Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   40

Видин, 20.04.2017г.

 

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд                       наказателно отделение

в публичното  заседание                     на двадесет и първи март

през две хиляди и седемнадесета година                     в състав:

 

    

 Председател: И. И.

 

                                                  Членове: С. С.                                                                                           

                                                                   Л. Л.

                                                                

 

при секретаря       С.К.     и в присъствието на

прокурора                В. В.        като разгледа докладваното от   СЪДИЯТА Л.     ВНОХД    50   по описа за 2017г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 48/25.01.2017г. по НОХД № 854/2016г., по описа на Районен съд- Видин, подсъдимия С.Б.З. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2008г. в гр.Брегово, обл.Видин в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, а именно секретар на Община Брегово в кръга на службата си съставил официален документ - пълномощно с нотариална заверка № 142/25.02.2008г. с упълномощител Е. М. Х. от гр.Стара Загора и упълномощен Н.М. П. от с.Ракитница, обл.Видин, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че документа е подписан от Е. М. Х. в качеството й на упълномощител и е заверен на 25.02.2008г. с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във връзка с чл.36 и чл.54 от НК, подсъдимия З. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и „лишаване от право да заема секретарска длъжност в общинска или държавна администрация“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

          Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия С.Б.З., чрез неговия защитник- адвокат Н.А.. В жалбата са развити съображения за неправилност на присъдата, респ. незаконосъобразност, постановяване при съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се подсъдимия да бъде оправдан.

          В с.з. пред въззивния съд, подсъдимия лично и чрез своя защитник, направи алтернативно искане за отмяна на присъдата на ВРС и връщане делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – Видин, с оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, респ., че обвинителния акт е съставен в разрез с изискванията на чл.246 от НПК.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде заключение, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата e постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на РП - Видин за ново разглеждане.

          ВРС е допуснал нарушение по чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК. Това е така, първоинстанционния съд  не е констатирл процесуално нарушение допуснато още на досъдебното производство. Видно от обвинителния акт, срещу подсъдимия С.З. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. Видно от обстоятелствената част на ОА, същия е в разрез с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като не е описан начина на извършване на деянието. В обстоятелствената част на обвинителния акт, единственото описание на нещо сторено от подсъдимия С.З. е във вид на интерпретация на показанията на свидетелката Н.М.Т., а именно: “…Във връзка с изготвянето на пълномощно с peг. № 142/25.02.2008г. свидетелства, че текста изписан в печата на пълномощното е изпълнен от нея...по изричното нареждане на секретаря на Община Брегово С.З.“. Обяснила е следното: „З. ми донесе пълномощното вече подписано и ми каза да оформя документа... което тя направила.“. Както бе посочено по- горе, в обстоятелствената част на ОА не е описан начина на извършване на деянието, респ. кои конкретни действия на подсъдимия запълват съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението за което е обвинен и кога подсъдимия е осъществил тези действия. Това, че подсъдимия е донесъл процесния документ на свидетелката Т., в качеството й на Главен специалист административно и правно обслужване на населението, и й казал да го оформи, не описва действия по осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 311, ал.1 от НК. Лъжливото документиране по чл. 311 от НК е налице, когато длъжностното лице в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, като от субективна страна е необходимо то да е извършено с цел така изготвения документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства или изявления. От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в съставяне на истински официален документ с невярно съдържание. То може да се извърши по три начина: да бъде изготвен от самия деец – длъжностно лице; деецът да нареди на свой подчинен или му продиктува съдържанието на документа с тези неверни обстоятелства, след което го подписва; длъжностното лице подписва изготвен от друго лице документ като съзнава, че отразените в него факти или обстоятелства са неверни, но го прави с цел използването му като доказателство за тях. Налице непълнота в ОА в тази насока, която непълнота е съществена. Това е така, тъй като съгласно чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва задължително да намери място така нареченото фактическо обвинение, респ. всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират престъплението. Индивидуализацията на престъплението не е възможна, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано деянието, в което се е изразило престъплението, начина по който е осъществено и конкретните обстоятелства при които се е осъществило. В случая, след като не е конкретизиран елемент от обективна страна- изпълнителното деяние, т.е. с кои конкретни действия и как подсъдимия го е осъществил, то деянието не е описано според изискванията на посочената процесуална норма.

          Конкретизация следва да е налице и в ОА, тъй като той определя предмета на делото в съдебната фаза на процеса. Обвинението трябва да е ясно и пълно формулирано във фактически и юридически аспект във всяка фаза на процеса. Когато това не е сторено, сме изправени пред нарушение на правото и на защита по чл.55, ал.1 от НПК, тъй като не и е осигурена възможността на привлечения към наказателна отговорност, да възприеме обвинението ясно и в цялост във всяка фаза на процеса. Поради посочената непълнота, ОА не е годен да изпълни процесуалната си роля на акт, с който завършва досъдебната фаза и се поставя основата на съдебна фаза на наказателното производство. В този случаи ВРС е бил длъжен да върне делото на прокуратурата, но не го е сторил, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – постановил е присъда при наличие на условията на чл.288, ал.1,т.1 от НПК, а преди това на чл.249, ал.1 и 2 от НПК, който го е задължавал да прекрати делото и да го върне на Районна прокуратура – Видин. Това е така, тъй като съществено нарушение на процедурата /отстранимо такова/ е допуснато още по време на досъдебното производство. Нарушението е съществено, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, защото не дава възможност на подсъдимия да узнае фактическото обвинение в неговата цялост и пълнота, а оттам ограничава правото му на защита.

          При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него.  Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. По смисъла на чл.305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В приетата от ВРС фактическа обстановка, която е почти дословен препис на обстоятелствената част на обвинителния акт, не е визирано конкретно поведение на подсъдимия З., с оглед повдигнатото срещу него обвинение, т.е. не е описано какво е сторил подсъдимия на процесната дата, посочена като време на извършване на деянието, респ. с кои конкретни действия и как е осъществил изпълнителното деяние. Всъщност тази непълнота в мотивите е последица от порока в обвинителния акт, довел до липса на яснота в обвинението, относно времето и начина на извършване на изпълнителното деяние от подсъдимия. ВРС не е обективирал и правни съображения за взетото решение. При обосновка на съставомерността от обективна страна, не са посочени конкретните действия, чрез които подсъдимия е реализирал изпълнителното деяние, а относно субективната страна е визиран неточен препис на регламента на чл.11, ал.2 от НК, със смесване на хипотезите за пряк и евентуален умисъл. Същевременно напълно липсва обосновка за съзнателни действия на подсъдимия по осъществяване на деянието за което е обвинен.       

          В крайна сметка, липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.            

          Процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

          При това положение, атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото бъде върнато на Районна прокуратура- Видин за ново разглеждане, като се отстранят посочените по – горе процесуални нарушения от фазата на досъдебното производство.

          Следва да се има предвид, че в пряка връзка с посочените нарушения, е липсата на акцент в съдебното дирене, а преди това и в разследването на ДП върху поведението на привлечения към наказателна отговорност, относно обстоятелства, които са от съществено значение в случая. Доколкото нотариалното удостоверяване се извършва чрез полагане на подпис от съответното длъжностно лице и поставяне на щемпел по образец, следва да се установи: налице ли е надлежно поставяне на подпис за нотариална заверка върху процесния документ; кой е положил подпис за нотариална заверка; подсъдимия С.З. ли е положил подпис за нотариална заверка върху процесния документ; кога е сторено това. По горните въпроси е наложително да се изготви заключение на графическа експертиза.

          Водим от горното  и на основание чл.335, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ присъда № 48/25.01.2017г. по НОХД № 854/2016г., по описа на Районен съд- Видин.

          ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Видин, за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респ., за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: