Р Е Ш Е Н И Е №131

Видин , 13.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: И. И.

Членове: Л.Л.

Р.Д.

при секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора      В. В. като разгледа

докладваното от СЪДИЯТА Л. НОХД №98 по описа за 2017г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 4/07.03.2017г. по НОХД № 244/2016г. по описа на Районен съд - Кула, подсъдимият Т.И.В. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 04. 04. 2016г., около 19. 45 часа, в с.Бойница Община с.Бойница, Видинска област, по ул. „ИВ." с посока на движение ул. „Г. Д.", с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 евро, противозаконно, в нарушение на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закон за автомобилните превози, извършва превоз на пътници като физическо лице, без да е регистриран като търговец за превоз на пътници срещу заплащане и не със специално конструирано и оборудвано моторно превозно средство, подпомогнал пет лица - чужди граждани, всичките афганистански граждани, като едно лице е ненавършило 16 години , както следва:

Х.Р.-роден на ***г. в Афганистан, гражданство - Афганистан, без документи за самоличност;

Насим Горбани-роден на ***г. в Афганистан, гражданство - Афганистан, без документи за самоличност;

Х. А.-роден на ***г. в Афганистан, гражданство - Афганистан, без документи за самоличност;

Хафизулах Ахмади-роден на ***г. в Афганистан, гражданство - Афганистан, без документи за самоличност;

T. Р.-роден на ***г. в Афганистан, гражданство - Афганистан, без документи за самоличност, ненавършил 16 годишна възраст, да преминават в страната в нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Закон за чужденците в Република България, тъй като са влезли в Република България и преминават транзитно през нейната територия без да притежават редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и на параграф 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на същия закон, защото са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Република България, в нарушение на условията за престой и пребиваване, като помощта на обвиняемия се е изразявала в транспортирането с моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ford", модел «Maverick», с ДК № *, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, за което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5, във вр. ал. 1, във връзка с чл.54 от НК подсъдимия В. е осъден и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66 , ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години ТРИ ГОДИНИ и „глоба" в размер 5000 лева, като по обвинението по чл. 281,ал.2, т.З във вр. с ал.1 от НК, че деянието е извършено по начин опасен за живота на лицата, подсъдимия е признат за НЕВИНОВЕН, поради което на осн. чл.304 от НПК е ОПРАВДАН.

На основание чл. 281, ал.З от НК е отнет в полза на Държавата 1 бр. лек автомобил марка „Ford", модел „Maverick", с ДК № *, собственост на фирма „Т." ЕООД с ЕИК * с управител и едноличен собственик на капитала Т.И.В., в едно с ключове за същия автомобил.

Постановено е да се върнат на Т.И.В. след влизане на присъдата в законна сила следните веществени доказателства:

- международна карта за автомобила, застраховка за автомобил на името на Милен Ванков, застраховка гражданска отговорност за същото МПС;

-мобилен телефон марка „СОНИ" с ИМЕЙ 354512073705333,черен на цвят с черен на цвят кейс на него с черни,червени и бели ивици,с батерия и СИМ карта в него;

-мобилен телефон марка LG с ИМЕЙ 354153-06-766888-8 бял на цвят с батерия и СИМ карта в него ,

-мобилен телефон марка НОКИА с ИМЕЙ 355920/05/607468/5 и ИМЕИ 355920/05/607469/3 черен на цвят с батерия и СИМ карта в него;

-мобилен телефон марка НОКИА с ИМЕЙ 359767/06/044329/9 черен на цвят с батерия и СИМ карта в него;

-черен на цвят нож с надпис на острието BUCK ,поставен в черен на цвят калъф;

-фенерче с надпис Scangrip Lighting; -дебитна карта с номер 5168 4900 0609 5707 02/17 Т.В., -2 бр.банкноти с номинал от 50 евро с номера съответно V 44898273679 и S 24302697019;

-2 бр.банкноти с номинал от 20 евро с номера съответно SD 9113854781 и X 35752067273;

-1 бр.банкнота с номинал от 2 лева с номер БЕ 8770177, -1 бр.банкнота с номинал от 5 лева с номер БЗ 83119244, -4 бр.банкноти с номинал от 20 лева съответно с номера:БТ 1026264,БЛ 4952059,БФ 4811546 и АН 4708849;

-1 бр.банкнота с номинал от 50 лева с номер БГ 6553730, -1 бр.черна на цвят мъжка чантичка за през рамо с надпис на нея JOLO.

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Б.В., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Т.В.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен ИЛИ делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в с.з. моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на КРС, като правилна, законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по - отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която BOC споделя и не намира за необходимо да я преповтаря, КРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5, във вр. ал. 1 от НК и е наложил справедливи наказания.

Във фактически аспект, BOC ще маркира обстоятелствата които са от съществено значение по делото. От доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимият Т.И.В. на 04. 04. 2016г., около 19. 45 часа, в с.Бойница Община с.Бойница, Видинска област, по ул. „И. В" с посока на движение ул. „Г. Д.", с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 евро, противозаконно, в нарушение на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закон за автомобилните превози, извършвал превоз на пътници като физическо лице, без да е регистриран като търговец за превоз на пътници срещу заплащане и не със специално конструирано и оборудвано моторно превозно средство, подпомогнал пет лица - чужди граждани, всичките афганистански граждани, като едно лице е ненавършило 16 години , както следва: Х.Р. - афганистански гражданнин, без документи за самоличност; Н. Г. - афганистански гражданнин, без документи за самоличност; Х. А. - афганистански гражданнин, без документи за самоличност; Х. А. - афганистански гражданнин, без документи за самоличност; детето T. Р. - родено на ***г. в Афганистан, афганистански гражданнин, без документи за самоличност, ненавършил 16 годишна възраст, да преминават в страната в нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Закон за чужденците в Република България, тъй като са влезли в Република България и преминават транзитно през нейната територия без да притежават редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и на параграф 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на същия закон, защото са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Република България, в нарушение на условията за престой и пребиваване, като помощта на обвиняемия се е изразявала в транспортирането с моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ford", модел «Maverick», с ДК № *.

Фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите М. Е. М, П. В. П., Г. А.Т., В. А. М.; показанията на свидетелите А. Х, А. Х. Р, Р Х. Р. М., инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК; протокол за оглед на местопроизшествие от 04.04.2016г., ведно с фотоалбум към него; справка в централна база КАТ за собственост на л.а. марка „Ford", модел „Maverick", с ДК № *; протокол за доброволно предаване от 04.04.2016г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 05.04.2016г., ведно с фотоалбум към него; заключение на съдебно - геодезическа експертиза, изтогвено от BJ1 инженер Т. И. Ц.; доклад от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Видин; договор за покупко- продажба на МПС от 25.03.201 Зг.; договор за покупко- продажба на МПС от 14.10.2015г.; писмо от 17.01.2017г. от ОД на МВР - Видин, за собственост на МПС с ДК № ВН 0840 ВС; Справка № 19/25.04.2017г. от ГПУ- Брегово, ведно със документи от Автоматизираната система за идентификация чрез отпечатъци от пръсти /AFIS/ за лицата Х. Р.; Н. Г.; Х. Р. А.; Х. А; T. Р.-роден на ***г. в Афганистан, с афганистанско гражданство /приети от въззивната инстанция/; от веществените доказателства по делото - 4 бр. мобилни телефони, черен на цвят нож с надпис на острието "BUCK" в черен калъф, фенерче, дебитна карта, 2 бр. банкноти с номинал 50 евро, 2 бр. банкноти с номинал 20 евро, 7 банкноти - общо 137 лева, черна чантичка за през рамо, документи и ключове л.а. марка „Ford", модел „Maverick", с ДК № *. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани.

Видно от показанията на свидетелите Г. А. Т. и В. А. М. /двамата полицаи към РУ - Кула/, на 04.04.2016г. патрулирали с автомобил в с. Бойница, когато на процесното място в селото, забелязали черен джип, на който не били включени фаровете. Поради конкретната ситуация на пътя, при която двата автомобила се движили един срещу друг, се наложило да спрат. Тогава полицаите установили, че водача на джипа е подсъдимия Т.В.. Свидетеля Т. слязъл от служебната кола и казал на В., че не са му включени фаровете. В този момент свидетеля забелязал, че нещо се преместило в товарния отсек на джипа и видял, че там има хора. На въпрос какви са тези лица, В. отговорил, че са бежанци. Започнал да моли полицаите да го пуснат и казал, че това му е за първи път. Свидетеля М. разпоредил на В. да остане в автомобила до пристигането на дежурната следствено - оперативна група. Свидетеля Т. попитал В. защо е взел мигрантите. В. обяснил, че му трябвали пари и затова се е съгласил. Обяснил, че е взел хората, които били в автомобила му, от края на борова горичка която се намира до селото. Казал, че му се обадило лице на име Николай и по искало В. да отиде на мястото за да го изтегли. На мястото това лице казало на В., че в автомобила си има чужденци, които В. трябва да вземе в своя автомобил и да ги прекара през с. Бойница в посока към държавната граница. Лицето казало, че за тази работа ще плати на В. сумата от 300 евро, от които му дал 140 веднага, а другите казал че ще му даде на следващия ден, след като прекара групата. В. се съгласил. Като разказал горното, В. извадил от джоба си и показал на полиците 140- те евро, които е получил. Свидетеля Т. му казал да си прибере парите. В. отново молил да го пуснат, тъй като му е за първи път. Свидетелите констатирали, че превозваните лица са пет, чужденци, които не говорят български език, от които трима мъже, жена и малко дете. След пристигане на дежурната следствено-оперативна група бил извършен оглед на автомобила. Бил извършен и допълнителен оглед на автомобила. Свидетеля Тошев е посочил, че колегата му М. М. е снел сведение от В., на което присъствали, той /Т./, П. К. и П.П. Подсъдимия В. повторил това което казал пред Т.и М.. Свидетеля сочи, че В. пред него заявил, че разбрал за бежанците, когато отишъл на мястото да изтегли закъсалия автомобил. На следващия ден дошли представители от Служба „Миграция" и установили самоличността на петимата чужденци, превозвани от В.. Доколкото показанията на свидетеля Т. дадени на ДП са прочетени от КРС на основание 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, то е само с оглед несъответствие относно спирането на автомобила на подсъдимия В. в селото. Несъответствието е изяснено от свидетеля, респ., че спирането на автомобила на В. е станало по посочения по - горе начин.

Видно от показанията на свидетелите М. Е. М. и П. В. П. /и двамата полицаи към РУ - Кула/ двамата следвало да изпълнят служебните си задължения, във връзка със задържане на 04.04.2016г., на процесния автомобил с чужденци. Получили служебна информация, че е установен автомобил, превозващ лица с чуждестранен произход. Подсъдимия В. бил докаран в РУ - Кула. Свидетеля М, в присъствие и на свидетеля П., снел обяснения от подсъдимия В.. Той разказал, че вечерта на посочената дата получил обаждане от непознат номер, като някой представил се за Н. му казал, че в началото на с. Бойница е закъсал с джипа си. В. отишъл на мястото със своя автомобил /процесния/. Там бил непознатия мъж. В. издърпал джипа му. Непознатия казал, че автомобила му е повреден, а в него има хора и предложил на В. той да ги превози до определено място, срещу заплащане на сумата от 300 евро. Непознатият описал мястото, респ. горичка на 2 километра от селото, в посока сръбската граница, където В. трябвало да остави хората. Там щял да ги чака човек. В. се съгласил. Получил част от сумата, с уговорката останалата да му бъде дадена на другия ден, след като преведе лицата. Взел петимата чужденци, които се качили в колата му и потеглил към мястото. Обяснил как се наложило да спре в селото и как му било разпредено от полицаите да остане на място. Видно от показанията на свидетеля П.П., той е посочил, че в негово присъствие, в РУ - Кула, В. е предал 4 бр. мобилни телефони, дебитна карта, 2 банкноти по 50 евро и 2 по 20 евро и 137 български лева. Имало и газ-сигнална ракета. При допълнителен оглед на автомобила са намерени газ-сигнален пистолет и други вещи. Свидетеля Петков е посочил, че Въчев е дал обяснение в негово присъствие и е интерпретирал чутото, както и свидетеля М. П. е допълнил, че В. обяснил, че Н. му е дал мобилен телефон „Нокия", за да бъде даден на сръбския водач, който следвало да поеме групата. По телефона онзи щял да се съобщи, че е свършена работата. В. казал, че извършил превоза заради парите. Доколкото показанията на свидетеля М., дадени на ДП, са прочетени от КРС на основание 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, то е по отношение на това, уточнил ли е В. когато казал, че се досетил за какво го търси непознатото лице, за какво точно се е досетил. BOC намира, че изобщо няма несъответствие, а още по - малко е налице противоречия в показанията на този свидетел, както за горното обстоятелство, така и в останала част. Доколкото показанията на свидетеля Петков, дадени на ДП, са прочетени от КРС на основание 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, то е само по отношение на това дали В. е обяснил, че по телефона му е съобщено, че ще прекарва бежанци /заявено пред Съда, но не посочено на ДП/, BOC кредитира показанията на свидетеля П., така както ги е дал на ДП, съобразно пълния им унисон с показанията на останалите посочени по - горе свидетели за същите обстоятелства. Единственото несъответствие, посочено по - горе, не поставя под съмнение показанията на този свидетел, но се обяснява с естествените свойства на човешката памет.

Относно показанията на свидетелите М. и П., доколкото първия е снел обясненията на В., а другия е интерпретирал, най - вече, чутото от В. при даване на обясненията му, въззивния Съд отчита, че те са полицейски служители и като такива, в изпълнение на служебните си задължения са снели обяснения от подсъдимия, респ. М. е снел обясненията, а П. е присъствал при снемането им. Тези свидетели нямат качеството на разследващ орган по смисъла на чл.118 от НПК и е допустимо да бъда разпитани като свидетели. Съдът съобразява функцията им във връзка със служебните им задължения и необходимостта да се занимават със заподозрени в извършване на престъпление лица, без последните да могат да ползват правата си по НПК, тъй като още не са привлечени като обвиняеми. В този смисъл показанията им подлежат на внимателна преценка и в светлината на целия събран доказателствен материал. В случая без да е упражнявана принуда над подсъдимия, той е заявили пред посочените свидетели, при даване на обяснението си, за обстоятелствата свързани с превозваните от него чужденци. Тези показания не са единственото доказателство въз основа на които е постановена осъдителната присъда. Дори и при тяхното нарочно изключване, релевантните за предмета на доказване доказателствени изводи не търпят промяна.

Четиримата полицаи - свидетелите М., П., Т.и М. са интерпретирали безпристрастни, професионални впечатления събрани по служба и Съдът няма основания за съмнение в достоверността на показанията им, тъй като напълно кореспондират с останалите посочени по - горе доказателства и помежду си.

Напълно в унисон с горните доказателства са и показанията на свидетелите А. Х, А. Х. Р., Р. Х. Р. М. Те са посочили, как са влезли в Р България от където са искали да преминат в Р Сърбия, като водачи ги преведат през границата пеша. Посочили са, как са се прекачили в автомобила на подсъдимия - черен джип, на когото са му направили и описание /съответстващо на подсъдимия/, включително и това че бил облечен с камуфлажни дрехи, видно от показанията на А. Х, А. Х. Р. Посочили са че в автомобила на подсъдимия са прекачили 5 човека, респ. двамата братя А.Х, А. Х. Р. и семейство мъж и жена с малко дете. Били в посочения автомобил, когато ги хванали полицаите. Сочат, че това станало в ден понеделник, както е било в действителност.

Показанията на тези свидетели напълно кореспондират с другите посочени по - горе доказателства. От всички тях, които са в унисон, безспорно се доказва описаната фактическа обстановка.

BOC намира, че показанията на свидетеля Н.Ж. С., в насока, че е дал сума в евро на подсъдимия, не повлияват установената фактическа обстановка, по съображения, които ще бъдат визирани по - долу.

Правилно КРС не е кредитирал показанията на свидетеля Л. Г. П., относно емоционалното състояние на подсъдимия, когато се качил в автомобила си. В тази насока съображенията на КРС са напълно правилни. Освен посоченото от КРС, респ., че свидетеля е след като е заявил, че тогава е обработвал нивата си с трактор, не е гледал непрекъснато към двата автомобила и не е чул какво си говорят хората, които били до тях, не би могъл да придобие и впечатление дали е бил или не бил уплашен В., когато се е качил в автомобила. В допълнение следва да се отбележи, че този свидетел освен, че не е гледал постоянно към мястото, то не е имал и постоянна видимост към него, тъй като, както сам е заявил, работил е на баир и виждал само когато се изкачвал на билото и губел видимост, когато слизал надолу. Освен това, свидетеля сочи, че на единия джип /не този на В., а другия/ се е виждал само тавана ,,...в далечината".. Предвид тези ограничения във видимостта, BOC намира, че свидетеля не би могъл да придобие впечатления, че вида на подсъдимия изразявал уплаха или притеснение. От друга страна, както правилно е отбелязал КРС, притеснението е нормално състояние, когато човек съзнава, че върши нещо нередно.

BOC намира, че не следва да се даде вяра на разпитания от въззивната инстанция свидетел М.Л.Д.. Този свидетел заяви, че се укривал на около 300 метра от мястото, от където не е виждал добре лицата които били там и не ги е чувал добре. Въпреки това подробно описа ситуация, която бил възприел. BOC ще визира части от показанията му. Свидетелят посочи, че В. се е опитал да изтегли първия джип, но не е успял: „...Двамата закачиха първия джип да тегли втория, калния. След като видяха, че не може да се изтегли джипа, слезнаха двама трима човека и се качиха на Т. в джипа." Свидетелят е непоследователен, тъй като първо е посочил, че хората слезли за да се качат в другата кола, а след това заяви, че когато Т. пристигнал на мястото, те вече били слезли. Също така Д. посочи, че В. се скарал с човека от другия джип и онзи взел тръба. В. се качил в автомобила си и тръгнал в посока към с Бойница, а човека с другия автомобил останал там на място. Относно тези обстоятелства, показанията на Д. са в противоречие с показанията на свидетеля Л.П., който посочи че и двете коли потеглили в противоположни посоки. Показанията на Д. са в противоречие и с обясненията на подсъдимия. Относно помощта която оказал на закъсалия джип, В. е заявил „...C минимални усилия го изтеглих", а според свидетеля усилията претърпели неуспех. След анализа на доказателствата, BOC прие, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани. Тези показания, освен, че са в противоречие с посочените гласни доказателства, са и непоследователни, но и вътрешно противоречиви. Д. е описал две несъвместими тенденции в своето поведение на процесното място. Едната - изразява стремежа му да остане скрит и дистанциран от случая, за да осъществява спокойно иманярска си дейност, а другата - да проследи в развитие и последователност ситуация, която не го засяга, включително от преди да се появи познатият му В.. В крайна сметка, с оглед горните съображения, въззивния съд прие, че показанията на Д. са неверни. Този свидетел не е интерпретирал свои възприятия на действителността, но е изложил разказ в унисон със защитната тезата на подсъдимия, мотивиран само от пристрастие към него.

Правилно ВРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия В., че е извършил превозването на чужденците, тъй като е бил принуден да го стори против волята си, мотивиран от страх. Такъв извод не се налага и от самите обяснения. Ако хващането на тръба от страна на непознатото лице подсъдимия е възприел като заплаха, то тя е престанала да действа в момента в който В. се е качил в автомобила си. Подсъдимия, ако действително е бил против да превози чужденците, е могъл да телефонира на телефона за спешни повиквания, да съобщи за ситуацията и да потърси полицейска помощ. Не го е сторил, макар да е имал тази възможност - разполагал е с мобилни телефони и никой не му е пречил да телефонира. Подсъдимия е могъл след като е напуснал мястото, да свали чужденците от автомобила, но и това не е сторил. Обясненията му, че го е следвал другия джип са в противоречие с показанията на свидетеля Л. Г. П. Според свидетеля, след като В. се качил в автомобила си и потеглил в посока с. Бойница, другия автомобил, на който видял само тавана, потеглил в посока град Видин. С оглед географското разположение на двете населени места, това означава, че двата автомобила са тръгнали в противоположни посоки. При това положение не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, че: „...Преди да вляза в селото се обърнах и видях, че другия джип още беше след мен." Показателно е и поведението на подсъдимия, когато спрял, тъй като на пътя му бил патрулиращия полицейски автомобил. В. казал за бежанците, след като те били забелязани от полицаите. Подсъдимия не заявил пред полицаите, че е бил принуден да транспортира чужденците, напротив, обяснил, че го е сторил за пари, като посочил че е трябвало да ги закара в близост до сръбската граница и т.н., както е описано във фактическата обстановка. Подсъдимия е казал на полицаите, че за тази работа му е платена част от сумата която непознатия, представил се като Н., му обещал, респ. 300 евро. В. дори показал парите, които са му даден от Н, в размер на 140 евро. Казаното пред полицаите, с посочената схема за заплащането на възнаграждението, опровергава и обясненията на подсъдимия в частта, че тези пари му ги е дал свидетеля С.. По делото е ирелевантно дали последния е давал пари на подсъдимия, тъй като безспорно се установи, че точно процесиите 140 евро, иззети като доказателство са му платени, както е описано. Оборудването на подсъдимия, респ. с камуфлажни дрехи, и другите предмети иззети като веществени доказателства, са в унисон с дейността по транспортиране на чужденци, която подсъдимия се е ангажирал да свърши.

От обективна и субективна страна, подсъдимият Т.И.В. е осъществил състава на чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5, във вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна противозаконно, в нарушение на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закон за автомобилните превози, подсъдимият е извършил превоз на пътници като физическо лице, без да е регистриран като търговец за превоз на пътници срещу заплащане и не със специално конструирано и оборудвано моторно превозно средство, подпомогнал пет лица - чужди граждани, респ. афганистански граждани, без документи за самоличност, като едно лице е ненавършило 16 години, да преминават в страната в нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Закон за чужденците в Република България, тъй като са влезли в Република България и преминават транзитно през нейната територия без да притежават редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и на параграф 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на същия закон, защото са граждани на трети държави и са се намирали на територията на Република България, в нарушение на условията за престой и пребиваване, като помощта на об­виняемия се е изразявала в транспортирането с моторно превозно средство.

От субективна страна, В. е извършил деянието при пряк умисъл и със с цел да набави за себе си имотна облага. Субективната страна се доказва от безспорно установените серия от действия извършени от подсъдимия в тяхната последователност- влязъл в контакт с лицето в чиито автомобил били афганистанските граждани, поел ангажимент пред него да ги транспортира в близост до границата ни с Р Сърбия, сторил го за да получи заплащане, бил оборудван с всички необходимо, за да изпълни ангажимента, уговорил заплащането и качил в автомобила си чужденците - трима мъже, жена и дете, след което ги откарал в посока към границата. Подсъдимия е съзнавал всички елементи от обективна страна на деянието.

Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимия, за неяснота на обвинението в обвинителния акт. Предисловието в обвинителния акт на до случилото се на 04.04.2016г., макар да няма пряко отношение към предмета на делото, не води до затруднение на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Обвинението е за деяние извършено на посочената дата и пълно е формулирано в обстоятелствен и правен аспект. Неоснователен е довода в жалбата, че подсъдимия не е имал алтернатива освен да изпълни това което поискал представилия се за Н. и го е сторил против волята си. Както беше посочено по - горе, това не отговаря на действителността, а подсъдимия е действал по собствена воля и за да получи облага. Неоснователен е довода, че подсъдимия не е знаел какви са лицата, който са се качили в автомобила му. Както беше посочено по - горе, подсъдимия е съзнавал всички елементи от обективна страна на деянието. Относно конкретното обстоятелство, свидетеля Т.е заявил, че непосредствено след като В. спрял с автомобила, на въпрос какви са тези лица, подсъдимия отговорил, че са бежанци. Показанията на полицаите са годни доказателства е правилно КРС ги е кредитирал по съображения визирани по - горе.

За престъпление по чл. чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5, във вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода" от една до шест години и „глоба" от 5000 до 20000 лева. Според КРС единственото смекчаващо обстоятелство е, че подсъдимия не е осъждан. Всъщност той е осъждан, с оглед на това, че по последното му осъждане е наложено наказание „глоба" и няма данни, от които да се направи извод за настъпила реабилитация. Освен това, деянието е извършено при наличие на 3 квалифициращи обстоятелства, което е показателно за по-високата му степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените деяния от същия вид. При това положение BOC няма основание на намали наложеното на подсъдимия наказание, респ. наказанието „лишаване от свобода", което е малко над минималния размер и „глоба", което е в минимума. BOC няма основание да коригира и приложението на чл.66, ал.1 от НК, съобразно която норма изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода" е отложено за минимален изпитателен срок.

Правилно КРС е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.281, ал.2, т.З във вр. с ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано само по жалба на подсъдимия, и BOC съобразява правилото reformatio in peus, т.е. забраната за промяна на положението в по - лошо за лицето /подсъдимия/, вследствие на упражненото му право на жалба.

Правилно на основание чл. 281, ал.З от НК е отнет в полза на Държавата 1 бр. лек автомобил марка „Ford", модел „Maverick", с ДК № *, собственост на фирма „Т" ЕООД с ЕИК * с управител и едноличен собственик на капитала Т.И.В., в едно с ключове за същия автомобил. На съда е служебно известно, че „Тидени" ЕООД е регистрирано с решение № 555/24.06.2004г. по ф.д. № 269/2004г. на BOC, като е постановено, че дружеството се управлява, представлява и подписва от едноличния собственик на капитала Т.И.В. с ЕГН **********. В това си качество, подсъдимия съзнателно е ползвал МПС за лични цели, за извършване на деянието.

Предвид горното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Присъдата на КРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/07.03.2017г. по НОХД № 244/2016г. по описа на Районен съд - Кула.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: