Р Е Ш Е Н И Е  №94

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                   Гр.Видин,

06.07.2017 година

 

          Окръжен съд – град Видин,  наказателно отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли, две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Л. Л.

 

                                                                              2. Р. Д.

 

след като разгледа докладваното от съдията Д. частно наказателно дело №185  по описа за 2017 година на Окръжен съд Видин и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.161, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.165, ал.1 от ЗЗ.

          С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2017година, Районен съд – Видин е прекратил  производството по ч.н.д.№765 по описа за 2017година на същия съд, като е  приел, че не са  налице предпоставките на чл.155 от Закона за здравето.

Делото е образувано по жалба на Я.Р.Д. чрез адвокат Б.В. против протоколно определение от съдебно заседание на 12.06.2017г., постановено по ч.н.д.№765 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, с което е прекратено производ0ството по ч.н.д.№765/2017г. по описа на Районен съд – Видин.

          В жалбата се твърди,че атакуваното определение е неправилно, тъй като в хода на предварителната проверка и от разпита на двама свидетели се е установило,че лицето Е.Р.Д. е наркотично зависим и при употреба на съответните вещества става агресивен, чупи, изнася вещи от дома и заплашва близките си с физическа разправа. Твърди се също,че същият не взима редовно лекарствата си и затруднява по този начин и пречи на  лечението. Твърди се също, че разпитания лекар-психиатър по делото –

д-р Калина Савова не е негов лекуващ лекар и поради това няма преки наблюдения върху здравето на Е.Д..

          Със частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение и да се разпореди на първостепенния съд да извърши разпит на лекуващия психиатър д-р Д., за да бъдат назначени съответните съдебно-психиатрична и психологическа експертизи.

          В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура – Видин поддържа, че жалбата е основателна, тъй като следвало да бъде назначена съдебно психиатрична експертиза, която да установи дали  тази наркотична зависимост на Д. е довела до психично отклонение или заболяване, което да влече след себе си  прояви на агресия и опасност за околните и за  самия него. Иска се да се отмени атакуваното определение и делото бъде  върнато на Районен съд – Видин.

          Окръжният съд,  след като обсъди събраните по ч.н.д.185/2017г. доказателства в  тяхната съвкупност и поотделно, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата на Я.Д., констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          За да прекрати производството по делото, Районен съд – Видин е приел,че в случая не са налице предпоставките на чл.159, ал.1 от Закона за здравето за назначаване на експертиза  по отношение на предложения за настаняване Е.Д., тъй като безспорно се е установило, че Д. е наркозависим, който при употреба на наркотици проявява агресивно поведение. Разпитаната д-р С. – специалист - психиатър е категорична, че няма данни на този етап за наличието на психиатрична болест. А съгласно разпоредбата на чл.159, ал.1 от ЗЗ съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл.155  ЗЗ, т.е на задължително настаняване и лечение подлежат по този закон лицата с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи и психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции, или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване и лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост /чл.146, т.1 и 2 ЗЗ/.

          От анализа на доказателствата не  може да се направи извод, че са налице  предпоставките на чл.159, ал1 във вр. с чл. 155, във вр. с чл.146, т.1 и т.2 от Закона за здравето, което да налага назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. Първостепенния съд е спазил изискването на чл.159, ал.1 ЗЗ, съгласно която в открито съдебно заседание е изслушан психиатър относно вероятното наличие на психично  разстройство на лицето. Д-р С. е специалист – психиатър, и дори в изложението си пред първостепенния съд е установила, че същата има предварителна информация от личния лекар на Е.  Д. – д-р Д., при  който Е. се лекува в метадонова програма. Същата е категорична, че към момента на разглеждане на делото от първостепенния съд, от информацията от д-р Д., от свидетелските показания, личните й впечатления  и от поведението му в залата, при Е.  Д. няма психично разстройство или психична болест, налагаща прилагане на Закона за здравето за задължително лечение, поради което и не се налага извършване на експертиза. Тоест в конкретния случай не е налице  и кумулативно предвиденото  изискване на чл.155 от ЗЗ, поради заболяването си да съществува опасност лицето да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, което обстоятелство се установява от разпитания пред първоинсттанционния съд психиатър. Нещо повече – дори и в жалбата се сочи и се обосновава единствено наркотична зависимост, което е психично заболяване, което категорично се опровергава от специалиста – психолог.

          С оглед на изложеното, като е счел, че не са налице законовите предпоставки за назначаването на експертиза и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде  потвърдено.        

 

          Водим от а горното и на основание чл.161, ал.2 от  Закона за здравето, Окръжният съд

 

                                      Р   Е    Ш    И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение, постановено от Районен съд – Видин в открито съдебно  заседание  на 12.06.2017година по ч.н.д.№765 по описа за 2017година на същия съд, с което е прекратил  производството по делото.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.