О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №66

       06.04. 2017 година гр.Видин  

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       търговско отделение

на шести април     две хиляди и седемнадесета година    в закрито съдебно заседание в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. В.

            ЧЛЕНОВЕ :  А.П.

                                    В. М.

           

При секретаря

 като разгледа докладваното         от съдия В.М.

 ч.гр.д. № 50                                                                         описа за 2017 г.

за да се произнесе взе в предвид следното :

                                    Производството е по реда на чл.274  ГПК.

          Образувано по ровод частна жалба от  „О. Б.б. „АДгр.С...ЕИК... против определение от 22.12.2016г по грд № 2895/2016 г на ВРС.

С Определение от 22. 12. 2016 г., постановено по горепосоченото частно гражданско дело.Видинският районен съд е приел, че предявеният от името на ОББ АД иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК е недопустим, поради което е постановил прекратяване на производството по делото, връщане на исковата молба и обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Подържат в частната жалба, че  определението е незаконосъобразно, поради което молят  Съдът да го отмени изцяло. Посочват, че проверката за допустимост на иска преди насрочване на откритото заседание по делото се заключава в установяване на съществуването на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно дали не са налице някои от абсолютните процесуални пречки за това, като  в настоящия случай нито е налице някоя от тези предпоставки, нито в обжалваното определение се въвежда  твърдение за това. Заключението за недопустимост на иска е изведено от обстоятелството, че в заявлението въз основа на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е посочен и конкретизиран пълният размер на задълженията на длъжника към ОББ АД, произтичащи от Договор за оборотен кредит от 19. 02. 2014 г. и Договор за поръчителство от 19. 02. 2014 г., част от които са претендирани в заповедното производство.

Поради това, че тези мотиви на съда не обосновават наличието на която и да е от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска, считат и че с определението незаконосъобразно е прекратено производството по делото.

Намират че не са налице пороци на заявлението липсата на посочването в него на данни, които не са изрично изискуеми и които не са част от претендираното сьс заявлението вземане. Видно от представеното като документ по чл. 417 от ГПК извлечение длъжникът има задължения към ОББ АД от това правоотношение вземания в много по-голям размер, като със заявлението се претендират само част от тях в размер на 1000 лева. Предмет на претенцията по заявлението не е цялото задължение, а само която и да е част от него в размер на 1000 лева, поради което и само тази сума е индивидуализирана. Този факт опорочава заявлението, а още по-малко  обуславя извод за недопустимост на предявение впоследствие установителен иск по чл. 422 от ГПК.

          Поради гореизложеното молят ВОС  да отмени изцяло Определение от 22. 12. 2016 г., постановено по гр. дело № 2895/2016 г. по описа на PC - Видин, VI гр. с-в. както и да присъди направените  разноски за държавна такса.

 

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното

           Жалбата е  процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интресе от настоящето обжалване .Разгледана по същество е основателна поради следното :.

           Заповедното производство представлява специално съдебно производство, което замества или предхожда исковия процес и е призовано да предостави бърза защита на безспорни права. Целта на производството е да се избегне тежката процедура на исковата защита, ако съществуването на правото не е спорно, като се създаде съдебно изпълнително основание (чл. 404, т. 1 ГПК) за вземания от предвидения в чл. 410 ГПК вид или за притезания, удостоверени с някой от посочените в чл. 417 ГПК документи.
Ако вземането бъде оспорено чрез възражението по чл. 414 ГПК, се открива пътят за установяването му по исков ред – чрез предявяване на иска, уреден в чл. 422 ГПК.
Успешното провеждане на производството по иска по чл. 422 ГПК е само предпоставка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и превръщането й в годно за издаване на изпълнителен лист съдебно изпълнително основание.

Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.

За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

Съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите: 1/ издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният срок по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.

Идентичност трябва да има и що се касае до предмета на заповедното и исково производства.
            В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише от какво произтича вземането му. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК.
            Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. Това задължително следва да се проверява служебно от съда и обезпечава допустимостта на установителния иск. Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на едно вземане в заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по чл. 422 ГПК между същите страни относно друго вземане.

В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал недопустим поради липса на правен интерес.

 В конкретния случай това не е налице.

В   т. 2б, абзац 2 на Тълкувателно решение № 4 от 2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,се прие, че отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 , вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документи по чл. 417 ГПК.

В настоящия случай нито заключението за недопустимост на иска е изведено от обстоятелството, че в заявлението въз основа на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е посочен и конкретизиран пълният размер на задълженията на длъжника към ОББ АД, произтичащи от Договор за оборотен кредит от 19. 02. 2014 г. и Договор за поръчителство от 19. 02. 2014 г., част от които са претендирани в заповедното производство.

Тези мотиви на съда не обосновават наличието на която и да е от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска, поради което   незаконосъобразно е прекратено производството по делото.

                На следващо място следва да се отбележи, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Заявлението въз основа на което е образувано заповедното производство не е част от исковата молба и в рамките на исковото производство по чл. 422 от ГПК не е предвидена възможност за повторно произнасяне по това заявление, или за ревизирането на изводите на съда, издал заповедта, каквито всъщност се правят с обжалваното определение, поради което и разглеждането на заявлението не е част от предмета на делото по установителния иск.

 Не са налице правен повод или основание да се предпоставят като пороци на заявлението липсата на посочването в него на данни, които не са изрично изискуеми и които не са част от претендираното сьс заявлението вземане. Видно от представеното като документ по чл. 417 от ГПК извлечение длъжникът има задължения към ОББ АД от това правоотношение вземания в много по-голям размер, като със заявлението се претендират само част от тях в размер на 1000 лева. Предмет на претенцията по заявлението не е цялото задължение, а само която и да е част от него в размер на 1000 лева, поради което и само тази сума е индивидуализирана. Този факт не  опорочава заявлението и не  обуславя извод за недопустимост на предявение впоследствие установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Поради гореизложеното  следва  да се  отмени изцяло Определение от 22. 12. 2016 г., постановено по гр. дело № 2895/2016 г. по описа на PC - Видин, VI гр. с-в.

                Водим от горното, ВОС :

           

О   П    Р    Е    Д    Е    Л    И :

ОТМЕНЯ Определение от 22. 12. 2016 г., постановено по гр. дело № 2895/2016 г. по описа на PC - Видин,

Връща делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.