РЕШЕНИЕ

 17

гр. Видин,    10.04. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И първи февруари две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Председател: В. В. 

Членове:   1.А. П.    

      2. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 41 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от “Д. Т.-94“ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1404, ж.к..., представлявано от М. Н. против решението , постановено по гр.д. № 1978/ 2016 г. На ВРС. С обжалваното решение Видинският районен съд е осъдил ответното дружество да заплати на И.И.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис.36 следните суми дължими по трудово правоотношение между страните: /3173.33 три хиляди сто седемдесет и три лв. и тридесет и три ст./ лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода м.Юни 2014г. - м.Март 2015г. включително; 538.72 /петстотин тридесет и осем лв. и седемдесет и две ст./ лева - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко месечно възнаграждение до датата на предявяване на иска - 26.08.2016г., и ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 26.08.2016г. до окончателното издължаване.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и излага съображения. Счита, че съдът е приел, че ищецът не е получил трудовото си възнаграждение в размер на 3173.33 лева  без в тази насока да са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават основателността на претенцията по размер. Смята, че неправилно ВРС е квалифицирал исковата претенция , както и че е допуснал невверни установявания от фактическа страна ,като е приел, че ответника не оспорвал иска по размер. Моли да бъде отменено изцяло решението.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който се оспорва жалбата и се иска да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото , че страните са били в трудовоправни отношения , по които ищецът в качеството му на работник на длъжността „Шофьор" е престирал труд за времето от 19.06.2014г. до 01.04.2015г. - обстоятелство признато от ответника и прието за безспорно от съда, поради което на основание чл.128, ал.2 от КТ, ответникът - работодател му дължи заплащане на трудово възнаграждение;

По делото са представени 26 бр. платежни нареждания за банкови преводи от лицето Р. Ц. Б. - пълномощник на управителя на ответното дружество по банковата сметка на лицето П. Е. М. - майка на ищеца И.И.Т. за периода 03.07.2014г. до 16.03.2016г., видно от представеното удостоверение за родствени връзки, банково удостоверение и пълномощно, но основанието за плащане е „захранване на сметка", намира, че възражението на ищеца, че ответникът не е доказал, че основанието на платените с тези платежни нареждания суми са именно дължимите му се на него трудови възнаграждения;

Въз основа на установената фактическа обстановка, ВОС прави следните правни изводи:

ВОС намира въззивната жалба допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на БРС е валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения, иск по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От доказателствата по делото безспорно е установено, че ищецът-въззиваем е работил по трудов договор с ответника-въззивник и работодателят е начислявал в платежните ведомости трудовото му възнаграждение като по този начин е признал задължението си към ищеца. Изплащайки част от него, работодателят е останал задължен за остатъка. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.З от КТ - трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя, а на негов близък - само по негово писмено искане. Първоинстанционният съд е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже, наличието на писмено искане от ищеца, трудовото му възнаграждение да бъде изплащано на негови близки, но доказателства за това не са ангажирани, поради което правилно първоинстанционният съд е приел това обстоятелство, за недоказано;

При тези доказателства обосновано ВРС е уважил претенцията по чл.128 от КТ за заплащане на неизплатените части от трудови възнаграждения на ищеца за процесния период в исковия размер .

Претенцията за обезщетение за забавено плащане на неизплатените части от трудови възнаграждения на ищеца-въззиваем е също основателна и доказана. Съгласно чл.245, ал.2 от КТ, неизплатената разлика до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

Неоснователни са възраженията на въззивника, за неправилна квалификация на исковата претенция , изписвайки неправилно чл.;128,т.2 КТ вместо ал.2. Наистина в чл128 няма т.2 , но с думи е посочил , че се касае за трудов спор и неизплатено трудово възнаграждение.

Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се потвърди.

Предвид изложеното, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение, като при този изход от делото, на въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция, но тъй като липсват доказателства за направени такива , не следва да се присъждат.

На основание горното, ВОС

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.12.2016 г. по гр.д.№ 1978/2016г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: