Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 46

  

гр. Видин  27.04. 2017 г.

 

                    В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, първи състав             

в публично заседание на единадесети април, през две хиляди и

          седемнадесета година, в състав:

 

      Председател: И.И.

 

             Членове: Л.Л.

          Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          при секретаря      А.А.   и в присъствието на прокурора  В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД № 61  по описа за 2017  год. и за да се произнесе съобрази следното:

         

          С присъда №71,постановена на 08.02.2017г. по н.о.х.д.№437/2015г. на Районен съд – Видин, подсъдимият М.М.М., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 13.07.2012г., в град Видин, в условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен  период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил следното:

1.Пред Н.А. – Нотариус с №***** с район на действие Районен съд – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – пълномощно с рег.№17485/2011г., в частта, в която е  придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М.,  заместваща Нотариус А.Ч. с №****, с район на действие Районен съд – град София,като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

2. Пред А.А. – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариално заверен препис от  пълномощно с рег. №17485/2011г., в частта, в която е  придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М.,  заместваща Нотариус А. Ч.с №****, с район на действие Районен съд – град София, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, ал.1 във вр. с чл.308, ал.2,  предл.IV-то, във вр. с чл.308, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което на основание същите текстове от НК, същият е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, които следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при строг режим на основание чл.61, ал.2 от ЗИНЗС. Подсъдимият е осъден също да заплати направените разноски по делото на досъдебното производство за вещо лице в размер на 109.13лева.

          В законоустановения срок подсъдимият чрез адвокат Г.П. *** с приложен договор за правна помощ, е подадена въззивна жалба, в която се сочи, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона, на процесуалните правила и е необоснована. Навеждат се доводи, че на първо място първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъждан, като се твърди, че е реабилитиран по всичките му предишни осъждания. На второ място се твърди, че въпреки, че е изявил желание да даде обяснения в по-късен етап на съдебното следствие, не му е дадена такава и фактически не са изслушани обясненията му. На трето място се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че заверката на копие от инкриминираното пълномощно е престъпно деяние, което не е обаче деяние по смисъла на чл.316, ал.1 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

          Със жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена нова, с която делото да се върне за разглеждане на Районен съд – Видин, но от друг съдебен състав.

          Пак в законоустановения срок е постъпила и втора въззивна жалба, но чрез адвокат Б.В. ***, с  когото подсъдимият се е явявал пред първостепенния съд, в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована,    като се навеждат доводи, че подсъдимият, видно от събраните по делото свидетелски показания, не е знаел, че инкриминираното пълномощно представлява неистински официален документ, което от своя страна изключва наказателната отговорност на деянието по чл.316 от НК.

          С тази жалба се иска отмяна на обжалваната присъда и признаване  на подсъдимия за невиновен и бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

          В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на обвинението заявява, че не оспорва жалбата в частта, в която се твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на подсъдимият не е дадена възможността да даде обяснения и липсва  разпит в хода на съдебното следствие.

          В съдебно заседание подсъдимият чрез защитника си – адвокат С.С.  – АК София излага  подробни съображения за нарушения както на процесуалния, така и на  материалния закон, тъй като  не е установен оригинала на предмета на престъпление, както и  че присъдата е необоснована, липсват мотиви и поради това моли да бъде отменена, постановено нова, в която неговият доверител бъда оправдан. Прави се и алтернативно искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата  и  пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно от обвинителния акт, Районна прокуратура – Видин е обвинила подсъдимия М. в извършване на продължавано престъпление по чл.316 от НК –съзнателно се е ползвал от неистински документ, без за неговото съставяне да може да му се търси наказателна отговорност. Двете деяние, както бе посочено по горе са: първото когато е представено пълномощното за  заверка препис на нотариус Н. А. - съзнателно се ползвал от неистински официален документ – пълномощно с рег.№17485/2011г., в частта, в която е  придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М.,  заместваща Нотариус А.Ч. с  № ********, с район на действие Районен съд – град София, и второто деяние – когато същия ден е представил на А.А. – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОД на МВР – Видин, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариално заверен препис от  пълномощно с рег. №17485/2011г., в частта, в която е  придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М.,  заместваща Нотариус А.Ч. с №***, с район на действие Районен съд – град София. За това деяние по досъдебното производство е налице протокол за доброволно предаване на лист 16 от ДП, от който е видно, че на 13.07.2012 г.  разследващия по досъдебното производство полицай при ОД на МВР – Видин А.А., на основание чл.109, чл.110 и чл.159 е съставил протокол за доброволно предаване от подсъдимия М.М. на вещи, представляващи веществени доказателства по ДП № ЗМ2112/2011г.по описа на 02РУ“П“ – София, като този протокол визира конкретно инкриминираното нотариално заверено копие на пълномощно  с рег.№17485/2011г., в частта, в която е  придаден вид, че е заверено от помощник Нотариус по заместване А.М.,  заместваща Нотариус А.Ч. с №****, с район на действие Районен съд – град София. На л.15 от ДП са намира и друг протокол за доброволно предаване на същите основания, за предаване на – един брой контактен ключ с аларма за лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с ДК№******, контролен талон към знак за технически преглед №*****, свидетелство за  регистрация серия С №***** талон за сключена застраховка „ГО“№**************.

          Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е приета изцяло така както е описана в обвинителния акт, като единствено са изредени доказателствата въз основа на които се приема тя, без да са обсъдени и анализирани и защо е приета именно такава фактическата обстановка.   

                  

          Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждание и закона, прави следните правни изводи:

          Жалбата е  подадена  в законоустановения срок от подсъдимя М.М.М., който е страна, която  има правен интерес  срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

          С подадената пред настоящата инстанция жалба се атакува изцяло първоинстанционната присъда. Освен по изложените в жалбата  конкретни основания, по силата на чл.314 НПК, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на  първоинстанционния съдебен акт като не се ограничава само до наведените в жалбата основания.

Окръжният съд след като прецени  доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на РП за ново разглеждане, като  счита, че са допуснати нарушения както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, а именно:

-                     на досъдебното производство – разследващият орган е приел неправилно самото доброволно предаване на инкриминираното нотариално заверено копие от пълномощното като изпълнително деяние, което е наложило съответната грешна правна квалификация относно продължаваното престъпление. Не  може в протокола за доброволно предаване да се  приеме от една  страна, че на основание  чл.159 от НПК, подсъдимият е  изпълнил задължение за предаване на книжа, които могат да имат значение за  делото, а от друга страна самото това изпълнение на задължение да е и изпълнително деяние на престъпление, тъй като това противоречи на правото на защита  на подсъдимия, който има правото да не се самоуличава, по аргумент на чл.121, ал.1 от НПК. 

-                     досъдебното производство са допуснати нарушения и на разпоредбите на чл.103, ал.3 и чл.107, ал.3 от НПК, тъй като  подсъдимият е посочил свидетелите, които според него доказват пътуването му в град София, във връзка с осъществяване на сделката по закупуването лекия автомобил. Съгласно цитираните разпоредби от една страна не може да се направи извод във вреда на обвиняемия, ако той не е доказал възраженията си, а от друга – съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават неговата отговорност. Показанията на тези двама свидетели посочени от подсъдимия – И.Р.К. и А.Г.А., на досъдебното производство не са достатъчно ясни относно това, кого точно са видели във 2-ро РУ посочения човек  от обвиняемия – собственика С.в или лицето „******“, което е посочено от него. В съдебното следствие на показанията на тези двама свидетели първостепеният съд въобще не са събрани с необходимото внимание, още повече, че дори в показанията на свидетеля А.са налице и противоречия и неясноти, но въпреки това разпита е приключен с две изречения. Всичко това е довело до факта, че не са събрани доказателства, доказващи „съзнателното“ употребяване на инкриминираното пълномощно, тоест не са събрани категорични доказателства относно субективната страна на инкриминираното деяние.                                

-                     тези посочени по-горе нарушения са довели и до един порочен обвинителен акт, тъй като съгласно ТР№2/2002  година  не е очертан достатъчно ясно предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса  на доказване и осъществяване на правото на защита.

-                     допуснати са съществени нарушения и в съдебното производство: действително не е дадена възможност на обвиняемия при приключване на съдебното следствие да даде обяснения; така изготвените от първостепенния съд мотиви не покриват изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като посочените доказателства са само изброени, не е направен анализ на същите, поради което не може да се проследи начина на формиране на вътрешно убеждение по произнасяне на основния извод.  Съобразно с конкретното обвинение не е направен анализ на първото  изпълнително деяние, което е основно в конкретния случай: Съгласно разпоредбата на чл.316 от НК Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Субект на престъплението е всеки, който не участвал в изготвянето на опорочения документ, а изпълнителното деяние се изразява в ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на включените в него факти. Изпълнителното деяниеползванепо чл.316 от НК може да е в различни форми, като трябва да е свързано с доказване на правно значими обстоятелства. В случая подсъдимият е представил пред нотариуса документа с невярно съдържание, но не за да удостовери включените в него факти, а за да бъде удостоверена верността на препис от него. Разпоредбата на чл.487 от ГПК - отм. /чл.591 от действащия ГПК) дава възможност на всяко лице, което има някакъв правен интерес, да получи нотариално заверен препис от какъвто и да е документ (частен или официален). Всяко лице, независимо от това дали е титуляр на документа, може да поиска от нотариуса удостоверяване верността на преписи. В това нотариално производство нотариусът сверява преписа с документа (оригинал или препис), като извършва заверката върху самия препис, без пред него да се удостоверяват закрепените в него факти. Завереният препис доказва, че в деня на удостоверяването оригиналът на документа е съществувал и че видът като цяло, а в частност и текстовото съдържание на преписа и оригинала са идентични. Документа се представя пред нотариуса не за удостоверяване на включените в него факти и нотариалната заверка на препис не води до саниране на опорочения оригинал.

-                     Не на последно място, в конкретния казус следва  да се обсъди задълбочено и това, какъв документ е инкриминираното пълномощно -  частен или официален или в коя част е частен и в коя част – официален, което е изключително важно във връзка със самата правна квалификация. Този въпрос се разглежда обстойно от Постановление на Пленума на ВС №3 от 23.03.1982г. по н.д.№12/81, където в пункт 4 Върховният съд посочва, че  становището, че нотариалната заверка на частен документ променя вида на документа от частен в официален е неправилно. Правната квалификация по чл.316 НК, съгласно възприетата законодателна формулировка, изисква деецът да се ползва съзнателно от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Следователно законодателят е криминализирал съзнателното ползване от четири различни по вид документи. Законовата дефиниция на „официален  документ“ и „неистински документ“ се съдържа в чл.93, т.5 и т.6 от НК и при новото разследване следва да се спазят задължителните за всички правоприлагащи органи, указания на цитираното постановление.

          Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбите са основателни, а  обжалваната  присъда е незаконосъобразна и неправилна, поради  което и на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на Районна прокуратура -  Видин за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респективно за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

 

          Водим от горното, Видинският окръжен съд   

 

                                      Р    Е    Ш    И    :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Присъда №71,постановена на 08.02.2017г. по н.о.х.д.№437/2015г.по описа на Районен съд – Видин.

 

          ВРЪЩА делото на Районна прокуратура -  Видин за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респективно за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

 

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

                                                         

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

         

                                                         

                                                                                                2.

 

-