Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №13

            Гр . Видин   11.05.2017г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    търговска        КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  деветнадесети април

ПРЕЗ  две хиляди и седемнадесета  ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                     

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                              2.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ     А.А.                                   И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                        КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

              съдия   С. С.                      т.Д. № 9   ПО ОПИСА

ЗА      2016  ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от Л.И. като синдик на ЕТ“К.-В.Б.“*** с правно основание чл.647,ал.1,т.2,т.3 и т.6 от ТЗ,а при условията на евентуалност по чл.135 ЗЗД,както и иск по чл.55 ,ал.1,предл.3 ЗЗД .

Иска да бъде обявено за относително недействително спрямо  кредиторите на несъстоятелността  споразумение за прекратяване на брака между двамата ответници по взаимно съгласие,обективирано в Решение №50/29.08.2014г. по гр.д. №164/2014г. на КРС,влязло в сила на 29.08.2014г.,с което споразумение длъжникът В.Б. се е разпоредил в полза на Е.Г.Г. с ½ ид. ч. от подробно описаните в ИМ 3бр.недвижими имоти и 2бр.движими вещи.Счита,че споразумението между съпрузите има характер на доброволна делба,при което  само единият съделител получава описаното имущество,а за другият няма уравнение на дела,поради което счита,че е налице безвъзмездна сделка.Сочи,че към момента на подаване на ИМ за развод по взаимно съгласие и при постановяване на решението от КРС търговското предприятие на ЕТ“К.-В.Б.“ и било в неплатежоспособност.

При уважаването на който и да е от исковете  по чл.647 ТЗ или 135 ЗЗД моли съда да осъди ответника Е.Г.Г. да върне в масата на несъстоятелността подробно описаното имущество като получено на отпаднало основание.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК  ответникът В.Б.Г. е подал отговор на ИМ .Счита предявените искове за допустими,но неоснователни.Позовава се на чл.444,т.7 ГПК по отношение на жилището в гр. С..

Ответницата Е.Г.Г. *** не е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК.

 От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение №21 от 29.06.15г. по т.д. №34/15г. на ВдОС  по отношение на ЕТ„К.-В.Б. *** е открито производство по несъстоятелност.ИМ по чл.625 ТЗ е подадена във ВОС на 31.03.15г.ИМ по чл.647 ТЗ е подадена в канцеларията на ВОС на 18.02.16г. Атакуваното споразумение е одобрено с Решение №50/29.08.2014г. по гр.д. №164/2014г. на КРС,влязло в сила на 29.08.2014г.

Тези данни  са необходими за съда при преценка спазване на срокове по чл.647,ал.1,т.1-6 ТЗ и чл.649 ТЗ.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Съдът намира исковата претенция с правно основание чл.647,ал.1,т.2,т.3 и т.6 ТЗ и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД  за допустима с оглед разпоредбата на чл.649 ТЗ и посочените правни субекти, активно легитимирани да предявят отменителни искове във връзка с производство по несъстоятелност,в случая синдикът.

Синдикът  е посочил в ИМ,че иска отмяна на атакуваното споразумение на основание чл.647,ал.1,т.2,т.3 и т.6 ТЗ и при условията на евентуалност чл.135 ЗЗД.

В хипотезата на чл.647 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите изчерпателно изброени  действия и сделки,ако те са извършени в сроковете ,посочени в т.1-6 на ал.1 на същия текст преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.Настоящият казус е относим към хипотезата на чл.647,ал.1,

т.2-безвъзмездна сделка,извършена в двугодишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ,

т.3-възмездна сделка,при която даденото значително надхвърля по стойност полученото,извършена в двугодишен  срок,но не по-рано от датата на неплатежоспособността,която в случая е 21.04.13г. според решение №2009 от 27.10.2016г. по т.д. №448/2016г. на САС

т.6-сделка,която уврежда кредиторите,по която страна е свързано лице с длъжника,извършена в двугодишен срок.

При така изброените елементи от сложния фактически състав на разпоредбата на  чл.647 ТЗ ,във вр. с чл.649 ТЗ  следва да бъде изследвано качеството на кредитор на ищеца ,съответно синдик на длъжника от една страна и качеството на длъжници на  двамата ответници .Синдикът безспорно  е оправомощен да предявява отменителните искове,изброени в чл.649 ТЗ,в това число и този по чл.647 ТЗ.Измежду посочените ответници качеството на длъжник  може да бъде насочена само спрямо В.Б.Г. като ЕТ с наименование на фирмата „К.-В.Б.”,а Е.Г.Г. е посочена като свързано лице,получило безвъзмездно част от имуществото на длъжника.

Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот.В този смисъл ЕТ„К.-В.Б. ”/в н/  отговаря и с имуществото на ФЛ В.Б.Г..

С атакуваното споразумение за прекратяване на брака ответниците са извършили подялба на част от недвижимото и движимото си имущество,което към този момент е било в режим на СИО и длъжникът притежава ½ ид.ч. от него,поради което може и се иска отмяна на атакуваната сделка само до размера на ½ ид.ч.В споразумението изрично е записано,че В.Б.Г. се е разпоредил в полза на Е.Г.Г. с ½ ид.ч. от описаното имущество като Е.Г.Г. е заявила,че няма претенции за дял от имуществото или печалбата на съпруга си  като ЕТ„К.-В.Б.“.Страните са заявили,че не си дължат парично уравнение на описаните по-горе дялове.

За правилното разрешаване на спора следва да се изследва въпроса,дали е налице безвъзмездно прехвърляне на имущество от страна на длъжника на бившата му вече съпруга с извършената подялба при прекратяване на брака.

Със споразумението в дял на съпругата се поставя определено имущество-апартамент в гр. В...,ПИ в гр. В.,нива в с. А...,обл. В. и два леки автомобила.Изявлението,че тя няма и няма да има претенции към имуществото или печалбата на фирмата на съпруга си не може  да се приеме като някакъв уравнение на дела на съпруга.Става въпрос за нещо,което не е индивидуализирано,не е определено по размер и не е определено във времето,т.е няма насрещна престация.След изричното посочване,че съпрузите не си дължат парично уравнение се налага извода,че съпругът е прехвърлил своята ½ ид.ч. от описаното имущество на съпругата си безвъзмездно.

Според условията на чл.647,ал.1,т.2 ТЗ е достатъчно атакуваната сделка ако е безвъзмездна да е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.Молбата по чл.625 ТЗ е подадена на 31.03.15г.,а споразумението е сключеноп и одобрено от съда на на 29.08.2014г.,т.е. в срока,в който може да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на ЕТ„К...-В.Б.”.

Дори да се приеме,че има някаква насрещна престация  при подялбата на имуществото между бившите съпрузи при изложените вече съображения ще е налице хипотезата на т.3 от ал.1 на чл.647 ТЗ- възмездна сделка,при която даденото значително надхвърля по стойност полученото,извършена в двугодишен  срок,но не по-рано от датата на неплатежоспособността,която в случая е 21.04.13г. според решение №2009 от 27.10.2016г. по т.д. №448/2016г. на САС.Видно е,че към момента на сключване на споразумението за прекратяване на брака-28.08.2014г.- фирмата на ЕТ вече е била в неплатежоспособност.

Към момента на сключване на споразумението за прекратяване на брака ответниците все още са били съпрузи и в този смисъл свързани лица по смисъла на т.6 на ал.1 от чл.647 ТЗ.

От изложеното е видно,че искът по чл.647 ТЗ е основателен в хипотезата на ал.1,т.2,т.3 и т.6  за прехвърлената от В.Б.Г.  ½ ид.ч. от  имуществото бивша СИО  на Е.Г.Г..

При уважаване на основния иск отпада необходимостта съдът да обсъжда основателността на евентуалният иск по чл.135 ЗЗД.

Искането на ищеца имуществото да се върне в масата на несъстоятелността  не може да бъде предмет на настоящото производство. При уважаване на иска по чл.647 ТЗсе цели  обявяване за недействителни на сделки,които накърняват интересите на кредиторите при посочените в законовия текст условия.Практически няма как приобретателя по атакуваната сделка да върне ½ ид.ч. от определено имущество в масата на несъстоятелността,тъй като Е.Г. го е придобила от ФЛ В.Б. и с обявяване на недействително споразумението между тях по отношение на кредиторите ,длъжника и синдика крайният резултат е възстановяване на първоначалното положение,т.е. процесната ½ ид.ч. от имуществото отново става собственост на ФЛ  В.Б. и синдикът е този,който с действията си може да включи имуществото на ФЛ в масата на несъстоятелността.

Възражението на ответника за несеквестируемост на семейното жилище в гр. София при условията на чл.444,т.7 ГПК също не може да бъде разгледано в настоящото производство,тъй като касае изпълнението и едва на този етап длъжникът може да се позове на тази законова разпоредба.

Предвид разпоредбата на чл.649,ал.6 ТЗ дължимата д.такса следва да бъде събрана от осъдената страна,т.е от ответниците по правилата на чл.78,ал.1 ГПК-съразмерно с уважената част от исковата претенция. При искове по чл.69,ал.1,т.4 цената на иска се определя по правилата на т.2 от същия текст-върху данъчната оценка или пазарната цена на имота.По този начин д. такса е определена в решението по гр.д. №164/2014г. на КРС и тя е в размер на 2 674,92лв. е същата д. такса следвада бъде събрана и в настоящото производство.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

Обявява за недействителен спрямо кредиторите на ЕТК.-В.Б. споразумение за прекратяване на брака между двамата ответници по взаимно съгласие,обективирано в Решение №50/29.08.2014г. по гр.д. №164/2014г. на КРС,влязло в сила на 29.08.2014г.,с което споразумение длъжникът В.Б. се е разпоредил в полза на Е.Г.Г. с ½ ид. ч. от следното имущество бивша СИО:

1.Жилище-апартамент №...,находящ се в гр. С...,ж.к.М...,бл....,вх....,ет....,ап...,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 86,44кв.м.,заедно с прилежащото му избено помещение №....с полезна площ от 2,91кв.м.,заедно с 0,566 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,при описани в споразумението съседи

2.Поземлен имот .... в кв.... по плана на гр. В.,находящ се в к-с Б...,незастроен с площ от 693кв.м., при описани в споразумението съседи

3.Нива с площ от 6,816дка,нажодяща се в землището на с.А...,ЕКАТТЕ 00919,общ.В...,четвърта категория,в местността Д...,представляваща имот №085001, при описани в споразумението съседи,

4.Лек автомобил марка О...,модел К...,с....,с ДК № ....,с рама №.... и двигател №  ....

5. Лек автомобил марка Р...,модел М.“х...“,б.,с ДК №.... с рама №... и двигател №  ....

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55,ал.1 ЗЗД  Е.Г.Г. да върне в в масата на несъстоятелността на ЕТ „К.-В.Б.“ имотите ,описани по-горе като получени на отпаднало основание като неоснователен.

ОСЪЖДА  В.Б.Г.,ЕГН ********** *** и Е.Г.Г.,ЕГН ********** *** да заплатят дължимата държавна такса в размер на 2 674,92лв. ,за което да се издаде изпълнителен лист в полза на ВОС след влизане на решението в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                           Окръжен съдия: