МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 165 ОТ 01.12.2011 Г.

ПО В.Н.О.Х.Д. № 308/2011 Г. НА ВИДИНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда № 511 от 21.09.2011 г. постановена по н.о.х.д. № 1194/2010 г. На Видинския районен съд (ВнРС), подсъдимият И.Т.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че за времето от 14.07.2009 г. до 01.06.2010 г. в гр. Видин, обл. Видин, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Л. М. В. от гр. С...., чуждо действително право – ограничил й правото на ползване и владение на поземлен имот с идентификатор № 10971.505.637, находящ се в гр. Видин, ул. „Н. Ц.”, с площ 295 кв.м., който оградил с ограда с масивна част и решетъчни метални платна откъм ул. „Н. Ц.” – престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). С присъдата на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години.

В законоустановения срок подсъдимият И.Т.Й., чрез пълномощника си – адв. К.Н., е подал жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова – оправдателна. В допълнение към въззивната жалба, пълномощниците на подсъдимия – адв. К.Н. и адв. Р.С. излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, поддържат искането за постановяване на оправдателна присъда.

В проведеното съдебно заседание представителят на Видинската окръжна прокуратура моли присъдата да бъде потвърдена без да излага съображения в подкрепа на тезата си.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.Н.. Жалбоподателят поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения за нейната основателност – твърди се, че процесната оградата съществува в имота от десетилетия. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, тъй като първоинстанционният съд е възприел безпротиворечиво изложеното в обвинителния акт. Твърди се, че липсва анализ на доказателствата. Излагат се и съображения за несъставомерност на описаното в обвинителния акт деяние, респективно – от приетото от първоинстанционния съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Видинския районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И.Т.Й., за това че за времето от 14.07.2009 г. до 01.06.2010 г. в гр. Видин, обл. Видин, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Л. М. В. от гр. С., чуждо действително право – ограничил й правото на ползване и владение на поземлен имот с идентификатор № 10971.505.637, находящ се в гр. Видин, ул. „Н. Ц.”, с площ 295 кв.м., който оградил с ограда с масивна част и решетъчни метални платна откъм ул. „Н. Ц.” – престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С атакуваната пред настоящата инстанция присъда Видинският районен съд е признал подсъдимия Й. за виновен по така повдигнатото обвинение, за което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка (лист 147 от делото):

Урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІV за детска ясла е закупен през 1990 г. от подсъдимия и проф. Р. Н. Г.. Имотът е със следните граници: от север улица „О.”, от юг ул. „Н. Ц.”, УПИ V-463, VІ-464, VІІ-465, VІІІ-466, ІХ-467, ХХVІІ-общ, ХХVІІІ-общ, ХХІХ-общ, ХІІІ-484 и ІІІ-462, със застроена площ 942 кв.м. и терен от 2664 кв.м. Впоследствие имотът е внесен като апортна вноска в търговско дружество. Друг имот с идентификатор № 10971.505.637 по кадастралната карта на гр. Видин е идентичен на УПИ ХХVІІ кв. 263 по действащия регулационен план на Централната градска част, собственост на свидетеля Л. В., не попада в имот с идентификатор № 10971.505.638 по кадастралната карта на гр. Видин. На свидетелката В. е бил реституиран имот: дворно място, находящо се в гр. Видин, ул. „Н. Ц.”, от около 300 кв.м. с решение № 249/16.10.1998 г. на Видинския окръжен съд, влязло в законна сила на 04.12.1998 г. Съгласно протокол № 4/14.03.2002 г. и в изпълнение на заповед № 65/18.08.1999г. и заповед № РД-25-47/22.01.2002г. на Кмета на Община Видин, свидетелят Владимирова е въведена от свидетелите Палуйков и Асенова, служители на Община Видин, във владение на имот 5942 в кв. 263. Този имот е идентичен с друг поземлен имот с идентификатор № 10971.505.637, който е с площ 295 кв.м. По това време в съседния имот, „клиника за коремна хирургия”, са се извършвали строителни работи и свидетелката Владимирова се е съгласила през нейния имот да минават товарните автомобили и да се използва като строителна площадка. След приключването на строителната дейност подсъдимият като съдружник и управител на дружеството, собственик на обекта, е реставрирал и надстроил оградата от към ул. „Н. Ц.”, заграждайки и входа към имота на В.. С телеграма от 24.06.2003 г. свидетелката В. е поканила подсъдимия в срок от десет дни да освободи имота и възстанови входа от лицевата му страна. С нотариална покана № 108/22.06.2009 г., подадена чрез нотариус А. А., връчена на 14.07.2009 г., свидетелката В. е поканила подсъдимия да демонтира оградата и да осигури достъп до имота й. Въпреки това тя все още няма достъп до имота си. Съобразно заключението на строително-техническата експертиза  поземленият имот с идентификатор № 10971.505.637 няма никакви трайни знаци, които да го ограничават по площ. На това място е оформена детска площадка, а от към ул. „Н. Ц.” е изградена ограда с масивна част 0,70 м. височина и решетъчни метални платна с височина 1,5 м. По този начин до посочения имот на свидетелката Владимирова няма достъп. Според заключението на съдебно-техническата експертиза оградата от към улицата на детска ясла № 1 е съществувала, но не в настоящия вид. През 2002-2003 г. е изградена на мястото на старата ограда сега съществуващата.

Съдът е приел, че между събраните по делото писмени и гласни доказателства, няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват цялостната установена по делото фактическа обстановка.

Според възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението „самоуправство” по чл. 323, ал. 1 НК.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Въззивната инстанция споделя възприетата от ВнРС фактическа обстановка, макар и критично интерпретирана по следния начин:

Подсъдимият И.Т.Й., с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, управител на „Ф....” ЕООД, неосъждан. Има положителни характеристични данни.

Подсъдимият и проф. Р. Н. Г. са придобили в съсобственост недвижим имот, представляващ обособен обект: сграда на улица „Н. Ц.” (бивша детска ясла), находяща се в гр. Видин, парцел XIV, квартал 263 по плана на гр. Видин със застроена площ от 942 кв.м. и терен земя от 2664 кв.м. Имотът е придобит от Община Видин по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) – извод за това настоящата инстанция прави от представеното по делото Решение № 221 по Протокол № 10 от 14.09.1999 г. (лист 55 от делото). Безспорно е по делото, че свидетелят В. притежава съседен имот на описания по-горе. Между подсъдимия (лично и като управител на търговско дружество) и подсъдимата съществува дългогодишен спор относно изградена ограда в недвижимия имот на свидетелката. Извод за наличието на спор въззивната инстанция прави от обясненията на подсъдимия (лист 60 от делото), прокурорска преписка по жалба на Л. В. (листи 21-28 от делото), както и от показанията на свидетелката (лист 61 от делото). Безспорно е също така, че процесната ограда е изградена в периода 2002 г. – 2003 г., като за това обстоятелство няма противоречие в доказателствените материали – телеграма от свидетеля Владимирова до подсъдимия (лист 52 от Досъдебното производство), същото е отразено и в т. 1 от приетата съдебно-техническа експертиза (лист 69 от делото). С нотариална покана № 1843, том I, № 108, изпратена до подсъдимия и връчена чрез залепване на 14.07.2009 г., В. отново е поискала премахване на вече съществуващата ограда (листи 153-156 от Досъдебното производство).

Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на събраните доказателства в съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Всички събрани по делото доказателства подкрепят изложените по-горе изводи и не се констатират противоречия в доказателствената съвкупност, което да налага изричното им изясняване.

Повдигнатото на подсъдимия обвинение касае периода от 14.07.2009 г. до 01.06.2010 г., за който се твърди, че подсъдимият самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от свидетелката В., чуждо действително право – ограничил й правото на ползване и владение на собствения й имот – престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

По същество, между изложената фактология в обвинителния акт и към мотивите на първоинстанционния съд не се открива разлика. Фактическата обстановка се възприема и от настоящия съдебен състав. Независимо от това, въззивната инстанция не е съгласна с правните изводи, обективирани в обвинителния акт и в атакуваната присъда на първостепенния съд.

На първо място, безспорно е, че изграждането на процесната ограда е осъществено повече от 6 години преди процесния период, т.е. иде реч за едно започнало и завършено действие, по отношение на което между подсъдимия и свидетелката В. съществува спор.

На следващо място, от повдигнатото обвинение става ясно, че самоуправството е осъществено чрез бездействие – неотстраняване на изградената преди години ограда, което е довело до ограничаване правото на собственост на свидетелката.

Формулиран по този начин, обвинителният акт не описва състав на престъпление. От обективна страна, за да бъде осъществено самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК е необходимо да се „...осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право...”. От своя страна „осъществяването” като изпълнително деяние може да приеме най-различна форма, но при всички случаи тя се осъществява чрез действие и изисква активното поведение на дееца. Това активно поведение трябва да доведе до промяна в съществуващото фактическото положение – Решение № 297 от 18.04.1968 г. по н. д. № 170/1968 г., I н. о. на ВС. Последователно и непротиворечива в съдебната практика се възприема тезата, че изпълнителното деяние на самоуправството не може да се осъществи чрез бездействие – например Решение № 215 от 25.03.2004 г. по н. д. № 817/2003 г., II н. о. на ВКС (докладчик съдията Р. Н.), Решение № 598 от 5.02.2003 г. по н. д. № 485/2002 г., I н. о. на ВКС (докладчик съдията П. Т.) и много други.

Описаното деяние в обвинителния акт не покрива състава както на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, така и на който и да било друг престъпен състав. В този ред на мисли наказателното производство е следвало да бъде прекратено още от прокурора по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Впоследствие възможност да прекрати производството е имал съдията-докладчик от първоинстанционния съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК. За настоящата инстанция, в качеството й на въззивна такава, съществува единствената възможност, когато за пръв път констатира, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление, да постанови оправдателна присъда.

В конкретния случай става въпрос за неуредени гражданскоправни отношения, разрешението на които е от компетентността на гражданския съд по исков ред. Настоящата инстанция умишлено не коментира дали изграждането на процесната ограда е извършено от подсъдимия и дали това е станало по надлежния ред, доколкото тези констатации стоят вън от предмета на доказване в производството – чл. 102 НПК.

С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че както при изготвянето на обвинителния акт, така и в производството пред първата съдебна инстанция са допуснати редица съществени процесуални нарушения, които ще бъдат накратко анализирани по-долу. Дори и при евентуално тяхно отстраняване обаче, крайният изход на делото винаги би бил един и същ, въз основа на което и постановената оправдателна присъда санира всички допуснати пропуски и в пълна степен защитава интересите на правосъдието и на подсъдимия.

Още в обвинителния акт се съдържат непълноти, които са налагали връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Така например, едва от диспозитива на обвинителния акт става ясно, че деянието е конкретизирано от гледна точка на време. В обстоятелствената част липсват и каквито и да било данни за конкретното изпълнително деяние. Едва след запознаване с диспозитива на обвинителния акт става ясно, че деянието се извършва чрез неотстраняване на изградена ограда. Неясно е и доколко изобщо са налице данни за предварително оспорване на чуждото право, доколкото се посочва, че свидетелката В. е поискала премахване на оградата както през 2003 г., така и през 2009 г., но времето на извършване на деянието започва да тече едва след връчване на нотарилната покана от 2009 г. Неясно е и защо осъществяването на деянието е ограничено за периода от 14.07.2009 г. до 01.06.2010 г. – самото посочване на крайна дата по отношение на деяние, извършено чрез бездействие, означава, че самоуправните действия са прекратени, което пък навежда изводи за приложение на разпоредбата на чл. 323, ал. 3 НК.

В съдебното производство пред първата инстанция е допуснато абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на последна дума на подсъдимия. Наистина, видно и от протокола за проведено съдебно заседание от 21.09.2011 г. е посочено, че подсъдимият не се явява, като вместо него присъстват защитниците му – адв. Н. и адв. С. (лист 141 от делото). Впоследствие обаче, в протокола е отразено изявление на подсъдимия, относно искания за провеждане на съдебното следствие (лист 142 от делото). Тъй като съдебният протокол е доказателствено средство за извършените процесуални действия пред съответната инстанция и за събраните от нея доказателства, въззивният съд приема, че след като в съдебния протокол е отразено изявление на подсъдимия, то последният е присъствал в съдебната зала и на основание чл. 279 НПК съдът е следвало да му осигури правото на последна дума. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 НПК, правото на последна дума е едно от основните права на подсъдимия в наказателния процес и основно проявление на правото му на защита, като на това право кореспондира задължението на съда да осигури възможност на подсъдимия за изразяване на последна дума. Накърняването на това право винаги води до съществено засягане на правото на защита на подсъдимия и по същността си представлява съществено нарушаване на съдопроизводствените правила от категорията на абсолютните.

На следващо място, прави впечатление, че възприетата от първоинстанционния съд фактология (лист 147 от делото) изцяло кореспондира с посоченото в обвинителния акт (листи 3-4 от делото). На практика липсва анализ на приетите по делото доказателства. Въззивният съд споделя установеното в съдебната практика становище, че допуснатите нарушения в доказателствения анализ, каквито са например нелогичните изводи, превратното или непълно представяне на фактическата обстановка, са винаги съществени след като ограничават правата на една или повече от страните в процеса – в този смисъл е например Решение № 1 от 25.03.2010 г. по н. д. № 648/2009 г., III н. отд. на ВКС (докладчик председателят С. Р.). Освен, че по съществото си това съставлява съществено процесуално нарушение, създава се и впечатлението, че по делото изобщо не е провеждано съдебно следствие, а направо е приета за меродавна обвинителната теза.

Основно изискване към съдебната власт е да мотивира своите актове – чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. На практика, мотивите на присъдата почиват на мотивите на обвинителния акт, като по този начин те не отговарят на законовите изисквания. Не се посочва кои обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателства. При анализа на обективната страна на деянието съдът единствено е възпроизвел диспозитива на обвинителния акт. В мотивите относно субективната страна на деянието не са налице изводи, от които съдът прави своето заключение. В мотивите дори не се съдържа частичен разбор на отделни доказателства, а направо се пристъпва към изводите. На практика липсва фактическа обстановка, която съдът е приел по делото, изградена въз основа на доказателствата. Това по своята същност се равнява на липса на мотиви от първоинстанционния съд, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

Поради всичко изложено по-горе, Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция. призна подсъдимия И.Т.Й. за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: