Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №25

                       

                                             Гр . Видин 27.04.2017г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА двадесет и девети март

ПРЕЗ две хиляди и седемнадесета  ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

                                                                                                              2.Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            В.К.                                   И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.    ГР.Д. №   22            ПО ОПИСА

ЗА   2017 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на Ф.С. Б.Р. чрез адв . Ир. А. против Решение №560 от 21.10.2016г. по гр.д. №343/15г. на ВРС ,с което е допусната делба между страните по делото.Счита,че не са налице основания за обявяване на сделка,материализирана в НА №25,н.д. №VIII,рег.№11305,н.д. №709/2014г. на нотариус Н. А., за относително недействителна,тъй като разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение.Изтъква,че с процесната сделка за замяна две от наследничките са прехвърлили на Ф.С. Б. Р. притежаваните от тях общо 1/3 ид. ч. от наследството на общия наследодател,с което са прекратили своето участие в наследствената  съсобственост и по този начин не са ощетили останалите съделители,защото е налице разпореждане с полагащите им се идеални части от наследството.Позовава се на ТР №1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС,което отменя наложеното дотогава разбиране,установено с ТР №72 от 1985г. на ВС и според деийстващата съдебна практика нама пречка някой от наследниците да се разпореди с цялото си наследство.Счита,че е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД,при което разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение.

Иска от съда решението да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Б.Н.Н. чрез адв. Р.Д. е подала отговор като твърди,че ВРС е постановил правилно и  законосъобразно решениие,което моли ВОС да потвърди и отхвърли въззивната жалба като неоснователна.Смята,че ВРС е обсъдил приложението на разпоредбата на чл.212 ЗЗД в светлината на съдебната практика и правилно е приел,че тя не е приложима в случая,тъй като наследството  не се изчерпва само с имотите,чиито идеални части са прехвърлени, а са открити и други наследствени имоти.

Останалите ответници по жалбата-уведомени-не са подали отговор на въззивната жалба и не са взели становище.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Делото е във фаза по допускане на делбата.

 Б.Н.Н. е поискала да бъде допусната делба между нея и останалите наследници на общия наследодател Б.М. Н. като делбата се извърши по колена-по 1/3 ид. ч.,както и за обявяване за относително недействителен на договор за замяна между две от наследничките и ответника Ф.С. Б. Р.,с която те са му прехвърлили собствената си 1/3 ид.ч. срещу шкаф и сума от 12 800лв.С обжалваното решение  ВРС е уважил исковата претенция като е обявил за относително недействителен по отношение на ищцата договор за замяна, материализиран в НА №25,н.д. №VIII,рег.№11305,н.д. №709/2014г. на нотариус Н. А.,допуснал е делба на наследствените имоти между наследниците по закон с припадащите им се ид. части по колена и не е допуснал до участие в делбата ответника Ф.С. Б. Р.

За да достигне до това решение първоинстанционният съд е съобразил,че не са налице условията на чл.212 ЗЗД ,тъй като не е налице разпореждане с цялото наследство,а с полагаемата се ид. част от част от наследствените имоти,при което следва да се приложи разпоредбата на чл.76 ЗН.

Пред втората инстанция не са ангажирани  нови доказателства предвид преклузията по чл.266,ал.3 ГПК

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

ВРС обстойно и в светлината на съдебната практика е изследвал въпроса за приложимата материална норма като направените изводи се споделя и от настоящия състав на ВОС.

Не е спорно между страните кои имоти се включват в делбената маса,както и обстоятелството,че те са останали в наследство от общия наследодател Б. М. Н..Той е имал три деца,които са починали и наследяването по колена е съответно по 1 /3 ид.ч. както следва:

 Б.И.М. и М.И.М. –деца на И. Б. М.,починал син на общия наследодател Б. М. Н.,

-И.В.М.-съпруга,Р.Н.Б. и В.Н.Б.-деца на починалия Н.Б. М.-починал син на общия наследодател Б. М.Н.,

-Н.П.Н.-съпруг,Р.Н.Т. и Б.Н.Н.-деца на Г. Б.Н.-починала дъщеря на общия наследодател Б. М. Н.,

Наследничките Б.И.М. и М.И.М. са прехвърлили на Ф.С. Б. Р. собствената си 1/3 ид.ч. от 10бр. ниви срещу шкаф на стойност 75лв. и сума от 12 800лв. чрез договор за замяна, материализиран в НА №25,н.д. №VIII,рег.№11305,н.д. №709/2014г. на нотариус Н. А.

Освен процесните 10бр. ниви в делбената маса са включени и 6бр. широколистни гори,поради което правилно ВРС е приел,че не е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД,касаеща продажба на цялото наследство /в случая 1/3 ид.ч. от всички земеделски имоти-общо 16 на брой/,а продажба на част от наследството-1/3 ид.ч. от 10бр. ниви,което води до хипотезата на чл.76 ЗН.

ВРС в решението си е обсъдил и съдебната практика по въпроса и в частност  ТР №72 от 1985г. на ОСГК на ВС и ТР №1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС,което отменя предходно цитираното,но само досежно т.1,т.2 предл. последно и т.4,но т.3 запазва силата си.Според т.3 ТР №72 от 1985г. на ОСГК на ВС ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ /вещи/ и акта на разпореждане с прехвърлената ид.част е възмезден-този акт на разпореждане представлява продажба на населдство по смисъла на чл.212 ЗЗД.

В настоящия случай обаче разпореждането не е с цялото наследство,а с част от него,тъй като прехвърлителките освен с прехвърлената 1/3 ид.ч. от 10бр. ниви разполагат и с 1/3 ид.ч. от 6 бр. гори,останали от същия наследодател.Ето защо въззивната инстанция смята за правилен извода на ВРС,че не е налице изключението на т.3 ТР №72 от 1985г. на ОСГК на ВС и в ТР №1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС-т.1,поради което нормата на чл.76 ЗН е приложима.Поради тази причина договора за замяна, материализиран в НА №25,н.д. №VIII,рег.№11305,н.д. №709/2014г. на нотариус Н. А. между наследниците Б.И.М. и М.И.М.  от една страна и  Ф.С. Б. Р. от друга е обявен за относително недействителен.В зависимост от изхода на делбата,ако  ид.части от прехвърлените с НА №25,н.д. №VIII,рег.№11305,н.д. №709/2014г. на нотариус Н. А. имоти бъдат поставени в дял на прехвърлителките по договора Б.И.М. и М.И.М.  ,то и договора за замяна би произвел своето действие,а в противен случай прехвърлянето ще се счита за нестанало.

Изхождайки от изложеното правилно Ф.С. Б.Р. не е допуснат до делбата,тъй като не притежава качеството на съсобственик към този момент.

Доколкото въззивният съд е ограничен от оплакванията в жалбата и позовавайки се на чл.272 ГПК настоящият състав на ВОС не счита за необходимо да излага други съображения относно решението на ВРС както и да преповтаря изложените от първостепенният съд мотиви,които споделя изцяло,поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно  следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страните и такива не следвадасе присъждат на настоящия етап от делбения процес.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №560 от 21.10.2016г. по гр.д. №343/15г. на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                      2.