ОПРЕДЕЛЕНИЕ №154

 

гр. Видин 05.09.2017Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, наказателно отделение, в закрито заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:В. В. Членове:Д.М.

 Г.Й.

с участието на секретаря ...................................  и в присъствието на

прокурора........................ , като разгледа докладваното от съдията В.

въззивно частно наказателно дело №260 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 243, ал.6 НПК.

Делото е образувано по частен протест на Красен Кайзеров-прокурор при Районна прокуратура-Видин против Определение №954 от 07.07.2017 по ч.н.д. № 954/2017 г. по опис на PC Видин, с което е отменено постановление от 19.06.2017 г. на Районна прокуратура-Видин,с което е прекратено наказателното производство по ДП №125/05г. на ОД на МВР-Видин по прокурорска преписка №1735/05г. на РП- Видин.Подържа се,че определението на ВРС е незаконосъобразно. Съгласно чл.243,ал.5,т.3 от НПК съдът може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.За да изпълни задължението си по чл.243,ал.5 от НПК и даде задължителни указания относно прилагането на закона съдът следва да извърши обективен анализ на установените в наказателното производство факти и обстоятелства и произтичащите от тях правни изводи, след което да ги съотнесе с установеното от прокурора и направените от него изводи.В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл.243,ал.5 от НПК като е изпълнил формално задължението си за произнасяне и е направил необоснован извод за необоснованост на постановлението за прекратяване - приел е, че не са установени никакви нови факти и обстоятелства, касаещи основният факт на доказване, но не е посочил кой е основният факт на доказване в настоящето производство, тъй като действително именно основният факт на доказване е от съществено значение извършено ли е престъпление от общ характер. В тази връзка съдът е развил доводи за характера на договора за консигнация, което вероятно е прието от съда за основният факт на доказване, както и за неправилност на правните изводи на РП-Видин, че не може да се установи по категоричен начин характерът на сключения между страните договор, като съдът е развил доводи какво означава договорът за консигнация съобразно научната доктрина и практика. Сам по себе си фактът, че се разсъждава на плоскостта какъв е сключеният между страните договор и какви са правата и задълженията по него, в частност дължими ли са или не разходи на купувача, сочи, че е налице гражданско- правен спор, доколкото по реда на общото исково производство следва да бъдат установени действителните договорни отношения между страните. Характерът на договора и каква е била действителната воля на страните по него обаче не е основният факт на доказване в наказателното производство, поради което незаконосъобразен е изводът на съда за необоснованост и превратно тълкуване на фактите по делото. Каква е действителната воля на страните по договора следва да бъде изяснявано по общия исков ред. За наказателното производство по делото в случая основният факт на доказване е не изследване на волята на страните дали да се заплатят разходите за веща или не, в каквато насока са доводите на съда, а дали от цялостното поведените на страните по договора може да се направи извод за наличие на субективния признак на престъплението „измама", както и на специалната цел: Съобразно посоченото в прекратителното постановление , за да е налице извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК, е необходимо извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение пострадалото лице без да има каквито и да е намерения да се задължава и да изпълнява уговорената сделка, впоследствие да е реализирал тези свои намерения; да е мотивирал заблуденото лице да пристъпи към акт на имуществено разпореждане спрямо намиращо се в негова фактическа власт имущество и така да е причинил имотна вреда. При престъплението по чл. 209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да се квалифицира поведението на лицето като измама. От обективно установените факти по делото-при установени предходни облигационни отношения между свид.Я. и свид.С.; при наличие на договор, подписан от св.Я., за предаване на вещите за преработка срещу заплащане; при установено съхранение на меда във фирма „Хъни" ООД-гр.Раковски, поради упражнено право на задържане до заплащане на разходите за меда; при доказателства за действително извършени разходи за изследване на меда; при установено съхранение във фирмата до неговото разваляне, което е прието за установено и от районния съд, не може да се направи несъмнен извод за наличие на предварителен умисъл за въвеждане в заблуждение на свид.Я. без намерение от страна на извършителя да се задължава и да изпълнява уговорената сделка. В случая от горните факти е видно разногласие между страните дали следва да бъдат заплатени разходите по преработката и анализа на пчелния мед, което е следвало да бъде разрешено по реда на общото исково производство, в което съдът извършва преценка и на основателността на упражненото право на задържане на основание чл.91 от ЗЗД. Именно по общия исков ред е следвало да бъде изяснена действителната воля на страните по договора, дали е сключен действителен договор за консигнация, какви са правата и задълженията на страните по него. Подържа се,че е недопустимо по реда на наказателното съдопроизводство да се упражняват неупражнени гражданско-правни претенции. Точно в обратната насока е отменителното определение на съда, който като е приел, че не е изяснен правния характер на договора между страните, указвайки насока в която да се тълкува договорът, е отменил постановлението на РП-Видин като противоречащо на закона.

      Горните изводи на съда биха били относими в едно гражданско съдопроизводство. В случая обаче предметът на делото е извършено ли е престъпление от общ характер, в частност престъпление по чл.209,ал.1 от НК от обв.Стефанова, за установяването на което са от съществено значение обективни факти и обстоятелства, от които да се направи извод както за наличието на умисъл, така и за наличието на специална цел, съобразно посоченото по-горе. Като е установила обективните факти и обстоятелства по случая РП Видин е направила извод за липса на достатъчно доказателства за извършено от обв.Стефанова престъпление по чл.209,ал.1 от НК. Поради това се иска обжалваното определение на ВРС, постановено в закрито съдебно заседание на 07.07.2017 г. по ЧНД №954/2017 г. по описа на Районен съд - Видин да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено постановлението на РП- Видин от 19.06.2017 г., с което е прекратено наказателното производство по пр. № 1735/2005 г. по описа на РП - Видин, Досъдебно производство № ЗМ 125/2005 г. по описа на ОДМВР - Видин.

В представеното по делото възражение от страна на пострадалия подадения частен протест се оспорва.Подържа се,че от страна на разследващите са събрани достатъчно доказателства налагащи извод за извършено престъпление от С. С. и М. С..Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Видинският окръжен съд, след като разгледа частния протест, взе предвид обжалвания съдебен акт, постановлението на РП-Видин и материалите по ДП № ЗМ 125/2005г. по описа на ОД на МВР, прие за установено следното:

Частният протест е подаден срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - определение на PC Видин, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство, в законоустановения срок и е процесуално допустим.

Разгледан по същество частният протест е основателен поради следното:

С постановлението на РП- Видин от 19.06.2017 г. е прекратено наказателното производство по пр. № 1735/2005 г. по описа на РП - Видин, Досъдебно производство № ЗМ 125/2005 г. по описа на ОДМВР - Видин, водено срещу М. Г.С. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

За постановлението е уведомен Л. Ц. Я., който го е обжалвал пред PC Видин. С обжалваното определение РС-Видин е отменил постановление на Районна прокуратура-Видин за прекратяване на наказателното производство.

За да отмени постановлението на РП - Видин, ВРСе приел,че при установената по делото фактическа обстановка РП е направила погрешни правни изводи.Прието от е ВРС,че в договора за консигнация не е предвидено,че продавачът дължи направените от купувача разходи независимо от това за какво са направени същите.Съдът е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокуратурата като не е посочил какви действия следва да бъдат извършени от същата.

Видинският окръжен съд счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно ,поради което същото следва да бъде отменено,а постановлението на РП-Видин бъде потвърдено.

В съдебната практика е изяснено, че при сключване на гражданскоправен договор е възможно да е налице измама, ако признаците на посоченото престъпление са налице. Такъв е случаят, при който страната по договора действа с измамлива цел, тоест поема задължения, които поначало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда контрахента си в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите от това последици, докато всъщност цели да извлече неследваща му се имотна облага. Тогава, неизпълнението на договора от негова страна е последица на предварително взетото решение в тази насока, още към момента на сключване на договора.

В тази връзка следва да се съобрази и Решение № 153 от 10.04.2012 г. по КНД №154/2012 г. I н.о., ВКС, в което е прието, че при съпоставката на гражданско- правната измама и измамата по чл.209 и сл. НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни фигури. При гражданскоправната измама деецът има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на контрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на контрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване. Наказателноправната измама представлява типично резултатно престъпление, като същото, съгласно константната практика на съдилищата и правната доктрина, е довършено с извършване на имущественото разпореждане, респективно с реализиране на имотната облага от извършителя. При това престъпление сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като наказателноправна или гражданскоправна измама. В случая е необходимо да се изследват подробно всички обстоятелства, за да се установи дали от поведението на конкретното лице може да се изведе наличие на специална цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, която да е била налице още при сключване на договора.

В случая от събраните по делото доказателства се установява,че Л. Я. и С. С. са били в предходни договорни отношения,което е изградило между тях взаимно доверие.По указание на С. ,Я. е сключил на 07.03.04г. с М.С. договор озаглавен „Договор за отговорно пазене и консигнация" в съдържанието,на който са компилирани няколко вида договори- за поръчка,за изработка и за съхранение.Сключеният договор по никакъв начин не може да се приеме,че е договор за продажба,поради това,че в чл.З от същия е записано ,че „цената и начинът на плащане на услугата" ще бъдат договорени на 17.03.04г. с анекс към договора.Посоченият текст от договора,за който е безспорно,че е подписан от Я., налага извода,че към момента на сключването на договора и предаването на меда страните по договора, не са били постигнали съгласие по един от основните елементи на договора за продажба -цената и начина на плащане.Сключването на договора по този начин и особено предаването на стоката без същата да е заплатена от насрещната страна е резултат от продължителните търговски отношения между страните.Макар ,че в договора не са детайлно описани правата и задълженията на страните,в него все пак се съдържат клаузи,които отчитат спецификата на стоката предмет на договорните отношения изразяващи се в необходимост от определено качество и начинът да бъде установено това.В договорът е посочено,че консигнаторът има право да получи от продавача мостра от предлаганата стока за изследване.Тази клауза от договора, съчетана с уговорката за допълнително уточняване на цена и начин на плащане налагат извода,че страните са обвързали по-нататъшните договорни отношения с резултатите от изследван ето.По-нататъшното развитие на отношенията между страните в най-голяма степен се дължи на лаконичното съдържание на договора и липсата на каквато и да било конкретизация на основни моменти от договорните отношения-за сметка на кого ще бъдат направените разходи за изследвания, какви биха били правата и задълженията на всяка една от страните при положителен или отрицателен резултат от изследването и други подобни.При липсата на конкретика в правата и задълженията на страните и при наличието на направения значителен разход за извършване на изследването на меда е обяснимо и по­нататъшното негативно развитие на отношенията между страните.В случая безспорно се касае за търговски спор между страните в следствие на неуредени или по-скоро недостатъчно добре уредени търговски отношения.Спорът между страните е възникнал от недостатъчната договорна регламентация на отношенията,от отклонението на меда от необходимите показатели и нежеланията на Л. Я. да заплати направените разходи за лабораторен анализ.Касае се за усложнени търговски отношения,породени от неизпълнение на договорни задължения.В случай,че в сключения договор бяха подробно реглементирани правата и задълженията на страните,то настоящия спор би бил обикновен търговски спор,който следваше да бъде решен по граждански път.

С оглед на горното съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено,а постоновлението на прокуратурата бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №954 от 07.07.2017 по ч.н.д. № 954/2017 г. по опис на PC Видин като вместо него ПОСТАНОВЯВА,

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.06.2017 г. на Районна прокуратура- Видин,с което е прекратено наказателното производство по ДП №125/05г. на ОД на МВР-Видин по прокурорска прерйск^ №1735/05г. на РП-Видин.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ: 1

                           2.