Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №59

  

      гр. Видин  26.05.2017 г.

 

                           В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав             

в публично заседание на девети май, през две хиляди и седемнадесета

година, в състав:

        Председател: ИЛИЯ ИЛИЕВ

 

               Членове: ЛЮЛИН ЛОЗАНОВ

 

            РОСЕНКА ДЕНОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                           при секретаря      Н.К.  и в присъствието на прокурора  Владислав Влашев, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЕНОВА  в.н.о.х.д. №91 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №143, постановена на 09.03.2017г. по н.о.х.д.№1728 по описа за 2016 година на Районен съд – Видин, подсъдимият И.А.С. с ЕГН **********, е признат за виновен  в това ,че на 21.06.2016г. в град Видин, се е заканил с убийство по отношение на длъжностни лица – А.Д.Н. – „командир на отделение в група ООР, с-р ОП“ при РУ – Видин и С.В.И. „ст. полицай в група ООР, с-р ОП“ при РУ – Видин,  при изпълнение на служебните им задължения, с думите „Ще ви заколя!...Ще ви убия!“, и това заканване би могло  да възбуди основателен страх у тях за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на същото основание съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.  

  В законоустановения срок подсъдимият И.А.С., чрез служебния си защитник адвокат П.С. ***,  е обжалвал присъдата на първостепенния съд със съображенията, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и постановена при липса на доказателства, тъй като от една страна не се доказват отправените закани, а от друга страна не е доказан и вторият елемент на престъплението – деянието да е възбудил основателен страх у пострадалите.

  Жалбата е бланкетна и не се сочат никакви искания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че атакуваният съдебен а е правилен и обоснован, поради  което се иска неговото потвърждаване.

 Защитата на подсъдимия поддържа, че атакуваният съдебен акт следва да се отмени изцяло, тъй  като тези комбинирани закани – закана и псувни, едва ли са предизвикали толкова бързо основателен страх за живота у  същите. Иска се да бъде отменена първоинстанционната присъда, и бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан и мярката за задържане отменена.

    Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания  във въззивната жалба и след като извърши служебна  проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

Безспорно е установено, че на инкриминираната дата 21.06.2016 година, подсъдимият И.А.С. е празнувал у дома си рожден ден на дете. Тъй като бил поставил много мощни колони на терасата на къщата и пуснал много силно музиката, около 22.50 бил получен сигнал на съседи  за нарушаване на нощната тишина.  Отишлия на място патрул – пост Ап-57 по маршрут 1,3, състоящ се от полицейските служители – свидетели по делото – А.Д.Н. С.В.О. срещнали съпротивата на подсъдимия да спре музиката, отишъл при тях и започнал да ги псува, приближил на близко разстояние  до тях. Полицейските служители му наредили да спре музиката и да стои на безопасно разстояние от тях, още повече, че и друг път са имали срещи с подсъдимия и са познавали агресивното му поведение. Това още по вече ядосало подсъдимия, който бил употребил алкохол и тогава започнал да им отправя закани и отказал да изпълни полицейските разпореждания. Бил откаран в РПУ,  но по пътя не спрял да ги обижда и да се заканва, че ще ги убие. Видно от показанията на свидетелите  по делото – полицейски служители, конкретно към свидетеля Н. заканите са били „Знам къде живееш. Ще те хвана и ще те убия! Ще приключа с теб!..Познавам жена ти.“/л.40 от делото/, както и  към свидетеля Окишелов „Вие ще видите, аз няма да съм вечно в ареста. Не си мислете, че не знам къде живеете. Когато не сте в  униформа точно тогава ще се разправям с вас!“/л.42 от делото/.

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия Калчев е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна  квалификация.  Освен това  подсъдимият не оспорва  фактическата обстановка по делото, с изключение на заканите.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите  положения, които са приети за установени и намират опора в тях.  По делото са изяснени обстоятелствата, които са от  съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на  подсъдимия по съставите на НК, по  които му е повдигнато обвинение  и е наложил справедливо наказание.

 

    II. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

  Основните оплаквания на подсъдимия от атакуваната присъда, са че същата  е незаконосъобразна и постановена при липса на доказателства, тъй като от една страна не се доказват отправените закани, а от друга страна не е доказан и вторият елемент на престъплението – деянието да е възбудил основателен страх у пострадалите. Въззивният съд намира, че горепосочените оплаквания са  неоснователни поради следните съображенията, а  именно: на първо място по довода,че не са доказани отправените закани, защитата на подсъдимият сочи, че освен показанията на свидетелите – полицейски служители,  други доказателства няма. Този довод е неоснователен, тъй като в конкретния казус именно полицейските служители са пострадалите от това деяние. Същите са допустими като свидетели, предупредени за наказателната отговорност, самият подсъдим признава фактическата обстановка и факта, че е имало скандал  между него и тях и че ги е псувал и няма никакви други факти, които да разколебаят достоверността на показанията на разпитаните  двама свидетели. На второ място по довода,че не е доказан и вторият елемент на престъплението – деянието да е  възбудило основателен страх у пострадалите – по делото се установява, че  подсъдимият е криминално проявен, агресивен, осъждан многократно за престъпления против личността на човека. От самите закани е видно, че освен със закана за убийство на двамата свидетели, такива са отправени и спрямо членове на семействата на същите. Именно тези обстоятелства са посочили и двамата свидетели, спрямо които са отправени заканите, като основание за възникването на основателен страх. Освен това, правилно първостепенният съд е посочил, че не е необходимо лицето действително да се изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. За извършването на престъплението по чл.144, ал.3 НК не е необходимо в  момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство, при условия, при които резултатът реално може да настъпи, макар, че от заканите е видно наличие на някакъв предварителен замисъл както относно близките на пострадалите, за които  знае къде живеят, така и относно самите пострадали, които към оня  момент не трябва да са в униформи, тоест да не са на работа. Неоснователни са и доводите на защитата в съдебно заседание, че тъй като подсъдимият бил в нетрезво състояние не може да се установи пряк умисъл, както и че поради това, че между пострадалите и подсъдимия е имало многократни пререкания, те използват конкретния случай да го обвинят, за да изтърпи наказание „лишаване от свобода“. Неоснователни са от една страна, затова защото не може да се поддържа едва ли не, че нетрезвото му състояние е смекчаващо вината обстоятелство в  конкретния случай, а от друга факта, че въпреки честите му среши с органите на реда, явно подсъдимият си има свои установени трайни навици на незачитане на установения правов ред. Освен това именно многократните срещи между пострадалите и подсъдимия по повод на тези негови прояви засилват основателността на страх от подобни закани към тях и техните  близки.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да  бъде  потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 

    Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                 Р     Е     Ш      И     :

 

    ПОТВЪРЖДАВА   Присъда №143, постановена на 09.03.2017г. по н.о.х.д.№1728 по описа за 2016 година на Районен съд – Видин.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.