Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-19

 

Гр.Видин

 

28.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на   двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             Председател : В. В.

                                                     Членове :А. П.

                                                                     В. М.

при секретаря     И.К. ............................... и с участието на прокурора.......................................................

изслуша докладваното от съдията В. М. в. гр. дело №26      по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Глава  двадесети  ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №299/15.07.2015 г. по гр.д.№2218/2014 г. по описа на Видинския районен съд е признато  за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Е.Т.А. *** , че В.  Е.  Н., ЕГН ****** е собственик 17,5кв.м., които са част от притежавания от В.  Е.  Н., ЕГН **********, недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В. които 17,5кв. м. се намират в горната част на имота към Поземлен имот 302, урегулиран в УПИ III 302 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., и границите на 17,5к.в.м. са очертани със зелена линия и червена линия от скица - приложение 1 на втора съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В.  В.  Г., приложена към делото, като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.

Осъдена е Е.Т.А. *** да отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижим имот - 17,5кв.м., които са част от притежавания от В.  Е.  Н., ЕГН ****** недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В. които 17,5кв. м. се намират в горната част на имота към Поземлен имот 302, урегулиран в УПИ III 302 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., и границите на 17,5кв.м. са очертани със зелена линия и червена линия от скица -приложение 1 на втора съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В. В.  Г., приложена към делото, като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.

Признато е за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на В.Е.А. *** , че В.  Е.  Н., ЕГН ****, е собственик  на 1,00кв.м., които са част от притежавания от В.  Е.  Н., ЕГН **********, недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., които 1,00кв. м. се намират в горната лява част на имота към границата с УПИ ХV-299 и Поземлен имот 301, урегулиран в УПИ I 301 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., и границите на 1,00 кв.м. са очертани със зелена линия и червена линия от скица - приложение 1 на втора съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В. В.  Г., приложена към делото, като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.

Осъдена е  В.Е.А.  да отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижим имот - 1,00кв.м., които са част от притежавания от В.  Е.  Н., ЕГН **********, недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., които 1,00кв. м. се намират в горната лява част на имота към границата с УПИ XV-299 и Поземлен имот 301, урегулиран в УПИ I 301 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., и границите на 1,00кв.м. са очертани със зелена линия и червена линия от скица - приложение 1 на втора съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В. В. Г. , приложена към делото, като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.

          Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от  В.  Е.  Н., ЕГН *****.Твърди се ,че така постановеното решение е неправилно в частта, в която съдът е  отхвърлил част от иска ищцата е  осъдена да заплати  разноски по делото поради допуснато нарушение на съществени процесуални правила.Твърди се ,че в съдебно заседание от 18.05.2015 год.ищецът е направил изменение на иска. По това искане Съдът не се бил произнесъл - нито го уважил, нито го отхвърлил.В случай, че се бил произнесъл ,искът щял да съответства на  диспозитива на решението. В тази ситуация искът щял да е изцяло уважен и да няма отхвърлена част, поради което нямало да има и разделяне на разноските, т.е. в полза на ответниците съобразно чл, 78 ал. 1 от ГПК нямало да бъдат пресъдени разноски.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се отмени  решението на ВРС в обжалваната част -частта, в която са отхвърлени част от исковете на ищцата  и тя е осъдена да заплати разноски по делото, като се потвърди решението в останалата част.

Претендират се  направените по делото разноски.

          Въззиваемите оспорват основателността на жалбата в с.з. чрез процесуалния си представител адв.П. .

          Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства   ,прие за установено от фактическа страна следното :         

Пред Видинския районен съд е предявен  иск с правно основание чл. 108 от ЗС от В.  Е.  Н., ЕГН ******  против Е.Т.А.  и В.Е.А. ***

Твърди се от ищеца, че е собственик на УПИ XIV - 298 в кв. 36 по регулационния план и кадастралния план на с. И., общ. В., с площ от 559,50кв.м, по нотариален акт, а по цифрови данни 536 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 71,50кв.м. и двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 35кв.м. Имотът ищцата придобила от майка си, която го била придобила по наследство от бащата си ищцата и покупко-продажба от майка си. Чрез придаване по регулация майката на ищцата, а впоследствие по частно правоприемство и ищцата са придобили недвижими имоти : 53кв.м. които се намират в горната част на имота към УПИ III 302 в кв, 36 и са придадени от този имот към имота на ищцата, 07,50кв.м., които се намират в горната лява част на имота към границата с УПИ XV-299 и I-301 в кв. 36 по плана на селото и е придаден към имота на ищцата от имот 1-301 в кв. 36. Сметките по извършената регулация са уредени, същата е приложена и придадените части са заети от праводателите на ищцата, като е издаден нотариален акт № 138, т. IV, нот. Д. № 1832 / 1992г. на нотариус при Районен съд В.. Ищцата първоначално не ползвала имотите, но впоследствие ответниците не желаeли да ги отстъпят доброволно и оспорват собствеността й. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че процесиите имоти са собственост на ищеца и ответните страни да бъдат осъдени, да отстъпят собствеността и предадат владението върху горните недвижими имоти. Иска разноски по производството.

Ответните страни са подали писмени отговори. Оспорват основателността на иска. Твърдят за приложена регулация и плащане и завземане на придаваемите места. Направено е възражение за изтекла придобивна давност.

Видинският окръжен съд , като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

С нотариален акт за придобиване на собственост по наследство и съдебна делба № 16, том I, дело № 17 / 1987г. на нотариус при Видински районен съд Ц. И. М.  и Е.  В.  П. са признати за собственици по наследство и съдебна делба на имот : парцел с пл. № ХIV-298 в кв. 36 по плана на с. И., В., неурегулиран с площ от около 499 кв.м. заедно със застроената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 71,50кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 138, том IV, нот. дело № 1832 / 1992г. на нотариус при Видински районен съд към процесния имот се придават 53 кв.м. от собствената парцела на К. А. и 7,50 кв.м. от собствената парцела на А.  Л. , като Е. В. П. е призната за собственик на 53 кв.м. придаващи се по регулация от имот пл. № 302 по плана на с. И. общ. В., собственост на К. И. А. , които се придават по регулация към парцел XIV -298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., собственост на Е. В.  П.  и 7,50кв.м. придаващи се по регулация от имот пл. № 301 по плана на с. И. общ. В., собственост на А. Л., които се придават по регулация към парцел XIV - 298, в кв. 36 по плана на с. И. общ. В.. С договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, дело № 10 / 1999г. на нотариус при Видински районен съд Ц.  И. М.  продава на дъщеря си Е.  В.  П.  недвижим имот - своята 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., целия с площ от 559,50кв.м., с уредени сметки по регулация, ведно с построената в парцела масивна жилищна сграда със застроена площ от 71,50кв.м.

Е.Т.А.  е придобила собствеността върху 1 / 2 ид. ч. от дворно място цялото от 2 130 кв.м. и съответстващо на парцели III-302 и IV-302 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 82, том V, нот. дело № 1753 / 1991г. Е.Т.А.  е призната за собственик по наследство и делба на недвижим имот парцел III - 302 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., целият от 864 кв.м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от построената в него паянтова жилищна сграда, стопанска сграда и кош, с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № 97, том II, нот. дело № 887 / 1993г. Към имота се придават 49 кв.м., като регулацията не е приложена.

В.Е.А.  е придобила собствеността върху поземлен имот № 301 в кв. 36 по плана на с. И. , общ. В., целия с площ от 2271кв.м.ведно с построените в него сгради, с нотариален акт за покупко-продажба № 69, том V, дело № 794 / 2004г.

С договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том IV, дело № 605 / 2001г. на Т. А. ***, Е. В.  П.  е продала на ищцата 4 / 6 ид. части от съсобствен, сънаследствен с ищцата недвижим имот Урегулиран застроен поземлен имот XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В., с площ от 559,50кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 71,50кв.м., както и всички подобрения в имота.

Вещото лице е дало заключение, че от придаваемите места са заплатени и завзети, съответно 6,5кв.м. от ПИ 301 и 35,5 от ПИ 302. Заплатената и незавзета част са съответно 1,00кв.м. от ПИ 301 и 17,5 кв.м.от ПИ 302.

Свидетелят Р.  Н. Д.  твърди за преместване на ограда между имотите на ищцата и ответника В. Е.А.   през 1992г.

В съдебното заседание на 18.05.2015 г. ищецът е направил изменение на иска ,като е намалил същия съобразно заключението на вещото лице .Съдът е постановил определение ,в което е заявил на страните ,че ще се произнесе в следващото съдебно заседание ,но в следващото съдебно заседание на 15.06.2015 г. не се е произнесъл.

 При тези данни  с решение № 142/22.12.2015г по вгрд № 380/2015г. Видински окръжен съд  потвърдил обжалваното решение. По касационна жалба от В.  Е.  Н., ЕГН **********, с Решение № 114/2016 от 19.01.2017г по грд № 1357/2016г ВКС , е отменил въззивното решение и върнал делото за разглеждане от нов състав , за даване указания на ищцовата страна във връзка с изменението на иска. С определението си от 27.01.2017г., с което е насрочено делото, ВОс при повторното му разглеждане е дал указания на В.  Е.  Н., ЕГН **********  да заяви дали подържа искането за изменение на иска и в коя хипотеза на чл.232 ГПК или чл.233 ГПК. В съдебното заседание от 28.02.2017г, с оглед изявлението на процесуалния й представител е допуснато изменението и е прекратено производството поради отказ от иска  в останалата част.

При така установеното от фактическа страна Видинският районен съд е приел ,че ищцата е собственик на имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., целия с площ от 559,50кв.м., с уредени сметки по регулация, ведно с построената в парцела масивна жилищна сграда със застроена площ от 71,50кв.м.,че ответникът Е.Т.А. е собственик на имот Поземлен имот 302, урегулиран в УПИ III 302 в кв. 36 по плана на с. И., общ. В. и че ответникът В.Е.А.  е собственик на имот Поземлен имот 301, урегулиран в УПИ I 301  в кв. 36 по плана на с. И. , общ. В. От придаваемите места са заплатени и завзети, съответно 6,5кв.м. от ПИ 301 и 35,5 от ПИ 302, Достигнал е до извода ,че заплатената и незавзета част са съответно 1,00 кв.м. от ПИ 301 и 17,5от ПИ 302 .Относно възражението за придобито по давност право на собственост районният съд е приел,че същото е недоказано,тъй като  ответниците не са доказали,че са  упражнявали фактическа власт върху спорните части от имоти с намерението да ги своят като свои.

С оглед на горното Районият съд приел,че е осъществен фактическия състав на търсената защита, поради което предявените искове за собственост  следва да бъдат уважени по отношение на ответниците до размерите на заплатените, но незавзети части от съответните имоти.

По отношение на разноските Видинският районен съд е приел ,че същите следва да бъдат присъдени с оглед изхода на делото ,като е постановил решение в горния смисъл .

При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира за установено от правна страна следното :

Въззивният съд намира ,че решението на Видинския районен съд в частта ,в която са уважени предявените ревандикационни искове не е обжалвано от ответниците и е влязло в сила ,поради което не е предмет на въззивното обжалване.Предмет на делото по силата на Чл.269 ГПК е първоинстанционното решение в частта му ,в която са отхвърлени исковете и поради това са присъдени разноски на ответниците.

По силата на Чл.269 изр.2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата.Въззивникът сочи,че решението в отхвърлителната му част е неправилно ,тъй като не е съобразено с петитума на исковата молба и последващото изменение на иска .

Въззивният съд следва да се произнесе единствено по въпроса след като районният съд не се е произнесъл по искането на намаляване на иска правилно ли е решението му да отхвърли иска в частта ,в която е искано намаляване на иска.Постановеното решение на районния съд в тази му част е недопустимо като постановено plus petitum ,поради което решението в тази му част следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати .Като последица от това  ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата изцяло всички направени по делото разноски ,а ищцата не следва да бъде осъждана да заплаща на ответниците разноски съобразно отхвърлената част от исковете ,защото такава по същество няма.

Ищецът изменя иска си по основание, когато се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендиралото право наред или вместо първоначално заявения с исковата му молба. Изменението се допуска от съда след преценка дали то е уместно с оглед защитата на ответника. Ищецът изменя петитума на иска си, когато вместо или наред с първоначалното искане отправя ново такова към съда. Изменението на петитума може да се изрази в увеличаване или намаляване /както е в конкретния случай/на неговия размер, в промяна на неговия предмет или във вида на търсената защита - преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно. За разлика от изменението на иска по основание, при това изразяващо се в промяна на петитума му при запазване на основанието, не е необходима предварителна преценка на съда за неговото допускане.Относно петитума ищецът може да иска изменението му по размер или по вид на търсената защита с преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а по предмет на търсената защита -до първото заседание по делото. Извършените процесуални действия преди изменението на иска запазват своето действие и служат за разглеждане на спора по променения по основание или петитум иск.

          В съдебното заседание на 18.05.2015 г. ищецът е направил изменение на иска ,като е намалил същия съобразно заключението на вещото лице .Съдът е постановил определение ,в което е заявил на страните ,че ще се произнесе в следващото съдебно заседание ,но в следващото съдебно заседание на 15.06.2015 г. не се е произнесъл.

          При постановяването на решението съдът най-вероятно е приел,че следва да се произнесе по първоначално предявените искове съобразно петитума в исковата молба ,а не съобразно изменението на исковете по реда на Чл.214 ГПК ,заявено в съдебното заседание на 18.05.2015 г.Съдът не е изложил каквито и да било мотиви ,от които да е видно защо счита ,че следва да се произнесе по първоначално предявения петитум ,а не по изменения в съдебното заседание на 18.05.2015 г.петитум.С оглед на гореизложеното не може по какъвто и да било начин да се установи дали районният съд е игнорирал изменението на иска поради недоглеждане или е приел ,че поради някаква причина не е налице изменение на иска по реда на Чл.214 ГПК и затова се е произнесъл по първоначалния петитум. Непроизнасянето на съда по направено процесуално искане на ищеца по реда на Чл.214 ГПК относно намаляване на размера на иска не следва да води до неблагоприятни последици на страната ,направила искането искането своевременно и в установената от закона устна форма /Чл.100 ГПК/.

          Когато първоинсатнционния съд е пропуснал да установи дали намаляването на претенцията е съчетана с частично оттегляне или частичен отказ, въззивния съд е длъжен да даде съответните указания на ищцовата страна. Това е сторено в съдебно заседение проведено на 28-02-2017г , като ищеца е заявил, че се отказва от предявения иск така както е предявен първоначално и  е допуснато изменение, като исковата претнция се счита предявена по отношение  на Е.Т.А. в размер на 17,5 кв. , а по отношение на В.Е.А. за 1 кв.м. Производството по делото е прекратено в останалата част до пълния размер  и определението е влязло в сила. С оглед влизане в сила на въззивното определение по чл.214 ГПК се констатира произнасяне от първата инстанция извън рамките на подържания  от ищеца размер на иска. С оглед на това първоинстанционното решение се явява постановено „свръхпетитум“ и следва да бъде обезсилено в обжалваната част.

Водим от горното и на основание Чл. 270 ал.3 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА    решение №299/15.07.2015 г. по гр.д.№2218/2014 г. по описа на Видинския районен съд,  и ПРЕКРАТЯВА производдството  по делото , в частта в която  е отхвърлен иска  по  чл. 108 от ЗС  предявен от В.  Е.  Н., ЕГН **********,*** против Е.Т.А. ***  по отношение    на   притежавания от В.  Е.  Н., ЕГН **********, недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., над  17,5кв. м. До пълния предявен размер 53 кв.м., както и в частта , в която е отхвърлен иска против В.Е.А., по отношение  притежавания от  В.  Е.  Н.,  недвижим имот : парцел XIV - 298 в кв. 36 по плана на с. И. общ. В., над 1,00кв. м. До пълния предявен размер 7,5 кв.м.

Изменя решение №299/15.07.2015 г. по гр.д.№2218/2014 г. по описа на Видинския районен съд в частта за разноските , като Осъжда Е.Т.А. от с.И. и  В. Е.А. да заплатят на 

В.  Е.  Н., ЕГН **********,*** направените разноски пред Видински районен съд в  пълен размер - 748 лв.

   ОСЪЖДА Е.Т.А. от с.И. и  В. Е.А. да заплатят на  В.  Е.  Н., ЕГН **********,***  направените разноски пред въззивната инстанция  в размер   на 327 лв, както и 559 лв. разноски пред Върховен касационен съд.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис. 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                   2/