РЕШЕНИЕ

 № ..61..

гр. Видин,   27.07.2017     

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на  двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Председател: В. В. 

 

Членове:   1. А. П.    

      2. В. М. 

 

с участието на секретаря В. К. и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 175 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение от 01.06.2016г. по гр.д. № 2852/2015г., Видинският районен съд е признал за установено по отношение на Г.М.М., ЕГН **********, че „ЧЕЗ Е. Б. АД, със седалище и адрес на управление: гр. С. ЕИК ..., има вземане спрямо Г.М.М., за сумата от 176,89лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 07.07.2012г. до 11.01.2013г., сумата от 44,59лв. –законна лихва за забава от 29.09.2012г. до 04.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от подаване на заявлението в съда – 11.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 902 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2015г. по гр. д. № 1286 / 2015г. по описа на Районен съд гр. В.

            Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба Г.М.М..  Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и предявеният иск отхвърлен.

Въззиваемата страна  „ЧЕЗ Е. Б.” АД е подала отговор , с който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

В с.з. представител на въззивника поддържа жалбата и моли да се отмени парвоинстанционното решение , алтернативно моли на основание чл.241 ГПК да се разсрочи изпълнението на решението.

Видинският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

Насочена е против валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Делото пред ВРС е образувано по предявен от ищеца „ЧЕЗ Е. Б.“ АД,гр.С. иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи стойността на доставена на ответника и незаплатена от него електрическа енергия за имот , находящ се в с.Т. , община В. , обл. В. ,  ул..  сумата от 176,89 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 07.07.2012г. до 11.01.2013г., сумата от 44,59лв. –законна лихва за забава от 29.09.2012г. до 04.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от подаване на заявлението в съда – 11.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 902 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2015г. по гр. д. № 1286 / 2015г. по описа на Районен съд гр. В.. Претендирани са и разноски.

Ответната страна в писмения отговор оспорва основателността на иска. Направени са възражения , че в имота не се ползва електроенергия , тъй като снабдяването с ел.енергия е прекъснато поради незаплащане на ползваната енергия, процесната сума не е направена като разход.

Между страните не се спори относно наличието на заповед за незабавно изпълнение за процесната сума по гр. Д № 1286 / 2015г. по описа на Районен съд В., както и че електрозахранването към обекта е прекъснато, поради неплащане на издадени  от ищеца фактури за периоди ,предхождащи процесния. Не се спори , че  стойността на фактурите  , издадени за процесния период,  също не е заплатена.

От така установената фактическа обстановка ВРС е направил правилен извод за допустимост на иска, а по същество за основателност за периода 07.07.2012г. до 11.01.2013г. Ответникът е собственик на процесния имот, СТИ 11851879, представляващ електромер за активна енергия, отчитащ трифазно напрежение U=380V1879 не е свързано към електропреносната мрежа на ищеца и в имота на ответника няма подаване на трифазно напрежение. 

            Установено е по делото, че Общите условия са породили действие между страните и е налице твърдяното от ищеца облигационно отношение. Предмета на делото е заплащане на стойност на консумирана електрическа енергия за битови нужди за електромер № 53010. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение, че електромер за монофазно напрежение по който протича U=220V отчита електрическа енергия в къщата на ответника.

            Възраженията на въззиваемия относно липсата на доставка на електрическа енергия през СТИ11851879 ВРС е счел за неотносими към настоящия спор предвид предмета на делото. Г.М.М. не е подал възражение против сметките за стойност на използвана електрическа енергия за битови нужди, отчитана от електромер № 53010, поради което за въззивника „ЧЕЗ Е. Б. АД,гр.С. не е съществувало задължение за извършване на проверка относно реална доставка на електрическа енергия за битови нужди. Ответникът е направил искане за разсрочване плащането на задължението си за стойност на електрическата енергия за битови нужди, от което ВРС е направил извод за реална доставка на същата на посочената стойност през исковия период.

С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на Видинският районен съд , в частта , в която е уважил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е правилно. По изложените съображения следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид отхвърлянето на въззивната жалба съдът намира , че следва да се произнесе по направеното в хода на устните състезания пред въззивния съд искане за разсрочване на изпълнението предвид непредналата възраст и имотното състояние на въззиваемия.

Съгласно т.14 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКСразпоредбата на чл.241 от ГПК намира приложение в исковото производство по чл.422 от ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Необходимо е да е налице изрично волеизявление от ответника по делото в този смисъл, направено до приключване на съдебното дирене, като в процесния случай от доказателствата по делото се установява, че такова искане е направено от пълномощника на Г.М.М. в проведеното по делото съдебно заседание.

Въззивната съдебна инстанция приема, че съдът има право да постанови разсрочване на всички суми, които подлежат на изпълнение въз основа на постановеното решение по чл.422 ГПК, в това число разноските, направени в заповедното и исковото производство, за които при уважаване на исковата претенция съдът постановява осъдителен диспозитив. Аргумент за това може да бъде почерпен и от цитираното тълкувателно решение, в т.14 от което е посочено, че ответникът по установителен иск по чл.422 ГПК не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на разположение на кредитора по негов избор, а правата по чл.241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита. Предвид на това, доколкото и при решение по предявен осъдителен иск ответникът има право на разсрочване на всички суми, които подлежат на изпълнение въз основа на решение, с такова право разполага и ответникът по предявен иск по чл.422 ГПК.

На следващо място, въззивният съд намира, че при постановяване на първоинстанционното решение са били налице предпоставките за разсрочване изпълнението му. При тълкуване разпоредбата на чл.241, ал.1 ГПК, се установява, че при преценката относно основанията за разсрочване, съдът следва да вземе предвид обективните критерии, посочени в тази разпоредба - имотното състояние на страната или други обстоятелствакоито да обосновават нуждата от изплащане на присъдените суми на вноски в рамките на определен период от време.

В процесния случай, по делото е установено, че ответника е в напреднала възраст – 74 г., видно от данните за неговия единен граждански номер. Предвид възрастта си, същия не реализира трудови доходи, като единственият му доход се явява получаваната от него пенсия в нисък размер. С оглед на така установените обстоятелства, и факта, че общият размер на дължимите от Г.М. суми по постановеното по делото решение е 176,89 лв. лв., въззивният съд намира за установено, че ответника не би могъл да изпълни задължението си доброволно изцяло, без по този начин да бъде поставена в невъзможност да осигури минимално необходимите му средства за издръжка предвид напредналата си възраст. С оглед на това, налице са предпоставките за разсрочване изпълнението на постановеното решение на основание чл.241, ал.1 ГПК.

            С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивната инстанция, но тъй като не са представени доказателства за такива , не следва да се присъгждат.

         Водим от горното Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 524 от 09.12.2016 г. , постановено по гр.д. № 1794 по описа за 2015 г. на Видинския районен съд.

            РАЗСРОЧВА на основание чл.241 ГПК изпълнението на дължимите съгласно решение № 524 от 09.12.2016 г. , постановено по гр.д. № 1794 по описа за 2015 г. на Видинския районен съд  суми от 176,89лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 07.07.2012г. до 11.01.2013г., сумата от 44,59лв. –законна лихва за забава от 29.09.2012г. до 04.06.2015г.,  които суми са включени в Заповед № 902 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2015г. по гр. д. № 1286 / 2015г. по описа на Районен съд гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –11.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата, на последователни равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 36,92 лв., платими на пето число на всеки месец, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на тези съдебно признати с решението вземания.

            РЕШЕНИЕТО  НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: