Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №51

 

гр.Видин     20.05.2016 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд ,наказателна колегия в открито 

заседание  на  деветнадесети април

две хилядна и седемнадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В.В.   

                                                             Членове:   Д.М.

                                                                               В. М.

при секретаря   .......Н. К............ и в присъствието на  прокурора …………………………….  като разгледа докладваното от

съдия     В. В.          .......ВНЧХД №80

по описа за 2017  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството   по   делото   е   по  чл.318 и сл.  от  НПК .

         Делото е образувано по въззивна жалба на В.И.И. с ЕГН********** *** против Присъда № 111/28.02.17г. на Районен съд – Видин по НЧХД № 1410 от 2016 г.В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна.Подържа се,че по делото е установено,че жалбоподателя и неговите колеги са изпълнявали служебните си задължения и разпорежданията на председателя на общинския съвет за извеждане от залата на нарушителя.Подържа се,че показанията на разпитаните свидетели доведени от тъжителя не кореспондират помежду си ,както и с показанията на свидетелите доведени от жалбоподателя.Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото срещу него обвинение,както и присъдата да бъде отменена и в гражданската й част.

         По делото е постъпила и жалба от В.К.Ч. –тъжител по делото пред ВРС против присъдата на ВРС.Подържа се,че присъдата е постановена в нарушение на закона,поради това,че по отношение на подсъдимия вече е бил прилаган чл.78а от НК и че при определяне на обезщетението съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД.Иска се присъдата да бъде отменена в частта й,в която е приложен чл.78а от НК,да бъдат наложени предвидените наказания в чл.130,ал.2 и чл.148 от НК ,а предявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.

         В съдебно заседание страните по делото оспорват съответните жалби.

         Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал установи следното: Пред ВРС делото е образувано по тъжба на настоящия жалбоподател В.К. против жалбоподателя В. Й.  за извършено от подсъдимия срещу тъжителя престъпление по чл.130, ал.2 от НК и престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК.С обжалвана присъда  ВРС е:

            - признал подсъдимия В. Й. за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2016г. в гр. Брегово  след заседание на Общински съвет – Брегово се нахвърлил върху В.К.  и започнал да го души с ръце, като едновременно го ритал с крак, с което му причинил зачервявания в ляво и дясно от гръклянния хрущял на кожата на шията и ожулвания по горно-предната част на лява подбедрица, с което му причинил болка и страдание без разстройство на здраветопрестъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което и на основание чл.130, ал.2, във вр. чл.36 и чл.54 от НК  и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

           - признал подсъдимия В. Й. за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2016г. в гр. Брегово, след заседание на Общински съвет – Брегово се нахвърлил върху В.К.   като го бутал, блъскал и отправил към същия думите „Марш навън, да ти еба майката” унизителни за честта и достойнството му, като обидата е нанесена на публично място в присъствието на много хора – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК, за което и на основание чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.с чл.36 и чл.54 от НК  и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

         -на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подсъдимия  общо наказание, а именно ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

         -осъдил подсъдимия да заплати на В.К.  сумата от 100 (сто) лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като в останалата част до 1000 (хиляда) лева отхвърлил предявения граждански иск като недоказан.

         -осъдил  подсъдимия да заплати на В.К.   сумата от 200 (двеста) лева, представляващи обезщетение за засягане честта и достойнството му и унижаването му пред много хора на публично място, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като в останалата част до 2000 (две хиляди) лева отхвърлил предявения граждански иск като недоказан.

         За да постанови обжалваната присъда ВРС приел за установена следната фактическа обстановка:На 24.03.2016г. се провеждало редовно заседание на Общински съвет Брегово, на което присъствал и пострадалия В.К.  . След приключване на събранието В.К.   отправил запитване към председателя на Общинския съвет. При това запитване подсъдимият отишъл към пострадалия, хванал го за ревера, започнал да го друса, да го дърпа, хванал го за шията и започнал да го блъска да го изкара навън, като го ритал с единия си крак и го псувал на майка, като му казал „Марш на вън” и „Ще ти еба майката”. Тогава пострадалия се обърнал към председателя на събранието, за да обърне внимание какво става и през това време молел подсъдимия да го пусне и да не го бие. Председателят на събранието свидетелят Т. се намесил, като станал и отишъл към тях, разтървал ги и двамата излезли навън. По делото са разпитани от една страна свидетелите М... и У., а от друга страна свидетелите Т..,С,З. и И. Първата група свидетели са категорични, че пострадалия В.К.   не е провокирал с поведението си подсъдимия, нито е нарушавал реда на събранието, а инцидентът се случил след като събранието приключило. Заявяват, че подсъдимият е хванал тъжителя за реверите, бутал го, блъскал го, псувал го на майка. Свидетелят Ч. твърди, че подсъдимият се опитал да удари с юмрук в лицето потърпевшия, но последния се отдръпнал. Свидетелите В. и М. твърдят, че подсъдимият е ритал пострадалия, като се опитвал да го избута вън от залата. Свидетелят У. заявява, че през цялото време В.К.   е викал на подсъдимия да не го блъска и да не го бута. ВРС  дал вяра на показанията на тези свидетели,поради това,че същите  пресъздават непосредствените си впечатления от случилото се конкретно, обясняват местоположението на подсъдимия и пострадалия, мястото на инцидента, точни и последователни са, не са в противоречие и си кореспондират. Същите са незаинтересовани, не се намират в служебна или лична зависимост от участващите в инцидента. Тези свидетели непосредствено след случая са изготвили декларация до Областния управител на гр.Видин с копие до Председателя на Общински съвет Брегово, в която по същия начин, както и в съдебно заседание описват случилото се, т.е., че подсъдимият безпричинно се нахвърлил върху В.К.  „да раздава юмручно право, да го души и да го изхвърли от заседателната зала пред погледите на 40-50 души”. Тази декларация доказва, че тази група свидетели наистина пресъздава обективно възприятията си от случилия се инцидент, и че подписалите се са били възмутени от поведението на подсъдимия. В с.з. свидетелите твърдят, че в залата по време на случилото се е имало около двадесет човека, пред чиито очи са се развили събитията, което доказва, че инцидентът е станал публично достояние на голяма група хора. Останалите свидетели Т.... и И.  дават показания, че пострадалия започнал да вика след приключване на заседанието и недоволства по адрес на кмета. Свидетелят Т. му казал да престане, но той продължил да вика, след което Т. се обърнал към квесторите подсъдимия Й. и свидетелите М. и С да го изведат извън залата. Другите свидетели Ц. и С., които работят като общинска охрана към Община-Брегово дават същите показания в смисъл, че пострадалият след приключване на заседанието започнал да роптае срещу кмета с думи в насока докога ще бъде търпян този кмет, след това свид.Т. му направил забележка, пострадалият продължил да крещи. Заявяват също, че председателят на събранието им дал нареждане да изведат тъжителя от залата. Заявяват, че помежду им не е имало физическо съприкосновение, но в същото време обясняват кой по какъв начин е хванал пострадалия, за да бъде изведен от залата. И двамата твърдят, че пострадвалият  се бил съпротивил, като по този начин искал да попречи да го изведат от залата. ВРС  не дал вяра на показанията на свидетелите относно това, че подсъдимият не е упражнил насилие върху пострадалия. ВРС не дал показания на посочените свидетели,поради това,че  са колеги на подсъдимия и се намират в пряка служебна зависимост от Кмета на Община Брегово, който в длъжностните им характеристики им е вменил задължение да изпълняват ролята на квестори. Намират се в такава зависимост и от Т.ВРС приел,че същите се явяват заинтересовани лица, поради което не дал вяра на показанията им. По делото е приета и изготвената съдебно-медицинска експертиза № 43/2016г., от заключението на същата е видно, че на тъжителя е причинена болка и страдание, изразяващи зачервявания в ляво и дясно от гръклянния хрущял на кожата на шията и ожулвания по горно-предната част на лява подбедрица. Описаните травматични увреждания отговорят да са причинени по начина и времето причинени от по страдалия, душене с ръце, стискане на шията и ритане с крак по лява подбедрица.За да признае подсъдимия за виновен ВРС приел,че повдигнато конкретно обвинение по определен текст от НК не обвързва съда, като за да се квалифицира деянието по чл.130, ал.1 от НК и този вид телесна повреда се изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.ВРС приел,че  телесните увреждания на тъжителя, носят характеристиката на болка и страдание. При така установената фактическа обстановка, съдът приел,че повдигнатото обвинение в тъжбата следва да бъде преквалифицирано по чл.130, ал.2 от НК. ВРС приел,че престъплението е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което признал подсъдимият за виновен във въпросното престъпление. От обективна страна подсъдимият на 24.03.2016г. в гр.Брегово, след заседание на Общински съвет-Брегово се нахвърлил върху тъжителя  и започнал да го души с ръце, като едновременно го ритал с крак, с което му причинил зачервявания в ляво и дясно от гръклянния хрущял на кожата на шията и ожулвания по горно-предната част на лява подбедрица, с което му причинил болка и страдание без разстройство на здравето. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието. Подсъдимия е осъзнавал поведението си, когато е хванал тъжителя за реверите и го е ритал още повече, че последният по никакъв начин не го е провокирал, освен че е задал въпрос към председателя на Общинския съвет. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан. На лице са условията на чл.78а, ал.1 от НК, която разпоредба не е прилагана преди спрямо подсъдимия. ВРС освободил подсъдимия от  наказателна отговорност и да му наложил административно наказание глоба. За постигане на целите по чл.36 от НК ВРС приел,че  на подсъдимия може да бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона размер. При индивидуализацията на наказанието по чл.54 от НК съдът отчел смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, не се отклонява от наказателния процес, не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието.При така установената фактическа обстановка, съдът приел,че обвинението по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което признал подсъдимият за виновен в извършване на престъплението.ВРС приел,че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия , след заседание на Общински съвет–Брегово се нахвърлил върху тъжителя като го бутал, блъскал и отправил към същия думите „Марш навън” и „Ще ти еба майката”, унизителни за честта и достойнството му, като обидата е нанесена на публично място в присъствието на много хора. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието. Подсъдимия е съзнавал неправомерното си поведение, когато е бутал, блъскал пострадалия и отправил към същия думите „Марш навън”, „Ще ти еба майката”, като тези му действия са станали пред очите на общинските съветници, които в този момент са се разписвали в присъствения лист. Налице е квалифициращия елемент на 148, ал.1, т.1 от НК, деянието е извършено на публично място в присъствието на много хора. Заседателната зала на Общински съвет Брегово е публично място, деянието е извършено непосредствено след приключването на заседанието на Общинския съвет, като в залата са били останали всички общински съветници, които са чакали реда си, за да се подпишат в присъствения лист.За извършеното престъпление  се предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан. На лице са условията на чл.78-А, ал.1 от НК, която разпоредба не е прилагана преди спрямо подсъдимия,поради което ВРС освободил същия  от наказателна отговорност и да му  наложил административно наказание глоба. За постигане на целите по чл.36 от НК ВРС приел,че наказанието следва да бъде наложено в минималния предвиден от закона размер. При индивидуализацията на наказанието по чл.54 от НК съдът взел предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият има чисто съдебно минало, не се отклонява от наказателния процес, не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия  едно общо наказание, а именно „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

    Относно гражданския иск за претърпените болки и страдания ВРС приел,че  по делото се касае за наличие на деликт. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, вследствие на нанесените телесни увреждания са му причинени болка и страдание. Относно размера на граждански иск, съдът приел,че предявеният граждански иск в размер на 1000 лева е завишен и същият следва да бъде уважен до сумата от 100 лева, като в останалата част следва да бъде отхвърлен, като недоказан. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават уважаването на гражданския иск, така като е предявен. Относно гражданския иск за засягане честта и достойнството и унижаването пред много хора на публично място, безспорно по делото се касае за наличие на деликт. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, като вследствие на бутането, блъскането и отправянето на думите „Марш на вън, и ще ти еба майката” през много хора подсъдимият с действията си е унизил честта и достойнството на пострадалия. Относно размера на граждански иск съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 2000 лева е неоснователен и недоказан. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават уважаването на гражданския иск, така като е предявен. Размерът на същия,за който следва да бъде уважен иска съдът определил за сумата от 200 лева.

При установената по-горе фактическа обстановка ВОС счита,че постановената присъда в наказателната й част е правилна и законосъобразна,поради което следва да бъде потвърдена.При установената по-горе фактическа обстановка,която ВОС счита,че отговаря на установените факти по делото ВРС е направил правилния извод,че подсъдимия е извършидеянието,за което му е повдигнато обвинение.ВРС правилно е установил фактическата обстановка като е посочил защо дава вяра на показанията на свидетелите М. ,Ч.,В. и У. и не дава вяра на показанията на свидетелите Т.,Ц. ,С,З. и И.Наложеното наказание е в рамките на предвиденото в закона  и съответства на степента на обществена опасност на дееца.Подържа се в жалбата на тъжителя В.К.,че незаконосъобразно ВРС приложил разпоредбата на чл.78а от НК,поради това,че видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия същият бил освобождаван от наказателна отговорност на основание същия текст.Видно от представената по делото справка за съдимост на подсъдимия, същия е осъждан с присъда влязла в сила 1985г. за която е реабилитиран през 1999г.С решение на ВРС влязло в сила на 25.05.00г. на подсъдимия  на основание чл.78а от НК е наложено наказание глоба в размер на 200лв.Други осъждания впоследствие подсъдимия няма.ВОС счита,че законосъобразно ВРС е приел,че подсъдимия към момента на деянието е неосъждан.Съгласно чл.88а,ал.4 от НК когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В настоящия случай от датата на последното осъждане са изминали повече от предвидените в НК срокове  и за двете осъждания,поради което жалбоподателя е реабилитиран по давност.

С оглед гореизложеното присъдата в наказателната й част следва да бъде потвърдена.

По отношение на гражданската част на присъдата съдът счита,че жалбата на частния тъжител е частично основателна и следва да бъде уважена.

С обжалваната присъда ВРС се е произнесъл в гражданската част както следва:

 -осъдил е  подсъдимия да заплати на В.К.  сумата от 100 (сто) лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като в останалата част до 1000 (хиляда) лева отхвърлил предявения граждански иск като недоказан.

 -осъдил  подсъдимия да заплати на В.К.   сумата от 200 (двеста) лева, представляващи обезщетение за засягане честта и достойнството му и унижаването му пред много хора на публично място, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като в останалата част до 2000 (две хиляди) лева отхвърлил предявения граждански иск като недоказан.

ВОС счита,че при определяне размера на обезщетението не е взел предвид претърпените болки и страдания и засягането на честта и достойнството на тъжителя и е занижил размера на обезщетението,което следва да бъде присъдено.Както е установено от заключението на назначената по делото  съдебно-медицинска експертиза на тъжителя е причинена болка и страдание, изразяващи зачервявания в ляво и дясно от гръклянния хрущял, на кожата на шията и ожулвания по горно-предната част на лява подбедрица. С оглед описаните травматични увреждания  съдът счита,че размера на обезщетението за причинените болки и страдания следва да бъде увеличен от 100 на 500лв.

По отношение на неимуществените вреди причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр.с чл.146, ал.1 от НК ВОС  счита,че при определянето на обезщетението ВРС  не е взел предвид ,че деянието е извършено пред много хора,в обстановка /след края на заседанието на Общинския съвет/ и в зала,която не предполага по никакъв начин подобно поведение.С оглед на това ВОС счита,че размера на обезщетението следва да бъде увеличен от 200 на 300лв.

С оглед гореизложеното присъдата на ВРС в гражданската й част  следва да бъде изменена в посочения смисъл.

В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

На тъжителя следва да се присъдят и направените разноски за  адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 130лв. и за държавна такса по жалбата в размер на 6,80лв.

Водим от горното и на основание чл.337,ал.3 във връзка с чл.334,т.3 от НПК съдът  

Р    Е    Ш    И :

 

Изменя присъда № 111/28.02.17г. на Районен съд – Видин по НЧХД № 1410 от 2016 г. в гражданската й част както следва :

-в която  подсъдимия В.И.И. с ЕГН********** *** е осъден да заплати на В.К.Ч. *** сумата от 100 (сто) лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като увеличава този размер от 100лв. на 500лв.

-в която която  подсъдимия В.И.И. с ЕГН********** *** е осъден да заплати на В.К.Ч. *** сумата от 200 (двеста) лева, представляващи обезщетение за засягане честта и достойнството му и унижаването му пред много хора на публично място, ведно със законната лихва от 24.03.2016г. до изплащане на сумите, като  увеличава този размер от 200лв. на 300лв.

              Потвърждава присъдата в останалата й част.

Осъжда В.И.И. с ЕГН********** ***  да заплати на В.К.Ч. *** направените разноски за  адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 130лв. и за държавна такса по жалбата в размер на 6,80лв.

                  Решението не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.