Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 20

                                               

06.04.2017г.

Гр. Видин

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският      окръжен     съд       гражданска     колегия

В    закрито   съдебно     заседание      на       първи    март

две       хиляди     и    седемнадесета     година    в    състав: 

 

                                                Председател:  А. П.

 

                                                       Членове:  Д. М.

                                                                       Г. Й.

                                                           

При    секретаря   ……………………….

и     в    присъствието    на    прокурора      

като    разгледа    докладваното    от   Съдията  М.

Въззивно    гражданско   дело   № 27  по  описа  за  2017г.

и     за     да    се    произнесе,      взе      предвид     следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба жалбата  на М.Т.Г. и В.Т.Г., чрез адв.Ж. Н. Ж., със съдебен адрес ***, против Решение №62 том I-ви, стр.64 от 14.10.2016г., постановено по гр.дело №108/2016г. по описа на РС-К..  

Поддържа се в въззивната жалба, че постановеното от РС-К. Решение е недопустимо и необосновано. Развити са оплаквания, че предявеният иск е недопустим, тъй като замества жалба по ЗСПЗЗ, тъй като ищците са имали възможност да обжалват заповедта за одобряване на КВС пред съответния административен съд и след като са изпуснали сроковете за обжалване, с предявения иск по чл.108 от ЗС се опитват да заобикалят закона. Посочва се, че ответниците владеят процесния имот на правно основание по силата на индивидуален административен акт, който не е отменен по съответния ред и първоинстанционният съд не разполага с правомощия да отменя или обявява недействителността на административен акт, поради което решението е недопустимо.

Относно необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че ищците не са представили доказателства, легитимиращи ги като   собственици на процесния имот, поради което съдът необосновано е приел, че искът е доказан и го е уважил. Поискано е на първо място да бъде обезсилено обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на КРС, или да се отмени изцяло решението и се отхвърли предявеният иск.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба М.Й.Н. от гр.К. и Ц.Й. ***, чрез адвокат пълномощника си П., в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Развити са доводи във връзка с възраженията за недопустимост на иска, като са изложени подробни доводи във връзка с това оплакване във въззивната жалба, както и по отношение възражението за неоснователност. Поддържа се, че ищците са представили писмени доказателства въз основа на които КРС е направил обоснован извод, че ищците са собственици по наследство на процесния имот и е уважил предявения иск.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и подадения отговор на същата, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

По същество жалбата е неоснователна.

Окръжният съд приема оплакванията за недопустимост на обжалваното решение за неоснователни. Във въззивната жалба е посочено, че решението е изцяло недопустимо, като развити оплаквания относно недопустимост на предявения иск, които са различни по своята правна същност. В разпоредбата на чл.270 са посочени основанията, поради които съдът констатирайки ги, може да приеме кога решението е нищожно или недопустимо, каквито оплаквания във въззивната жалба не се съдържат.

Относно изложените оплаквания за недопустимост на предявения иск в обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на които е приел, че искът е допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването му, тъй като ищците поддържат, че притежават субективното материално право на собственост върху процесния имот и че ответниците им оспорват това право, като са им отнели владението на имота. Изложените правни съображения в тази насока напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът приема, че така предявеният иск е допустим.

В жалбата са изложени оплаквания по отношение на предявения иск, като се поддържа, че същият е изцяло неоснователен, от които оплаквания въззивният съд приема, че се касае за съображения относно необоснованост на първоинстанционното решение, което оплакване е неоснователно.

Предмет на разглеждане пред КРС е предявен от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС, като същите твърдят в исковата молба, че са собственици на ПИ 425, кв.3, урегулиран в УПИ IX 425 и УПИ X425, кв.3, по плана на с.Б., с площ 1 608кв.м. Поддържат, че са собственици като наследници на Ц. Т. Р. и Й. Л. Р., които са придобили собствеността върху имота въз основа на съдебна делба по гр.дело №767/56г. на КРС, Протокол №21/18.03.1957г. Ищците са поддържали, че при одобряването на КВС имотът е бил включен в границите на ПИ №061016 в землището на с.Б. местност „Барата“ и е бил записан като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, без да има основание за това, тъй като имотът не е бил отчуждаван от държавата и не е бил внасян в ТКЗС. През месец май 2012г. било отнето владението им върху имота , след което ищците разбрали, че с решение №299, взето с Протокол №55/31.08.2011г. на Общински съвет Г., имотът е бил предоставен в собственост на наследниците на Т. Г. Й., което обосновава правният им интерес ответниците да бъдат осъдени да върнат владението на собственият им имот, подробно описан в исковата молба.

Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в който са направили възражение, че искът е недопустим, а по същество е неоснователен. Позовали са се, че владеят имота на правно основание, който им е възстановен с цитираното в исковата решение на Общински съвет Г. и Заповед №209/23.11.2011г. на Кмета на Община Г.

Ищците са представили по делото удостоверения за наследниците на лицата, които посочват като техни праводатели в исковата молба, цитирания протокол от 18.03.1957г. и Решение от 21.01.1956г., постановено по гр.дело №267/57г. по описа на РС-К., с които писмени доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че ищците доказват собствеността върху процесния имот, придобита по наследство от техните праводатели.

 В обжалваното решение съдът е обсъдил и представените от ответниците писмени доказателства и правилно и обосновано е приел, че същите не са доказали по категоричен начин, че владеят процесния имот на основанието, посочено в отговора на исковата молба. Законосъобразно съдът е приел, че на възстановяване от общинските служби  по  земеделие  подлежат имоти,  които  са земеделски земи, и които са били включени в ТКЗС, а когато земята е в границите на урбанизирана територия, какъвто е конкретния случай, възстановяването  се  извършва по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ със скица и удостоверение от Общината, каквито не са представени от ответниците.

Съдът е изложил законосъобразни мотиви относно възражението на ответниците, че ищците са могли да обжалват административните актове пред Административния съд като правилно е преценил, че ищците не са страна по производствата по реда на ЗСПЗЗ и издадените административни актове не ги обвързват с материална доказателствена сила.

 

По тези съображения Окръжният съд приема, че решението като законосъобразно и обосновано, ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателите ще следва да заплатят на ответниците по жалба направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 400.00лв. адвокатско възнаграждение, което съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62, том I-ви, стр.64 от 14.10.2016г. постановено по гр.дело №108/2016г. по описа на РС-К..

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН:********** и В.Т.Г., ЕГН:********** да заплатят на М.Й.Н., ЕГН:********** и Ц.Й.М., ЕГН:********** направените за тази инстанция разноски в размер на 400лв.

 Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.

            

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                     2.