МОТИВИ към присъда № 31/28.10.2011г. по НОХД№277/2011г., по описа на Окръжен съд – Видин.

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против В.Р.П. с ЕГН **********, за това, че на 09.11.2007г. в гр. Видин, на кръстовище на ул. „Х..Б.”, сигнализирана като път с предимство, и ул. „А. С.т. М.” , при управление на моторно превозно средство – л.а. „Шкода” модел „Фелиция” с рег. № ВН ...... ВА, оборудван за работа като такси към фирма „Е.....” – Видин, собственост на П. И.П. ***, при извършване на маневра ляв завой за движение по ул. „Х. Б.... по посока ДКЦ №1, като навлязъл в средата на кръстовището и не пропуснал пътно превозно средство – мотопед марка „Зонг Шин” с рег.№ ВН ..... М, движещо се по път с предимство – по ул. „Х.Б.” в посока от ДКЦ№1 към ул. „Ш....”, нарушил правилото за движение, визирано в разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на водача на мотопеда Иван Н.Т. с ЕГН ********** *** – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДП.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт.

Гражданските ищци и частни обвинители Л.Е.Т. и Н.И.Н., поддържат обвинението, така както е повдигнато и предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия, както следва: Т. – за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва от 19.11.2007г.; Н. – за неимуществени вреди в размер на 80000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2007г.

Подсъдимия П. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият В.Р.П. притежава свидетелство за управление на МПС от 08.07.1998г. и същата година е започнал работа като таксиметров шофьор в град Видин .

На 09.11.2007г. около 10.20ч. в гр. Видин, подсъдимият П. се движел с управлявания от него таксиметров автомобил „Шкода Фелиция” с ДК № ВН ..... ВА, по ул. „А. С. М.” в посока от Общински пазар към кръстовището с ул. „Х. Б.” с намерение да направи ляв завой и да продължи по ул. „Христо Ботев” в посока Поликлиниката /ДКЦ-1/. По посока на движение на процесния автомобил по ул. „А. С. М.”, пред кръстовището, не бил наличен знак Б 2 /чл.45, ал.2 от ППЗДП/ „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”. Такъв знак, надлежно поставен там, е имало до неговото неправомерно повреждане и отнемане, извършено преди случая предмет на настоящото дело, към които момент този знак още не бил възстановен на мястото от Община – Видин /писмо № 11-02-751/19.08.2008г. на Кмета на Община – Видин – л.97. том ІІ от ДП/. Била останала само част от тръбата на знака, пречупена на няколко сантиметра от основата на тротоара. Знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”, обаче имало поставен пред кръстовището, за движещите се насреща по ул. „А. С. М.”, т.е. в посока обратна на посоката на движение на управлявания от подсъдимия л.а. Не е имало пречка този знак да бъде възприет от подсъдимия. П. се преустроил за завой на ляво и без да спира на мислената „стоп” линия пред кръстовището /видно от обясненията на подсъдимия и при липса на доказателства в друга насока/ започнал до навлиза в кръстовището с около 13 км/ч, /видно от заключението на тройната автотехническа експертиза и допълнителната такава, която единствена е изследвала въпроса за скоростта на л.а. при хипотезата, че не е спрял преди навлизане в кръстовището/. В същото време, вниманието на П. било привлечено от спрял пред кръстовището на знака Б 2, в насрещната лента на ул. „А. С. М.” учебен автомобил, управляван от курсистка, инструкторът в който – свидетеля Г.Н. му махал с ръка. В тази ситуация П. не забелязал своевременно отстоящия на по – малко от 17 м. мотопед, марка „Зонг Шин” с рег. № ВН........М, приближаващ кръстовището от лявата му страна, движещ се по ул. „Х. Б. в посока ул. „Широка”. Мотопедистът – пострадалият И. Н.Т. от с.А., който се движел със скорост около 37 км.ч, забелязал навлизащия пред него от дясно на ляво лек автомобил и предприел аварийно спиране с опит да завие и заобиколи отляво приближаващия го автомобил, с цел избягване на удара. Двата пътя определящи кръстовището са с прави участъци, хоризонтални, без видими ограничения на видимостта, като събитието е през светлата част на денонощието в ясно време. Подсъдимият П. задействал спирачната система на автомобила непосредствено преди удара, но не можал да предотврати сблъсъка, като конфликтните точки са десния спойлер на мотопеда на нивото на степенката и дясна челна част на автомобила, при което изпаднала предпазната решетка на мястото на фара за мъгла. При навлизането в кръстовището подсъдимия П. е имал техническата възможност да види и възприеме мотопеда, намиращ се на посоченото по – горе разстояние от мястото на удара. Пътя изминат от л.а. от навлизане в кръстовището до спирането му на мястото на удара е около 5 метра. Улица „Х. Б.”, по която се е движил мотопеда преди навлизане в кръстовището е с ширина 11 метра, а след кръстовището – с ширина 10,40 метра. Улица „А. С. М.”, по която се движил л.а. до кръстовището е с ширина 10,40 метра, а след кръстовището преминава в двулентово пътно платно с разделителна затревена ивична площ 6 метра. Конфликта е изцяло в лентата за движение на мотопеда.

Вследствие на настъпилият приплъзващ удар, мотопеда загубил напречната си устойчивост, пострадалият И. Н.Т. изгубил равновесие, паднал на платното върху дясната странична част на тялото и вследствие остатъка от кинетичната енергия се плъзнал по уличното платно на няколко метра от мястото на удара. Вследствие на удара, Т. получил следните увреждания: закрита черепно – мозъчна травма с контузия на главата в дясна теменно – слепоочна област, контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, вътремозъчни кръвоизливи в двете големи мозъчни полукълба, оток на мозъка.

В това време свидетеля Г.Н., който видял удара на мотопеда и лекия автомобил, по мобилния си телефон, без да спира, позвънил в ЦСМП от където му казали, че вече са информирани за инцидента. Колата на ЦСМП – Видин пристигнала бързо на местопроизшествието ни пострадалия бил транспортиран в за оказване на медицинска помощ.

Подсъдимият останал на местопроизшествието, което било надлежно запазено. Бил извършен оглед, съставен протокол за ПТП и изготвен фотоалбум към него.

В МБАЛ „Света Петка” – Видин, пострадалия И. Т. постъпил в тежко общо състояние и въпреки оказаната адекватна медицинска помощ, починал на 19.11.2007г. Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза за изследване на труп № 86/2007г., смъртта се дължи на парализа на важни за живота мозъчни центрове вследствие на множество описани в експертизата травматични промени. Смъртта е в пряка причинна връзка с травмата. В с.з. на 28.10.2011г. ВЛ съдебния лекар д-р А.И., поясни, че уврежданията /вътречерепни и ветремозъчни/ довели до смъртта на потърпевшия са вследствие от силата на удара на тялото върху твърдата повърхност и сътресението, а не от директна травма върху черепа, при което и наличие на каска не би предотвратило смъртоносните увреждания.

От химическото изследване на кръвта на подсъдимия П. и пострадалия Т. не е открито наличие на алкохол.

Видно от справка от 25.11.2008г. от Сектор КАТ – ОДП – Видин, за допуснати нарушения по ЗДП от В.Р.П., до цитираната дата на П. е наложено едно административно наказание за нарушение на правилата за движение, респ. през 2001г., по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДП /не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, неправилно се включва в движението, неправилно се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг участник в движението/.

От извършения технически преглед на лекия автомобил е установено, че е изправен с леко спукана при ПТП предна броня.

Починалия Т. е бил на 65 години, трудоспособен и регистриран като земеделски производител. Грижил се за близките си, които респ. неговите наследници – син Н.Н. и съпруга Л.Т. / удостоверение за наследници № 683/26.11.2007г./ тежко преживяли загубата на своя обичан баща и съпруг. Видно от удостоверението за наследници, смъртта на Т. е констатирана с акт за смърт № 681/20.11.2007г.

Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Г.Б.Н., П.Н.В., М.М.Н., Д.Т.Д. и Н.Д.Н.; протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2007г., с фотоалбуми към него; протокол от 15.11.2007г. за извършен технически преглед на л.а. „Шкода”, модел „Фелиция” с рег. № ВН.......ВА; протокол от 15.11.2007г. за извършен технически преглед на мотопед „Зонг Шин”, с рег. № ВН.......М; протокол № 193/13.11.2007г. за химическо изследване за алкохол на кръвна проба иззета от Владимил Р.П., заедно с талон за медицинско изследване № 0094766/09.11.2007г. и протокол за медицинско изследване; протокол № 194/13.11.2007г. за химическо изследване за алкохол на кръвна проба иззета от И. Н.Т., заедно с протокол за медицинско изследване; съдебно медицинска експертиза за изследване на труп № 86/2007г.; удостоверение за наследници № 683/26.11.2007г.; препис на свидетелство за управление на МПС на В.Р.П.; заключение на автотехническа експертиза от 22.03.2009г., назначена от САС; заключението на тройната автотехническа експертиза със схема на ПТП, изпълнена от ВЛ В., Х. и П. /л.100 – 106 от т.ІІ на ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2011г., с фотоалбум към него; заключението на допълнителна тройна автотехническа експертиза, изпълнена от ВЛ В., Х. и П. /л.100 – 106 от т.ІІ на ДП/ и другите цитирани по – горе писмени доказателства. Няма противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си и Съдът ги кредитира. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г.Б.Н., така както са депозирани на ДП. Същите са инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. След прочитане на показанията свидетеля Г.Н. категорично заяви, че поддържа тези от ДП, тъй като те са верни, а несъответствията с казаното от него първоначално в с.з. на 28.10.2011г. е поради продължителността на изминалото време от случая и някои обстоятелства свидетеля е забравил.

След преценка на заключенията автотехническите експертизи при установяване на фактическата обстановка ВОС се позовава най – вече на заключенията на тройната автотехническа експертиза и на допълнителната такава. В тези заключения, за разлика от това на автотехническа експертиза от 22.03.2009г. на ВЛ С.А., се съдържат отговори на въпроси при хипотезата, че подсъдимия е навлязъл в кръстовището без да спира на пред него. Именно така е описал поведението си подсъдимия в своето обяснение и при липса на други доказателства в различна насока за това обстоятелство, Съдът няма основание да не кредитира обяснението в тази му част. По повечето от поставените еднакви задачи на единичната и тройната автотехнически експертизи са дали идентични или много сходни отговори, респ. в направените изчисления относно скоростта за движение на двете МПС и опасната зона за спиране на всяко от тях. При установяване на фактическата обстановка ВОС не се основава на заключението на единичната АТЕ в частта му, че предната част на автомобила преминава с около 30 см. над спирачната следа на мотопеда и, че автомобила в момента на удара е бил в движение. ВЛ в с.з. обясни, че за горните изводи е съобразило начина на падане на мотопеда, който не е изключен и при спрян автомобил, предвид субективните качества на мотопедиста като водач. Съдът приема заключението на тройната АТЕ, конкретно допълнителното такова, а именно обосновката, че дори при най – ниската хипотетична скорост на движение на автомобила в случай, че не е спрял, би ударил мотопеда със сила достатъчна да предизвика загуба на напречната устойчивост на мотопеда и неговото странично изместване или падане на ляво от удара. При това положение би имало задължително промяна в конфигурацията на отпечатъка на спирачната следа на мотопеда, т.е. странично изместване в посока пред автомобила. Видно от доказателствата – протокола за оглед от 09.11.2007г. и фотоалбума към него, няма такава промяна в следата и тя е с постоянен размер от началото и до края. Видно, също така, от фотоалбума към протокола за оглед на запазеното местопроизшествие, спирачната следа минава плътно с половината си ширина, т.е. няколко сантиметра /5-7см/ под дясната част на предната броня на автомобила, под десния фар. Налага се извода, че в момента на удара л.а. е бил с натиснат спирачен педал, и след отпускането му, вследствие на фабричните луфтове в предавателната система е станало преместване на автомобила на 5-7 см. напред, предвид и хоризонталната повърхност, с каквато са пътищата на процесното кръстовище. Видно от заключението на допълнителната АТЕ, разстоянието на което се е намирал мотопеда от мястото на удара, в момента в който водача на л.а. е започнал да навлиза в кръстовището, при хипотезата, че не е спирал пред кръстовището /както е в случая/ е 16, 27 метра. Заключението е категорично, че водача на л.а. при навлизането си в кръстовището е могъл да види и възприеме мотопеда, както при хипотезата, че е спрял пред кръстовището /при което положение мотопеда би се намирал на 45 метра от мястото на удара/, така и при хипотезата, че е навлязъл без да спира /както в случая/ в кръстовището /при което положение мотопеда се е намирал на 16,37 метра от мястото на удара/. Опасността от ПТП и за двете МПС е възникнала в момента в който автомобила е навлязъл с предната си челна част в кръстовището. В този момент е възникнала възможността за водача на всяко от МПС да забележи другото. Мотопеда се е движил изцяло в собствената си лента за движение, на около 2 метра в дясно от мислената осева линия. Опасната зона за спиране на мотопеда е 25 метра и тъй като мястото на удара е попадало в тази зона, водача на мотопеда не е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка.

Съдът напълно игнорира становището на тройната АТЕ за квалификация на нарушения на двамата участници в ПТП и за регламента на процесното кръстовище, тъй като тези въпроси са извън компетентността на ВЛ, но са изключително в правомощията на Съда.

В заключението на АТЕ, респ. в допълнителното такова, е посочено, че експертизата не може да даде еднозначен отговор на въпроса, дали водача на автомобила е имал обективната възможност да забележи знака „Б 2” на срещуположната страна на кръстовището /разстоянието между наличния знак и останките от липсващия е 33 метра/, тъй като този въпрос не е от технически характер и отговора зависи от интензивността на движението в кръстовището и времето за престояване преди кръстовището. В с.з. по делото на 28.10.2011г., обаче, ВЛ изготвили горното заключение, ясно заявиха, че от техническа гледна точка, на чисто кръстовище водача на л.а., т.е. подсъдимия не е имало пречка да види всички елементи на кръстовището. В крайна сметка, от доказателствата по делото, Съдът счита, че може да направи категорична преценка за това обстоятелство и го е сторил /визирано във установената фактическа обстановка/ – подсъдимия е могъл да види знака „Б 2” на отсрещната страна на кръстовището. Той се е движил в светло и ясно време, не е имало препятствие за видимостта му към знака /по делото няма данни за изключителна ситуация, респ. наличие на голям брой пешеходци или много, или особени МПС, които да скриват този знак/, който поначало е поставен така /с оглед височина, форма, размери и разстояние от срещуположния край на кръстовището/, че да бъде видян, а предвид специфичната му форма, да бъде и разпознат. Освен това, с оглед продължителността на работата си като водач на л.а. извършващ таксиметрови услуги в град Видин, подсъдимия е имал непосредствени впечатления за начина по който е регулирано движението в този град.

Фактическата обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия от с.з., които в по – голямата си част, не противоречат на останалите доказателства по делото и Съдът им дава вяра. Макар да няма съществено значение в случая, каква е била личната мотивация на подсъдимия да спре на мястото на което е спрял, Съдът не кредитира обяснението му в тая насока, че го е сторил, за да осигури път на завиващия на ляво автомобил в който е бил свидетеля Г.Н.. Предвид ширината на пътищата в кръстовището, не е имало опасност да настъпи конфликта между двата автомобила, с оглед предприетите от тях маневри и траектории на движение, при едновременното им извършване. Подсъдимия също посочи, че не погледнал на дясно, тъй като още не се бил изнесъл и не бил тръгнал от мястото си. Всъщност, от доказателствата по делото е видно, че подсъдимия не само е навлязъл в кръстовището, но е стигнал средата му и се е намирал изцяло в лентата за движение на мотопеда. Поради посочените противоречия, Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в описаните части и ги възприема изключително като средство за защита.

От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимия В.Р.П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл. 50, ал.1 от ЗДП. От обективна страна подсъдимия П., при управление на МПС, нарушил правилата за движение – чл.50, ал.1 от ЗДП и причинил смъртта на Иван Н.Т.. По смисъла на чл.50, ал.1 от ЗДП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Подсъдимия П. на процесната дата и място, навлязъл и стигнал средата на процесното кръстовище, като в разрез със задължението да пропусне МПС /процесния мотопед управляван от потърпевшия Т./, движещо се по път с предимство и сигнализиран като такъв, не го е сторил, с което нарушил това правило за движение и причинил смъртта на пострадалия. Настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с нарушението на подсъдимия на посоченото правило за движение. С оглед чл. 45, ал.1 от ППЗДП, пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Наличието на знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!” /чл.45, ал.2 от ППЗДП/, пред кръстовището, за движещите се насреща по ул. „А. С. М.”, т.е. в посока обратна на посоката на движение на управлявания от подсъдимия л.а., сигнализира улица „Х. Б.”, по която се движил мотопеда управляван от пострадалия Т., като път с предимство. С оглед легалната дефиниция на § 6, т.1 от ДР на ЗДП, „път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Видно от следващите точки на § 6 от ДР на ЗДП, пътя включва платното за движение, което е общата ширина на пътните ленти. При това положение, се налага извод без алтернатива, че наличния знак Б 2 е достатъчен за сигнализирането на улица „Х. Б.” като път с предимство, за изключване на правилата за преминаване през кръстовище на равнозначни пътища и за указване на водачите от другия път, в случая ул. „А. С. М.”, че имат задължението по чл.50, ал.1 от ЗДП, независимо от коя страна на тази улица доближават кръстовището. Подсъдимия П. е действал в разрез с цитирания текст от ЗДП.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. трябвало е да съобразил задължението си по чл.50, ал.1 от ЗДП, и в изпълнение на това задължение да пропусне МПС движещо се по пътя с предимство. Ирелевантен е факта, видял ли е подсъдимия наличния знак Б 2, тъй като е бил длъжен да съобрази всички елементи на кръстовището, в частност и този знак, за което не е имало пречка, т.е. да види и знака, както не е имало и пречка да възприеме своевременно и да пропусне движещия се по пътя с предимство мотопед, ако бе действал в унисон със задълженията си.

Предвид горното Съдът намира, че тезата на защитата, че подсъдимия не е нарушил правила за движение и, че ПТП е по вина на пострадалия е неоснователна. Водача на мотопеда не е допуснал нарушение на правила за движение, които да са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

За извършеното престъпление е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 6 години. Смекчаващите отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и това, че в някаква степен подсъдимия е съдействал за изясняване на обективната истина по делото. От друга страна, подсъдимия е с предишно административно наказание, за сходно нарушение на правила за движение, което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. При определяне на санкцията, Съдът съобразни чл.54 и 36 от НК и прецени, че наказанието следва да бъде индивидуализирано, като подсъдимия бъде наложено законопредвиденото наказание „лишаване от свобода” в размер над минималния, респ. за срок от 1 година и 6 месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на П. не е необходимо да изтърпи наказанието. Деянието е извършено от подсъдимия в млада възраст, изминал е продължителен период от осъществяването на състава от дееца и е изолиран случай.

На основание чл.343г от НК, на подсъдимия В. следва да бъде наложено наказание „лишаване на правоуправление на МПС” за срок от 1 година и 6 месеца /срока е преценен по горните съображения за индивидуализация на наказанието/ като на основание чл.59, ал.4 от НК следва да се зачете времето през което П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Гражданските искове са предявени в срок и от активно легитимирани лица, поради което са допустими. Относно тяхната основателност и с оглед чл.52 от ЗЗД, Съдът счита, че на гражданските ищци следва да се присъдят следните обезщетения за вреди: на Л.Е.Т. – сумата от 10000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2007година, /датата на акта за смъртта на И. Н.Т./, като в останалата част до пълния размер на иска до 20000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен; на Н.И.Н. – сумата от 40000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2007година, /датата на акта за смъртта на И. Н.Т./, като в останалата част до пълния размер на иска до 80000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен. При определяне на размерите на обезщетенията Съдът се ръководи и от принципа „реформацио ин пеус”, и при настоящото разглеждане на делото не обсъжда основание за уважаване на гражданските искове за неимуществени вреди в по – висок размер от този които вече е присъждан при предишно разглеждане на делото от ВОС. Както беше посочено по – горе, починалия Т. е бил на 65 години, трудоспособен и регистриран като земеделски производител. Грижил се за близките си, които респ. неговите наследници – син Н.Н. и съпруга Л.Т. / удостоверение за наследници № 683/26.11.2007г./ тежко преживяли загубата на своя обичан баща и съпруг. При това положение, размер на обезщетенията под, този които е бил вече присъждан и е присъден понастоящем, би бил несправедлив с оглед чл.52 от ЗЗД.

Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: