Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   58

  

      гр. Видин  23.05.2017 г.

 

                            В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав             

в публично заседание на девети май, през две хиляди и седемнадесета

година, в състав:

 

        Председател: И.И.

 

               Членове: Л.Л.

 

          Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                        при секретаря      Н.К.  и в присъствието на прокурора  В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.  в.н.о.х.д. №89  по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

 

С присъда134, постановена на 07.03.2017г., по н.о.х.д.№1667 по описа за 2016 г. на Районен съд – Видин, подсъдимият Н.М.М., ЕГН **********, е признат за виновен в  това, че на 24.11.2016г. в град   Видин, по ул.“******“, пред магазин „*******“ в посока булевард „*****“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „******“, модел „****“ с рег.№*****, собственост на Е.И.Ц. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №139/28.11.2016г., след като е осъден със споразумение от 27.08.2014г.,  одобрено с протоколно определение от 27.08.2014г. по н.о.х.д.№988/2014г. по описа на Районен съд – Видин, в сила от 27.08.2014г. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК -  престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, за което и на същото основание във връзка с чл.58а от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което да бъде при първоначален „строг“ режим, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС в  затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС,  както и наказание „глоба“ в размер на 500лева.

Същевременно съдът е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи и наложеното му със цитираното по-горе споразумение  наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде при първоначален „строг“  решим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца, като е зачел изтърпяното по административен ред, както и го е о съдил да заплати направените разноски по сметка на ОД на МВР, във връзка с химическата експертиза.

В законоустановения срок подсъдимият Н.М.М., в лично качество е обжалвал присъдата на първостепенния съд със съображенията, че въпреки, че производството по делото да е протекло  по реда на съкратеното съдебно следствие, искане за което е направил именно подсъдимият, като съответно е признал всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и вината си, то ВРС е определил едно наказание, което е завишено. Неоснователно ВРС не е приел искането на подсъдимият и неговата защита за прилагане на чл.55, ал.1  и чл.55,  ал.3 от НК. Твърди се още, че съдът не е взел в предвид съдействието, което жалбоподателят е оказал за изясняване на фактическата обстановка, както и факта, че същият е признал вината си  и е съжалил за стореното, още повече, че от деянието не са били настъпили вредоносни последици.

Със жалбата се иска да бъде отменена изцяло атакуваната  присъда и да бъде определено наказание в по-малък размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че атакуваният съдебен акт на Районен съд – Видин е правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден.

Подсъдимият,  както и неговият защитник, редовно призовани, не са се явили в съдебно заседание и съответно не са взели отношение.

          Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания  във въззивната жалба и след като извърши служебна  проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

Безспорно е установено, че подсъдимият Н.М.М., ЕГН **********, на  25.11.2016г., около 22.10 часа в град Видин, е бил проверен от полицейски служители – свидетелите М. и Ц. като  подсъдимия М.,***, пред магазин „*******“ в посока булевард „*******, моторно превозно средство – лек автомобил,  марка „****“, модел „****** с рег.№*****, собственост на Е.И.Ц. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №139/28.11.2016г. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият преди това е  осъден със споразумение от 27.08.2014г., одобрено с протоколно определение от 27.08.2014г. по н.о.х.д.№988/2014г. по описа на Районен съд – Видин, в сила от 27.08.2014г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия М. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна  квалификация.  Освен това  по фактическата обстановка не се спори от страните по делото.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвокупност и фактическите  положения, които са приети за установени и намират опора в тях.  По делото са изяснени обстоятелствата, които са от  съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на  подсъдимия по съставите на НК, по  които му е повдигнато обвинение  и е наложил справедливо наказание.

 

          II. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

          Основните оплаквания  на подсъдимия от атакуваната присъда, са, че

въпреки, че производството по делото да е протекло  по реда на съкратеното съдебно следствие, искане за което е направил именно подсъдимият, като съответно е признал всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и вината си, то ВРС е определил едно наказание, което е завишено. Неоснователно ВРС не бил приел искането на подсъдимия и неговата защита за прилагане на чл.55, ал.1  и чл.55,  ал.3 от НК. Твърди се още, че съдът не е взел в предвид съдействието, което жалбоподателят е оказал за изясняване на фактическата обстановка, както и факта, че същият е признал вината си  и е съжалил за стореното, още повече, че от деянието не са били настъпили вредоносни последици.

Въззивният съд намира, че горепосочените оплаквания са неоснователни и твърдението, че наказанието е завишено поради неотчитане на фактите, че подсъдимият си бил признал, съжалил, съдействал и улеснил  разкриване на обективната истина, както и че първостепенният съд не приел наличието на условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като видно от мотивите, съдът е съобразил всички тези обстоятелства при определянето на наказанието. Нещо повече, съдът подробно е мотивирал както извода  си за определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, така и факта, че не са налице едновременно предпоставките на чл.55 от НК.

 Правилно първостепенният съд е преценил, че действително подсъдимият си е признал извършването на деянието, не е оспорвал фактите по делото по време на съдебното следствие, но от друга страна съдът правилно е отчел завишената обществена опасност на личността на подсъдимия, който освен, че е бил осъждан за престъпления от общ характер, то едното от тях е със същата квалификация като деянието по настоящото дело. Тоест, съдът е отчел факта, че независимо от осъжданията му за едно и също по вид деяние, превъзпитание и въздържане у подсъдимия така и не е настъпило. В тази връзка въззивният съд може да добави и факта,че и самото деяние е със завишена обществена опасност, такова, което все по-често се среща в ежедневието и  което следва да се предотврати чрез по-сериозна наказателна политика.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да  бъде  потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                       Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Присъда134, постановена на 07.03.2017г., по н.о.х.д.№1667 по описа за 2016 г. на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                                                 2.