РЕШЕНИЕ

 68

гр. Видин,13.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети  септември две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Председател:В. В.

Членове:   1.А. П.  

      2. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 216 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                    Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Т.А.С. против решение № 152 от 24.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 2168/ 2016 г. по описа на Районен съд – Видин.

Въззивницата счита решението за неправилно, тъй като е в противоречие с материалния закон. Намира, че тя е установила наличието на първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС – ответникът ползва лично имота. Що се отнасяло до обстоятелството – лишаване от ползване, съдът неправилно приемал, че тя не е лишена от ползване на имота, основавайки се на отговора на ответника на нейната нотариална покана. По делото били събрани достатъчно доказателства, които сочели, че тя е била лишена от възможността да ползва имота. С оглед на гореизложеното и предвид наличието на писмено поискване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, видно от нотариалната покана, както и установяване на размера на обезщетението с назначената по делото експертиза, въззивницата счита, че съдът следва да приеме, че са налице двете предпоставки за уважаване на претенцията й. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от нея иск.

Въззиваемата В.А.М. счита, направените в жалбата оплаквания за напълно неоснователни. В жалбата липсвали конкретни оплаквания, не се оспорвала и приетата от съда фактическа обстановка. Въззиваемата счита решението на районният съд за законосъобразно и обосновано, а изводите съобразени с доказателствата по делото. Правилно било прието, че не са налице най-важните предпоставки на чл.31 ал.2 от ЗС. Решението било съобразено и се основавало на закона и практиката на ВКС.  Предвид гореизложеното моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението потвърдено. Претендира и за разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

            Исковете са с правно основание в чл.31 ал.2 от ЗС , чл.59 ЗЗД, и чл.61, ал.2 ЗЗД.

            Не се спори в производството, че страните и П. Л. С. - майка на страните, притежават  общо правото на собственост върху посочения недвижим имот, като страните притежават всяка по ¼ ид.ч., а П. Л. С. – ½ ид.ч. от същия. Горното се установява и от решение по гр.д.№ 770/2015г. на ВРС и гр.д. 442/2015г.на ВОС. Не се спори в производство относно факта, че ищцата не ползва съсобствената вещ. Липсва спор и по обстоятелството,   че ответницата е заплатила кредит на бащата на страните, като видно от Удостоверение  2628/24.10.2016г на Банка ДСК ЕАД –ФЦ Видин,  ответницата и З. В. З. са погасили два кредита на А. М. Т. за текущо потребление. Ответницата е внесла общо погасителни вноски на стойност ..........лева.

            С покана, получена от ответника лично на 20.08.2014г. ,видно от обратна разписка, приложена по делото ищцата е поканила ответника да заплаща месечен наем от ........ лева за процесния имот, с оглед лишаването и от ползването на имота. Разпитаните в производството свидетели С. – майка на страните , и  Ц., сочат, че ищцата е в чужбина, когато е идвала, яли са и са пили, отсядала в апартамента, никой не й пречи да го ползва. Ответницата е правила ремонт на апартамента- на тераса, на баня, без ищцата да е участвала със средства или труд в ремонта. Ремонт се наложил поради теч в банята и кухнята. Първоначално се правили дребни ремонти, но течът не се отстранил и се наложил по-голям ремонт. Свидетелят Ц.; участвал с извозване на материали. Сочи, че терасата е иззидана и са подменени тръби. Ако не бил направен ремонта, е щяло да се стигне до по–големи щети на апартамента, както и до течове в апартаментите на съседите. Ответницата изплатила и кредита на баща си, след неговата смърт, а ищцата казвала, че сестра и ще живее в апартамента, затова тя да го изплати. Сега ответницата ползва сама апартамента, свидетелката Станчева живее на село.

            Видно от  заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и я възприема изцяло, месечния пазарен наем на процесния недвижим имот е в размер на .... лева месечно. Вещото лице е определила размера, изхождайки от характеристиките на процесното жилище и взетите за сравнение жилища с приблизително еднакви характеристики.  

При така установената фактическа обстановка правилно съдът е приел, че между страните е налице съсобственост при равни дялове по 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл. 30-36 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква да е налице писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.

           Видно от приложената по делото нотариална покана от Т.А.С.  до В.А.М. и П. Л. С. е заявила претенция за заплащане ежемесечно обезщетение, в размер на ...... лева месечно,  за неизползване на 1/2 ид.ч. от описаните в нотариалната покана имоти. Не е посочен период , за който се претендира обезщетението. В хода на производството ищцата не е установила по никакъв начин, че е била лишена от ползването на съсобственото жилище, още повече, че същата с нотариална покана е поканена да го ползва. Ищцата сама е напуснала семейното жилище на  14.08.2008 г., като е отишла да живее при лицето И.С.З., с когото сключва граждански брак и от когото на 20.12.2008 г. ражда детето Б./ видно и от решение № 125 от 24.04.2009 г. по в.гр.д. № 88/2009 г. по описа на ОС Стара Загора/

От така установените обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

По иск на съсобственик срещу друг съсобственик за обезщетение, за това, че го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, ищецът трябва да установи, че насрещните страни са собственици, своя дял от съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик по начин, който препятства съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт според дела си; този начин на ползване да се е осъществявал през исковия период от време, както и размера на обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния пазарен наем през исковия период за вещта в състоянието й през същия период. С оглед така разпределената доказателствена тежест настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на процесния имот, като ищцата притежава ¼  ид. ч. от него. От събраните доказателства е видно, че ответницата ползва съсобствената вещ, ползването на имота е невъзможно едновременно от двете , поради неподеляемостта на жилището и ищцата не е ползвала апартамента, като това се е осъществило през целия исков период. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че само един от тях ползва сам цялата вещ или част, която да е в повече от дела му, води до обогатяването му за сметка патримониума на ощетения съсобственик. По въпроса за вложения от законодателя смисъл на понятието „лично ползване” на вещта в хипотезата по чл.31, ал.2 ЗС, е прието Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателния акт е изяснено, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съгласно мотивите на тълкувателното решение обаче: „Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика…

В конкретния случай размерът на наема е определен посредством назначената съдебно-икономична експертиза, от заключението, на която е видно, че месечния пазарен наем на процесния недвижим имот е в размер на ........ лева месечно или съразмерно с  правата на ищцата от имота-1/4 , за исковия период от 25 месеца това прави .......... лева.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е неправилно. Съдът счита, че искът за обезщетение , предявен от ищцата е основателен в посочения по-горе размер  и решението , с което е отхвърлен следва да се отмени до този размер.  Предвид основателността на главния иск , основателен ие и този за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване/законна лихва е поискана с исковата молба/. Решението следва да се отмени и в частта за разноските , като същите останат така , както са направени от страните.

По отношение на уважените насрещни искове , съдът намира жалбата за неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно и въззивният съд препраща в мотивите си към него.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Видин

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 152 от 24.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 2168/ 2016 г. по описа на Районен съд – Видин, в частта , в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода 20.08.2014г.-20.09.2016г. до размера на ....... лева, както и в частта за разноските, вместо което постановява:

Осъжда В.А.М. , ЕГН ********** да заплати на Т.А.С., ЕГН ********** сумата от ........ лева представляваща обезщетение за ползване на преоцесния недвижим имот за периода от 20.08.2014 г. до 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на иска -21.09.2016 г. до окончателното издължаване на сумата.

Потвърждава решението в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: