МОТИВИ към присъда по Н О Х д. № 274 /2011 година по описа на Видински окръжен съд:
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин поддържа обвинението, така както е внесено с
обвинителния акт и моли съда да наложи наказание около и над минималния размер.
Подсъдимите
не признават вината си, дават обяснения по обвинителния акт и молят за
оправдателна присъда.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа и юридическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
показанията на разпитания свидетел, от писмените доказателства по делото и от
веществените доказателства се установява, че на 16.04.2011г. свидетелят Д.И.Д.
- служител в У"П"- Арчар при РУ „П"-Видин бил на работа в
участъка.
Около 14,20
часа свидетелят Д., решил да направи проверка на територията на недвижима
културна ценност „Античен град Р", находяща се в землището на с.Арчар за
наличие на лица, извършващи незаконна „иманярска" дейност на територията
й.
При обход на
територията на „Античен град Р" св. Д. забелязал пет лица, които
извършвали изкопна дейност. Полицаят се приближил до тях и когато бил на около
20 метра им разпоредил да останат на място повтаряйки няколкократно „Стой !
Полиция!".
Въпреки
казаното от св. Д., две от лицата веднага се отправили към противоположната
посока и избягали.
Три от
лицата, а именно подсъдимите С., Ш. и Й. останали на място, в непосредствена
близост до изкопа, направен от тях. След като свид. Д. установил самоличността
на горепосочените лица, той уведомил за извършеното от него и за резултата непосредствения
си началник, но докато провеждал телефонен разговор две от лицата, а именно А.А.С.
и Т.К.Ш. избягали, като взели със себе си една лопата и една кирка. В процеса
на бягството си подс.С. казал на подс. Г. да вземе мобилния му телефон марка
„Нокия".
Впоследствие
бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при ОД на МВР
Видин, били направени фотоснимки, а техническите средства - два броя лопати и
кирка били иззети.
Намереният
мобилен телефон марка „Нокия" бил предаден доброволно с протокол от страна
на свид. Д. на разследващият полицай извършил огледа, а впоследствие приобщен като
веществено доказателство по делото с извършен оглед на веществено доказателство
по реда на НПК.
Видно от заключението
на съдебно-археологическата експертиза /л.57-59/, „Античен град Рациария"
е археологическа недвижима културна ценност, обявена като такава в ДВ
бр.41/1965г.
Изкопите,
направени от подсъдимите С., Ш. и Й. попадат в територията на културната
ценност, същите са били изкопани на около 300 метра вдясно от асфалтовия път
между с. А и с.Д, обл.Видин и на около 15 метра западно от електрически стълб
от дърво, част от електропреносната мрежа на ЧЕЗ.
Изкопите, в
които тримата са извършвали изкопна дейност са били три на брой, разположени в
непосредствена близост един до друг с размери съответно - първият 2м. дължина,
1.2 метра ширина и 3.50 метра дълбочина, а другите два са били с размери 1.70
метра дължина, 1.50 метра ширина и 1.80 метра дълбочина, всеки един от тях.
Изяснено е,
че тримата подсъдими не разполагат с разрешение /т. нар. „открит лист"/ да
извършват разкопки в района, т. е. извършените от тях изкопни работи не са по
законоустановения ред, не е бил уведомен РИМ - Видин, в резултат на което не е
бил извършен необходимия археологически надзор от специалисти.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата
фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимите, които са в
насока, че нямат нищо общо с обвинението, но съдът приема, че това е тяхна
защитна теза и те имат право на такава.
Съдът не
дава вяра на обясненията им в частта, с която твърдят че не са извършвали
изкопни работи, тъй като те противоречат на останалата приета фактическа
обстановка.
Свидетелят Д.
твърди че дори е помогнал на единия от подсъдимите да излезе от изкопа, тъй
като е бил прекалено дълбок. Той сочи и че веществените доказателства са
намерени и впоследствие са били оформени като такива по реда на НПК от
разследващ полицай.
Свидетелят
посочи поименно всеки от тримата в съдебната зала, като извършители на
престъплението и неговите показания кореспондират с останалите писмени и
веществени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
В обратна
насока се ценят обасненията на подсъдимите, които освен че развиват една и съща
защитна теза не се подкрепят от нито едно доказателство в процеса.
Обвинението
се доказва от показанията на свидетеля Д., от протокола за оглед на
местопроизшествието, от заключението на съдебно-археологическа експертиза,
както и от останалите писмени и веществени доказателства, приложени към делото.
ОТ ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА:
Деянието е
съставомерно по чл. чл. 277а, ал.З, във
вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние се състои в това, че на 16 04.2011г., в землището
на с.Арчар, на територията на археологическа недвижима ценност „Р", в
съучастие като съизвършители тримата подсъдими чрез използване на технически
средства – 1бр. кирка, 1 бр. права лопата и 1бр. крива лопата, без съответно
разрешение и не по законоустановеният ред, извършвали изкопни работи.
Деянието,
предмет на настоящия обвинителен акт е извършено, в съучастие от тримата
подсъдими под формата на съизвършителство.
От друга
страна обстоятелството, че един от съизвършителите, а именно подс. С. е бил
признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда № 27/2005г. по НОХД №
33/2005г. по описа на ОС-Видин за извършено от него престъпление по чл. 278б от
НК /стар текст/, но защитаващ обществените отношения, предмет на
наказателно-правна защита на престъплението на настоящия обвинителен акт,
обуславя извода, че същият е запознат, че извършеното от него деяние покрива
признаците на предвидено в Наказателния кодекс престъпление от общ характер.
Престъплението
е извършено умишлено, като формата на вина за всеки от тримата подсъдими е пряк
умисъл, който е обективиран в действията им – всеки от тях поотделно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За това
деяние законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 1
до 6 години и глоба ОТ 5000 ДО 50 000
ЛЕВА.
Съдът
намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно осъществени, като на всеки от
тримата подсъдими поотделно се наложи наказание „глоба” в размер на 5 000
лева и „Лишаване от свобода” за срок от една година. По отношение на подс. А.А.С. следва да се
постанови ефективно изтърпяване на наказанието, предвид на това че вече е
осъждан за престъпление от общ характер и не е реабилитиран.
По отношение
на Т.К.Ш. и на Б.Г.Й. изтърпяването на наказанието следва да се отложи по реда
на чл.66 от НК за срок от три години. Същите са неосъждани и института на
условното осъждане може да намери място при определяне начина на изтърпяване на
определеното им наказание.
Веществените
доказателства следва да бъдат отнети в полза на Държавата.
При
определяне на наказанието съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства.
Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът възприе факта, че тримата подсъдими не
осъзнават обществената укоримост на извършеното от тях и не показват никакви
признаци на осъзнаване на вината си.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По отношение
на гражданските искове – граждански искове не са предявени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед на
това, че подсъдимите са признати за виновни, те са осъдени да заплатят
разноските, така както е постановено с присъдата.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: