МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 168 ОТ 06.12.2011 Г.

ПО В.Н.О.Х.Д. № 338/2011 Г. НА ВИДИНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда № 598 от 18.10.2011 г. постановена по н.o.х.д. № 1277/2011 г. на Видинския районен съд (ВнРС) подсъдимият Д.Л.С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1, предложение второ от Наказателния кодекс (НК), като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 м. (три месеца), като на основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

В законоустановения срок подсъдимият, чрез адв. Д.М. е подал жалба, с която са наведени аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Иска се от съда да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невиновен.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Видинската окръжна прокуратура моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Твърди се, че безспорно е доказано, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен.

Жалбоподателят – редовно призован, се явява лично и с адв. Д.М.. Излагат се съображения за основателност на жалбата, като се твърди, че е извършен неправилен анализ на доказателствата. Подсъдимият моли за справедлива оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ВнРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Л.С., за това че на 28.04.2011 г. в гр. Видин, в апартамент, находящ се в ж.к. „К. Б.”№ ..., вх. , ет. 1, ап., обитаван от него, държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), а именно: 12 кутии с цигари с надпис на латиница „gold mount” без бандерол, на стойност 50,40 лв., 8 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „gold mount super slims” без бандерол, на стойност 33,60 лв., 49 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „mond light” без бандерол, на стойност 205,80 лв., 33 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „mond international” без бандерол, на стойност 138,60 лв., 8 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „merilin” без бандерол, на стойност 33,60 лв., 6 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „mond super slims” без бандерол, на стойност 25,20 лв., 16 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „raquel slims” без бандерол, на стойност 67,20 лв., 3 бр. кутии с цигари с надпис на латиница „Walton” без бандерол, на стойност 12,60 лв., като всички стоки са на обща стойност 567,00 лв., като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 234, ал. 1, предложение второ НК, вр. чл. 25, ал. 1 ЗТТИ.

С атакуваната пред настоящата инстанция присъда ВнРС е признал подсъдимият С. за виновен по така повдигнатото обвинение, за което й е наложено наказание му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 м. (три месеца), като на основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка (лист 26 от първоинстанционното дело):

На 28.04.2011 г. е била сформирана мобилна група за контрол и наблюдение (МГКН), с цел извършване на проверки в търговски обекти и на лица извършващи незаконна дейност по смисъла на чл. 234 НК. Сформираната група извършила проверка на апартамент находящ се в гр. Видин, ж.к. „К. Б.”№ 27, вх. Б, ет. 1, ап. 25. Апартаментът бил обитаван от подсъдимия С.. Последният бил запитан дали държи акцизни стоки, при което подсъдимият доброволно предал общо 135 бр. кутии с цигари от различни марки, без български акцизен бандерол. Цигарите били поставени в кашон, върху касетки със зимнина в спалното помещение на апартамента. Пред свидетеля Е. С., подсъдимият е заявил, че цигарите са лично негови и са за лична употреба. По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-стоковедска експертиза, от заключението на която е видно, че пазарната стойност на вещите към дата 28.04.2011 г. възлиза на сумата от 567.00 лв.

Съдът е приел, че между събраните по делото писмени и гласни доказателства, няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват цялостната установена по делото фактическа обстановка.

Според възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 234, ал. 1, предложение второ НК.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Въззивната инстанция не споделя възприетата от ВнРС фактическа обстановка, поради което прави самостоятелен анализ на доказателствата, въз основа на които достига до следните изводи:

Подсъдимият Д.Л.С., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Видин; живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан. Има положителни характеристични данни.

На 28.04.2011 г. подсъдимият С. предал на Е. В. – служител на Гранично полицейско управление – Видин, с Протокол за доброволно предаване 135 бр. кутии с цигари без бандерол (лист 8 от досъдебното производство). Това обстоятелство се доказва от приложения по делото протокол.

Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на събраните в първоинстанционното съкратено съдебно следствие доказателства.

Всички събрани по делото доказателства подкрепят изложените по-горе изводи и не се констатират противоречия в годната по настоящото дело доказателствена съвкупност, които могат да разколебаят крайния извод на въззивния съд.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка от въззивната инстанция, настоящият съдебен състав достига и до различни правни изводи от тези, обективирани в атакуваната присъда на първостепенния съд.

На базата на доказателствата, които могат да бъдат използвани в настоящото производство, въззивната инстанция констатира, че подсъдимият е предал доброволно на полицейски служител акцизни стоки без български бандерол, а именно: 135 кутии с цигари. Не е установен произходът на стоките. Не е установено подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав, по който му е повдигнато обвинението – няма данни подсъдимият да е „държал” тези стоки. Не са налице каквито и да било данни за субективната страна на деянието. Не са доказани също така времето и мястото на извършване на деянието.

Настоящата инстанция игнорира от доказателствените материали по делото и няма да прави извод за наличието на фактически данни от следните доказателствени средства: Протокол за проверка на помещения (листи 6 и 7 от досъдебното производство), Протокол за разпит на свидетеля Е. Х. С. (листи 21 и 22 от досъдебното производство), Протокол за разпит на свидетеля Й. И. Й. (листи 23 и 24 от досъдебното производство) и Протокол за разпит на свидетеля Л. С. Б. (листи 25 и 26 от досъдебното производство).

По същество Протоколът за проверка на помещения и Протоколът за доброволно предаване обективират извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, но не са осъществени по установения за това ред. На практика „проверката на помещения” е първо действие по разследването, което не отговаря на процесуалните изисквания за надлежно законово претърсване – липсва разрешение или одобрение на съдия; действието е извършено без участието на поемни лица и т.н. Не са изпълнени изискванията на чл. 161 – 163 НПК, което напълно опорочава извършените действия. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НПК полицейските органи могат да извършват действия по разследването в условията на неотложност по смисъла на чл. 212, ал. 2 НПК. Разпоредбата е императивна и това правомощие се упражнява задължително при наличието на предвидените в закона условия, а не по преценка на полицаите.

Самото наличие на протокол за проверка на помещения и протокол за доброволно предаване компрометира извършените действия по разследването, защото липсва инициатива от страна на подсъдимия да предаде „доброволно” вещите. На практика предаването е извършено в резултат на претърсването. Отделно от това, за въззивната инстанция не е ясно какво е налагало изготвянето на протокол за проверка на помещения при положение, че акцизните стоки са предадени доброволно. С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав намира за недопустимо извършването на проверка в помещение по реда на чл. 71 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Такава проверка може да се извършва само в краен случай и по изключение, когато „следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление” – чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Видно от приложената към делото Заповед за провеждане на съвместен контрол и наблюдение (лист 5 от досъдебното производство), полицейските служители са разполагали с предварителна информация за осъществяваната от подсъдимия дейност. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Йорданов, който твърди, че са получили сигнал за извършваната дейност от подсъдимия ден по-рано от направената проверка (лист 23 от досъдебното производство). Безспорно се установява, че преди извършването на проверката на 28.04.2011 г., полицейските служители са разполагали с информация за осъществяваното от подсъдимия деяние и са сформирали група за контрол и наблюдение с изрична заповед на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе. Предварителната подготовка на полицаите, данните, с които са разполагали и времето между получаване на сигнала и извършването на проверката показват, че не е била налице неотложност и непосредственост на опасността, която да позволява извършването на действия без предварителната или последваща санкция на съдия.

От друга страна, всички разпитани по делото свидетели са полицейски служители, които са участвали в извършването на процесуално-следствените действия и по отношение на тях важи абсолютната забрана на чл. 118, ал. 2 НПК да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК, каквато е и настоящата хипотеза. Аргумент за посочения извод следва и от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НПК, тъй като полицаите действат като органи на досъдебното производство и разпитването им в качеството на свидетели е недопустимо. Независимо от това, че са абсолютно негодни за използване в наказателния процес, тези показания не представляват правно нищо, тъй като същите могат да се използват като индиция за извършените действия. Така например от показанията на свидетеля Б. (лист 26 от досъдебното производство), става ясно, че откритите в дома на подсъдимия вещи са били „...описани и иззети...” със съставения протокол за „доброволно предаване”. Аналогични са и показанията на свидетеля Й. (лист 24 от досъдебното производство). Става ясно, че двата съставени протокола – за проверка на помещения и за доброволно предаване, следва да се разглеждат в неразривна връзка и последователност, като посредством тях, се обективира извършването на претърсване и изземване. За извършените процесуално-следствени действия настоящата инстанция прави извод от техния характер, а не от наименованието на протоколите, в които същите са обективирани. Отделно от това, буди недоумение фактът, че според разпитаните полицейски служители „доброволното предаване” е станало непосредствено след проверката, но от приложения протокол е видно, че предаването е извършено на друг адрес – различен от адреса на проверката.

По същество, допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство са неотстраними и би било безпредметно първоинстанционната присъда да се отмени и делото да се върне на Видинската районна прокуратура. Първоинстанционният съд е следвало да направи преценка доколко действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК, за да допусне провеждането на съкратено съдебно следствие – чл. 372, ал. 3 НПК. Неправилната преценка относно годността на събраните доказателства е довела до допускането на съществено процесуално нарушение от страна на първостепенния съд. Както вече бе посочено, допуснатите процесуални нарушения са неотстраними, а освен това други доказателства, извън опорочените, не могат да бъдат събрани в съдебно следствие, проведено по общия ред. С оглед на изложеното, за настоящата инстанция не съществува алтернатива освен постановяването на оправдателна присъда.

На основание на гореизложеното, настоящият съдебен състав, след като извърши внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, приема, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е доказано, още по-малко пък по несъмнен и категоричен начин.

С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че в производството пред първата съдебна инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, които ще бъдат накратко анализирани по-долу. Дори и при евентуално тяхно отстраняване обаче, крайният изход на делото винаги би бил един и същ, въз основа на което и постановената оправдателна присъда санира всички допуснати пропуски и в пълна степен защитава интересите на правосъдието и на подсъдимия.

Прави впечатление, че възприетата от първоинстанционния съд фактология (лист 26 от първоинстанционното дело) изцяло кореспондира с посоченото в обвинителния акт (листи 3-4 от първоинстанционното дело). На практика липсва анализ на приетите по делото доказателства. Не са обсъдени направените от защитата възражения. Въззивният съд споделя установеното в съдебната практика становище, че допуснатите нарушения в доказателствения анализ, каквито са например нелогичните изводи, превратното или непълно представяне на фактическата обстановка, са винаги съществени след като ограничават правата на една или повече от страните в процеса – в този смисъл е например Решение № 1 от 25.03.2010 г. по н. д. № 648/2009 г., III н. отд. на ВКС (докладчик председателят С. Р.). Освен, че по съществото си това съставлява съществено процесуално нарушение, създава се и впечатлението, че по делото изобщо не е провеждано съдебно следствие, а направо е приета за меродавна обвинителната теза. Липсата на реален анализ на доказателствения материал води до необоснованост на присъдата – в този смисъл е и константната практика на В(К)С – например Решение № 472 от 24.01.1997 г. по н. д. № 277/1996 г., I н. отд. на ВКС (докладчик съдията Н. Ф.), Решение № 98 от 19.06.1995 г. по н. д. № 17/1995 г., III н. отд. на ВС (докладчик съдията Л. С.) и много други.

Основно изискване към съдебната власт е да мотивира своите актове – чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. На практика, мотивите на присъдата почиват на мотивите на обвинителния акт, като по този начин те не отговарят на законовите изисквания. Не се посочва кои обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателства. При анализа на обективната страна на деянието съдът единствено е възпроизвел диспозитива на обвинителния акт. В мотивите относно субективната страна на деянието не са налице изводи, от които съдът прави своето заключение. В мотивите дори не се съдържа частичен разбор на отделни доказателства, а направо се пристъпва към изводите. На практика липсва фактическа обстановка, която съдът е приел по делото, изградена въз основа на доказателствата. Това по своята същност се равнява на липса на мотиви от първоинстанционния съд, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

Поради всичко изложено по-горе, Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция. призна подсъдимия Д.Л.С. за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, предложение второ НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: