МОТИВИ към присъда № 47/13.07.2017г. по НОХД 186/2017г., по описа на Окръжен съд – Видин.

 

          Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против Н.Н.Ш. с ЕГН **********, в това че на 07.05.2017г. в с. Слана бара, обл.Видин, в стая на постройка в стопанския двор, чрез нанасяне на побой- удари с крака, ръце и метална тръба по тялото и главата умишлено умъртвил малолетната А.Д. В. на 3 години с ЕГН ********** от гр.Видин – престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, предложение второ във вр. с чл. 115 от НК.

          Прокурора от Окръжна прокуратура – Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт.

          Гражданският ищец и частен обвинител Д.В.Г., лично и чрез своя повереник С. С., поддържа предявения от нея граждански иск и обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт.

          Подсъдимият Н.Н.Ш. в с.з. заяви, че се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти, че е наясно и съгласен направените от него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, съгласен е делото да се разгледа при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че съжалява за извършеното.

          От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка:           

          Подсъдимият Ш. живеел на съпружески начала от м.09.2016г. със свидетелката Д.В.Г. първоначално в кв.Нов път във Видин, а от месец ноември 2016г. в кравефермата в село Слана бара. През месец декември подсъдимия Ш. влязъл в затвора. От там често телефонирал на свидетелката Г.. След като на 21.03.2017г. бил освободен от затвора подсъдимия Ш. се върнал при Г..

          Д.Г. има три деца: С. Д. В., родена на ***г., А.Д. В., роден на ***г. и А. Д. В., родена на ***г. Трите деца живеели с майката си и подсъдимия Ш. в стопанския двор на с. Слана бара, обл.Видин. Ш. и Г. работели в кравефермата на свидетелката И. И. и свидетеля В. Б.. Най-малкото детепострадалата А. Д. В.на 3 години не можела да ходи самостоятелно, не можела да говори /казвала само отделни думи/, родена като недоносено дете, имала забавено развитие. А. /наричана А.от близките й/ често плачела. За нея през деня се грижела сестричката й Стефани8 годишна, която не ходела на училище. Подсъдимия Н.Ш. посягал на децата, в отсъствие на майката, удрял с ръце и пръчка А., когато плачела, както и С. и А.. Той по тази причина, преди случая предмет на делото, в началото на месец май 2017г. сам и бос избягал при баба сисвидетелката В. И. в с. Новоселци. Оплакал й се, че Н. го е бил.

          На 07.05.2017г. сутринта майката Д.Г. и свидетеля В.И. отишли с кравите на паша. Подсъдимият Ш. ги изпратил и се върнал в обора да изрине и почисти. ДецатаС. и А./А./ били сами в стаята. След като изринал обора подсъдимия Ш., облечен с работните си дрехи и ботуши се върнал в стаята да яде. Бил изморен от работа и недоспиване. А. /А/ се събудила, започнала да плаче, подсъдимия й казал да спре, но 3-годишното дете продължавало да плаче. Подсъдимият Ш. започнал да й нанася удари с ръце по главата и тялото, съблякъл детето чисто голо, ударил детето с желязна тръба в главата, детето паднало, продължил побоя с ритници и удари, докато детето спряло да диша и да реагира. Подсъдимият Ш. завил телцето на детето с яке и отишъл при свидетелката И.И. да извика линейка, като се опитал да я заблуди, че детето е паднало само от леглото. Върнал се в стаята и на леглото правил опити да отвори устата на А., да провери дали не си е глътнала езика.

Пристигнал екип на ЦСМПСВидин с линейка. Подсъдимият Ш. с работните си изцапани дрехи занесъл до линейката трупчето на А., увито с яке и казал на лекарите, че детето само е паднало от кревата и си е ударило главата. Лекарският екип установил, че детето е мъртво и по тялото и главата има видими следи от насилие, уведомили органите на MВP.

          Ш. се върнал в стаята, свалил работните си дрехи, преоблякъл се и си приготвил дрехи, сложил ги в зеблен чувал и при пристигане на полицейският екип  излязъл от стаята с чувала с дрехи на рамо, отишъл при полицаите и казал: „Старши, няма какво да те лъжа, аз ударих детето“. Не оказал съпротива при задържането му.

          Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза при изследване на група на А.Д. В. е установена: комбинирана травма - глава- шия -гръден кош- корем, с подкожни хемтоми на главата, кръвонасядания, ожулвания по кожата, оток на мозъка, счупване на 4 и 5 ребра в ляво, частични разкъсвания на слезка, черен дроб, двата бъбрека, мезото и радикса на червата, контузия със размачкване на меките тъкани на малкия газ, подкожен хематом на челото с характерни кръвонасядания, остър кравоизлив в коремната кухина. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и по характера си отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в предварителните сведениябой с ръце, ритници, тръба. Травмата на челото отговаря да е причинена с тръба с диаметър 2 см. което личи от характерната находка. Травматичните увреждания на вътрешните органи добре отговарят да са причинени при удари с юмруци и ритници, довели до размачкване на тъканите в дълбочина. Смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие кървене в коремната кухина от разкъсаните черен дроб, слезка, бъбреци и булото на червата. Черепно мозъчната травма неминуемо е довела до мозъчно сътресение, което също може да причини смърт. Причинено е ръзкъсване на вътре коремни органи с вероятност за тяхната загуба. Развилият се травматичен шок самостоятелно би довел до смърт. Смъртта е последица на описаните травматични увреждания. Налице е пряка причинна връзка на настъпилата смърт с причинените травматични увреждания.

          Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза подсъдимия Н.Н.Ш. не страда от психично заболяване, разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си към 07.05.2017г., както и е в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата които имат значение за разследването и да дава достоверни обяснения за тях към датата на деянието и към настоящия момент. При подсъдимия Ш. няма патологично/ болестно/ мотивирано поведение. Възможността адекватно да възприема, оценява и реагира на събития, факти и явления е запазена.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия Н.Н.Ш.. Неговите самопризнания напълно кореспондират с останалите доказателства събрани на ДП, респ.: показанията на свидетелите Д.В.Г., И.М. И., С. Д. В., А. Д. В., М.М. М., В. В. В., Ц. А. К., А. Е.Г., В. А. И.. И.Б.. Г. Й., В. Г.И., Е. А. М; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2017г., с предмет на огледа – трупа на детето А. Д. В., ведно с фото албум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2017г., в постройка в бившия селскостопански двор на с. Слана бара, ведно с фото албум към него; протокол от 07.05.2017г. за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие от него, ведно с фотоалбум към него; протокол от 07.05.2017г. за личен обиск на лице; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2017г., в секционната зала в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Петка“ – Видин, с предмет на огледа – трупа на детето А.Д. В., ведно с фотоалбум към него; характеристична справка от РУ на МВР – Видин на лицето Н. Н. Ш.; справка за съдимост на подсъдимия Н. Н. Ш., издадена на 09.05.2017г.; заключение № 36/2017г. на съдебно медицинска експертиза за изследване на труп; амбулаторен лист № 70240/26.07.2016г., относно здравословно състояние на А. Д. В.; удостоверение за наследници № АО-01-18-2339(1)/18.05.2017г.; писмо № СГ/Д-ВН/1008-002/09.05.2017г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин; протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2017г., с обект на огледа метална тръба, иззета като обект № 2, ведно с фотоалбум към него; акт за раждане /препис/ № 0122/24.03.2014г.; веществените доказателства – детско палто с червен и син цвят, 1 бр. метална тръба с дължина 85 см. и диаметър 2 см., 1 бр. метална тръба с дължина 55 см. и диаметър 2 см., 1 бр. дърво тип „дръжка“, 1 бр. завивка за легло шарена на цвят, 1 бр. одеяло шарено в червен и оранжев цвят, 1 бр. одеяло сиво-зелено на цвят, 1 бр. блуза в синьо и черно райе, 2 бр. прозрачни найлонови пликчета с нокти.

          Няма противоречия между тези доказателства, гласните са в унисон с писмените, веществените и помежду си поради което Съдът ги кредитира. Не са налице доказателства, които да поставят по съмнение визираната по-горе фактическа обстановка. Конкретно за отношението на подсъдимия Ш. към децата на Д.Г., от време преди случая предмет на делото, са показанията на самите деца С. Д. В. и А. Д. В.. Видно от техните показания, всяко от трите деца е било бито от подсъдимия, което той вършил в отсъствие на майка им. Както беше посочено по-горе, след нанесен му побой от подсъдимия, дни преди случая, малкия А. избягал сам при баба си. Неговите показания напълно кореспондират с тези на баба му – свидетелката В.Г.И.. Видно от показанията на свидетеля В.А. И. / л.60 и 61 от ДП/, кравар в бившия стопански двор на селото и живущ в същата постройка където и подсъдимия с Г. и децата й, в стая срещу тяхната, е лично е видял как Ш., дни преди случая, в негово присъствие, бил малката А., като сочи и за побоя, който Ш. нанесъл на момченцето А.. Свидетеля питал Д. знае ли от какво са синините на А. по лицето, на което тя отговорила отрицателно, тъй като цял ден е при кравите. Видно от показанията на свидетеля В. А.И./л.167 и 168 от ДП/, вечерта преди произшествието, Ш. пред него изразил неприязнено отношение към децата на Г., като ги нарекъл изроди, които храни и заявил, че ще ги убие, „ще ги махна от света“. Свидетеля казал това на майката Д., но тя отговорила, че Ш. не е злобен и няма да стори зло на децата. На подсъдимия се скарала и го предупредила, че ще го напусне, ако той пипне децата. Видно е, че и показанията на този свидетел, напълно кореспондират с тези на децата и баба им Виктория. Установява се, че подсъдимия е бил привързан към Д.Г., но изпитвал неприязън към децата й, дразнел се от тях и ги търпял единствено заради майка им. На фона на тази обстановка и настройка на подсъдимия, процесния случай на 07.05.2017г. е логична последица. Пряк свидетел на побоя, който подсъдимия нанесъл на малката А. е нейната малолетна сестричка – свидетелката Стефани Димитранова В.. Тя е разпитана на 07.05.2017г. /л.38 и 39 от ДП/, в присъствие на ИДПС при РУ Видин /лице с висше образование и педагогическата   квалификация, съобразно чл.4, ал.2 от Правилника за ДПС/. Разпитвана е и пред съдия на 09.05.2017г. Детето е интерпретирало преки впечатления от една динамична и ужасяваща ситуация на насилие, шокираща за неукрепналата детска психика, но показанията за побоя който Ш. е нанесъл на детето А, са в унисон с останалите доказателства в тази насока. Относно начина по който подсъдимия го е извършил, показанията на детето напълно кореспондират с заключението на съдебно медицинската експертиза. Налага се извода, че показанията на С. са правдиви. Самопризнанията на подсъдимия, напълно кореспондират с показанията на горните свидетели, с показанията на полицаите М. и В /които пристигнали на мястото непосредствено след инцидента/ на показанията на свидетелите К.и Г. /лекарския екип от ЦСМП/, както и с всички останалите доказателства по делото- гласни, писмени и веществени.       

          От така установената фактическта обстановка се налага извода, че подсъдимият Н.Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на 116, ал.1, т.4, предложение второ във вр. с чл. 115 от НК. От обективна страна, подсъдимият Ш., на процесните дата и място, умишлено е умъртвил малолетната А. Д. В. на 3 години, чрез побой, който и е нанесъл. Подсъдимият Ш. нанесъл множество удари на детето, служейки си с ръце, крака и метална тръба.  Вследствие именно на тези удари, пострадалата е получила телесните увреждания: комбинирана травма - глава- шия -гръден кош- корем, с подкожни хемтоми на главата, кръвонасядания, ожулвания по кожата, оток на мозъка, счупване на 4 и 5 ребра в ляво, частични разкъсвания на слезка, черен дроб, двата бъбрека, мезото и радикса на червата, контузия със размачкване на меките тъкани на малкия газ, подкожен хематом на челото с характерни кръвонасядания, остър кравоизлив в коремната кухина. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и по характера си отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в предварителните сведениябой с ръце, ритници, тръба. Травмата на челото отговаря да е причинена с тръба с диаметър 2 см. което личи от характерната находка. Травматичните увреждания на вътрешните органи добре отговарят да са причинени при удари с юмруци и ритници, довели до размачкване на тъканите в дълбочина. Смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие кървене в коремната кухина от разкъсаните черен дроб, слезка, бъбреци и булото на червата. Черепно мозъчната травма неминуемо е довела до мозъчно сътресение, което също може да причини смърт. Причинено е ръзкъсване на вътре коремни органи с вероятност за тяхната загуба. Развилият се травматичен шок самостоятелно би довел до смърт. Смъртта е последица на описаните травматични увреждания. Налице е пряка причинна връзка на настъпилата смърт с причинените травматични увреждания. От субективна страна деецът е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Субективната страна се обективира от действията на дееца, преди и по време на изпълнителното деяние: подсъдимия изпитвал неприязън към децата, /включително и към малката А./ на Г., дразнел се от тях и трудно ги изтърпялвал; в прав текст, вечерта преди случая, се изказа в смисъл, че те за него са бреме, което иска да премахне; и преди инкриминираното събитие подсъдимия е проявявал физическа агресия към малката А.; на процесните дата и място Ш. неоправдано изпаднал в ярост, заради плача на детенцето;  нанесъл на момиченцето много тежък побой, изключващ напълно възможността то да оцелее след него; нанесъл множество удари с ръце, крака и с метална тръба по жизненоважни и уязвими части на тялото на тригодишно, крехко и трудно подвижно детеглава, гърди, корем, със сила довела до разкъсвания на вътрешните органи и размачкване на меките тъкани. Показателен за прекия умисъл на дееца е механизма на умъртвяване на жертвата, респ. чрез нанасяне на тежък побой, с интензивни удари по тялото и главата на детето, без възможност да избегне, а още по-малко да се отбранява срещу нападението на подсъдимия. Побоя продължил докато детето спряло да плаче и да издава признаци на живот. В резултат на ударите си, Ш. му причинил множество тежки контузии. Подсъдимия в пределна яснота е съзнавал уязвимостта, крехкостта и безпомощността на пострадалото дете. Множеството увреждания доказват тежестта на побоя, в рамките на който подсъдимият е съзнавал, че детето ще умре, че този резултат е неизбежен, и в състоянието си на безпричинна ярост подсъдимия го е искал. Опитите на Ш., след като пребил детето, да го свести, са мотивирани от страха обзел подсъдимия от стореното и осъзнаване на лошите последствия, които ще настъпят за него от това. 

          Не е налице съставомерност по чл. 118 НК, тъй като не е установено подсъдимият да се е намирал в афектно състояние, предизвикано от жертвата по указания в закона начин. Наличието на пряк умисъл за убийство изключва хипотезата на чл. 122 НК. Не е налице съставомерност по чл. 124 НК, визиращ случаите, при които деецът проявява умисъл към телесна повреда и непредпазливост към смъртта.

          За деяние по чл. 116, ал.1, т.4, предложение второ във вр. с чл. 115 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, “доживотен затвор” или “доживотен затвор без замяна”. 

          Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, Съдът преценява, че: до голяма степен е съдействал за изясняване на обективната истина по делото още на ДП /където е направил самопризнания/; е трудов човек, който осигурява прехраната си с тежък физически труд; стремеж към живот в семейство, макар разбирането му за това да е грубо и примитивно, обусловено от маргиналното му положение; след случилото се, е изразил съжаление  за стореното /още при задържането пред органите на реда показал смирение, съзнание, че е направил нещо непростимо и готовност да понесе последствията от стореното, а на ДП направил самопризнание и изразил съжаление, като с обясненията си е съдействал на разследващите органи/. От друга страна като отегчаващи обстоятелства Съдът преценява елементи, които  характеризират поведението на подсъдимия преди и по време на реализираната престъпна дейност, които ясно очертават отрицателна оценка за неговата личност, и които са обстоятелства отегчаващи отговорността му. Подсъдимия е осъждан няколко пъти за тежки умишлени престъпления, главно такива насочени срещу собствеността, като са му налагани наказания „лишаване от свобода“.  Полагането на грижи в семейството на Д.Г. няма как да не се обсъди и с доказателствата, че подсъдимият от не малко време преди инцидента е изразявал раздразнение и непоносимост към децата на Г. /което криел от нея/ като е упражнявал и насилие спрямо тях, включително и към 3 годишната А.. Показателно за нечовешкото отношение на подсъдимия в процесния случай, е че той е насочил своята физическа агресия към мъничко дете, изключително крехко, крайно уязвимо и напълно беззащитно. Нанесъл му е интензивен и продължителен побой, като му е нанасял удари навсякъде по него, където свари по главата и тялото. Подсъдимият е нанесъл ударите с ръце, крака и метална тръба, като е фрапираща жестокостта с която е действал, от което са последвали множество увреждания, от които – черепно мозъчна травма довела до мозъчно сътресение, разкъсване на вътре коремни органи, остър кръвоизлив в коремната кухина, всяко от които самостоятелно може да доведе до смърт.  Отегчаващо обстоятелство е описания начина по който е умъртвена жертвата.  В същата насока следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е извършено деянието, а имено престъплението е реализирано в присъствието на другото малолетно дете Стефани, което е възприело случващото се, и което подсъдимия накарал да излъже за случилото се с А., като е заплашил С. с насилие, ако не го стори.

          Съдът като държи сметка за смекчаващите обстоятелства, но отчита чувствителния превес на отегчаващите, намира, че съобразно чл.54 и с оглед целите на чл.36 от НК, най- подходящо от алтернативно предвидените наказания е средно тежкото по вид, предвидено за извършеното престъпление, респ. „доживотен затвор“. Наказателното производство протече при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК. При това положение и съобразно чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.2 от НК, определенитото на подсъдимия Ш. „доживотен затвор“ следва да бъде заменено  с лишаване от свобода от 20 до 30 години и на подсъдимия Н.Н.Ш. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ към средата на този размер, респ. за срок от 25 години, при първоначален „строг” режим на основание чл.57, ал.1,т.2, б.”б” от ЗИНЗС..        

 На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да бъде зачетено времето през което подсъдимия Н.Н.Ш.  е бил задържан по ЗМВР и НПК /заповед за задържане на лице от 07.05.2017г. – л. 72 от ДП, постановление № 1547/2017г. на прокурор от ОП – Видин, протоколно определение № 31/10.05.2017г. по ЧНД № 139/2017г. на ВОС – л. 153-155 от ДП/, считано от 07.05.2017г. и понастоящем, което време следва да се приспадне от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

Гражданския ищец Д.В.Г. е активно легитимирана по предявената от нея в срок искова претенция, с оглед удостоверение за наследници № АО-01-18-2339(1)/18.05.2017г. и съобразно чл.76 от НПК, поради което претенцията е допустима. Разгледан по същество иска за неимуществени вреди е основателен  в  размер до сумата от 80000 лева. По делото се доказа, че Г., доколкото и както може и разбира, се грижи за децата и не приема те да бъдат накърнявани от други хора. Г. е загубила най-малката си рожба, която е обичала и се е грижила за нея, според силите си. Майката полагала усилия  за задоволяване на екзистенциалните нужди на детето, респ. да бъде нахранено и облечено, а при нужда и предвид здравословното му състояние, го водила на медицински прегледи и консултации.  Кончината на малката А. предизвикала силна болка в майчиното сърце. Съдът счита, че сумата от 80000 лева, е едно справедливо обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди. В тази насока Съдът съобразява и чл.52 от ЗЗД. Предявения  срещу подсъдимия граждански иск следва да бъде уважен в размер на 80000 лева, като до пълния му размер до 200000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетението от 80000 лева следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 07.05.2017г. /датата на деликта/ до окончателното му издължаване.

          Веществените доказателства – детско палто с червен и син цвят, 1 бр. завивка за легло шарена на цвят, 1 бр. одеяло шарено в червен и оранжев цвят, 1 бр. одеяло сиво-зелено на цвят, да се върнат на Д.В.Г., след изтичане на една година от влизане на присъдата в сила.

          Вещественото доказателство – 1 бр. блуза в синьо и черно райе, да се върне на собственика й – подсъдимия Ш., след изтичане на една година от влизане на присъдата в сила.

          Веществените доказателства- 1 бр. метална тръба с дължина 85 см. и диаметър 2 см., 1 бр. метална тръба с дължина 55 см. и диаметър 2 см., 1 бр. дърво тип „дръжка“ и 2 бр. прозрачни найлонови пликчета с нокти, предмети без стойност, следва да бъдат унищожени, след изтичане на 1 година от влизане на присъдата в сила.

          Водим от горното Съдът постанови присъдата.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

          13.07.2017г.