ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 93

гр. Видин,  10.05. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на    10.  май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

     ЧЛЕНОВЕ: А. П.      

      В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 108 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производство по чл. 274 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от М.В.М. –А.  ЕГН : ********** и Д.Б.А. ЕГН : ********** *** против разпореждане на ВРС от 07.02.2017г,  с което се разпорежда жалбоподателите длъжници да заплатят на кредитора „У... Б...“ АД София ЕИК .... сумата  .........лв. главница, ведно със законната лихва от 29.04.2015г,..... лв. договорна лихва за периода 02.02.2014 г.-28.04.2015 г.,  както и .... лв. ДТ и .... лв. адвокатско възнаграждение.

Подържа се, че в кориците на делото не фигурира разпореждане на съда като съдебен акт, с № и дата, който акт е предхождащ и представлява основание за издаване на заповедта. Посочва се, че разпореждането е акта, който анонсира волята на съда и прави достояние неговите мотиви за нея в правния мир, обезпечава основополагащия принцип в правото за равенство на страните в процеса. След като едната страна /взискателя/ има право по чл. 413, ал.2 ГПК да обжалва разпореждането с частна жалба, с която се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, то и за „длъжника" също трябва да бъде осигурено това право да обжалва разпореждането за уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК , макар и това да става в по-късен етап, след узнаването за  заповедното производство. Тази разпоредба задължава съда да изследва заявлението и представените към него доказателства, като  се произнася с разпореждане, с което отхвърля изцяло или отчасти заявлението или го уважава изцяло или отчасти, и разпорежда издаване на заповед за изпълнение. Именно разпореждането е акта, обективира волята на съда за уважаване или отхвърляне на заявлението, от мотивите, на който може да се прави извод за отчитане или не на предпоставките по чл.411 и чл.418 ГПК. Излага се , че за валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изскват атрибутите, изброени в чл.254, ал.2 от ГПК. Включително подлежи ли на обжалване разпореждането, пред кой съд и в какъв срок (т.6), подпис на съдията (т.7), аналогични като изискванията за решенията на съда (чл.236, ал.1 от ГПК), което означава че актовете на съда са писмени и задължително мотивирани (съглано чл. 121 ал.4 от Коституцията).

            След като съдът не е издал валидно разпореждане (липса такова в кориците по делото), на страните по делото е преградена възможността да упражнят правата си по чл.279 от ГПК.

Не може да се приеме за разпореждане, разпоредителната част на заповедта и тя да замести самото разпореждане. Недопустимо е инкорпориране смесване на два различни съдебни акта в един, тъй като те са напълно различно и имат различен ред на обжалване и законът конкретно ги е индивидуалзирал и посочил като такива. В ГПК , ясно и недвусмислено е предвидено, че Разпореждането е самостоятелен документ / чл. 418 ГПК / със свое текстово проявление . И именно на въз основа на този акт, протоколиращ изразената воля на съда да се издаде последваща Заповед за изпълнение и на основание на разпореждане се издава и Изпълнителен лист.

Иска се Съда  да  отмени разпореждането на Районен съд и уважи частната  жалба, поради това, че заявлението противоречи на закона и морала, а вземането не е безспорно. Молят да се  издаде разпореждане с което да върнете заявлението на Взискателя , като противоречиво на Европейския регламент за безспорни вземания , като се  обезсили издадения изпълнителен лист.

            Постъпил е писмен отговор „У.... Б...“ АД София ЕИК ..., с което оспорват жалбата като недопустима , а алтернативно като неоснователна.  

            Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки оплакванията, прие, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е  неоснователна по следните съображения:

            В разпоредбата на чл. 419 ГПК е  създадена  възможност за длъжника да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, което е отделен акт на съда, наред с издаване на заповедта и на изпълнителния лист.  Връзката между защитата срещу разпореждането за незабавно изпълнение и тази срещу изпълнителния лист е безспорна, като доказателство е не само трайно наложилото се в практиката инкорпориране на тези два акта в един и същ документ, но и текстът на чл. 419, ал. 2 ГПК, съгласно който възражението срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе единствено на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК.

            Съдът като съобразява трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на РБ и на останалите съдилища от съдебната система в  страната, както и предвид разпоредбата на чл.419 ал.1 от ГПК,  намира, че при обжалване разпореждането за незабавно изпълнение предмет на проверка е само и единствено документа от който произтича вземането, претендирано със заявлението по чл.417 от ГПК, а именно -дали документа е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката, което включва и установяване, дали е налице настъпила твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на вземането.

            На първо място, следва да се отбележи, че при издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, заповедният съд издава едновременно три акта-разпореждане  за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, разпореждане, с което се допуска незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за описаните в заповедта суми.

            Няма изрично предвиден в закона начин по който тези три акта да бъдат постановени, в смисъл чрез издаването им по отделно или чрез инкорпорирането им в един общ правораздавателен акт.

            Съдебната практика е наложила разбирането при уважаване на заявлението по чл.417 от ГПК, трите акта да се издават заедно с едно разпореждане.

Първото по ред е разпореждането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, второ по ред е разпореждането с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта, тоест, последната веднага влиза в сила и придобива  качеството на изпълнително основание и на трето място, е разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

            От данните по заповедното производството е видно, че заявителят формално и изрично е направил искане пред заповедния съд за издаване и на трите разпореждания.Това се установява от начина по който е формулирано заявлението, подадено от  „У... Б....“ АД София ЕИК ......

            В издадената заповед №... от 07.05.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК са инкорпорирани и трите разпореждания, посочени по-горе. Нещо повече, в раздел ”Важна информация за длъжника”  от заповедта, е посочено какви процесуални възможности има длъжника и по отношение на трите разпореждания, като му е указано кой акт по какъв ред  и в коя си част подлежи на обжалване, срещу кой акт може да се подаде възражение, в кои случаи се спира принудителното изпълнение, в какъв срок може да се плати, ако длъжникът признава вземането на кредитора.

            Следователно неоснователен е довода за недопустимост на незабавното изпълнение поради липса на разпореждане за такова изпълнение. Напротив, такова разпореждане е надлежно постановено. В този смисъл е  и  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 670 от 12.11.2012 г. по ч. т. д. № 640/2012 г, Т. К., І Т. О. ВКС. От друга страна  жалбата  по чл.419, ал.2 от ГПК,  се явява и неоснователна, сьгласно посочената разпоредба,  тъй като частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може  да изхожда само на основание, извлечено от актовете по чл.417 от ГПК (в конкретния случай - извлечението от счетоводни книги). Никъде в жалбата  не се споменава за какъвто и да порок на извлечението от счетоводни книги.

            На Съда  е служебно известно, че  длъжниците са подали възражение и банката е предявила установителен иск, въз основа на който е образувано т.д.67/2015 г.  по описа на ОС- Видин, като в  исковото производство съдът ще направи преценка за основателността на претенцията на банката.

          Водим от горното, ВОС :

 

                  О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

ОТХВЪРЛЯ жалба от М.В.М. –А.  ЕГН : ********** и Д.Б.А. ЕГН : ********** *** против разпореждане на ВРС от 07.02.2017г,  с което се разпорежда жалбоподателите длъжници да заплатят на „У.... Б...“ АД София ЕИК ......... сумата  ....лв. главница, ведно със законната лихва от 29.04.2015г,.... лв. договорна лихва за периода 02.02.2014 г.-28.04.2015 г.,  както и ....лв. ДТ и .... лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ: