Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №91

  

      гр. Видин  30.06.2017 г.

 

                           В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав             

в публично заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и седемнадесета

година, в състав:

        Председател: И. И.

 

               Членове: Л.Л.

 

            Р. Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          при секретаря      А. А.  и в присъствието на прокурора  Х. Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.  в.н.о.х.д. №158  по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №269, постановена на 27.04.2017г. по н.о.х.д.№952 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин, подсъдимият И.А.М., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че в края на месец ноември /началото на месец декември/ 2015година, в град Видин, област Видин, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – части от лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№*, собственост на С. П. Н. от град Видин и по конкретно: два броя зимни гуми, неустановена  марка, употребявани, 15 цола, размер 185х65, на стойност 60лева двете; два броя железни джанти, обикновени 15 цола, на стойност 30лева двете; газова уредба „Ловато“, обикновена, с бутилка от 25литра, на стойност 120лева; катализатор за л.а.“Опел“, модел „Астра“ с дата на първоначална регистрация от 1999година, бензинова с обем на двигателя 1,6литра, на стойност 60лева; преден ляв фар за посочения автомобил на стойност 31лева; акумулатор „Монбат“, 62 амперчаса, сух, на стойност 50лева; авто СD плеър „Сони“, модел CDX - GT250МР“ на стойност 90лева; бензинова помпа за  посочения автомобил, на стойност 10лева;  предна броня и преден регистрационен номер на посочения автомобил на стойност 57лева; преден капак за посочения автомобил на стойност 88лева; преден десен калник за посочения автомобил на стойност 33лева, или всички вещи на обща стойност 629лева, които владеел,  престъпление  по чл.206, ал.1 от НК, за което и на същото основание във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът  го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
            На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият М. да изтърпи и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, по н.о.х.д.№452 по описа за 2013 година на Районен съд – Видин, което също да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

          Съдът е постановил също, че на основание чл.59, ал.1, т.2 от НК приспада времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друго задържане по реда на НПК, ЗМВР, или друг закон, свързано с престъпленията.

          Подсъдимият М. е осъден да заплати и направените разноски по делото по съответните сметки на ОД на МВР – Видин и на Районен съд – Видин.

          В законоустановения срок подсъдимият И.А.М., ЕГН **********,  чрез  защитника си  адвокат И.И. ***,  е обжалвал присъдата на първостепенния съд със съображенията, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и не почива на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил, че повдигнатите обвинения не са доказани от обективна и субективна страна и не са доказани по безспорен начин.

          Със жалбата се иска от съда да приеме, че повдигнатите обвинения не са доказани, поради което да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. Прави се алтернативно искане присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура – Видин.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован, поради  което се иска неговото потвърждаване, тъй както е доказано както престъплението, така и вината за извършването му.

 Защитата на подсъдимия поддържа, че атакуваният съдебен акт следва да се отмени изцяло, тъй  като обвинението не било доказано както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че за вещите, които не са намерени, подсъдимият не носи отговорност. Иска се да бъде отменена присъдата на ВРС и подсъдимият да бъде оправдан, или евентуално делото да бъде  върнато на районен съд, за да се установи подсъдимият имал ли е участие и разпореждал ли се е с всички вещи, за да бъде обвинен за това, което е обсебил.

          Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания  във въззивната жалба и след като извърши служебна  проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

Делото се е разгледало при условията на съкратеното съдебно следствие, по  реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият И.А. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства. Правилно първоинстанционният съд е констатирал и съответно допуснал разглеждането на делото по този ред, поради това, че признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в  досъдебното производство доказателства. От тях първостепенният съд е установил съответната фактическа обстановка: свидетелят С.  Н. притежавал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №*. След пътно транспортно произшествие този свидетел в края на месец ноември 2015г. оставил процесния автомобил за ремонт на подсъдимия, който се занимавал с поправка на автомобили. Подсъдимият приел да поправи автомобила и се разбрали след една седмица Нинов да си прибере оправения автомобил, като последния му оставил и 400лева за  части и работа. Вместо да оправи лекия автомобил, подсъдимият го разглобил и от него взел следните вещи: два броя зимни гуми; два броя железни джанти, газова уредба „Ловато“ с  бутилка от 25литра; катализатор за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“; преден ляв фар; акумулатор; авто CD плейър „Сони“, модел – CDX-GT250MP; бензинова помпа; предна броня и преден регистрационен номер; преден капак и  преден десен калник. Съответно акумулаторът и гумите подсъдимият дал на свидетеля Е.И., СD плейера заложил в заложна къща“Доверие“ за сумата от 20лева, а регистрационния номер и предната броня оставил в квартирата си. Свидетелят Нинов съответно потърсил подсъдимия първо по телефона и  първоначално  подсъдимият обяснявал, че автомобила още не е оправен, а впоследствие спрял въобще да вдига телефона на собственика на автомобила. Свидетелят отишъл на място и установил, че автомобила му е разглобен и че съответните части ги няма. Намерил гумите и джантите и акумулатора при свидетеля Е. И., а плейъра открил в заложната къща по бележката, открита в автомобила, откъдето го откупил. Останалите вещи, свалени от автомобила не били открити от свидетеля.

Относно така установената фактическа обстановка, правилно първостепенния съд е приел, че кредитира изцяло свидетелските показания, поради последователността им, непротиворечивостта им и кореспондирането им с останалите доказателства по делото, относими към делото.

Самият подсъдим на досъдебното производство не се е признал за виновен, като признава обаче, че действително е ремонтирал именно този лек автомобил. Относно частите обаче обяснява,че някои от тях е изхвърлил като негодни, а други са били в бившата му квартира, на нямал достъп до нея, тъй като е в много лоши отношения с хазяйката си, с която се съдели. В съдебно заседание обаче на 27.04.2017г. подсъдимият изрично е признал, че след като оставили колата при него да я прави, „се развиха обстоятелствата“ – хазяйката му била го изгонила от квартирата и изпаднал в трудно финансово положение.

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия К. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна  квалификация.  Освен това  самият подсъдим не оспорва  фактическата обстановка по делото.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите  положения, които са приети за установени и намират опора в тях.  По делото са изяснени обстоятелствата, които са от  съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на  подсъдимия по съставите на НК, по  които му е повдигнато обвинение  и е наложил справедливо наказание.

 

          II. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

          Основните оплаквания във въззивната жалба са, че атакувания съдебен акт на първостепенния съд е неправилен и незаконосъобразен и не почива на събраните по делото доказателства. Другото  твърдение е, че съдът не е съобразил, че повдигнатите обвинения не са доказани от обективна и субективна страна и не са доказани по безспорен начин. В съдебно заседание защитата на подсъдимия сочи, че в хода на досъдебното производство са намерени четири вещи, а останалите, посочени в обвинителния акт не са намерени и няма никакви данни за тях.  Освен това нямало данни, че автомобилът е бил окомплектован с тези вещи. Твърди се също, че тези вещи, които не са намерени,  не е доказано, че именно подсъдимият се е разпоредил с тях, тоест присъдата относно липсващите вещи не е правилна и не е обоснована.  

          Съдът намира така направените оплаквания за неоснователни, поради следните съображения: на първо място, видно от показанията на свидетелят Н.,  дадени на досъдебното  производство/л.16/, колата е била оставена за ремонт, поради това, че вследствие на пътно транспортно произшествие били повредени десния калник, десния фар, двата радиатора  и предния капак на автомобила. Не се спори по факта, че колата е била оставена именно на подсъдимия за ремонтиране, видно от признанието му на досъдебното производство на л.41. Същевременно от колата са свалени не само част от повредените части – десен калник и преден капак, но и такива които не са били пострадали от пътното транспортно произшествие -  преден ляв фар, два  броя зимни гуми, два  броя железни джанти, газова уредба с бутилка от 25 литра, бензинова помпа, предна  броня  и номер, катализатор и акумулатор.

           Относно пет  от вещите, които не са  били повредени от ПТП – двете гуми с джанти и акумулатора е установено по категоричен начин, че същите са предоставени на свидетеля Е. И. /л.17 ДП/ за колата му със същата марка „Опел“, марка „Вектра“ с рег.№*, която кола карал именно подсъдимия, тъй като свидетелят И. няма свидетелство за управление на моторно превозно средство. Авто CD плейъра „Сони“, модел – CDX-GT250MP подсъдимият заложил в Заложна къща „Доверие“в град Видин в офиса находящ се на ул.“Ц. А. II“№*, видно от показанията на свидетеля В. И. /л.18 ДП/, за което той  получил заложен билет  с подпис и  печат на този свидетел.

          Освен това, както на досъдебното производство, така и в съдебното следствие, а  и в самата въззивна жалба, подсъдимият не е направил възражения за самото окомплектоване на автомобила с  липсващите части и разпореждането му с тях. Такива се въвеждат от неговия защитник в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Съдът намира същите за неоснователни, тъй като независимо от твърденията на защитата му относно това оплакване, видно от показанията на подсъдимия от досъдебното производство, в същите той е посочил, че някои от частите ги е изхвърлили, тоест части извън намерените, а в съдебното следствие пред първостепенния съд подсъдимия конкретно е посочил, че част от тези вещи са се намирал в квартирата му -  посочва се регистрационен номер на колата. Тези му обяснения се подкрепят по категоричен начин от показанията на свидетеля С. Н./л.16 от ДП/, където същият е  посочил, че след като си откупил обратно СД плейъра, намерил в квартирата на подсъдимия и си взел регистрационния номер и предната броня на лекия си автомобил. С оглед на тези доказателства и кореспонденцията между тях, съдът намира за неоснователни и необоснования твърденията на защитата на подсъдимия за неправилност, незаконосъобразност и недоказаност на съставомерността на деянието и на самата присъда. В това отношение първостепенния съд обосновано и подробно се е мотивирал и въззивният съд намира, че не следва да повтаря същите. Необосновани са и твърденията на защитата на подсъдимия, че не било установено самото окомплектоване на автомобила с липсващите  части, тъй като видно от гореспоменатите съображения на въззивния съд, от обясненията на подсъдимия и кореспондиращите с тях свидетелски показания, тези твърдения се оборват по категоричен начин.

Съдът взе в предвид и факта, че това не е първото престъпление с такава правна квалификация, извършено от подсъдимия. Видно от справката за съдимост по досъдебното производство/л.32/ , с присъда №503/26.06.2016г. по н.о.х.д.№452/2013г. на ВРС, влязла в сила на 11.07.2013 година, същият е осъден по същата правна квалификация – чл.206, ал.1 НК и в изпитателния срок на тази  присъда, подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело отново по същата правна квалификация. Това показва, че въпреки предишното осъждане, той продължава с престъпната си практика да обсебва вещи, които са му оставени да ги пази.      

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да  бъде  потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 

          Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                      Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА   Присъда №269, постановена на 27.04.2017г. по н.о.х.д.№952 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.