Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     6

                                               

04.04.2017

Гр.Видин

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският        окръжен        съд       гражданска    колегия

В публично съдебно  заседание на  двадесет и втори февруари 

две     хиляди     и      седемнадесета     година      в    състав: 

 

                                                Председател:  Д.  М.

 

                                                       Членове:  

                                                           

При  секретаря А.А.

и   в присъствието  на  прокурора      

като  разгледа докладваното от  Съдията  М.

Гражданско     дело     № 31   по    описа    за   2016г.

и    за    да    се    произнесе,   взе   предвид  следното:

 

 

Искът е с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ.

Предявен е от „В. Б. Б.“ ЕООД /н/, представлявано от синдика Г. гр.П. против „П.“ ООД с.К., общ.Б., обл.В..

Ищецът поддържа, че в производството по несъстоятелност на ответника „П.“ ООД синдикът е изготвил списъци на приети и неприети вземания по ТД №49/2015г. по описа на ОС-В., като вземането, което ищецът има по отношение на ответника е било включено в списъка на неприетите вземания. Против списъка е било подадено възражение от кредитора по чл.690 от ТЗ, като с определение от 02.06.2016г., постановено по делото, вземането на ищеца е оставено без уважение, поради което ищецът обосновава правен интерес да установи вземането си по съдебен ред за дължимите суми в размер на 33 516.34лв. за доставени стоки и услуги на ответното дружество, за което е съставена фактура на 30.10.2014г. Ищецът поддържа, че между страните по настоящото дело  е била сключена и спогодба на 05.01.2015г., с която това вземане е било признато за безспорно, ликвидно и изискуемо и страните са се договорили за краен срок за изплащане на дължимата сума – 30.03.2015г. Със спогодбата е уговорена неустойка – санкция за неточно/лошо изпълнение в размер на 1 000 000лв. при условия на солидарна отговорност с трети лица, като към датата на подаване на исковата молба ищецът поддържа, че е налице задължение на ответника в размер на 1 033 516.34лв. главница, обезщетение за забава в размер на 142 646.51лв. – лихва за забава за периода от 30.10.2014г. до 08.03.2016г. върху главницата и разноски в размер на 653.50лв., които разноски длъжникът е бил осъден да заплати по ТД №49/2015г. по описа на ОС-В., но същият не ги е заплатил.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „П.“ ООД чрез управителя си С., в който се признават изложените факти и обстоятелства в исковата молба.

По делото е постъпило становище и от синдика, назначен в производството по несъстоятелност на „П.“ ООД, в което е посочено, че поддържа становището си, изразено в изготвените списъци в производството по несъстоятелност, искът се явява неоснователен и недоказан и не следва да бъде уважен.

 

От представените по делото доказателства, съдът приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявеният иск е допустим по смисъла на чл.6394, ал.6 от ТЗ, като определението за одобряване на списъците е публикувано по партидата на „П.“ ООД на 23.06.2016г., искът е предявен на 30.06.2016г., с което е спазен 14-дневният срок за предявяването му.

По същество предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Във връзка с твърденията на ищеца, че ответникът има задължение към него в размер на 33 516.34лв. по издадена фактура за изработка и продажба на стоки и услуги на ответното дружество на 30.10.2014г., назначената по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че след извършена проверка в счетоводството на ищеца тази сума е осчетоводена в сметка 414 „Клиенти по продажби при определени условия“, като към 07.02.2017г., когато е извършена проверката, е осчетоводена сума от 1 176 816.35лв. по дебитна сметка 445 „Присъдени вземания“. Вещото лице посочва, че в седалището на ответното дружество с.К. няма офис и представител на дружеството, поради което не е могъл да извърши проверка в счетоводството. В съдебно заседание вещото лице допълва, , че в счетоводството на ищеца липсва опис на вида на стоката и количеството, за която е съставена фактурата, като в счетоводния баланс за 2014г. няма отразено вземане в такъв размер, като задължението би трябвало да се отрази, тъй като фактурата е издадена през 2014г. Вещото лице пояснява, че годишният баланс ес изготвя на база оборотна ведомост, в която фигурират всички счетоводни справки с начални салда, обороти, дебитни и кредитни салда към 31.12. на съответната година, което не е налице по отношение на тази сума в счетоводството на ищеца. Фактурата е осчетоводена в счетоводството, като е издадена проформа, няма номер, има само дата. Вещото лице дава заключение, че сумата от 1 000 000лв. е записана на база сключена между страните спогодба на 30.01.2015г.

По делото е представен препис от посочената спогодба, с която страните по делото са декларирали, че приемат за безспорно установено в задълженията  помежду им, дължими суми, като по отношение на ответното дружество е посочено задължение за сумата 33 516.34лв. и плащането на тази сума в срок до 30.03.2015г. Страните са се договорили заедно с останалите длъжници, че същите приемат солидарно задължение по смисъла на чл.121 и следващите от ЗЗД да заплатят неустойка при забава или неплащане на дължимата сума в размер на 1 000 000лв. – санкция за неточно/лошо изпълнение.

Съдът приема, че  така сключената спогодба не може да създаде задължение за уговорената неустойка в размер на 1 000 000лв., поета солидарно от посочените в спогодбата длъжници , тъй като по делото не се установява съществуването на задължението на ответника „П.“ ООД към ищеца „В. Б. Б.“ ЕООД /н/ в размер на 33 516.34лв. Такова вземане не се доказва от събраните по делото доказателства, как е било формирано и за какви търговски взаимоотношения е била издадена фактурата, за да се приеме, че е възникнало задължение за заплащане на неустойка в случай на неиздължаване на главното задължение.

На това основание предявеният иск се явява неоснователен и недоказан както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на претендираната мораторна лихва в размер на 142 646.51лв. върху главницата за периода от 30.10.2014г. до 08.03.2016г., както и претенцията за осъждане на ответника да заплати разноски, които са били присъдени в друго производство в размер на 653.50лв. с Решение №4/09.03.2016г. по ТД №49/2015г. по описа на ОС-В., за което е налице сила на присъдено нещо и ищецът има възможност да пристъпи към изпълнение на посоченото решение. За такова вземане не са представени по делото че се дължат доказателства.

Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ на основание чл.694, ал.7 от ТЗ по предявения иск в размер на 11 768.16лв.

 

По изложените съображения, Окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. Б. Б.“ ЕООД /н/, представлявано от синдика Г., със съдебен адрес *** иск за признаване за установено, че „В. Б. Б.“ ЕООД /н/ е кредитор на „П.“ ООД /в производство по несъстоятелност/ с.К. общ.Б. обл.В. с вземания в размер на 1 033 516.34лв., основаващи се на договорни отношения за изработка и продажба на стоки и услуги и Спогодба за изплащане на неустойка при неизпълнение; обезщетение за забава върху главницата в размер на 142 646.51лв. за периода от 30.10.2014г. до 08.03.2016г. и присъдени по ТД №49/2015г. по описа на ОС-В. разноски в размер на 653.50лв.

ОСЪЖДА „В. Б. Б.“ ЕООД /н/, ЕИК:.., представлявано от синдика Г., със съдебен адрес *** да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд гр.В. в размер на 11 768.16лв.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: