Р Е Ш Е Н И Е  № 65

 

Гр. Видин, 08.05.2017 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на осми май   през две хиляди и седемнадесета година

                                                            Председател: В. М.

при секретаря………...........................................................и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията М. ……………………..търговско дело № 14 по описа за 2017 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на А. по в. и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Жалбоподателят  „Б. К. „ЕООД ЕИК : ........, чрез адв. Й. М. П.  твърди в жалбата си , че постановения от ДЛР, отказ № 2017030817481/10.03.2017г., по заявление рег. №2017030817481/08.03.2017г  е незаконосъобразен, по следните съображения:

          С посоченото заявление са заявени за вписване две обстоятелства –  промяна в състава на съдружниците-заличаването на Д. Г. Д. като съдружник поради прекратяване на участието й в търговското дружество на основание чл.125 ал.2 ТЗ.

 Като доказателство за осъществяване фактическия състав по чл.125, ал.2 от ТЗ, към заявление обр.А4 били приложени писменото предизвестие- заявление от  Д. Г. Д.  да напусне дружеството, удостоверено с връчване на нотариална покана от 12.03.2004 г. на адреса на дружеството и посочена в уведомлението дата, че считано от 30.06.2014г съдружничката прекратява участието си в „Б. К. „ООД.

 Към датата на заявлението за вписване на прекратяване членството  бил изтекъл предвидения в чл. 125, ал.2 от ТЗ тримесечен срок.

 Счита че изводите на ДЛР, че разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ, не установява потестативно право в полза на съдружника, едностранно да прекрати участието си в дружеството са незаконосъобразни. Според длъжностното лице, прекратяването на участието на съдружника не настъпвало автоматично с изтичане на срока на предизвестието, а за заличаването на заявителя като съдружник било необходимо и представянето на надлежно взето от общото събрание на съдружниците решение, уреждащо съдбата на освободените дружествени дялове. Твърди че трайната и задължителна (по чл. 290 от ГПК) практика на ВКС, се е обединила около становището че в хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.125, ал.2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока в кой момент настъпва прекратяването, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. с чл.125, ал.З от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.

          По изложените съображения, моли съда да отмени обжалвания отказ, като неправилен и незаконосъобразен и даде на Агенцията указания да извърши исканото вписване.

          Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по съществото си е основателна.

Жалбоподателят  „Б. К.„ЕООД ЕИК : ..........., чрез адв. Й. М. П.  е подал по електронен път, заявление по образец А4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър,  рег. № заявление рег. №20170308174810/08.03.2017г   , с което е поискал вписване по партидата на „Б. К.” ООД, а именно заличаване на съдружник, вследствие прекратяване на участието му в дружеството на основание чл. 125 ал.2 от ТЗ.

 Към заявлението са приложени  доказателства и писменото предизвестие- заявление от  Д. Г. Д.  да напусне дружеството, удостоверено с връчване на нотариална покана от 12.03.2004 г. на адреса на дружеството и посочена в уведомлението дата, че считано от 12.06.2014г съдружничката прекратява участието си в „Б. К.„ООД.

ДЛР е констатирало че заявлението е съгласно утвърдения образец, подадено е от оправомощено лице. Въпреки това, обаче, е постановило обжалвания отказ№ 20170308174810/10.03.2017г, като е приело в мотивите си че във фактическия състав на прекратяване на членството следва да се включи и произнасяне на ОС относно съдбата на дружествените дялове на напусналия съдружник.

Постановеният отказ е незаконосъобразен.

Прекратяването на членството в дружество с ограничена отговорност може да стане чрез едностранно волеизявление на съдружника. То е уредено в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, според която съдружникът може да прекрати участието в дружеството, като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на предизвестието се прекратява участието на съдружника Д. Г. Д. в   „Б. К.”   ООД. След прекратяването на членството между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във връзка с неуредени имуществени последици. Те се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Наличието на неуредени имуществените отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника. Изчистването на неуредените имуществени отношения може да стане доброволно или в отделно съдебно производство.

Прекратяване на членството поради доброволно напускане настъпва с изтичане срока на предизвестието. Не е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството. При този доброволен начин на напускане законодателят не изисква произнасяне на общото събрание на ООД относно съдбата на освободените дялове.

Вписването на промяната в персоналния състав на дружеството в търговския регистър, задължително следва от факта на прекратеното членство на съдружника. Съдбата на освободените дялове е  предмет на едно бъдещо решение на общото събрание, което обаче не влияе върху факта на напускане на съдружника при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Ето защо, това обстоятелство задължително следва да бъде отразено в търговския регистър по партидата на дружеството, независимо от липсата на разрешение на въпроса за съдбата на освободените дялове.

Трайната и задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, се е обединила около становището че в хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.125, ал.2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока в кой момент настъпва прекратяването, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило по право в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. с чл.125, ал.З от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.

По изложените съображения отказа следва да бъде отменен като незаконосъобразен и указано на ДЛР да извърши исканото вписване. Заявлението следва да бъде разгледано и относно искането за вписване на промяна в начина на управление. 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

         

ОТМЕНЯ постановения от А. по в. гр. София,  отказ № 20170308174810/10.03.2017г, на длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление рег. №20170308174810/08.03.2017г, за вписване на заличаването  на съдружника Д. Г. Д. в   „Б. К.”   ООД.- ЕИК ......

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване в Търговския регистър.

          Решението подлежи на обжалване в 7-модневен срок от съобщаването му  на жалбоподателя пред Апелативен съд – София.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: