Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    64

 

гр.В** 18.07.2017 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

В*** окръжен съд гражданска колегия в публично

заседание на четвърти юли

две хиляди  и седемнадесета година в състав:

 

                                 Председател:  В*** В**

                                           Членове:  1.Ан****П***

                                                               2.В***М***

 

 

при секретаря   В***К*** и в присъствието

на прокурора    ........................ като разгледа докладваното от съдия В***В*** въззивно гражданско дело № 219 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258-273 ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба на В***С*** ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „С***” №14, представлявано от Д***Н*** - юрисконсулт против решение по гр. д. № 7/2017 на ВРС. В жалбата се поддържа, че в производството пред първа инстанция, съдът неправилно и противно на събраните доказателства по делото е констатирал, че по делото липсват данни за заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да е доведена до знанието на ищеца. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че Заповед № 3-03874/2016г. е незаконосъобразна, тъй като е издадена от лице без представителна власт. Сочи се, че налагането на дисциплинарно наказание е основна проява на дисциплинарната власт на работодателя, която може да бъде делегирана и на друго определено от него длъжностно лице с ръководни функции, като оправомощаването може да бъде с изричен акт на работодателя. Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подписана от определено и изрично упълномощено от управителя длъжностно лице, а именно: от Е*** Н*** Б** – директор администриране на персонала във В*** С*** ЕООД. Счита се, че съдът неправилно е приел, че по делото липсват категорични доказателства, които да свидетелстват, че ищецът действително е нарушавал системно и умишлено трудовата дисциплина в дружеството. Счита се, че събраните доказателства по делото безспорно установяват, по несъмнен начин, че ищецът трайно не е спазвал установените от дружеството правила за изпълнение на охранителната дейност, като преди налагане на наказанието „дисциплинарното уволнение”, ищецът е имал и предходни нарушения на трудовата дисциплина – „забележка” и „предупреждение за уволнение”.  Поради това се иска да се отмени първоинстанционното решение на Районен съд В*** като неправилно и незаконосъобразно в неговата цялост, а предявените от ищеца искове – отхвърлени като неоснователни и недоказани, поради което и разноските по делото да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника.

От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор, в който поддържа, че оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като неоснователна. Моли се същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на РС – В** като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, В** С*** ЕООД, редовно призован, не се явява лично, в молба до ВОС , поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да потвърди решението,както и да присъди  направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Е.П., редовно призовано, не се явява. По делото е постъпила молба от ответникът, в която заявява, че оспорва изцяло депозираната въззивна жалба. Моли се същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на РС – В*** като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

По съществото на спора

Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното: Гр. д. № 7/17г. на ВРС е образувано по искова молба от Е.Ц.П. ***, чрез адв. М***В***против „В***С***” ЕООД – С*** с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ. В исковата молба се поддържа, че ищецът има възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът е работил при ответника  на длъжност „охранител” на обекти на фирмата, като на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, мястото му на работа е било в гр. В*** в обект „Б*** п***” ООД – Търговски комплекс – В***. Поддържа се, че със Заповед № 3-033874/23.11.2016г. управителят на ответното дружество е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ, считано от 28.11.2016г. Счита се, че тази заповед е незаконосъобразно, неправилна и необоснована поради това, че прекратеното трудово правоотношение не е направено от надлежен правен субект, заповедта не е издадена от управителя В**Б*** и поради това е нищожна. Оспорва се положеният подпис на управителя в заповедта. Оспорени са констатациите в заповедта за уволнение относно виновните нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че ищецът не е запознат с вътрешните правила на ответника. Поддържа се, че заповедта не е мотивирана, издадена в нарушение на чл. 195 от КТ и е нарушена императивната разпоредба на чл. 193 от КТ. Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца и да се отмени издадената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение, както и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Ответникът, „В*** С***” ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител е подал отговор на исковата молба в законовия срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Посочил е, че на 21.11.2016г. при извършена проверка в 22.15ч., на обекта, на който е работел ищеца, същият не е открит на работното си място, въпреки установеното работно време до 24ч. и охранителен режим. Посочил е, че ищецът е извършвал и други нарушения на трудовата дисциплина преди наложеното „дисциплинарно уволнение”, за което са му наложили дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” Посочил е също, че процесната заповед е мотивирана и при издаването и са спазени разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 от КТ. Твърди се, че възраженията на ищеца, че не е запознат с вътрешните правила са неоснователни. Същият е подписал декларация на 01.04.2012г., от която е видно, че е надлежно запознат с вътрешните правила, както и е положил свой подпис под плана за охрана на обекта и книгата за поемане на сдаване на дежурство, както и съответните инструктажи в тази връзка.

В производството са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са и писмените доказателства по приложеното гр. д. № 7/2017г. на ВРС.

В*** районен съд, след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, е намерил за установено следното от фактическа страна:  Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител”, което е видно от трудов договор №1279/01.04.2012г. От представения план за охрана на обекта, на който е работил ищецът, се установява какви са границите на охрана на обекта, вида на охрана – дневна, начина на охрана – от един дневен пост на смени, които са както следва: първа смяна – от 07.00ч. до 16.30ч. и втора смяна – от 16.30ч. до 24.00ч. От длъжностна характеристика за длъжността на ищеца, с която последният е запознат при постъпване на работа, се установява, че при изпълнение на задълженията си, работникът следва да информира писмено в дневник за предаване/приемане на дежурствата за състоянието на обекта, който охранява. Със заповед № 3-033874/23.11.2016г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Посочено е в заповедта, че на 21.11.2016г. в 22.15ч. е извършена проверка на обекта, на който е работел ищеца, при която е установено, че ищецът не е на работното си място. Според отразеното в заповедта, са налице нарушения на чл. 187, т.1, т.3 и т.7 от КТ – преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената му работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и неизпълнение на задължения предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и инструкциите за работа от служителя, които се класифицират като системни нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, ал.1,т.1 и т.3 от КТ. Със същата заповед на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като липсват данни заповедта да е доведена до знанието на последния. Заповедта е издадена и подписана от името на управителя на ответното дружество В***Б*** със запетая преди подписа. В съдебно заседание от 20.03.2017г. ответникът е предявил по делото пълномощно от 23.12.2015г. с нотариална заверка на подписите, с което управителите на ответното дружество са упълномощили лицето Е** Б*** да подписва, изпраща изготвени документи от дружеството, в т.ч. предизвестия и заповеди за прекратяване на трудови договори.Същата в съдебно заседание установява, че работи в ответното дружество на длъжност „Директор човешки ресурси”, както и че подписите в графа „утвърдил длъжност: управител” в заповедта за уволнение на ищеца са положение от нея като пълномощник. От представено обяснение от лицето Благовеста Николаева Гюрова от 23.11.2016г. е видно, че същата удостоверява, че на 22.11.2016г. ищецът е отказал да даде писмени обяснения за самоволно напускане на работа на 21.11.2016г. По делото са представени и два броя заповеди от 28.07.2016. и от 12.09.2016г., с които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”. Свидетелят К*** Д**, колега на ищеца, установява в съдебно заседание, че двамата с Е.П. са работили на обект „МОЛ В**” като охрана, като според плана за охрана е трябвало да се работи на две смени от трима човека – от 07.00ч. до 24.00ч., но тъй като не е имало трети човек са се редували като всеки от тях е работил два дни от 07:00ч. до 24:00ч. и след това два дни е почивал. Според показанията на този свидетел, тъй като не им е заплащан извънреден труд, със знанието на прекия началник, са затваряли обекта   по –  рано в 22.00ч. вместо в 24.00ч. Свидетелят посочва, че има книга за приемане и издаване на дежурствата. Свидетелят В***М***, който работи като „отговорник оперативна дейност” установява същите обстоятелства относно начина и времето на охрана посочения обект. Свидетелят потвърждава отразеното в заповедта за уволнение, че при проверка ищецът не е бил на работното си място и на следващия ден не е  искал да даде обяснения за случилото се.  Съдът не дава вяра на тези показания относно това, че служителите без знанието и съгласието на  работодателя, са се редували като всеки от тях е работил два дни от 07.00ч. до 24.00ч. и след това два дни е почивал. Това е така, защото свидетелят посочва, че обекта се е охранявал по този начин  от повече от три години, още повече, че именно този свидетел изготвя графиците на служителите на две смени.Свидетелката С***А** потвърждава, че ищецът е извикан да даде обяснения защо не е бил на работното си място в работно време, но последният е отказал.

 При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Не е спорно, че положените подписи в Заповед № 3-033874/23.11.2016г. в графа „Длъжност: Управител” под името В***Б** не са на управителя В** Б***, а са на трето лице. Установи се, че подписът е на лицето Е**Б**, която работи в дружеството на длъжност „Директор човешки ресурси”. От преставеното пълномощно е видно, че на същата са делегирани различни права, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал.1 от КТ. Законодателят е дал възможност за делегиране на работодателска правоспособност, това обаче следва да стане по силата на изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания, в предвидените от работодателя граници. В настоящия случай, такива правомощия на управомощеното лице Е**Б** не са предоставени, тъй като в пълномощното не е посочено изрично, че същата има право да налага дисциплинарни наказания, не е определени вида на наказанията, които може да налага, както и кръга лица, на които да се налагат. Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник ии служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения. Дори да се игнорира установения факт относно липсата на представителна власт при налагане на дисциплинарно наказание, събраните писмени и гласни доказателства разколебават вмененото нарушение на трудова дисциплина на ищеца. Това е така, защото се установи, че на посочената в плана работа на две смени на служителите, в действителност не се е извършвала по този начин. Работодателят не доказва по категоричен начин какво е било действителното работно време на ищеца и не ангажира доказателствата за това, включително не представи по делото книга за поемане и издаване на обекта, в която служителите отразяват постъпването на работа. Дори да се приеме, че ищецът е извършил посоченото нарушение за преждевременно напускане на работното място, същото не попада в нарушения, които обосновават налагане на най–тежкото наказание „уволнение”, тъй като в чл. 190, ал.1, т. 1 от КТ е посочено, че дисциплинарно уволнение се налага при три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от един час. Настоящият случай не е такъв.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, Заповед № 3-033874/23.11.2016г. за незаконосъобразно, тъй като е издадена от лице без представителна власт. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че от представеното пълномощно от 23.12.2015г. е видно, че на Е***Б***, изпълняваща длъжността „Директор човешки ресурси”, са делегирани различни права, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, в т.ч. и да прекратява трудови договори със служители на всички длъжности в оперативните дирекции, но в пълномощното не е посочено изрично, че същата има право да налага дисциплинарни наказания.

Видно от доказателствата, събрани по делото, ответникът безспорно е извършил и други нарушения на трудовата дисциплина преди наложеното наказание „дисциплинарно уволнение”, за което са му наложени дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”. В*** окръжен съд намира, че според свидетелските показания на свидетеля Кирил Димитров, в съдебно заседание, охранител в обекта МОЛ – Видин, става ясно, че със знанието на свидетеля Владимир Михайлов, който работел на длъжност „отговорник оперативна дейност”, МОЛ – а затварял по–рано от 24.00ч., а именно в 22.00ч. От установеното до тук се прави правен извод, че ответникът не е извършил посоченото нарушение за преждевременно напускане на работното място. Настоящата инстанция споделя изводите на РС – В***, че дори да се приеме, че ответникът е извършил посоченото нарушение, същото не попада в нарушенията, които обосновават налагане на най – тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”, тъй като в чл. 190, ал.1,т.1 от КТ е посочено, че дисциплинарното уволнение се налага при три закъснявания или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от един час, а настоящия случай не е такъв.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, които да променят установената от ВРС фактическа обстановка и при така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена и атакуваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в производството пред първа инстанция, съдът неправилно е приел, че Заповед № 3-03874/2016г. е незаконосъобразна, тъй като е издадена от лице без представителна власт. Сочи се, че налагането на дисциплинарно наказание е основна проява на дисциплинарната власт на работодателя, която може да бъде делегирана и на друго определено от него длъжностно лице с ръководни функции, като оправомощаването може да бъде с изричен акт на работодателя. Счита се, че съдът неправилно е приел, че по делото липсват категорични доказателства, които да свидетелстват, че ищецът действително е нарушавал системно и умишлено трудовата дисциплина в дружеството.

В*** окръжен съд, в настоящия си състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния  разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Потвърждава решение № 171/21.04.17г. по гр. д. № 7 от 2017г. на ВРС.

Осъжда В** С*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „С***” №14 да заплати на Е.Ц.П. ***,ЕГН *******  направените  разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл. 280, ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

                                                                          2.