Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-23

 

Гр.Видин

05.04.201

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на  двадесет и втори март    две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                      2.Г. Й.

при секретаря   И.К.................... и с участието на прокурора......................................

изслуша докладваното от съдията Й.  в.гр.д. №  68   по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение  № 150/29.12.2016г. по гр.д.№ 359/2016г. на РС – Б. е отхвърлен  предявеният от В.И.П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Д. от ВАК, със съдебен адрес ***, против Л.Г.Л. ***,,9 - ти септември „ № 33, с ЕГН **********  иск по чл. 45 ЗЗД, в размер на 1 000 /хиляда/ лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 10.05.2016 г. - 24.06.2016 г., поради лична вина на ответника, ведно със законните лихви върху главницата.

Осъдена е  В.И.П., с ЕГН **********, представлявана от адв. Р. Д. от ВАК, със съдебен адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение  е обжалвано  от  В.И.П. чрез адвокат - пълномощника Р. Х. Д.,гр.В., ул... .Твърди се ,че атакуваното решение на районният съд е неправилно и  необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

 В решението си районният съд бил приел, че не е установено с категоричност наличието на умисъл у ответника за постигане на лични цели с уволнението на ищцата и виновно поведение от страна на ответника. Въпреки изложените пространно мотиви, в решението не се съдържали правни и фактически основания, които да водят  до отхвърляне на исковите претенции.В решението съдът разглеждал едностранно и произволно събраните доказателства, като ги интерпретирал само в подкрепа на отхвърлящата теза.

Поддържа се ,че след като  се разгледат в тяхната съвкупност всички събрани доказателства по безспорен начин се установявало, че ответникът в качеството си на работодател - кмет на община Д. е издал заповед за уволнение на въззивника  без да е имал основания за това, която заповед била отменена от съда поради съществени нарушения на закона. В последствие с нова заповед, в която била сменена само датата на издаване, а съдържанието било запазено,било  извършено повторно уволнение на въззивника. Това доказвало по несъмнен и категоричен начин,че целта и на двете уволнения е въззивникът  да бъде махнат от работа дори и да няма основания за уволнението ѝ  и всичко това се било случило след като бил започнал вторият мандат на ответника като работодател -кмета на община. Налице бил  явен умисъл, който се доказвал по безспорен начин от двете индентични уволнения.

Разпитаните свидетели потвърдили по категоричен начин, че същите  заели и били чули, че ответникът иска и ще уволни на всяка цена доверителката ми. Това те  го били разбрали както от ищцата в разговор с нея ,където тя го  споделила, така и от поведението на ответника.

Поддържа се ,че всички предпоставки на иска по чл.45 от ЗЗД са налице. Ръководителят на организацията бил издал заповед за уволнение, призната в последствие за неправилна по надлежния ред, / решение по гр.дело №510/2015 година на БРС/, наред с издаването на заповедта бил причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение и в други подобни случаи. Както районният съд бил отбелязал в решението си, елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД били  лична вина на издателя на заповедта, която можело да се изразява в лична заинтересованост, в недобросъвестно използване на служебното положение за постигане на лични или други неслужебни цели, когато на работодателя  било известно, че липсват основания за уволнението и въпреки това е издал заповедта. По делото се установило по безспорен начин,че издадената заповед е неправомерна за уволнение на ищцата и отменена по съответния ред,че  заповедта е издадена лично от прекия ѝ ръководител -кмета на община Д., установило се, че при издаването ѝ били пренебрегнати всички законови изисквания за издаването ѝ и  бил пренебрегнат законът. Установило  се, че същите нарушения били  допуснати и при издаване на втората заповед, която преписвала първата заповед с нова дата (без значение било, че е след исковия период). Това установявало  наличието на личен елемент спрямо ищцата /въззивника/ и наличието на лична заинтересованост, недобросъвестно използване на служебното положение за постигане на други лични и/или неслужебни цели, когато на работодателя му  била известна липсата на основания за уволнението. Липсата на основания за уволнението и наличието на личната заинтересованост чрез използване на служебното положение за постигане на други неслужебни цели ясно личала и от поведението на ответника. Той ,пренебрегвайки влязлото в сила съдебно решение, което е установило липсата на основанията за първото уволнение със заповед № №24 от 10.11.2015 година ,бил  издал втора заповед, която преписвала дословно първата с № 19 от 24.06.2016 година. Именно наличието на последващи явно незаконосъобразни действия навеждало на извода за действителната воля на ответника от самото начало . Краткият срок между посочените поредни уволнения  говорел  за целенасоченост и тенденциозност.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се  отмени решението на първата инстанция и  да се уважи предявеният иск,ведно с лихвата от предявяването на иска, както и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

 

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от  въззиваемия  Л.Г.Л. ***, чрез адв.  С. М. със съдебен адрес:***, офис 4  ,в който се поддържа ,че въззивната жалба е неоснователна, немотивирана, необоснована и недоказана  и че като такава  следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжваното решение.Поддържа се ,че първоинстанционният Районен съд –Б. бил постановил своето Решение по делото правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано. Съставът бил разгледал поотделно и в тяхната съвкупност всички представени и събрани по делото доказателства,оценил ги бил  правилно и бил взел под внимание устойчивата и константна съдебна практика по този род казуси, а именно Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд на Република България.Ищецът по първоначалния иск и въззивник в настоящото производство не можал да докаже чрез представените и събрани в хода на производството писмени и устни доказателствал наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД - виновно поведение на издателя на уволнителната заповед, вреда и причинна връзка между тях. Така съдът правилно бил приел, че ответникът не носи още веднъж отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката била отменена, тя била възстановена на заеманата преди това длъжност и ѝ било  изплатено обезщетение за периода на оставане без работа. Въззиваемият бил действал само и единствено в качеството си на работодател и без никакви лични мотиви, които да обуславят и ангажират личната му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Не се установило по никакъв, още по-малко по безспорен начин, че той е действал недобросъвестно с цел постигане на лични цели .Не се установило  жалбоподателката  да е уволнена без правно основание. Налице била задължителна съдебна практика, че поначало ръководителят не дължи обезщетение, а само при наличие на допълнителни предпоставки, сочещи на умишлено негово поведение, целящо увреждане на уволнения работник. Такова не се доказало в хода на първоинстанционното съдебно производство, тъй като и не било налице. Не се доказала  каквато и да била тенденциозност в поведението на ответника и умисъл за постигане на  свои лични цели чрез уволнението на жалбоподателката. Поддържа се ,че не се доказало  виновно поведение от страна на работодателя  като издател на уволнителната заповед, поради което и само на това основание - липсата дори и на една от предпоставките на непозволеното увреждане, така предявеният иск се явявал неоснователен и правилно отхвърлен от първоинстанционния съд. С недоказването на деликт от привлечения да отговоря  ответник по първоначалния иск  недоказана се явила и причинно -следствената връзка между противоправно деяние и настъпила вреда.

Претендират се и направените  разноските пред въззивната инстанция.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Пред районния съд са предявени   обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД - за сумата от 1 000 лв. - имуществени вреди и по чл. 86 ЗЗД -законни лихви.

В исковата молба ищцата В.И.П., чрез процесуалния си представител твърди, че между нея и Община – Д.  с Кмет - ответникът е съществувало трудово правоотношение. Твърди се, че на 10.11.2015 г., ответникът  я  уволнил дисциплинарно по силата на Заповед №24/      10.11.2015      г.      Впоследствие,     Заповедта     била     отменена     като незаконосъобразна с Решение № 1/ 26.01.2016 г. по гр. д. № 510/ 2015 г. на РС – Б., потвърдено с Решение № 43 от 20.04.2016 г. по в. гр. д. № 97/ 2016 г. на ВОС. влязло в законна сила на 10.06.2016 г. Ищцата излага, че по силата на горецитираните Решения  е възстановена на работа, считано от 24.06.2015       г., но със Заповед № 19 от същата дата, ответникът отново  е уволнил дисциплинарно  на същото основание, на което е прекратено и трудовото ѝ правоотношение по първоначалното уволнение. Ищцата твърди, че е  претърпяла имуществени  вреди, причинени  ѝ лично от ответника,изразяващи се в това. че е останала без работа след уволнението ѝ със Заповед № 24/ 10.11.2015 г., издадена от ответника  в качеството му на представител на работодателя ѝ, която Заповед впоследствие е отменена като незаконосъобразна.   В   исковата молба се  излага,   че  е  налице  лична  вина   на ответника, изразяваща се в това, че последния недобросъвестно е използвал служебното  си  положение  за  постигане  на други  цели  извън  кръга  на служебните си задължения и след като му е било известно, че не са били налице основанията  за уволнението на ищцата,  е издал  Заповед № 24/10.11.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение.

Предвид горното ищцата моли  съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да ѝ заплати сумата в размер на 1 000 лв. -обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение, поради лична вина на представителя на работодателя - Кмета на Община – Д., издал заповедта за уволнението ѝ, признато за незаконно, за периода 10.05.2016 г. –24.06.2016   г.,   ведно   със   законните лихви върху главницата, считано от 10.11.2015        г.   -   датата   на   издаване   на   заповедта   за   уволнение,   до окончателното ѝ изплащане, ведно с направените по делото разноски.

Подробни доводи за основателността на така предявения иск са изложени от процесуалния представител на ищцата в представената по делото писмена защита.

По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото са допуснати и разпитани свидетелите Т. К. В. и А. Х. С..

По делото е допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, в която вещото лице специалист в съответната област, е определило размера на така претендираното обезщетение за исковия период. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК  ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.В съдебно заседание, ответника изпраща процесуален представител, който оспорва така предявения иск, като моли съда да го отхвърли поради недоказаност. Подробни доводи са изложени в пледоарията на адвоката -пълномощник на ответника в хода на устните състезания.

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. приема  за установено от фактическа  страна следното :

Между ищцата  и Община – Д.  с Кмет - ответникът е съществувало трудово правоотношение. На 10.11.2015   г., ответникът    уволнил ищцата дисциплинарно  силата на Заповед №24/ 10.11.2015      г. /л.6 от делото/ с мотиви :тежки нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в неизпълнение на заповеди на кмета на Община Д. ,констатирани с констативен протокол.Заповедта     е     отменена     като незаконосъобразна с Решение № 1/ 26.01.2016 г. по гр. д. № 510/ 2015 г. на РС – Б., потвърдено с Решение № 43 от 20.04.2016 г. по в. гр. д. № 97/ 2016 г. на ВОС. влязло в законна сила на 10.06.2016 г. Ищцата е възстановена на работа, считано от 24.06.2015         г., но със Заповед № 19 от същата дата /л.7 от делото/ ответникът отново  е уволнил дисциплинарно  на същото основание, на което е прекратено и трудовото ѝ правоотношение по първоначалното уволнение.

От поведения  разпит на свидетелите на ищцата в с.з.на 17.11.2016 г. не може да се изведе безспорен извод, че ответникът  в качеството си на ръководител на работодателя на ищцата е използвал служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на служебните. Нито един от двамата свидетели не установи с категоричност, че ответникът е имал намерение за уволни ищцата, за да постигне своя лична цел. Показанията на свидетелите са общи, без да конкретизират определени действия на ответника, които биха могли да бъдат квалифицирани като умишлени и целящи неправомерно уволнение на ищцата. В разпита си и двамата свидетели на ищцата се позовават на чутото и споделено им от самата ищца. Така свидетелка Т. В. заявява:„Лично от него не съм чувала, че ще я уволни, но тя ми е споделяла, че от негова страна има заплахи, че ще я уволни", имайки предвид ответника и   ищцата. Твърди също така: „не съм чула лично от Л., че ще уволни В. на политическа основа, но от нея съм чула, че това следва -уволнение, значи на нея ѝ го е казал“. Другият разпитан в процеса свидетел А. С., също споделя пред съда  не конкретно чути и видяни събития, а свое лично мнение. Завява: .„Не съм чул г-н Л. да е казвал, че ще уволни В.. Това е мое лично възприятие".Свидетелства ,че отношенията между ищцата и ответника се влошили по време на изборите,като ответникът спрял предоставянето на канцеларски материали и пр.с мотива ,че няма налични средства в бюджета.Със същия мотив спрял и ползването на служебния автомобил .Свидетелят счита ,че такива средства е имало.След уволнението и пристъпил към масово уволняване  и на персонала на дома.

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. приема  за установено от правна  страна следното :

Съгласно задължителната  съдебна практика  / т. 1 от  Постановление № 4 от 30.10.1975 г.на  Пленума на ВС, когато ръководител на организация или учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната впоследствие за неправилна по надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.В мотивите се казва :“  При уволнение на работник или служител, признато от надлежните органи за неправилно, организацията или учреждението дължат заплащането на обезщетението най-много до размер на шестмесечното трудово възнаграждение на уволнения , защото се касае до вреди от неизпълнение на трудов договор, а законът при този договор не допуска заплащане на по-високо обезщетение.Противоречиво се разрешава обаче въпросът дали издалият отменената заповед за уволнение ръководител на организацията или учреждението дължи заплащане на обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън шестмесечното трудово възнаграждение по  чл. 225 от Кодекса на труда от 1986 г. Поначало с оглед на тази разпоредба такова обезщетение не се дължи. Когато обаче при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи.“

Районният съд е достигнал до правилния извод ,че  работникът може да  предяви иск за присъждане на вреди от непозволено увреждане и че е необходимо  в производство по такава претенция  по делото да са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,включително и  личната вина на издателя на заповедта,която може да се изрази  ,както се посочи по-горе ,в лична заинтересованост, в недобросъвестно използване на служебното положение за постигане на лични или други неслужебни цели, когато на работодателя е било известно, че липсват основания за уволнението и въпреки това е издал заповедта.Водим от горното районният съд в с.з. на 17.11.2016 г. е докладвал делото по реда на Чл.146 ГПК и правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно т. 1 от  Постановление № 4 от 30.10.1975 г.на  Пленума на ВС.

Районният съд е подложил на обстоятелствен анализ събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразния извод ,че искът не е доказан при  условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Недоказани са твърденията, че ответника е уволнил ищцата  поради различие в политическите им възгледи.От показанията на свидетелите  не може да се направи категоричен  извод, че ответникът  в качеството си на  работодателя на ищцата е използвал служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на служебните. Показанията на свидетелите са общи и не  конкретизират определени действия на ответника, които биха могли да бъдат квалифицирани като умишлени и целящи неправомерно уволнение на ищцата. В разпита си и двамата свидетели на ищцата се позовават на чутото и споделено им от самата ищца. Така свидетелка Т. В. заявява:„Лично от него не съм чувала, че ще я уволни, но тя ми е споделяла, че от негова страна има заплахи, че ще я уволни", имайки предвид ответника и         ищцата. Твърди също така: „Не съм чула лично от Л., че ще уволни В. на политическа основа, но от нея съм чула, че това следва -уволнение, значи на нея й го е казал „/л.41-42 от делото/.Другият разпитан в процеса свидетел  А. С., също споделя пред съда, не конкретно чути и видяни събития, а свое лично мнение. Завява: .„Не съм чул г-н Л. да е казвал, че ще уволни В.. Това е мое лично възприятие".И двамата свидетели са категорични ,че отношенията между ищцата и ответника били напрегнати ,че ответникът не отпускал средства за издръжка на дома ,но тези показания в никакъв случай не може да се счетат за категорично доказателство в подкрепа на тезата ,че ищцата е уволнена поради изповядване на политически убеждения,различни от тези на ответника.

От представеното по делото Писмо изх. № РД - 3700 - 2 - 11/ 12.02.2016 г., /л.49-50 от делото/,изпратено от ответника до Комисията за защита от дискриминация  по повод образувано дискриминационно дело по жалба на ищцата  не се установява също у ответника да е имало формирано намерение и умисъл да уволни ищцата поради политическите й убеждения  или на каквото и да е друго основание, различно от изискуемите от закона предпоставки за уволнението ѝ. От съдържанието на  писмото е видно, че ответникът е прекратил трудовоправната връзка с ищцата поради несправяне с работата, а не поради политическата ѝ принадлежност.

Неоснователен е и основният довод на въззивника,развит от него както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивната инстанция относно това ,че са налице две идентични  уволнения с едно и също правно основание и идентични мотиви .Това е така ,тъй като при преценяване на законноста на първото уволнение могат да се преценят всички факти и обстоятелства,настъпили преди него .Категорично противоречи на здравата логика  при преценяването на законността на уволнението да се преценяват факти и обстоятелства ,настъпили значително по-късно .Дали е налице тенденциозност би могло да се обсъжда единствено при оспорване на законността на второто уволнение .Следва да се отбележи,че по делото не са представени никакви доказателства, че  втората Заповед, с която ищцата е била уволнена дисциплинарно - Заповед № 19/ 24.06.2016 г., е била обжалвана и  отменена. Не са налице данни установяващи извършен съдебен контрол по отношение законосъобразността на заповедта .

 

Заповедта за уволнението на ищцата е била призната за незаконна  поради нарушена процедура по издаването ѝ .Незаконосъобразен е развитият във въззивната жалба довод ,че нарушаването на процедурата на дисциплинарното производство  говори за лична заинтересованост и използване на служебното положение от страна на работодателя.Личната вина  на работодателя не може да почива на предположения ,а следва да се докаже в процеса .

С оглед на гореизложените съждения Окръжен съд В. приема, че не може да се направи извод, че издаването на заповедта за уволнение на ищцата съставлява недобросъвестно използване на служебното положение от страна на ответника за постигне на лични или други неслужебни цели, или при осъзнаване, че липсват основания за уволнението на ищеца или друго подобно обстоятелство,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК   В.И.П., с ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати  на Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********. направените по делото пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК  Съдът

 

                                          Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/29.12.2016г. поГД№ 359/2016г. на РС – Б.

         ОСЪЖДА  В.И.П., с ЕГН **********, представлявана от адв. Р. Д. от ВАК, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л. ***, с ЕГН **********  направените по делото пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

         Решението   е окончателно. 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/