара колеята на самоходната пръскачка е била 3.20м. Тоест при движението си по

пътя с ширина на  пръскачката от 3.20м водачът й е създал опасности и пречки за движението, като по този начин е поставил в опасност живота и здравето на хора и освен това е причинил имуществени вреди по лекия автомобил. Освен това, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачът на пръскачката не намалил скоростта или не спрял, поради възникналата опасност за движението като пръскачката се е движела с максималната си скорост от 38км/ч., както и нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е навлязал в лентата за насрещното движение и е станал причина за настъпилото ПТП. Тоест явно подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и тази небрежност се изразява в нарушаване на цитираните разпоредби на ЗДвП.

 По  възраженията на защитата на подсъдимия:

Основното възражение на защитата на подсъдимия е, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като не били доказани съответните нарушения на посочените разпоредби от ЗДвП от една страна, а от друга, че пострадалият Д. всъщност е нарушил тези правила и поради множеството си заболявания не е съобразил пътната обстановка и  поради малката вадичка стичаща се  вода е причината той да се блъсне в лявата гума на самоходната пръскачка. Съдът с оглед гореизложените мотиви намира, че това възражение е неоснователно, прие, че деянието е съставомерно и поради това призна подсъдимият за  виновен за деянието при условията на небрежност и поради това го осъди и му отредели наказание.

Относно второто възражение на защитата, че подсъдимият е бил в невъзможност да коригира сам или с помощта на другиго колеята на самоходната пръскачка, като по този начин се изключи субективната страна на деянието съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения: съдът допусна всички поискани от защитата доказателства в това число и разпита на свидетелят С.С./л.55 от с.з. от 28.09.2017г./, който установява, че работи в „***“ЕООД, град В., област Монтана и отговаря за техниката, в това число той определя техническите показания на техниката, която се поръчва. В конкретния случай свидетелят твърди, че той е определил техническите показатели на самоходната пръскачка, като е задал параметри на колеята 3,50. Така е сключен договора за доставянето, който  трябва да съответства на това, което са поръчали и така ги получават. Свидетелят твърди, че след доставката не може вече нищо да се променя и всъщност  подсъдимият не е могъл да  променя нищо по пръскачката.

Съдът дори и след като игнорира младата  възраст на този свидетел и факта, че няма необходимата експертиза във връзка със земеделската техника, за да може да определя параметрите й, намира напълно несъстоятелно твърдението, че след като се зададат някакви параметри, то те не могат повече да се променят, тъй като видно от производствената техническа характеристика на този вид пръскачки, транспортното й състояние изисква колеята да е 2.55м, което няма как да се пренебрегне като една от основните  характеристики и изисквания за транспортиране на подобни машини.

Относно наказанието: за извършеното деяние по чл.343, ал.1, б“б“, пр.второ  във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с  чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1,т.1„ чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП се предвижда наказание  „лишаване от свобода“ за срок до три години или „пробация“. При определяне на вида на наказанието, съдът след като съобрази повишената обществена опасност на деянието, прие, че следва да определи наказание „лишаване от свобода. С оглед събраните доказателства по делото относно подсъдимия – същият е неосъждан, трудово ангажиран, семеен, прие че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и определи размера на наказанието на шест месеца. С оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства приложи и разпоредбата на чл.66 от НК,  като отложи изпълнението на така определеното наказание с най-малкия изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия П.Б.А. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл.37, ал.1,т.7 от НК.

Подсъдимият следва да заплати в по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 214./двеста и четиринадесет и петдесет и шест ст./лева, разноски направени в досъдебното производство и сумата от 60.00/шестдесет/лева по сметка на Районен съд – Кула и сумата от 491.60/четиристотин деветдесет и един и шестдесет ст./лева по сметка на Окръжен съд – Видин, за направените разноски за двете експертизи в съдебното производство.

Водим от горните съображения, съдът отмени Присъда №6 от 21.09.2017г. на КРС по н.о.х.д.№123 на същия съд по описа за 2017г. и  постанови новата присъда и настоящите мотиви.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                            2.