Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №10

 

гр.В**  13 06.2017 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             В*** окръжен съд гражданска колегия в открито 

заседание  на  двадесет и осми март

две хиляди и седемнадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В**В*** 

                                                            

при секретаряВ** К*** и в присъствието на  прокурора   като разгледа докладваното от съдия     В*** В** гр.д. №39

по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

         Делото е образувано по искова молба от Делото е образувано по искова молба от „А*** Б** Б***“ АД гр.С*** с ЕИК:****, против И.Л.Ж., ЕГН:*** и А.С.Ж., ЕГН:***.Поддържа се в исковата молба, че с договор за ипотечен кредит №120 от 24.04.2009г. ответниците са получили от ищеца кредит в размер на 68 700.00евро с кроен срок на издължаване 23.04.2024г. В исковата молба са посочени допълнителните споразумения, сключени между страните по делото и анексите, с които страните са предоговорили някои от условията по договора за кредит. Поддържа се, че ответниците, в качеството им на кредитополучатели, не спазвали условията по договора за кредит, поради което банката обявила същия за предсрочно изискуем. Пред ВРС било подадено заявление по чл.417 от ГПК, по което било образувано гр.дело №1822/15г. и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца против ответниците. Макар, че в исковата молба не  е посочено дали  е подадено възражение от страна на ответниците, банката е образувана настоящото производство, по което се иска да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 501.84/петстотин и едно и 0.84/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 4 020.16/четири хиляди и двадесет и 0.16/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2 289.89/две хиляди двеста осемдесет и девет и 0.89/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

- законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на Заповедта за незабавно изпълнение – 31.07.2015г. до окончателното изплащане на дълга.

Претендират се и направените в настоящето производство разноски както и направените в заповедното производство разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 3000лв.

От страна на ответниците е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Поддържа се, че клаузата на чл.5, т.4 от договора е нищожна, тъй като се касае до олихвяване на неплатени лихви, което е недопустимо. Поддържа се също, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, което води до нищожността на същата. Поддържа се нищожност и на чл.6 от договора за кредит на основание чл.143, т.10-12 от ЗЗП.Оспорва се искането за признаване дължимостта на сумата от 3 000лв. юрисконсултско  възнаграждение поради това, че същото не е поискано в заповедното производство. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

По силата на  договор за ипотечен кредит №120 от 24.04.2009г. ответниците са получили от ищеца кредит в размер на 68 700.00евро.Погасителните вноски по кредита са в размер на по 724,53 евро ежемесечно  с краен срок на издължаване 23.04.2024г.След сключването на договора между страните били сключени няколко анекси към договора.По силата на анекс №5 от 20.11.12г. главницата по договора за кредит била определена на 63 160,35 евро.В чл.19.1. от договора за кредит било уговорено,че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото задължение,когато б.“е“ са просрочили над тридесет дни една погасителна вноска или лихва.Съгласно чл.20 от договора когато обяви кредита за предсрочно изискуем банката изпраща до кредитополучателите писменно известие,с което им дава седмодневен срок ,в който трябва да бъдат погасени всички задължения по настоящия договор.С писма връчени на ответниците на 21.07.15г. банката уведомила същите,че на основание чл.10л.1 ,б.“е“ от договора е обявила кредита за предсрочно изискуем и същите към 20.07.15г. дължат следните суми:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 445,90 евро за периода от 23.11.2014г. до 20.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 3574,26 евро за периода от 23.11.2014г. до 20.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2108,99 евро за периода от 23.11.2014г. до 20.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 20.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

-сума в размер на 129,71 евро представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от 23.11.2014г. до 20.07.2015г.

С писмата банката уведомила ответниците,че посочените в писмата суми следва да бъдат погасени в седмодневен срок.

На 30.08.15г. ищеца по настоящето дело подал заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответниците,по което било образувано гр.д.№1822/15г. на ВРС.С разпореждане от 06.08.15г. ВРС издал против ответниците по настоящето дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист,съгласно които същите следва да заплатят на банката следните суми дължими към 30.07.15г.:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 501.84/петстотин и едно и 0.84/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 4 020.16/четири хиляди и двадесет и 0.16/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2 289.89/две хиляди двеста осемдесет и девет и 0.89/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

- законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение – 31.07.2015г. до окончателното изплащане на дълга и

-направените по делото разноски в размер на 3003лв.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на ответниците на 08.12.15г.На 22.12.15г. /датата на пощенското клеймо намиращо се на стр.9 от  гр.д.№1822/15г. на ВРС / ответниците подали възражение против издадената заповед за изпълнение,поради което с разпореждане от 20.05.16г. указал на заявителя-настоящ ищец да предяви в едномесечен срок иск относно вземането. Съобщението за разпореждането било получено на 07.06.16г. а искът,по който е образувано настоящето производство бил предявен на 06.07.16г.По делото е назначено вещо лице съгласно заключението, на което към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги-30.07.15г.  размера на задължението е както следва:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 501.84/петстотин и едно и 0.84/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 4 020.16/четири хиляди и двадесет и 0.16/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2 289.89/две хиляди двеста осемдесет и девет и 0.89/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

- законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение – 31.07.2015г. до окончателното изплащане на дълга и

-направените по делото разноски в размер на 3003лв.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че предявения иск е основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.Установи се ,че между страните е сключен посочения по-горе договор за кредит по силата,на който ответниците са получили от ищеца кредит в размер на 68 700.00евро,който следва да бъде върнат на погасителните вноски от  по 724,53 евро ежемесечно  с краен срок на издължаване 23.04.2024г.След сключването на договора между страните били сключени няколко анекси към договора,като по  силата на анекс №5 от 20.11.12г. главницата по договора за кредит била определена на 63 160,35 евро.Поради неизпълнение в срок на задълженията за плащане на погасителните вноски по кредита банката се възпалзвала от правото предвидено в договора и  обявила кредита за предсрочно изискуем  с писма връчени на ответниците на 21.07.15г. Поради незалплащането в дадения срок на цялото задължение  ищеца по настоящето дело подал заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответниците,по което било образувано гр.д.№1822/15г. на ВРС и по същото  разпореждане от 06.08.15г. ВРС издал против ответниците по настоящето дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист,съгласно които същите следва да заплатят на банката следните суми дължими към 30.07.15г.:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 501.84/петстотин и едно и 0.84/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 4 020.16/четири хиляди и двадесет и 0.16/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2 289.89/две хиляди двеста осемдесет и девет и 0.89/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

- законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение – 31.07.2015г. до окончателното изплащане на дълга и

-направените по делото разноски в размер на 3003лв.

От страна на ответниците по настоящето дело не се навеждат доводи  и не се представят доказателства за извършени плащания,поради което съдът счита,че предявеният иск е доказан от посочените по-горе доказателства.

         Поддържа се от страна на ответниците, че клаузата на чл.5, т.4 от договора е нищожна, тъй като се касае до олихвяване на неплатени лихви, което е недопустимо.Съдът счита,че становището на ответниците е неоснователно. Съгласно чл.5, т.4 от договора начислените ,но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка,като в този случай кредитополучателите дължат на банката неустойка в размер на 15% месечно върху начислената,но неплатена лихва до окончателното й издължаване.Така ,както е уговорено това задължение в договора е очевидно,че е уговорена неустойка за забавеното плащане на дължимата лихва.В случая неустойката е договорена за да стимулира кредитополучателя да заплати забавените лихви дължими върху главницата.В отговора се подържа,че при този размер на неустойката се постига непосилно нарастване на дълга.Съдът счита,че по този начин наистина се постига значително нарастване на задължението,но следва да се има предвид,че това нарастване е следствие от незаплащането на погасителните вноски от страна на кредитополучателите. Поддържа се също, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, което води до нищожността на същата. Съгласно цитирания текст неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.Съдът счита,че в случая не са налице нарушения на правата на добросъвестността от страна на кредитора-ищеца по настоящето дело.Необоснованото високо обезщетение,което в случая се дължи от страна на ответниците се дължи с оглед на значителния размер на заетата сума,минималния размер на върнатата главница и значителния период от време на невръщане на сумата.Минималния размер на върнатата главница и значителния период от време на невръщане на сумата е вследствие на недобросъвестното поведение на кредитополучателите,а на не ищеца по делото. Поддържа се нищожност и на чл.6 от договора за кредит на основание чл.143, т.10-12 от ЗЗП.В чл.6 от договора е уговорено правото на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита при промяна на пазарната конюнктура. Съгласно цитирания текст неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и 12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.Съдът счита,че възражението на ответниците е неоснователно.По делото от страна на ответниците не бяха ангажирани каквито и да било доказателства във връзка с изменението на лихвата по кредита след сключването му.

          С оглед на горното следва да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено по отношение на ответниците,че същите дължат на ищеца сумите подробно посочени в заповедта за изпълнение.

          От страна на ответниците се оспорва  искането за признаване дължимостта на сумата от 3 000лв. юрисконсултско  възнаграждение направени в заповедното производство.Съдът счита,че искането е основателно.В подаденото пред ВРС заявление по чл.417 от ГПК не е направено искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство,поради което липсва процесуална възможност за уважаване на искането в настоящето исково производство.

          С оглед на горното искането следва да бъде отхвърлено.

 С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице-150лв.,за юрисконсултско възнаграждение-3 000лв. и 3 003лв. за държавна такса.

Водим от горното съдът

Р     Е     Ш     И     :

Признава за установено по отношение на И.Л.Ж., ЕГН:*** и А.С.Ж., ЕГН:** и двамата от гр.В**,че същите дължат на „А*** Б***Б***“ АД гр.С*** с ЕИК:***, посочените по-долу суми дължими по договор за кредит от 24.04.2009 година,за които е постановена заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист по  частно гр.д.№1822/15г. на ВРС  както следва:

- сумата в размер на 62 806.44/шестдесет и две хиляди осемстотин и шест и 0.44/ евро, представляваща предсрочно изискуема главница;

- сумата в размер на 501.84/петстотин и едно и 0.84/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща санкционираща лихва;

- сумата в размер на 4 020.16/четири хиляди и двадесет и 0.16/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща лихва за забава;

- сумата в размер на 2 289.89/две хиляди двеста осемдесет и девет и 0.89/ евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща неустойка;

- сумата в размер на 7 139.03/седем хиляди сто тридесет и девет и 0.03/евро за периода от 23.11.2014г. до 30.07.2015г., представляваща преструктурирани лихви;

- законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение – 31.07.2015г. до окончателното изплащане на дълга.

-направените по делото разноски в размер на 3003лв.

Осъжда И.Л.Ж., ЕГН:*** и А.С.Ж., ЕГН:*** и двамата от гр.В*** да заплатят на „А** Б** Б**“ АД гр.С*** с ЕИК:*** направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице-150лв.,за юрисконсултско възнаграждение-3 000лв. и 3 003лв. за държавна такса.

Отхвърля направеното искане за присъждане на сумата  3 000лв. представляваща юрисконсултско  възнаграждение направени в заповедното производство.

 Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

                   ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: