МОТИВИ към присъда № 164/01.12.2011 г. постановена по в.н.ч.х.д. № 306/2011 г. на Окръжен съд гр. Видин.

 

          С присъда № 504/20.09.2011 г., постановена по н.ч.х.д. № 1675 по описа на Видински районен съд, подсъдимият М.П.М. от гр. София, ЕГН – **********, с постоянен адрес в гр. Видин, ул. „***” № *, е признат за невинен по повдигнато срещу него обвинение по чл. 130, ал. І НК затова, че на 02.07.2010 г. около 10,00 часа, в гр. В на ул. „*” № 1, чрез нанасяне на удар с глава върху Д.С.И., ЕГН – ****-231737 и е причинил контузия на главата в челната област с кръвонасядане, както и контузия  на дясна шийна област, като по този начин са и причинени болки и страдания с вре-менно разстройство на здравето неопасно за живота, като е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск в размер на 10 000 лева за нанесени неимуществени вреди.

          Със същата присъда подсъдимият М.П.М. е признат за виновен в това, че на 02.07.2010 г. око-ло 10,00 часа в гр. В, на ул. „*” № * е из-рекъл обидни думи по отношение на Д.С. И, с които е засегнал честта и достойнството на съшата, като в същото време последната му е отвърнала веднага с думи които засягат неговата чест и достойнство, поради ко-ето на основание чл. 146, ал. ІІ НК и двамата – М. П М. и Д.С.И. са освободени от наказание, като е оставен без уважение предявеният сре-щу подсъдимия граждански иск за претърпени неимуще-ствени вреди за нанесената обида в размер на 5 000 лева.

      Тъжителката Д.С.И. посредством по-вереника си адвокат Г.Г. от Адвокатска колегия гр. Видин е обжалвала присъдата като незаконосъобразна и необоснована. По-конкретно оплакването в жалбата е за не-съответствие между събраните доказателства по делото и изводите на решаващия съд. Иска се с жалбата атакуваната присъда да се отмени, вместо което въззивната инстанция да постанови нова присъда с която да признае подсъдимия за виновен по предявените му с частната тъжба обвинения и реципрочно да бъдат уважени и гражданските искове.

       В съдебно заседание пред въззивния съд частната тъжи-телка чрез повереника си поддържа жалбата. Преповтаря оплакванията от жалбата, съответно и исканията направени в нея.

          Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно-то заседание. Чрез защитникът си адвокат С.А. от Адвокатска колегия гр. Видин оспорва въззивната жалба. Моли да се потвърди присъдата на първоинстанционният съд.

       Съдът, като взе предвид наведените във въззивната жал-ба оплаквания, становищата на страните по съществото на сделото и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и служебна проверка с оглед чл. 314, ал. І НПК прие от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е извършил правилна пре-ценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкуп-ност, и фактическите положения, които са приети за устано-вени, намират опора в тях. Фактическата обстановка е пра-вилно установена и настоящата инстанция се солидаризира с нея и не намира за необходимо да я преповтаря в настоя-щето изложение. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решава-не. Няма допуснати съществени нарушения на процесуал-ните правила. С оглед установената фактическа обстановка, Районен съд гр. Видин правилно е приложил закона, като е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 130, ал. І НК и е приложил института на реторсия по обвинението по чл. 146, ал. І НК, като е отхвърлил и съответните искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

          Иска за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 130, ал. І НК правилно е отхвърлен, понеже подсъдимият е оправдан по това обвинение. Не така стои въпросът с иска по чл. 45, във връзка с чл. 52 ЗЗД от-носно обвинението по чл. 146, ал. І НК. По това обвинение подсъдимият е признат за виновен, но освободен от наказа-ние. Обезщетение за причинени, съответни за претърпени неимуществени вреди обаче се дължи.

          Освобождаването от наказание не освобождава делик-вента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. В случая, след като подсъди-мият е признат за виновен да е извършил престъплението, което фактически е основанието на иска, логически неиз-държан, необоснован и незаконосъобразен е изводът, че претенцията на тъжителката е неоснователна.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедли-вост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно поня-тие, а е свързано с преценката на редица конкретни обек-тивно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетение-то. Такива обективни обстоятелства са характера и степента на увреждането, претърпените  морални страдания, причи-ните за извършване на деянието и редица други обстоятел-ства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оцен-ката им да заключи какъв размер обезщетение по справед-ливост да присъди за неимуществени вреди.

Предвид така установеното наличие на  предпоставките на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – виновно противо-правно поведение, претърпяна вреда, причинна връзка меж-ду деянието и увреждането, съдът намира, че справедлив еквивалент на претърпените от въззивницата неимуществе-ни вреди съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД е сумата 1 000 лева. Относно нанесените обиди, засягащи честта и дос-тойнството и съдът отчете и насрещното поведение на въз-зивницата, която също е нанесла обиди, поради което и на-казателния съд е приложил института на т.н. „реторсия”. Следователно искът за горницата над присъдените от насто-ящата инстанция 1 000 лева до претендираните 5 000 лева се явява неоснователен.

       Предвид горното настоящия състав на Окръжен съд Ви-дин намира, че ще следва да отмени обжалваната присъда в гражданската и част, в която е оставен без уважение предя-веният от тъжителката Д.С.И. граждан-ски иск срещу подсъдимия М.П.М. в раз-мер на 5 000 лева, вместо което да осъди подсъдимия да за-плати на тъжителката сумата 1 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди причинени с обидата, като от-хвърли този иск в останалата част до пълния размер.

          При този изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати ДТ върху размера на уважения граждан-ски иск и разноски на тъжителката пропорционални на ува-жената част на гражданския иск.

          Така мотивиран съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: