Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 84

 

гр. Видин, 27.10.2017 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

          Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито  заседание  на  десети октомври 
две хилядни и седемнадесета година в състав:      

                                    

                                                                    Председател: В. В.   

                                                                    Членове: 1. А. П.

                                                                                    2. В. М.
     

         при секретаря .......................А. А.....................................и в
присъствието на  прокурора .............................................  като разгледа
докладваното от съдия......................А. П. ........................гр.д. № 267

по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГП.


        
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №  2246/2017 г. от „Б. Е. Д. К.” ООД с ЕИК; ............, чрез процесуалния си представител юк. А. Д., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 89 от 08.06.2017 г. на Районен съд Белоградчик, постановено по гр. д. № 137 по описа за 2017 г. Ищецът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил пълен доклад, който да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. С въззивната жалба се прави и искане за приемане на представените в нея писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново решение по същество.

        Ответникът, уведомен за жалбата, не е взел становище по същата.


        По допустимостта на жалбата
:

        Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 от ГПК, поради което е допустима.


        По съществото на спора
:

        Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

        От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че на 30.12.2014 г. е сключен потребителски кредит с max_.........., между „Б. Е. Д. К.” ООД, като кредитор и В.Н.Г., като кредитополучател. Кредитът е в размер от .......... лв., като с общото оскъпяване става .......... лв. Същият е трябвало да бъде издължен на 22 равни двуседмични погасителни вноски, като ответникът е платил част от кредита и дължи ....... лева. Поради неплащането от страна на кредитополучателя, непогасеното задължение е станало предсрочно изискуемо, като е проведено производство по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд Белоградчик. Ответникът е оспорил предявения иск, като е посочил, че не му е оказано съдействие от ищеца, в качеството му на кредитор за плащане на последните вноски.

         В резултат, ищецът „Б. Е. Д. К.” ООД е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК – за установява на вземането на заявител в размер на ..... лв. – главница с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и да се присъдят разноските за държавни такси и юристконсултско възнаграждение в размер от ........ лева за двете производства.
         На проведеното публично заседание от 07.06.2017 г. на Районен съд Белоградчик, представители на ищеца и на ответника не са се явили. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на страните, без те да присъстват, че не се сочат доказателства за преведена по сметка или предадена на ответника, договорената като заем сума, както и липсата на доказателства, че ответникът е искал да плати задълженията си, но не са приети от ищеца. Съдът е предоставил възможност на страните за становище във вр. с доклада и указанията по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

         С обжалваното Решение № 89 от 08.06.2017 г., БРС е счел, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по чл. 240 от ЗЗД. Посочил е, че договорът за заем е реален и за да е валиден, е задължително да е предадена на кредитополучателя определената парична сума. Съдът е приел за установено, че по надлежния ред не са се събрали никакви доказателства, установяващи превеждане по сметка или предаване, договорената като заем сума, от ищеца на ответника. На това основание, БРС е отхвърлил предявения от „Б. Е. Д. К.” ООД установителен иск.

         При въззивното разглеждане на делото пред ВОС с определение от 13.09.2017 г., настоящият съдебен състав е счел искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства за основателно, предвид следното: Докладът по делото е направен от първоинстанционния съд в заседанието по решаване на делото и в него е указана доказателствена тежест на ищеца, във връзка с твърдението му, че е предоставил на ответника в изпълнение на договора за кредит процесната сума. На страната не е била дадена възможност, във връзка с указанията на съда, да докаже фактите относно указаната доказателствена тежест, с което БРС не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146, ал. 3 от ГПК, поради което представената декларация е приета като доказателство по делото.
         От представената декларация от 05.01.2015 г., е видно, че ищецът е изпълнил  задължението си по чл. 240 от ЗЗД, като е предал сумата от .......... лева на длъжника по кредит с №
max_............, а останалата част от сумата е преведена по кредит МАХ ....... с цел вътрешно рефинансиране. Т.е., налице е усвояване от страна на кредитополучателя, превръщайки договора за кредит в напълно валиден такъв.

         От гореизложените доводи, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него постанови решение, с което да бъде уважена исковата претенция на „Б. Е. Д. К.” ООД по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

          С оглед изхода на делото, следва да се удовлетворят исковите претенции на ищеца за разноските по заповедното производство и по първоинстанционното производство. Ищецът не е претендирал за разноските по въззивното производство и такива следва да не се присъждат.
          Мотивиран от горното, Окръжен съд Видин

 

                                                 Р       Е      Ш      И  :

          ОТМЕНЯ
Решение № 89/08.06.2017 г., постановено по гр. д. № 137, по описа  на Районен съд Белоградчик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Б. Е. Д. К.” ООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н И., ул. „Н.” , ет. , против ответника В.Н.Г.,***, че В.Н.Г., в качеството си на кредитополучател по договор за кредит с № max_..........., дължи на ищеца следните суми:
          – главницата по договора за кредит, в размер от ........ лв.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, съгласно Заповед16 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 и сл. от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 19/2017 г. по описа на Белоградчишкия районен съд
          ОСЪЖДА В.Н.Г.,***, да заплати на „Б. Е. Д. К.” ООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н И., ул. „Н.” , ет. , следните суми:

          – сумата  ......... лв. държавна такса и сумата .......... лв. юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство по ч. гр. д. № 19/2017 г. по описа на Белоградчишкия районен съд,

          – сумата ............. лв. държавна такса и сумата ............лв. юрисконсултско възнаграждение, в производството по установителния иск пред Белоградчишкия районен съд

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                     Председател:                                             Членове: