ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № ..185

гр. В***17.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание
на седемннадесети октомври,
две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: В*** В**

Членове:    1. Ан*** П***

                              2. В*** М***


като разгледа докладваното от съдията В*** В*** въззивно частно гражданско дело № 312 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
        Производството е образувано въз основа на частна жалба подадена от Б.П.Б. с ЕГН: ****** от гр. В***, чрез процесуалния му представител адв. Т*** К** от АК-Видин, със съдебен адрес:***, кант. 6, срещу Определение от 19.06.2017 г. по гр. д. № 601/2017 г. по описа на ВРС. Определението е обжалвано в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца за разглеждане, заедно с първоначалния брачен иск, на предявения със становището по отговора на исковата молба иск за присъждане на обезщетение за причинени морални и материални вреди, в размер от 10 000 лв., от ответницата. Ищецът твърди, че е конкретизирал размера на претенцията и че първоинстанционният съд е трябвало да му даде указания да поправи неточностите в иска относно твърдените вреди, а не да отхвърля разглеждането му. Намира, че допълнително предявеният иск не е с ново основание и разглеждането му няма да затрудни извършването на процесуалните действия по делото, тъй като и по двата иска ще се проведе едно и също доказване на твърдения. Счита, че определението е неправилно и моли то да бъде отменено в обжалваната част и да бъде указано на Районен съд В*** да продължи производството по предявения иск за обезщетение за нанесени вреди, заедно с първоначалния брачен иск в производството.
        Постъпила е и частна жалба от Ц.Д.Б. с ЕГН: **** от гр. В***, чрез процесуалния си представител адв. И*** П. Т*** от САК, със съдебен адрес:***, срещу същото определение на Районен съд В***. Определението е обжалвано в частта, в която е прекратено производството по предявен иск по чл. 57, ал. 1 от СК, с който се иска да се осъди ищеца Б.П.Б. да й заплаща сумата от 130.00 лв. месечно, съставляваща наем за приспадащата й се част от представеното на ищеца за ползване семейно жилище след развода, заедно със законната лихва за забава върху всяка една от главниците до окончателното й изплащане. В жалбата е посочено, че съгласно чл. 51, ал. 1 от СК по силата на съдебно решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК възниква наемно правоотношение. По силата чл. 57, ал. 2 от СК, всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли то да бъде отменено в обжалваната му част и делото да се върне на Районен съд В*** за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне на съда по предявения иск по чл. 57, ал. 1 от СК.

        Ответниците по съответните жалби не са представили отговори.
        По допустимостта на жалбите
:

        Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което са допустими.

        По съществото на спора:
        За да се произнесе по обжалваното разпореждане, съдът взе предвид следните обстоятелства: Гр. д. 601/2017г. на Районен съд В***е образувано по искова молба от жалбоподателя Б.П.Б.. С нея е предявен иск за прекратяване на брака между страните с развод по вина на ответницата и иск за присъждане на обезщетение за ползване от другия съпруг /ответницата/ на притежаваните от ищеца идеални части за минал период.
        С отговора на исковата молба, ответницата признава разстройството на брака между страните и също иска прекратяването му, но по вина на ищеца. Ответницата е предявила насрещен иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК, за заплащане на наем за ползване от ищеца на припадащата се на ответницата част от семейното жилище след развода, ведно със законните лихви.
        С писмено становище по отговора на исковата молба и насрещния иск, ищецът предявява следните нови по основание искове, а именно: Иск за заплащане от ответницата на парично обезщетение за причинени на ищеца морални и материални вреди, за периода от 2001 г. до 2016 г., в размер на 10 000 лева; Иск с посочено правно основание чл. 29, ал. 3 от СК за присъждане на по – голям дял от общото имущество; Иск на същото основание за поставяне в дял на ищеца на семейното жилище и гараж, придобити в СИО.
        Районен съд В*** е прекратил производството по предявения насрещен иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК, като недопустим бидейки преждевременно предявен, тъй като основанието за предявяването му е предоставяне на семейното жилище на другия съпруг със съдебно решение по брачното дело, което предоставяне е бъдещо несигурно събитие, поради което този иск не следва да се разглежда в производството.
        Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за разглеждане в това производство  на иска на ищеца за обезщетение за причинени морални и материални вреди, като е счел, че същия по същество представлява нов иск /с ново основание и нов петитум/, поради което и с аргумент от чл. 214, ал. 1 от ГПК, се явява недопустим за разглеждане в производството. Също така е счел, че в иска липсва конкретизация на петитума – в какъв размер е претенцията за морални вреди и в какво се изразяват те, и в какъв размер е претенцията за материални вреди и в какво се изразяват те.
        Районен съд Видин е приканил страните към спогодба или медиация като им разяснява, че така ще направят по – малко разноски и ще решат спора по – бързо, тъй като същите не спорят по обстоятелствата за наличие на продължителна фактическа раздяла между съпрузите повече от 14 години, както и затова, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, а само по отношение на вината.
        При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

        Съгласно императивната правна норма на  чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т. е. - ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на  чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е определен срок за това. При това положение, предвид правната същност на производството относно предоставяне ползването на семейното жилище, което не е исково, а такова по спорна съдебна администрация, както и предвид възможността съдът да предостави ползването на семейното жилище, не само на страната, която е поискала това с исковата молба, с насрещна искова молба или с отговора на исковата молба, а и на страната, заявила това и по-късно - до приключване на устните състезания, или - служебно (без направено искане от страните), когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, то и искането на всяка една от страните по брачното дело, съдът да определи размера на наема, който насрещната страна ще заплаща, ако на нея бъде предоставено ползването на семейното жилище, може да бъде направено до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която е такава по съществото на спора и ще се произнесе и по това искане с въззивното решение. По същите съображения, това искане може да бъде направено за първи път, дори и след постановяване и влизане в сила на въззивното решение - с отделна молба на страната, по която съдът ще се произнесе с отделно определение, след като вземе становището на другата страна. Подобно разрешение законодателят е възприел изрично в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК /в този смисъл е и определение № 196/07.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1568/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК/.В настоящия случай ищеца претендира осъждане на ответницата да заплаща наемната цена за във  бъдеще до настъпване на причина, водеща до погасяване на задължението /прекратяване на ползването на семейното жилище/. За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението /чл. 124, ал.2 от ГПК/, но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването. Ето защо, иска следва да се отхвърли като недопустим /в този смисъл определение № 441 от 14.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2012 г., IV-то гр. отд./. В този смисъл, въззивният съд намира определението на Районен съд В*** за правилно и законосъобразно и следва да остави без уважение частната жалба на Ц.Д.Б..

        ВОС, намира определението на ВРС за правилно и  в частта, с която е отхвърлен иска на Б.П.Б. за присъждане на парично обезщетение. Счита, че новият иск е с основание, различно от основанието за прекратяване на брака. Ищецът не твърди, че иска да прекрати брака поради недопускането му до семейното жилище, което се явява основание по втория иск за обезщетение.Така, позовавайки се на чл. 214, ал. 1, изр. 2-ро, въззивната инстанция намира, че изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменение на основанието и на петитума е недопустимо. То би довело до съвсем нов предмет на делото, нямащ нищо общо с предмета, заявен с първоначалния иск. Извършените по него процесуални действия биха се оказали неизползваеми при разглеждане на новия иск, а в тяхното използване се състои смисълът на изменението на иска.
        ВОС, счита, че производствените действия по първоначално предявения брачен иск трябва да бъдат продължени от ВРС до изясняване на вината на страните и до произнасяне на съда относно прекратяването на брака.
        Водим от горните мотиви, Окръжен съд В***

                                                    О П Р Е Д Е Л И:
       ПОТВЪРЖДАВА
Определение на Районен съд В*** от 19.06.2017 г. по гр. д. № 601/2017 г., в частта, с която е прекратено производството по предявения от Ц.Д.Б. с ЕГН: ****** от гр. В***, иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от СК.
       ПОТВЪРЖДАВА  Определение на Районен съд В*** от 19.06.2017 г. по гр. д. № 601/2017 г., в частта, с която се оставя без разглеждане искането на Б.П.Б. с ЕГН: ***** от гр. В**, за обезщетение за причинени морални и нематериални вреди.
        ВРЪЩА делото на Районен съд В***, за да продължи съдопроизводствените действия по първоначално предявения брачен иск.
        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

 

                     Председател:                                             Членове: 1.

 

                                                                                                            2.