Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №93

  

      гр. Видин  07.07.2017 г.

 

                           В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав             

в публично заседание на четвърти юли, през две хиляди и седемнадесета

година, в състав:

 

        Председател: И. И.

 

               Членове: Л.Л.

 

             Р. Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          при секретаря      А.А. и в присъствието на прокурора  М. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.  в.н.о.х.д. №108  по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

 

С присъда №157, постановена на 15.03.2017г. по н.о.х.д.№663 по описа за 2016 година на Районен съд – Видин, подсъдимият И.А.М., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 19.01.2015г. до 06.08.2015г. в град Видин, в имот находящ се на ул.“д-р Б.Б“№7, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. инверторен климатик марка“LG“, модел “Е12ЕК“, на стойност 600лева; 1 бр. кухненска врата от PVC профил,  на  стойност 80лева; 1 бр. врата от баня от PVC профил на стойност от 80лева; 1 бр. хладилник с обем 120л. с неустановени марки и модел, на стойност 80лева; 1 бр. нерастегаем диван с текстилна дамаска, на стойност 20лева;1 бр. дървена масивна кухненска маса с размери 1,2 по 1м. на стойност 40лева; 2 бр. дървени  масивни стола, на стойност 20лева; 2 бр. кухненски дървени горни шкафове с две врати, на стойност 60лева; 1 бр. кухненски дървен долен шкаф с две  врати на стойност 90лева; 1 бр. мивка от алпака, единична квадратна на стойност 15лева; 1 бр. абсорбатор с неустановена марка и модел, на стойност 5лева;  и пластмасови улуци с дължина 9м., на стойност 18лева, всичко на обща стойност 1108/хиляда сто и осем/лева, собственост на И.Г.Г. ***, които владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което и на основание същия текст и във връзка с чл.36, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, които следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при общ режим на основание чл.57, ал.1, б.“в“ от ЗИНЗС.

          На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият М. е осъден и да изтърпи отделно отложеното наказание, наложен с присъда № 503 от 27.06.2013г. по н.о.х.д.№452/2013г. по описа на ВРС, в сила от 11.07.2013г., а именно: „лишаване от свобода“, за срок от една година, които да изтърпи в затвор или затворническо общежитие с първоначален „общ“ режим.

          Подсъдимият е осъден и да заплати на граждански ищец И.Г. сумата от 1108/хиляда сто и осем8 лева, представляваща обезщетение за  причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със  законната  лихва, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер от 1223лева, иска е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден и да заплати разноските направени от ОД на МВР по негова сметка, както и тези направени в съдебното производство по сметка на бюджета на съдебната власт, както и държавна такса  върху уважения размер на гражданския иск.

          В законоустановения срок подсъдимият И.А.М.,  чрез защитника си  адвокат Г.П. ***,  е обжалвал присъдата на първостепенния съд с оплакванията, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда  и връщане на делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание оспори жалбата и заяви, че атакуваният съдебен акт на Районен съд – Видин е правилен и законосъобразен, поради което моли присъдата да остане в този си вид, както е постановена пред ВРС.

Гражданската ищца  И.Г.Г. също поддържа присъдата да остане такава, каквато е  постановена от ВРС.

Процесуалният представител на жалбоподателя И.А.М. поддържа  жалбата като основателна, а присъдата на ВРС намира за незаконосъобразна, тъй като съдът  бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е  дал възможност на подсъдимия да възстанови причинените щети и по пози начин да получи по-малко наказание, прилагайки привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.1 от НК. Прави се искане да бъде отменена атакуваната присъда и делото върнато на Районен съд – Видин за ново разглеждане.

          Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания  във въззивната жалба и след като извърши служебна  проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

Видно от материалите по делото, пред първостепенния съд производството по делото се е движело по реда на чл.371, т.2 от НК – съкратено съдебно следствие, при което жалбоподателят в качеството си на  подсъдим по делото е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. От доказателствата по досъдебното производство се установява по безспорен начин, че частният обвинител и граждански ищец И.Г. е сключила с подсъдимия договор за наем с дата 19.01.2015г. на жилище в град Видин, находящо се на ул.“Б.Б.“№7 с уговорен месечен наем от 150лева. Заедно с договора бил подписан и приемо-предавателен протокол, според който всички движими вещи в имота, собственост на Г. се предават за  ползване на М., включително 1 бр. инверторен климатик марка“LG“, модел “Е12ЕК“, на стойност 600лева; 1 бр. кухненска врата от PVC профил,  на  стойност 80лева; 1 бр. врата от баня от PVC профил на стойност от 80лева; 1 бр. хладилник с обем 120л. с неустановени марки и модел, на стойност 80лева; 1 бр. нерастегаем диван с текстилна дамаска, на стойност 20лева;1 бр. дървена масивна кухненска маса с размери 1,2по 1м. на стойност 40лева; 2 бр. дървени  масивни стола, на стойност 20лева;2 бр. кухненски дървени горни шкафове с две врати, на стойност 60лева; 1 бр. кухненски дървен долен шкаф с две  врати на стойност  90лева; 1 бр. мивка от алпака, единична квадратна на стойност 15лева; 1 бр. абсорбатор с неустановена марка и модел, на стойност 5лева;  и пластмасови улуци с дължина 9м., на стойност 18лева, всичко на обща стойност 1108/хиляда сто и осем/лева,  като стойностите на движимите вещи  са определени според заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза.

Правилно първостепенният съд е приел, че производството може да се движи по този ред с оглед факта, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства досъдебното производство -  свидетелските  показания на Г., С., П. и К., заключението на вещото лице И..

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия М. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна  квалификация. Първостепенният  съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и фактическите  положения, които са приети за установени и намират опора в тях.  По делото са изяснени обстоятелствата, които са от  съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимите. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на  подсъдимия по състава на НК, по  който са му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо наказание.

 

          II. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

Оплакванията в жалбата на подсъдимия И.А.М. се свеждат до това, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда  и връщане на делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, затова защото първостепенния съд не е дал възможност на подсъдимия да възстанови причинените имуществени вреди, каквото искане според защитника подсъдимият е направил в последната си дума и така  да се  възползва от  привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.1 от НК, като последното се определя като съществено нарушение на процесуалните правила.

          Съдът намира така изложените оплаквания за неоснователни, поради следните съображения: на първо място, неоснователно е основното оплакване, че не е дадена  възможност на подсъдимия да възстанови причинените щети, съответно възможността да получи по-леко наказание. И това е така, защото при преглед на делото, същото е видно, че:  досъдебното производство е образувано с постановление от 11.11.2015година/л.1 от ДП/. В Районен съд – Видин обвинителния акт е постъпил на 25.05.2016г. Делото е отлагана от първостепенния съд седем пъти основно поради неявяването на подсъдимия, което и е наложило вземане на мярка „задържане под стража“. Атакуваната присъда е постановена на 15.03.2017г.В последното съдебно заседание на същата дата, в последната си дума, подсъдимият е заявил „Ако има възможност ще си заложа колата“/л.58 от делото на ВРС/. Въззивната жалба е постъпила в Окръжен съд – Видин на 27.03.2017г. и разглеждането на делото е приключило със съдебното заседание на 04.07.2017година. През тези три месеца, от март до юли явно въпреки изявлението за залагане на колата, подсъдимият не е  предприел нищо в тази връзка. Тоест от образуването на досъдебното производство до приключване на делото във въззивната инстанция  е изминало една година и девет месеца. Както и да е затруднен финансово човек, и след като го грози евентуално наказание „лишаване от свобода“ при това с приложение на чл.68, ал.1 от НК, през този период същия би възстановил причинените имуществени вреди. В този ред на мисли въззивният състав намира, че твърдението, че първостепенния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не му е дал възможност на подсъдимия да си заложи  колата, за да възстанови щетите, е неоснователно. Правото на защита на всеки подсъдим се изразява в това, същият по всяко време на  процеса да може да получава качествена правна  помощ, като му се даде възможност да има или му осигури такава, а не съдът да осигурява възможности на подсъдимия, които той декларира вербално, но през дълъг период от време, през който се е движело наказателното производство, същият не го е сторил, и то при положение, че не имал никакви затруднения да го стори, тъй като колата е негова собственост. Това подсъдимия  не е сторил както до приключване на делото пред първата инстанция, така и по време на  разглеждане на делото пред въззивната инстанция, където са минали повече от два месеца от постъпване на жалбата до последното съдебно заседание. Тоест подсъдимият не е проявил никаква инициативност през тези почти две години във връзка с възстановяване на имуществените щети. Ето защо съдът намира, че първостепенния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

          Съдът намира за неоснователни и оплакванията за незаконосъобразност

и  необоснованост. На първо място съдът, както посочи по-горе намира, че първостепенния съд правилно е съобразил както материалния, така и процесуалния закон и е постановил една обоснована присъда, мотивите на която съответстват на разпоредбата на чл.305, ал.2 от НК, като е изложил на кои доказателствени материали и при какви правни съображения е взел своето решение.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да  бъде  потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 

          Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                      Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №157, постановена на 15.03.2017г. по н.о.х.д.№663 по описа за 2016 година на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                                                  2.