РЕШЕНИЕ

 24

гр. Видин,31.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Председател:В. В.

        Членове:   1.А. П.  

                           2. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П.

въззивно гражданско дело № 71 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивната жалба на С.Г.Г. и М.С.Г. *** чрез процесуалния им представител адв.И.А. от АК Видин против решението но гр.д. № 366 по описа за 2014 г. на ВРС, с което е обявен за недействителен спрямо наследниците на Л.Д.П. сключения между въззивниците и С.М.С. договор за покупко- апартамент 5, в гр. В., ж.к. Х. Б. бл. , вх. , ет. и гараж, материализиран  в нотариален акт № , рег. № , нот.д. № /2014 г.   Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила  и необоснованост. Излага се , че ответниците по иска са сключили прехвърлителната сделка с цел да увредят ищцата в качеството й на кредитор и че приобретателя е знаел за увреждането, за което е приложена презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД. Иска се  обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски по производството.

Въззиваемите са  представили писменно становище, с което поддържат , че обжалваното решение е правилно, поради което се иска да бъде потвърдено. Подържа се, че в случая  приобретателя на имота е дъщеря на длъжниците, поради което е приложима законовата презумпция за знание по чл.135,ал.2 ЗЗД , за опровергаване на която пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства.

 

Видинският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените доводи в жалбата, прие следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

Насочена е против валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба на Л.Д.П. ***, чрез адв. Г. Г. против С.Г.Г., М.С.Г. и С.М.С.,***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. последно, а при условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Поддържа се в исковата молба, че Твърди се, че с нотариален акт .., т. .., per. № ..., н.д. .../2012г. на нотариус Л. Ц. при ВРС Л.Д.П. е прехвърлила на първия ответник собствените си недвижими имоти - жилище - апартамент , в гр. В., ж.к. Х. Б. бл. , вх. , ет.  и гараж срещу задължение за гледане и издръжка. Посочва се, че поради неизпълнение на поетите задължения, е образувано гр.д. № 2548/2013г. по описа на ВРС за разваляне на договора за издръжка и гледане, но преди образуване на това дело, на 07.01.2014г. ответниците са прехвърлили имота на дъщеря си - третата ответница. Поддържа се, че тази прехвърлителна сделка уврежда интересите на кредитора, тъй като с отчуждаването на имота кредиторът е поставен в невъзможност да си го възстанови. Поддържа се също, че сделката е извършена при многократно по- ниска цена от пазарната, същата е привидна, симулативна и противоречи на закона.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на кредитора договора за покупко- продажба от 07.01.2014г. за описаните в исковата молба имоти.

Иска се също съдът да прогласи нищожността на договор за покупко- продажба, материализиран в нотариален акт ,т., per. № /2014г. , дело № 2/2014г. на нотариус Н. А. като противоречащ на закона и като симулативен.

При условията на евентуалност се иска ответниците С.Г.Г. и М.С.Г. да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата страна сумата от лева, с която са се обогатили, представляваща продажната цена на имотите.

В хода на производството ищцата Л.Д.П. с ЕГН ********** е починала и като страни в процеса са конституирани нейните наследници. По –късно поради смърт и на ищцата Е. Г. Д. в процеса е включена М.П.М..

 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното

На 23.10.2012г. с нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № , том , нот. д.  / 2012г. на Л. Ц. - нотариус при Районен съд гр. Видин, Л.Д.П. е прехвърлила на ответницата С.Г.Г. следния недвижим имот : Жилище, апартамент, с адрес гр. В., ж.к."Х. Б." бл. , вх. , ет. , ап. със застроена площ кв.м., и мазе с площ кв.м., заедно с прилежащия Гараж  с площ кв.м., и заедно с % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от ....лв. платена в брой при подписване на акта и срещу задължение за гледане и издръжка.

Към момента на сключване на договора, ответниците С.Г.Г. и М.С.Г. са в граждански брак, видно от представения препис на дубликат на сключен граждански брак, изд. от Община Видин/ л. ./.

От приложеното гр.д. № 2548/2013г. по описа на ВРС, се установява, че Л.Д.П. е предявила против С.Г.Г. и М.С.Г. иск за разваляне на договора за гледане и издръжка с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като исковата молба е входена в съда под № 12421/29.11.2013г. в 15.52ч. , а е вписана в Служба по вписвания при ВРС на 30.01.2014г.

След като е постъпила исковата молба в съда, но преди вписването й, ответниците С.Г.Г. и М.С.Г. са се разпоредили с процесния недвижим имот като са го продали на С.М.С. за сумата от .....00 лева, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ., т. ., per. № .., дело ./2014г. на нотариус Н. А. От представеното удостоверение за родствени връзки от 14.09.2016г., изд. от Община Видин, се установява, че купувачът С.М.С. е дъщеря на продавачите С.Г.Г. и М.С.Г. /л. 179/.

С решение 335/30.07.2014г. по гр.д. 2548/2013г. Видинският районен съд е развалил договора за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ., том ., нот. д. ... / 2012г. на Л. Ц. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Видин, поради неизпълнение. Решението е потвърдено от Окръжен съд - Видин, като последното не е допуснато до касационно обжалване от ВКС.

 

Предмет на разглеждане в производството пред ВРС и тази съдебна инстанция е предявен от въззиваемия в настоящото производство отменителен иск /Павлов иск/ с правна квалификация  чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, в качеството му на кредитор на въззивниците, договор за покупко-продажба  на недвижим имот, подробно описан по-горе.

Спорният момент между страните е към кой момент наследодателката на въззиваемите Л.Д.П. е придобила качеството на кредитор по отношение на приобретателите по алеаторния договор. Видинският окръжен съд в настоящия състав намира, че от момента на сключването на договора между ответниците ищцата е придобила качеството на кредитор като носител на непаричното вземане за издръжка и гледане. От момента на преустановяване на изпълнението на задължението по това вземане от ответника, ищцата е станала носител на правото за разваляне на договора. При това положение към момента на сключването на договора между ответниците /07.01.2014г./ ищцата е имала качеството на кредитор спрямо продавачите като носител на правото да развали алеаторния договор, т.е. вземането й по смисъла на чл.135 от ЗЗД е възникнало преди този договор. Налице са били предпоставките по посочената разпоредба от субективна и обективна страна, тъй като с извършеното разпореждане с имуществото си ответниците С. и М. Г. са увредили Л.Д.П.,  създавайки й затруднение за удовлетворяването й да иска връщане на имота. Прието е и че в случая е приложима и презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието на купувачите по договора от 2012г. за увреждането на наследодателката на ищците се предполага, а те не са ангажирала оборващи тази презумпция доказателства.

С оглед изложените вече съображения в отговор на релевираните оплаквания във въззивната жалба ВОС намира, че атакуваното решение е правилно като краен резултат.

Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за относителна недействителност на сключения 07.01.2014г. между ответниците договор за продажба на недвижим имот. Неправилно е приетото, че наследодателката на ищците Л.Д.П. е придобила качествотокредиторпо смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД от момента на първото осъществено от С.Г.Г. и М.С.Г.приобретатели на имота по сключения с П. алеаторен договор - неизпълнение на непаричното си задължение към нея. Кредитор на уговореното с ответниците С.Г. и М.Г. непарично вземане за издръжка и гледане на Л.П. е от момента на сключването на алеаторния договор, а той предхожда първото действие по неизпълнение. Законосъобразен при това положение е и изводът, че качествотокредиторне е обвързано от момента на влизането в сила на решението за разваляне на договора.В този смисъл е Решение №535/13.09.2010 по дело №1224/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК.  

Предвид горното, неоснователно е поддържаното оплакване във въззивната жалба , че ищецът се явява кредитор на вземането си да получи реално имота, прехвърлен по алеаторен договор след влизане в сила на решението за неговото разваляне и от този момент той има качеството на кредитор по отношение на приобретателите .

Не почива на закона становището на въззиваемите / ответници в първата инстанция/, че вземането на кредитора за връщане на имота е възникнало след влизане в сила на решението по гр.д. № 2548/2013 г. по описа на ВРС – влязло в сила на 08.04.2016 г. и следоталено качеството на кредитор на Л.Д.П.  не е било налице към момента на подаване на исковата молба в съда.  Несъстоятелно е поддържаното във въззивната жалба становище,че правната квалификация на иска е по чл.135,ал.3 ЗЗД, а не по ал.1 на чл.135 ЗЗД, тъй като преди развалянето на алеаторния договор прехвърлителя по договора бил кредитор на въззивниците само за вземане за издръжка и гледане.

Неоснователно е и оплакването за неустановено по делото знание на С.С. за увреждащия характер на атакувания договор. По аргументи от разпоредбите на чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД се презюмира знанието и на длъжника - прехвърлител, и на третото лицеприобретател, което е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Предвид изложеното, налице са всички предпоставки за уважаване на иска: наследодателя на ищците Л.П. има качеството на кредитор спрямо първия  и втория ответник - длъжници на кредитора, процесното вземане предхожда извършването на атакуваното правно действие - разпореждане с имущество, собственост на длъжника, увреждане интереса на кредитора поради намаляване на имуществения патримониум на длъжника, както и знание у длъжника /включително и у третото лице - преобретател/ по сделката за увреждането. Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС, с което е прието, че исковете са основателни следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна предвид изхода на делото има право на разноски за въззивната инстанция , поради което следва да се присъдят .........лева за адвокатско възнаграждение.

 

 В останалата част решението, по иска по чл.26 ЗЗД  не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

         Водим от горното Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №633 от 09.12.2016 г. , постановено по гр.д. № 366 по описа за 2014 г. на ВРС.

ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********, М.С.Г. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на О.Р.Д., С.Г.Д. и М.П.М.- последната правоприемник на починалата в хода на делото Е. Г. Д., а всички правоприемници на починалата в процеса ищца Л.Д.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на .....00 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: