Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 7

                                               

21.04.2017

Гр.Видин

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Видинският    окръжен      съд     гражданска   колегия

В   публично   съдебно   заседание    на     първи   март 

две     хиляди   и    седемнадесета    година    в    състав: 

 

                                                Председател:  Д. М.

 

                                                       Членове:  

                                                           

При  секретаря И.К.

и   в присъствието  на  прокурора      

като  разгледа докладваното от  Съдията  М.

търговско    дело     № 19   по    описа    за   2016г.

и    за    да    се    произнесе,   взе   предвид   следното:

 

 

Искът е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.

Предявен е от „Т. Б.“ АД гр.С. срещу И.Т.Й. *** общо с цена на иска 124 860.16 евро.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е бил сключен  договор  за банков кредит по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 170 000 евро, който изцяло е бил усвоен от кредитополучателя. Страните се уговорили кредитът да бъде издължаван съгласно чл.4 от договора за кредит, като към договора са били сключени и 3 анекса с които страните са изменили някои от условията на договора. Поддържа се, че п ри последното предоговаряне с анекс № 3/29.12.2011г. размера на кредитната главница е бил 141 813.59 евро, която сума с анекса кредитополучателят е следвало да заплати на 67 месечни вноски с краен срок 30.10.2017г. Към 05.07.2013г. ответникът е бил в просрочие на задълженията си общо в размер на 9 080.47 евро, включваща главница, лихви и такси. Банката отправила към длъжника покана за доброволно изпълнение, която е била получена на 12.07.2013г., с която е определен 14 дневен срок за заплащане на просрочените задължения и обявила кредита за предсрочно изискуем, но ответникът не погасил п просрочените си задължения, които към 27.07.2013г. възлизат на 121 410.68 евро и лихви 3 449.48 евро. Банката подала заявление и се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГР.Д. № 1581/2013г. по описа на ВРС за посочените по-горе суми, като ответникът подал възражение против заповедта с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Поискано е да се признае за установено, че ответникът дължи на „Т. б.“ АД сумите посочени в заповед за изпълнение на парично задължение, а именно главница в размер на 121 410.68 евро и лихви за времето от 30.04.2013г. до 15.08.2013г. в размер на 3 449.48 евро.

С исковата молба е предявен при условията на евентуалност и осъдителна искова претенция против ответникът с която е поискана ответникът да бъде осъден да заплати на ищецът сумата 145 190.16 евро главница по същия договор за банков кредит и договорна лихва в размер на 23 304.94 евро.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в който поддържа, че предявения осъдителен иск под формата на евентуалност е недопустим, като същото възражение е изложено и по отношение на основния иск. И двата иска са били оспорени и по основание, като е направено оспорване на твърдението в исковата молба, че предоставения кредит по договора от 26.10.2007г. е станал предсрочно изискуем, като се посочва основание, че ответникът редовно е погасявал задълженията си по погасителния план, така също поддържа че банката не е уведомила ищецът, че обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като същият не е получил поканата за доброволно изпълнение, което е отбелязано и в известието за доставяне, като е оспорил подписа си върху това известие.Направено е възражение и по представеното извлечение от сметката на банката, което не отразява всички финансови операции осъществени от банката. Направено е и възражение, че претендираното вземане е погасено по давност.

От представените по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:

Окръжния съд приема, че възражението за недопустимост на основния и евентуалния иск са неоснователни, като приема че исковете са допустими съобразно изискванията на чл.422 и чл.415 от ГПК.

Основния иск е предявен на горните основания след направено възражение от ответника срещу издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГр.Д. № 1581/2013г. по описа на ВРС в указания от РС едномесечен срок.

По основателността на основния иск съдът приема за установено следното:

Не  се спори между страните, че между тях е бил сключен договор за кредит № 055-028-001/26.10.2007г. по силата на който банката е предоставила на ответникът потребителски кредит в размер на 170 000 евро, който кредит е бил напълно усвоен от кредитополучателя. От представения по делото препис от договора е видно че страните с договора са уредили всички отношения във връзка с усвояване на кредита, лихви и комисионни, издължаване на кредита, правата и задълженията на двете страни по договора. В чл.4 от договора са уговорени условията и сроковете за погасяване, като към основния договор страните са сключили в последствие 3/три/ анекса – анекс № 1 от 18.06.2010г. с който е променен погасителния план за погасяване на вноските по кредита; анекс № 2 от 18.11.2011г. с който също е погасен и уговорен нов погасителен план за издължаване на вноските по кредита и анекс № 3 от 29.12.2011г. в който отново е отразено, както и в предходните два че остатъка от главницата по кредита е в размер на 141 813.59 евро, променен е срока за погасяването на 30.10.2017г. и е уговорен нов погасителен план с 4/четири/ месечен гратисен период и издължаване на 66 месечни анюитетни вноски, считано от 30.04.2012г.

Във връзка с направеното основно възражение в отговора на исковата молба, че не е имало основание за обвяване на кредита за предсрочно изискуем тъй като ответникът е бил редовен платец по издължаване на вноските, по делото е назначена съдебно икономическа експертиза по която в.л. е дало заключение, че по договора за кредит е усвоена главницата от 170 000 евро от които  до 26.04.2013г. е издължена сумата от 48 589.32 евро и към 15.08.2013г. е останала неиздължена главница в размер на 121 410.68 евро. Вещото лице дава заключение, че съгласно условията на договора и след проверка в счетоводството на банката е установил размера на дължимите не погасени лихви по кредита за периода от 30.04.2013г. до 15.08.2013г. в размер на 3 449.48 евро. Вещото лице е посочило, че начислената от 26.10.2007г. до 15.08.2013г. лихва е в размер на 78 372.85 евро, като до 30.04.2013г. е издължена сумата 74 923.37 евро, а от 30.04.до 15.08.2013г. когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение е останала неиздължена за този период лихва в размер на 3 449.48 евро. Вещото лице е направило изчисления за размера на задълженията по кредита за времето от 26.10.до14.08.2010г. към която дата издължения размер е 28 186.41 евро, а не издължената главница е 141 813.59 евро. Изчисления са направени и за дължимата редовна договорна лихва.

Във връзка с направеното възражение, че ответникът не е положил подпис върху известието за доставяне на поканата за доброволно изпълнение с която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем,  назначената по делото графическа експертиза е дала заключение, че подписът в частта „получател“ не е идентичен с подписна на ответника Й..

От така установените обстоятелства окръжния съд приема, че предявения иск с п равно основание чл.414 във вр.с чл.422 от ГПК е основателен и доказан.

От изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК ответникът е имал просрочени задължения по договора за кредит в размер на 121 410.68 евро, поради което следва да се приеме че същият е неизправна страна по договора като не е изпълнявал задълженията си за погасяване на уговорените месечни погасителни вноски съобразно приетите погасителни планове последният от които е уговорен със сключения между страните анекс № 3 от 29.12.2011г. На това основание съдът приема за не основателно възражението на ответника, че не е имал просрочени задължения по договора за кредит и е бил редовен платец.

Налице е и второто условие въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, а именно че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неспазване на задълженията по погасяването му с повече от две месечни анюитетни вноски. Съдът намира за неоснователно възражението, че поканата за доброволно изпълнение, в която се съдържа обявяване на сумите по договора за предсрочно изискуеми, не е достигнала до знанието на ответника. По делото е приложено известието за доставяне от което е видно, че същото е връчено на упълномощено лице, което е положило подписа в тази графа и известието е оформено с потвърждение за доставяне от пощенската станция, която е извършила връчването му. Заключението на графическата експертиза е ирелевантно в тази връзка, тъй като известието за доставяне не е оформено, че е връчено лично на получателя, а изрично е посочено че  е връчено на упълномощено лице. На базата на тези обстоятелства, следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е надлежно връчена на ответника на адреса, който е посочен по лична карта на ответника, както в сключения договор за банков кредит, така и във всички анекси към него. 

В изготвеното от в.л. заключение са приложени таблици в които са отразени изцяло и подробно движението по сметката на ответника, извършените плащания по дати, дължимите лихви и остатъка по главницата. Съдът възприема напълно заключението на в.л., което не е оспорено от страните и изготвено след проверка в счетоводството на банката. На това основание ще следва да се приеме за неоснователно възражението в писмените бележки на ответника, че не е ясно какви вноски са изплащани и какви задължения е имало по кредита, хронологично след сключване на договора за кредит.

Предявеният иск ще следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ответникът И.Т.Й. дължи на „Т. б.“ АД гр.С. суми по договор за банков кредит № 055-028-001/26.10.2007г. и сключени анекси към него както следва: главница в размер на 121 410.68 евро и лихви в размер на 3 449.48 евро за периода от 30.04.2013г. до 15.08.2013г. за които суми е издадена заповед № 1177/РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 15.08.2013г. по ЧГр.Д. № 1581/2013г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2013г. до изплащането й, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.08.2013г.

Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за горепосочените суми направено от ответника в отговора на исковата молба. Следва да се приеме, че по отношение на главницата и дължимите лихви не е изтекла законната погасителна давност, тъй като последния анекс към договора за банков кредит е сключен на 29.12.2011г., същият е подписан от ответника и в него е посочена дължимата главница като остатък по кредита поради което следва да се приеме, че остатъкът се погасява с новия погасителен план уговорен от страните с този анекс с която договорка погасителната давност е била прекъсната. По отношение на лихвите в заключението на в.л. е посочено, че претендираната сума е за времето от 30.04. до 15.08.2013г.за която сума тригодишната погасителна давност не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът приема, че не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск поради уважаване на главния иск.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в настоящето производство в размер на 4.900 лева Д.Т. и 250 лева възнаграждение за в.л. или общо в размер на 5.150 лева.

По изложените съображения, Окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ответника И.Т.Й. *** дължи на „Т. б.“ АД гр.С. суми по договор за банков кредит № 055-028-001/26.10.2007г. и сключени анекси към него както следва: главница в размер на 121 410.68 евро и лихви в размер на 3 449.48 евро за периода от 30.04.2013г. до 15.08.2013г. за които суми е издадена заповед № 1177/РЗ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 15.08.2013г. по ЧГр.Д. № 1581/2013г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2013г. до изплащането й, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.08.2013г.

 

 

ОСЪЖДА И.Т.Й. ЕГН:**** да заплати на „Т. Б.“ АД гр.С., ЕИК:.. направените в настоящето производство в размер на 5.150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: