Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 67

                                               

 

Гр. В.

05.10.2017                 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският     окръжен     съд     гражданска   колегия

В   открито  съдебно   заседание   на  тридесет  и първи

август  две  хиляди  и  седемнадесета година  в  състав: 

 

                                                Председател:  В. В.

 

                                                       Членове:  Д. М.

                                                                       Р. Д.

                                                           

При    секретаря  А. А.  

и   в   присъствието   на    прокурора      

като    разгледа    докладваното    от   Съдията  М.

Въззивно    гражданско   дело   № 239 по  описа  за  2017г.

и     за     да    се    произнесе,      взе      предвид     следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Р.А.К. *** против Решение №220/18.05.2017г., постановено по гр.Дело №57/2017г. по описа на Видинския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. Поддържа се, че на първо място решението е недопустимо, тъй като искът е предявен извън срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, който е преклузивен. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил едностранчиви анализи на същите, поради което е  поискал да се отмени решението като недопустимо и се прекрати производството по делото. Изложени са съображения и по съществото на спора, като се поддържа, че съдът не е обсъдил в подробности всички събрани поделото доказателства, а от обсъдените са направени противоречиви изводи както във връзка с декларацията за съгласие, подписана от молителката, така и във връзка с обстоятелството налице ли е акт на насилие във връзка с „отвличане“ на детето от бащата в ЮАР. Поискано е да се обезсили решението като недопустимо, а при условията на евентуалност да се отмени изцяло решението и да се отхвърли молбата за защита като неоснователна.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Е.Ц.Б., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че жалбата е и недопустима като подадена извън определения от съда срок. По същество се поддържа, че съдът правилно е приел молбата, подадена от молителката при спазен едномесечен срок от извършване на домашното насилие. Поддържа се, че съдът задълбочено е анализирал всички събрани както писмени, така и гласни доказателства и е установил обективна фактическа обстановка. Поискано е решението да бъде потвърдено.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба и събраните доказателства, приема за установено следното:

Във връзка са направеното възражение относно допустимостта на жалбата съдът приема, че същата е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Съдът не приема възраженията на ответницата по жалба, че жалбата е просрочена, тъй като съдът е обявил дата за произнасяне и при това положение страната е била длъжна да подаде жалбата си в срок, считано от датата на която съдът е уведомил страните в съдебно заседание, че ще постанови решението си. В съдебно заседание по съществото на делото, съдът  е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в едноседмичен срок, считан от днес, датата на съдебното заседание, а не е обявил изрична дата, на която ще постанови решението, поради което и на страните е бил изпратен препис от решението, който е бил връчен на жалбоподателят на 30.05.2017г., с което е бил спазен срокът за подаване на жалбата.

Във връзка с направените възражения от жалбоподателя, че постановеното решение е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено, съдът приема това възражение за неоснователно. В молбата и в приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката изрично е посочила, че актът на домашно насилие – родителско отвличане е бил осъществен от 24.01.2016г. до 15.12.2016г., а молбата е постъпила в съда на 12.01.2017г., с което е бил спазен срокът, предвиден в ЗЗДН, поради което съдът е постановил допустимо решение.

Съдът приема оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, изложени подробно във въззивната жалба за неоснователни.

С обжалваното решение съдът подробно е изложил на първо място фактите и обстоятелствата, които не се оспорват от страните и за които са представени многобройни писмени и гласни доказателства. Тези обстоятелства се отнасят относно родителските права върху детето А. Р. А., които са предоставени за упражняване на майката с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №9718/2014г. по описа на РС-В. и че детето е живяло с майката на адрес в гр.В., а на бащата е бил определен режим за лични контакти с детето. Съдът е приел за безспорно установен факт, че на 22.01.2016г. в гр.В. майката  е предала детето на бащата съобразно режима на лични контакти и детето е следвало да бъде върнато на 24.01.2016г. Междувременно на детето е била издадена виза и през това време, през което е следвало да бъде с бащата, бащата е заминал с детето в ЮАР, където детето е пребивавало до 15.12.2016г. и е било предадено на майката със съдебен акт на Върховния съд на ЮАР, а на 25.11.2016г. ответникът по делото Р.А.К.  е задържан от властите в ЮАР по обвинение за извършено престъпление.

Съдът подробно е обсъдил и изготвения социален доклад, в който се посочва, че отделянето на А. Р. А. от майката е оказало влияние върху емоционалното и психическо състояние на детето, като е отразено, че детето посещава психолог, тъй като след завръщането му от ЮАР детето заеква и понякога плаче.

Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с „декларация“, която е нотариално заверена и за която се поддържа от ответника по молбата, че е подписана от молителката Е.Ц.Б. , с която е дала съгласие за пътуване на детето А. извън пределите на Р.Б. Във връзка с това обстоятелство по делото е била изслушана съдебно-графологична експертиза, която е дала заключение, че подписът, положен на декларацията не е на молителката Е.Ц.Б.. Съдът не приема възражението , че експертизата не следва да се обсъжда от съда, тъй като е извършена върху копие от декларацията поради обстоятелството, че страните не разполагат с оригинал на същата.

С оглед на всички тези обстоятелства съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че е налице акт на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН по отношение на молителката, като насилието е осъществено чрез принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права както по отношение на молителката, така и по отношение на детето А. Р., което е било откъснато от обичайната му семейна среда  и от грижите на майката, поради което и с оглед на неговата ниска възраст, а именно тригодишно дете, му е нанесен психически и емоционален стрес и откъсване на детето от майчините грижи, които за тази възраст са изключително важни за правилния растеж на детето. На това основание съдът е издал Заповед, с която е забранил на ответника по молбата Р.А.К. да приближава пострадалите лица Е.Ц.Б.  и малолетния А. Р., както и тяхното жилище на разстояние по-малко от 200метра за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на решението, както и му е наложил „Глоба“ в размер на 500.00лв.

Изложените от първоинстанционният съд мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция, тъй като се основават на събраните по делото доказателства, не са противоречиви и са съобразени изцяло със закона.

По изложените съображения Окръжният съд приема, че постановеното решение ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателят Р.А.К. ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалба Е.Ц.Б. направените по делото разноски по тази инстанция в размер на 600.00лв.

Водим от горното Окръжният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №220 от 18.05.2017г., постановено по гр.дело №57/2017г. по описа на Видинския районен съд.

ОСЪЖДА Р.А.К. ***, ЕГН:********** да заплати на Е.Ц.Б. ***, ЕГН:********** направените по делото разноски по тази инстанция в размер на 600.00лв.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

               

 

 

 

  2.