МОТИВИ  към присъда  № 34 от 15.11.2011 година по  НОХ дело    298  по  описа  на  Окръжен  съд гр. Видин  за  2011  година.

 

 

          Окръжна прокуратура град Видин обвинява М.В.Ц. ***, живущ ***№ 7, ЕГН – **********, по чл. 255, ал. І, т. 5 НК.

          По това обвинение Окръжен съд гр. Видин е образувал н.о.х.д. № 298 по описа на съда за 2011 година.

Съдебното производство е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият М.В.Ц. е направил самопризнание, като е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират  доказателства относно тези факти.

          Съдът е одобрил това съгласие.

          При провеждане на съдебното следствие, не е извършен разпит на свидетелите и на вещите лица, като доказателствата събрани на досъдебното производство, които имат значение за изясняване на об-стоятелствата по делото са приобщени към него с прочитането им по реда на чл. 283 НПК.

          В хода на съдебните прения прокурор от Окръжна прокуратура гр. Видин поддържа обвинението както е внесено с обвинителния акт. Твърди, че същото е доказано по несъмнен начин. Излага подробни съображения, подкрепени с доказателства, в тази насока. Прави пра-вен анализ на тези доказателства. Пледира на подсъдимия да се нало-жат наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 1 500 лева.

          Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на извършеното от подсъдимия. Съгласява се, че последния е извър-шил деянието в което е обвинен. Моли за леко наказание.

          Подсъдимият Б.Й.Б.се признава за вино-вен по предявеното му обвинение.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства, проверени по реда на чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият М.В.Ц. и Й. Е. К. живеят на съпружески начала и имат родени две малолетни деца на 4 и на 2 години. К. била собственик на „***” ЕООД гр. Видин, но дружеството изцяло се ръководело от подсъди-мия Ц., на когото К. била издала генерално пълномощ-но.

В изпълнение на Заповед за възлагане на ревизия № 1000577/ 09.03.2010 г. издадена от ТД НАП гр. В Т, дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии”, ИРМ гр. П.свидетелите И. Х. К.на длъжност старши инспектор по приходите и Л.М. Т. на длъжност инспектор по приходите, извършили ревизия на „*” ЕООД гр. Видин.

В хода на ревизията било установено, че за ревизирания период 13.06.2006 г. до 31.12.2009 г., поради неправилно осъществяване на счетоводството на дружеството има неустановени и неплатени да-нъчни задължения. Назначената на досъдебното производство съдеб-на финансово-икономическа експертиза е дала заключение, че за този период данъчните задължения на „*” ЕООД гр. Видин въз-лизат на 10 430,72 лева, от които ДДС в размер на 7 706,92 лв. и кор-поративен данък в размер на 2 723,80 лв.

          Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а имен-но: 1. самопризнанието на подсъдимия, което кредитира понеже коре-спондира напълно с всички събрани по делото доказателства; 2. пока-занията на разпитаните на досъдебното производство свидетели И. Х. К., Л. М. Т., Й. Е. К., Е. В. Т. и П. В. Б., приобщени към делото с прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на тези свидетели понеже кореспонди-рат помежду си, няма противоречия между тях и се потвърждават с признанието на подсъдимия и писмените доказателства събрани по делото; 3. съдебно финансовата-икономическа експертиза, която съдът възприе изцяло, като прецени че е обективна, компетентна, все-странна, пълна и относима към предмета на доказване в наказателно-то производство; 4. справката за съдимост на подсъдимия; 5. събра-ните и приложените към делото писмени и веществени доказателства, които настоящия състав прие, че са единни, непротиворечиви, взаим-но допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни до-казателства и са относими към основния факт на предмета на доказва-не по делото.

          От установената и приета по делото фактическа обстановка съдът прави извод, че подсъдимият М.В.Ц. е осъще-ствил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 255, ал. І, т. 5 НК – редакцията от ДВ бр. 62/05.08.1997 година.

          От обективна страна подсъдимият  Ц. за периода 13.06. 2006 г. до 31.12.2009 г. е избягнал установяване и плащане на да-нъчни задължения в големи размери – 10 430,72 лв., като е осъще-ствил осъществяването на счетоводството в „*” ЕООД гр. Ви-дин в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.

          От субективна страна подсъдимия е извършил престъплението при пряк умисъл като форма на вина. Съзнавал  е общественоопасни-те последици от деянието и съзнателно се е насочил към постигането им.

          Предвид изложеното по-горе настоящия състав призна подсъди-мия М.В.Ц. за виновен по повдигнатото му обвине-ние по. чл. 255, ал. І, т. 5 НК и му определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 58а НК, във връзка с чл. 373, ал. ІІ НПК това наказание бе редуцирано, като на подсъди-мия бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Кумулативно предвиденото наказание глоба съдът определи в размер на 100 лева.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализа-ция. С оглед цялостната преценка на обстоятелствата съдът прие ,че са налице многобройни и само смекчаващи вината обстоятелства, а именно - пълните самопризнания на подсъдимия  направени в съдеб-ното следствие, чистото съдебно минало на подсъдимия, невисоката обществена опасност на подсъдимия, който се характеризира общо взето положително, нагласата му за полагане на физически труд, кри-тичната му оценка на извършеното и заявената отговорност да из-търпи заслужено наказание, тежкото му семейното положение при ко-ето се грижи за издръжката и отглеждане на двете си малолетни деца.

При определяне размера на наказанието съдът съобрази и със следното:

Чл. 255, ал. І НК, нов, публикуван в ДВ бр. 62/1997 г., в сила от 05.11.1997 г. предвижда наказания лишаване от свобода за срок до три години и глоба до 500 лева. Следващите изменения - ДВ бр. 75/2006 г. и ДВ бр. 26/2010 г. увеличават размера на наказанието лишаване от свобода и размера на глобата.

Деянието извършено от подсъдимият М.Ц. е за пери-ода от 13.06.2006 г. до 31.12.2009 година, или към момента на извър-шване на престъплението е действал закон, който се явява поблаго-приятен за него, тъй като е предвиждал по-ниски по размер наказа-ния. В изпълнение на разпоредбата на чл. 2 НК съдът наложи на подсъдимия наказания по чл. 255, ал. І, т. 5 НК по редакцията на ДВ бр. 62/1997 г., в сила от 05.11.1997 година.

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Ц. съдът прие, че за поправянето му не се налага да изтърпи ефективно нало-женото му наказание лишаване от свобода и отложи изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. І НК за срок от три години.

С оглед характера на извършеното престъпление и преследвана-та с него цел – неправомерни доходи, съдът прие, че кумулативното наказание глоба следва да се изтърпи в размер от 100 лева.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                             .............................        

                                                              / Г. П. /