ОПРЕДЕЛЕНИЕ №40

 

   гр. Видин,   05.04.2017г.  

 

 

Видински окръжен съд търговско отделение в закрито заседание

 на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                     Председател: С.С.

 Членове:

                                         

Сложи за разглеждане докладваното от съдия С.

ч. т. д. №18 по описа за 2017г. и

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

С молба от 02.03.2017 г.  „Ш....“ ЕАД е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист срещу  „К...“ЕООД въз основа на влязлото в сила решение  по ВАД №58 от 16.01.2017 г. на Арбитражен съд  при БТПП, с което ответното дружество е осъдено да заплати на молителя сумата 122 150,90 лв., дължима цена на стоки и услуги,закупени с евро шел картите,предоставени на ответника въз основа на  Договор между страните от  10„04.2013г. за ползване на услугата за периода от м. декември 2015г. до м. февруари 2016г.,ведно с договорната неустойка в размер на 0,06% на ден върху присъденатао главница за периода от 21.03.2016г. до окончателното й плащане,сумата от 4 322,51лв.-неустойка за забава по чл.7.3 от посочения договор1сумата 11 088,71лв.-разноски по арбитражното дело,включително за процесуална защита.С молбата  до СГС  „Ш...“ ЕАД претендира присъждане на 232,92лв.-д.такса за издаване на изпълнителен лист и 4 396,88лв.-адв. възнаграждение в производството пред СГС.

Към молбата са приложени  посоченото арбитражно решение-заверено ксерокопие,а не оригинал както е посочено в молбата до съда; удостоверение  № 366/14.02.2017 г., издадено от  секретаря на арбитражния съд с отбелязване,че решението на АС при БТПП е окончателно и е влязло в законна сила като съобщението до „Ш...“ ЕАД е връчено на 19.01.17г./без да са приложени доказателства за това/,а съобщението до „К....“ЕООД е изпратено препоръчано с обратна разписка на 17.01.17г.,но пратката се върнала от пощата със забележка „Пратката не е потърсена от получателя“,при което ,позовавйки се на чл.32,ал.2 ЗМТА и във връзка с чл.51,ал.1 ЗМТА решението подлежи на принудително изпълнение.Представено е известието обратна разписка до„К...“ЕООД като от пощенското клеймо е видно,че същата е изпратена на 13.01.17г.,а обратната разписка е върната с дата на връщане 10.02.17г. и още една дата-13.02.17г.

Към молбата са приложени още пълномощно от до „Ш....“ ЕАД за адв. дружедство „Б....“,ф-ра  за преведени от молителя на адв. Дружество сума в размер на 4 396,88лв. във връзка с производството по издавана не ИЛ,банков превод от  адв. дружедство „Б....“ за сума от 14 063,42лв. и у-ние от ТР за „К...“ЕООД,удостоверява седалище и адрес на управление в гр. Видин,ул.“Дунавска“№56,ет.8,ап.37.

Други доказателства от воденото арбитражно производство не са предсдтавени,както и договора между страните,въз основа на който се претендира вземането.

Молбата по чл.404ал.1 ГПК е подадена до СГС,който с Определение №1447 от 06.03.17г. по т.д. №889/2017г. на СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ОС-Видин предвид измененията в чл.405,ал.3 на ГПК и променената местна подсъдност-окръжният съд,в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.

Съдът, като се запозна с молбата и прецени събраните писмени доказателства, намира следното:

За издаването на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, следва да са налице всички елементи на сложния фактически състав на чл.405 ГПК - молбата да е подадена до съда по постояне адрес или седалище на ответника, който е компетентен да се произнесе по нея; да е постановено арбитражно решение от Арбитражен съд със седалище в страната; решението да е влязло в сила; да е представено и удостоверение, че то е връчено на ответника. За това производство са приложими и общите правила на чл. 404 и сл. ГПК, като съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на изпълнителен лист - чл. 406, ал. 1 ГПК.

Установява се от завереното копие на посоченото по-горе решение, подписано от състав на арбитражния съд по арбитражното дело, че „К....“ЕООД  е осъден да заплати на „Ш...“ ЕАД , посочените в решението суми.В самото решение не е посочено какви доказателства са представени пред арбитражния съд и дали изобщо са представени такива,а само какво е претендирал ищецът по ИМ.Не е посочено ответникът да е уведомен надлежно и дали е взел становище.Арбитражното решение съдържа единствено искането по ИМ и диспозитив,с който ответникът е осъден да заплати претендираните суми.

В представеното е Удостоверение  от секретаря на Арбитражния съд се сочи дата 17.01.17г. като дата на изпращане на решението на АС до ответника ,като тази дата не съвпада с пощенското клеймо на копието от пощенската пратка.В самото удостоверение не се посочва дата на връчване на ответника и съответно от коя дата решението на АС влиза в сила.

Съгласно чл. 4 и чл. 7 ЗМТА  в договора  сключен между  страните следва да е уговорена арбитражна клауза,за да бъде разрешен спора от арбитражен съд.След като Договорът от 10.04.2013г.,на който се позовава ищеца,не е представен пред арбитражния съд /или поне няма данни за това/ и не е представен пред съда,от който се иска издаване на изпълнителен лист,не би могло да се установи дали в съдържанието му  страните  са включили валидна арбитражна клауза за инцидентен арбитраж "ад хок", създаден за разрешаването на конкретен спор, какъвто е допустим поначало, предвид изричната разпоредба на чл. 4 ЗМТА.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита,че представеното арбитражно решение не съставлява годно по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнително основание, въз основа на което да бъде издаден изпълнителен лист. 

Дори  да се приеме, че настоящия съд не е компетентен да обсъди наличието на допустимо арбитражно решение /каквато съдебна практика съществува/ искането за издаване на изпълнителен лист се явява неоснователна и по следните съображения:

По силата на чл. 404, т. 1 от ГПК арбитражните решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях може да бъде издаван изпълнителен лист. За да бъде такова основание, обаче, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗМТА във вр. § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМТА арбитражното решение следва да бъде влязло в сила. Правилото за сила на пресъдено нещо в арбитражния процес следва от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМТА и от съответните разпоредби на ГПК, поради сходството в правораздавателните функции на държавния съд и на арбитража. Текстът предпоставя и изисква обаче връчването на решението на страните по арбитражното производство. От момента на връчването решението влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Съгласно приложимите в случая разпоредби на ГПК при издаването на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение съдът извършва проверка за обстоятелствата по чл. 406, ал. 1 от ГПК, а именно: дали изпълнителното основание е редовно от външна страна; удостоверява ли то подлежащо на принудително изпълнение вземане и кои са страните по това вземане. В случая решението на арбитражния съд не е доказано да е влязло в сила и да е надлежно съобщено на страните, с което да бъде изпълнено изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА.

В случая, по делото няма представени годни доказателства, че арбитражното решение е връчено на длъжника. Представеното удостоверение, че решението е изпратено на ответника, не е достатъчно, за да се приеме за удостоверен факта на надлежно уведомяване на страната за постановеното решение, още повече когато от представените по делото  писмени доказателства се установява, че арбитражното решение не е връчено реално на ответника,а пратката е върната с отбелязване,че „Пратката не е потърсена от получателя“. Разпоредбата на чл. 51, ал.1 изр.второ от ЗМТА по императивен начин изисква в производството по издаване на изпълнителен лист да се представи доказателство, че решението е връчено на ответника. Удостоверението на секретаря на арбитражния съд не обвързва съда в производството по чл. 406, ал.1 ГПК при преценката му за надлежно връчване на решението на ответника, тъй като връчването следва да се извърши при условията на специалната разпоредба на чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Последната изисква връчването да е отправено на последния известен адрес, местожителство, обикновено пребиваване или адрес, в случая седалище и адрес на управление на ответното дружество и то при спазване на изискванията на Закона за пощенските услуги /чл. 36, ал.2 от същия/. В случая не е осъществено уведомяване по смисъла на визираните разпоредби, поради което е неприложима и фикцията на чл. 32, ал.2 ЗМТА за надлежно връчване.Отбелязването,че пратката не е потърсена не удостоверява надлежно връчване на посочения в ТР адрес,който е седалище и адрес на управление на дружеството ответник,тъй като решението следва да се достави до адреса,за което не са представени данни по делото.

Предвид горното настоящият състав намира, че молбата  на „Ш....“ ЕАД от 02.03.2017г. за издаване на изпълнителен лист за всички присъдени с арбитражно решение  от 16.01.2017г. по ВАД №58/16г. на Арбитражния съд при БТПП суми, е неоснователна.

            Водим от горното съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Ш....“ ЕАД с ЕИК.,представлявано от К. С. П. чрез адв. С. Г. със съдебен адрес гр.С....,ул.“А...“№.,ет..,ап.... за ИЗДАВАНЕ на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ въз основа на влязлото в сила РЕШЕНИЕ  на ВАД №... от ... г. на Арбитражен съд  при БТПП, с което„К....“ЕООД,ЕИК ...,представлявано от С. А. Д.,със седалище и адрес на управление гр. В...,ул.“Д...“ №.,ет..,ап.. е осъдено да заплати на молителя сумата 122 150,90 лв., дължима цена на стоки и услуги,закупени с евро шел картите,предоставени на ответника въз основа на  Договор между страните от  10.04.2013г. за ползване на услугата за периода от м. декември 2015г. до м. февруари 2016г.,ведно с договорната неустойка в размер на 0,06% на ден върху присъденатао главница за периода от 21.03.2016г. до окончателното й плащане,сумата от 4 322,51лв.-неустойка за забава по чл.7.3 от посочения договор,сумата 11 088,71лв.-разноски по арбитражното дело,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на молителя.

 

                                                Окръжен съдия: