Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 66

гр. Видин , 06.06.2017г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд           наказателно отделение     в    публичното

заседание на тридесети май

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

               

                                                           Председател: И.И.

                                                                   Членове: Л.Л.

                                                                                    Р.Д.

                                                                

 

при секретаря    Н.К.                            и    в присъствието на

прокурора       В.В.               като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л.               ВНОХД    65 по описа

за 2017г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

   С присъда № 96/22.02.2017г. по НОХД № 147/2017г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия В.Р.А. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.10.2016г. около 18.00 часа в с. Р., обл. Видин, по улица****** пред сградата на Община Р*, в посока път I-1 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка*****“ модел****“ с per. № М ****Т, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 15-0996-002497 от 26.02.2016г. на Началник сектор „ПП при ОД МВР – М., влязло в законна сила на 25.04.2016г., за което и на основание  чл. 343в, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е намалено с 1/3 и на подсъдимия А. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като му е наложено и наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

   Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия А., чрез неговия защитник- адвокат З.Е.. В жалбата са развити съображения за явна несправедливост на наложеното на А. наказание. Иска се да бъде изменена присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание.

   Представителят на Окръжна прокуратура – Видин, в с.з. изрази становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343в, ал. 2 от НК и е наложил справедливи наказания.

   Безспорно е установено по делото, че подсъдимия В.Р.А. на 01.10.2016г. около 18.00 часа в с. Р., обл. В., по улица***** пред сградата на Община Р. в посока път I-1 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка****“ модел****“ с per. № *****, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му административен ред за такова деяние, с Наказателно постановление № 15-0996-002497 от 26.02.2016г. на Началник сектор „ПП при ОД МВР – М., влязло в законна сила на 25.04.2016г.

   От удостоверение №953000-8866 от 03.10.2016г. на секторПътна полиция при ОДМВР-Видин е видно, че СУМПС №230009349 издадено на лицето В.Р.А. с ЕГН ********** и валидно до 06.11.2012г., ме е отнето на основание чл.171,т.4 от ЗДП.

   От писмо УРИ 301р-18840/17.10.16г. на Началник сектор ПП" при ОД на МВР-М., се установява, че В.Р.А. се води на отчет в сектор ПП при ОД на МВР-М., като водач с категория В. На същият е било издадено СУМПС №230009349/06.11.2002г. с валидност до 06.11.2012г., но това  СУМПС №230009349/06.11.2002г. му е било отнето на 25.01.06г., поради отнемане на всички контролни точки.

   Видно от издаденто срещу А. НП 15-0996-002497 от 26.02.2016г. на Началник сектор „ПП при ОДМВР- М., влязло в сила на 25.04.2016г., на подсъдимия е наложено административно наказание  за извършено нарушение по чл.150 от ЗДП и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП, а именно, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. НП е връчено лично на А. на 15.04.2016г.

   По смисъла на чл.150 от ЗДП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

   По смисъла на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, се наказва.

   Фактическата обстановка се базират на доказателствата по делото от досъдебното производство и самопризнанията на подсъдимия, които напълно се подкрепят от доказателствата – цитираните по – горе, АУАН № 712593/01.10.2016г. и показанията на свидетелите Б. и Ц..  

   От така установената фактическа обстановка се налага извода, че поведението на подсъдимия, от обективна и субективна страна, е съставомерно по чл. 343в, ал. 2 от НК.

   За престъпление по цитирания текст от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 1 до 3 години и с глоба от 500 до 1200 лева.

   ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК и е след като е преценил, че законопредвиденото наказание „лишаване от свобода” следва да се индивидуализира в размер над минималния, респ. 1 година и 6 месеца, го е редуцирал с 1/3,   съобразно чл.58а, ал.1 от НК, и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, респ. 500 лева. ВОС намира, че в крайна сметка ВРС правилно е отмерил наказанията, а относно по-тежкото по вид наказание, правилно е приложен императивно предвиденият в закона бонус по чл.373, ал.2 от НПК, респ. намаляването с 1/3 на размера на индивидуализираното по общите правила в чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“. От друга страна, ВОС не може да не посочи несъгласието си с грешните разсъждения в мотивите на първоинстанционния съд, относно санкционната част. ВРС е визирал: „…При определянето на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и наказателния процес, признава се за виновен и съжалява за извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина, показва добро процесуално поведение. Той не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца от такава гледна точка. Обаче стореното разкрива висока степен на обществена опасност, въпреки че не са настъпили съществени увреждания нито за обществените отношения, нито за отделни лица, поради това, че А. е осъждан многократно и наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Това, че подсъдимия не се е отклонил от органите на съдебната власт и наказателния процес, и е показл добро процесуално поведение, е в унисон с процесуалните задължения на привлечения към наказателна отговорност, но не сочи на смекчаващи обстоятелства. Погрешни са и разсъжденията на ВРС относно обществената опасност на деянието и дееца. Престъплението по чл.343в, ал.2 е на формално извършване и е насочено против обществените отношения гарантиращи безопасността в транспорта, криминализирано в раздел втори, глава единадесета от особената част на НК. Общественоопасните му последици се изразяват в застрашаване на обществените отношения, гарантиращи безопасността в транспорта, поради което напълно неуместни са съжденията на ВРС за „увреждания“.  

 

 

 

Конкретното ККонкретното деяние се отличава с обичайната за този вид престъпление степен на обществена опасност. Тази на дееца обаче е завишена, предвид повторяемостта във времето на действието с което е осъществено изпълнителното деяние, за което е бил многократно санкциониран. В противовес на декларативните самопризнание на дееца и изразеното от него съжаление на ДП /А. не е дал обяснения с които да съдейства за установяване на обективната истина/, са предишните му осъждания – три след реабилитация, но само за престъпления с обект обществени отношения свързани с транспорта, включително за престъпления от същия вид като това, което е предмет на настоящото дело, както и многобройните му нарушения по ЗДП, видно от справка от ОД на МВР – Видин /л.7-10 от ДП/.  Санкциите не са довели до промяна в нагласите и поведението на подсъдимия към спазване правилата на ЗДП. Посочените обстоятелства са отегчаващи отговорността на дееца и го характеризират отрицателно, като лице с повишена обществена опасност, и с пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата. Определено не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да обуславят приложение на чл.55 от НК.

   При това положение, ВОС намира, че индивидуализираното от ВРС наказание, с оглед чл.54 от НК е достатъчно снизходително и няма основание да бъде намалено, още повече след приложението на чл.58а, ал.1 от НК. По леко наказание би било в разрез с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална превенции, тъй като видно от конкретиката на предишните осъждания по – леките наказания не са изпълнили целите на цитираната норма от НК.

   Предишното осъждане на подсъдимия, по НОХД № 948/2013г. на РС – Благоевград, с налагане на наказание „лишаване от свобода”, изключва приложението на чл.66 от НК, като независимо от това ВОС счита, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на А. е наложително той да изтърпи наказанието наложено му в настоящото производство.

   Предвид горните съображения, жалбата на А. е неоснователна и не следва да бъде уважена. Не се касае за явна несправедливост на наложеното му наказание и ВОС не съзира основание да го намали.

   В нарушение на  чл.301, ал.1, т.6 от НПК, ВРС е постановил наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. ВРС не е съобразил изменението в посочената по-горе процесуална норма – ДВ бр.13 от 2017г., което изменение е в сила от 07.02.2017г. По смисълът на новата редакция на цитираната норма, която е следвало да бъде приложена, с оглед чл.3 от НПК, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи. ВРС не е имал правомощие да определи типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. Освен това, относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода“, ВРС е следвало да приложи нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС /след изменението на Закона, в сила от 07.02.2017г./ във вр. с чл.41, ал.6 от НК във вр. с чл.2, ал.1 от НК, и да определи първоначален „общ“ режим, вместо неправилно определения „строг“. В тази насока следва да бъде изменена първоинстанционната присъда.        

   Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 , вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Съдът

 

   Р    Е    Ш    И :

 

   ИЗМЕНЯ присъда № 96/22.02.2017г. по НОХД № 147/2017г., по описа на Районен съд – Видин, САМО в частта й, относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода, като вместо постановеното изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година, да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

   ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата част.

   Решението e окончателно.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: