О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-60

 

 

Видинският     окръжен      съд    гражданска    колегия

В   закрито   съдебно   заседание      на      трети   април 

две     хиляди    и    седемнадесета    година   в    състав: 

 

                                                Председател:  Д. М.

 

                                                       Членове:  С.  С.

                                                                       Г.  Й.

             

При    секретаря        

и     в    присъствието    на    прокурора      

като   разгледа   докладваното   от   Съдията  М.

Частно   гражданско   дело   61  по  описа   за  2017г.

и    за    да    се    произнесе,     взе      предвид     следното:

 

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на „К. Т. Б.“ АД /в несъстоятелност/ гр.С. против Разпореждане №1838-РЗ от 16.10.2016г., постановено по гр.дело №2177/2016г. по описа на РС-В., с което е оставено без уважение подаденото от дружеството Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „ГИПС“ АД с.К. обл.В. за заплащане общо на сумата 2 032 631.35лв. по договор за банков кредит от 01.10.2008г.

Поддържа се в частната жалба, че обжалваното разпореждане противоречи на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не се е съобразил с изложените в заявлението обстоятелства, че вземането по този договор е изискуемо поради обявена предсрочна изискуемост чрез нотариална покана от 14.05.2015г., връчена на длъжника чрез законния му представител от нотариус Ангелова с район на действие РС-В.. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че датата на усвояване на кредита не е предмет на преценка в производството по чл.417 от ГПК, а предмет на преценка е представения документ по чл.417, т.2 от ГПК дали е редовен от външна страна, а именно дали представлява извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания. Поддържа се, че в този смисъл е постоянната практика на ВКС. Неоснователен е доводът на съда, че от извлечението не ставало ясно какъв е видът на претендираните лихви, тъй като в представеното изявление подробно е посочен техният произход, вид, размер и база, върху която се формират лихвите и периода, за който се дължат. Поискано е да се отмени обжалваното разпореждане с указания да се издаде заповед за изпълнение.

Окръжният съд след като се запозна с частната жалба, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

По същество частната жалба е основателна.

Гр.дело №2177/2016г. по описа на РС-В. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „К. Т. Б. АД /в несъстоятелност/ против длъжника „Г.“ АД с.К. обл.В. за вземания, които банката има по сключени между страните шест договора за банков кредит, подробно описани в заявлението. С разпореждане от 29.09.2016г.докладчикът по делото е постановил да се разделят в отделни производства всяко едно от претендираните вземания, като производството по цитираното по-горе дело е продължило по отношение вземането по т.9.1 по заявлението по договор за банков кредит от 01.10.2008г. в размер на 2 032 631.35лв.

По отношение на този договор в заявлението е посочено както размера на просрочената главница, така и дължимите и договорени лихви. Посочено е, че вземането е изискуемо, като е предявена неговата предсрочна изискуемост с нотариална покана от 14.05.2015г., която е връчена на длъжника на 20.05.2015г. чрез нотариус Н. А.. Със заявлението е представена нотариалната покана, извлечение от счетоводните книги на банката за дължимите суми по договор за банков кредит от 01.10.2008г., както и договора и подписаните 12 анекса към него.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение подаденото заявление като е приел, че представеното извлечение от книгите не съдържа достатъчно информация относно обстоятелството дали вземането подлежи на изпълнение, като е приел, че към момента на подаване на заявлението в съда, договорът е прекратен поради изтичане на срока, който е 20.12.2015г.

Настоящата инстанция приема, че тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани, тъй като в представеното извлечение от счетоводните книги на банката е посочено каква просрочена главница се дължи по договора и какви лихви както върху редовната главница, така и върху просрочената главница, като е посочено последното направено плащане по договора и от кога длъжникът е изпаднал в забава. Неправилно РС е приел, че не може да се направи извод от кога длъжникът е изпаднал в забава, какви са непогасените вноски и как са били формирани. От представените анекси към договора за банков кредит е видно, че страните по договора са предоговаряли т.23 от договора по отношение на срока за погасяване на задълженията, както и ползване на кредитополучателя на снижаеми лимити по главницата по конкретни дати. От представените анекси е видно, че договорът е ползван като банкова кредитна линия и е усвояван на части до определен размер, като в представеното извлечение на банката са посочени крайните суми, които се дължат от кредитополучателя. От представения препис от нотариална покана е видно, че договорът е обявен за предсрочно изискуем поради необслужването му, като длъжникът е уведомен на 20.05.2015г., а в нотариалната покана е посочено, че дължимите суми следва да бъдат изплатени в 7-дневен срок от получаването й, а именно до 27.05.2015г., която дата е посочена и в извлечението от счетоводните книги.

С оглед на тези обстоятелства Окръжният съд приема, че обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на РС-Видин за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „К. Т. Б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Г.“ АД с.К. по договор за банков кредит от 01.10.2008г., тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и от него се установява вземане на банката против длъжника по този договор, за което Окръжният съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  Разпореждане №1838-РЗ от 06.10.2016г. постановено по гр.дело №2177/2016г. по описа на РС-В., като:

ВРЪЩА делото на РС-В. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по заявлението на „К. Т. Б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Г.“ АД с.К. по договор за банков кредит от 01.10.2008г.

 

  Определението не подлежи на  обжалване и е окончателно.

            

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                    2.