МОТИВИ към присъда № 144/13.10.2011 г. по в.н.ч.х.д. № 265/2011 година по описа на Окръжен съд гр. Видин:

С присъда № 448/05.07.2011 г. постановена по н.ч.х.д. № 860/ 2011 г. Районен съд гр. Видин е признал В.М.П. ***, ЕГН – ********** за виновен по чл. 147, ал. І НК затова, че на 10.08.2010 г. пред служители на ОД на МВР гр. Видин е приписал престъпление на К.Ц.Т. и на К.И.Т.,***, като е пуснал сигнал, че същите са неправомерно присъединени към водопреносната мрежа и по този начин крадат вода, за което и на основание чл. 54 и чл. 36 НК му е наложил наказание глоба в размер на 5 000 лева и нака-зание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез печата, като присъдата се публикува еднократно в местните вестници.

Със същата присъда подсъдимият В.М.П. е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 148, ал. ІІ, във връзка с ал. І, т. 1 и т. 2 НК.

Със същата присъда подсъдимият В.М.П. е осъден да заплати на К.Ц.Т. и К.И. Т. по 1 000 лева на всеки един от тях, като обезщетение за пре-търпените от тях неимуществени вреди, като исковете им до пълния размер са отхвърлени като недоказани.

Със същата присъда подсъдимият В.М.П. е осъден да заплати на К.Ц.Т. и К.И. Т. сумата 312,80 лева, представляваща направените от тях разнос-ки по делото.

В подадената от адвокат Ц. И.,***, въззивна жалба срещу горната присъда се релевират опла-квания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането към въззивната инстанция е да се отмени обжал-ваната присъда и да бъде оправдан подсъдимия.

Срещу въззивната жалба е подадено възражение от повереника на тъжителите и установени по делото като граждански ищци К.Ц.Т. и К.И.Т., с което се иска да се отхвърли въззивната жалба срещу присъдата и да се потвърди при-съдата на районния съд.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жал-бата по изложеното в нея твърдение за нарушение на закона. Прави довод, че отправен до органите на реда сигнал за извършено престъп-ление не е изпълнително деяние по чл. 146 НК. Преповтаря искането си направено с жалбата.

Повереникът на тъжителите К.Ц.Т. и К.И.Т. оспорва жалбата. Твърди, че подсъдимият е извър-шил деянието за което е признат за виновен и наказан. Твърди също, че присъдата на първоинстанционният съд е правилна и моли въззив-ната инстанция да я потвърди.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по тъжба на К.Ц.Т. и К. И.Т.,*** сре-щу В.М.П.,*** 08.05.1941 г., българин, български гражданин, със средно образование, вдовец, пен-сионер, осъждан, с ЕГН – ********** затова, че на 10.08.2010 г. пред служители на ОД на МВР гр. Видин е приписал престъпление на тъжителите, като е пуснал сигнал, че същите са неправомерно присъе-динени към водопреносната мрежа и по този начин крадат вода, като деянието е осъществено публично пред служители на ОД на МВР град Видин, служители на ВиК” гр. Видин и пред техни съселяни, и е раз-пространено чрез печатно издание.

Приета е от първоинстанционния съд – Районен съд гр. Видин следната фактическа обстановка:

Тъжителите К.Ц.Т. и К.И. ***. Подсъдимият В.М.П. е техен съселянин и съсед. Тъжителите и подсъдимите са далечни род-нини, но от години са с влошени отношения.

На 10.08.2010 г. подсъдимият П. подал писмен сигнал до ОД на МВР гр. Видин, в който твърдял, че тъжителите са неправомерно присъединени към водопреносната мрежа и крадат вода, като са на-правили т.н. „байпас” пред водомера си и по този начин не се отчитала действително консумираната от тях вода. По повод този сигнал слу-жители на РУ Полиция гр. Видин съвместно със служители на „ВиК” гр. Видин било извършено разкопаване на двора на тъжителите в село Динковица. Установено било, че няма незаконно отклонение пред во-домера на тъжителите, поради което сигнала не отговарял на истината. Образуваната полицейска преписка № 13813/2010 г. била прекратена.

При горната фактическа обстановка, доказана чрез показанията на разпитаните свидетели по делото С. Б. и Т. Т., показанията на които били кредитирани от районния съд, и от ма-териалите приложени към полицейска преписка № 13813/2010 г., пър-воинстанционния съд направил правен извод, че подсъдимият В.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна със-тава на чл. 147, ал. І, предложение първо НК и му наложил наказания-та глоба в размер на 5 000 лева и обществено порицание.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации на Ра-йонен съд гр. Видин, но намира, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка е извел незаконосъобразни правни изводи от-носно наличието на престъпление по чл. 147, ал. І, предложение второ НК.

За да е налице клевета по смисъла на ч. 147, ал. І, предложение второ НК е необходимо от обективна страна да бъде приписано няко-му престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлена – дееца да съзнава, че приписва на няко-го престъпление, което оклеветеният не е извършил. Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води до отсъствие-то на престъпление по чл. 147, ал. І, предложение второ НК.

В конкретния случай подсъдимият П. е действал със съзна-нието, че изпълнява гражданския си дълг и задължение – чл. 205, ал. І НПК, като е съобщил в писмена форма обстоятелства и факти за из-вършено престъпление от общ характер, като сочи и тъжителите за ли-цата, които са го извършили. Липсва умисъл за приписване на неиз-вършено престъпление, както се указва в настоящия случай, понеже подсъдимия сезира отговорни за това институции натоварени с кон-трол, като посочените обстоятелства нямат за цел приписването на престъпление, а са следвали да послужат като основание за извършва-не на проверка.

Константната съдебна практика е, че всяко лице има право да се-зира компетентните органи със сигнал за престъпление. Това действие не е престъпление когато деецът не съзнава, че липсва извършено пре-стъпление.

По настоящето дело подсъдимият П. не е съзнавал, че сигна-лът му не е верен. Този извод второинстанционният съд прави въз ос-нова на упоритостта с която подсъдимия отстоява твърдението си, че тъжителите са се свързали неправомерно с водопреносната мрежа, ка-то по този начин крадат вода. Подсъдимият действа със субективната увереност, основана на определени обективни обстоятелства, че изне-сеното от него отговаря на истината. Отсъстват доказателства в обрат-ната насока. Нещо повече. С последната си дума пред въззивния съд подсъдимият отново заявява, че сигналът му до полицията е верен, ка-то твърди, че е участвал в изкопаването на канала в който е извършено неправомерното свързване с водопреносната мрежа, въпреки, че с това признание сам се уличава в извършването на престъпление от общ ха-рактер.

Въззивната инстанция намира, че не е извършено от подсъдимия и престъпление по чл. 148, ал. ІІ, във връзка с ал. І, т. 1 и т. 2 НК, в какъвто смисъл е и присъдата на районния съд по второто обвинение.

Клеветата е с две форми на изпълнителното деяние. Разгласяване на позорни обстоятелства за някого или в преписване на престъпле-ние. Под „разгласяване” в практиката се разбира до довеждането до знанието на трети лица на неистински позорни факти или обстоятел-ства отнасящи се до пострадалия. Тези факти или обстоятелства тряб-ва да бъдат обективно съобщени, твърдяни, а не да се подразбират ка-кто и освен позорящи трябва да бъдат и неистински.

Според съдебната практика клеветата е нанесена публично – чл. 148, ал. ІІ, във връзка с ал. І, т. 1 НК, когато е извършена пред повече от едно лице, като последните са възприели клеветническите твърде-ния. Клеветата е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин – чл. 148, ал. ІІ, във връзка с ал. І, т. 2 НК, когато е до-ведена до знанието на по-широк кръг от хора. В практиката под „друг начин” се разбира отправянето на клеветата по телевизия, радио, висо-коговорителна уредба и пр..

С оглед горния анализ на деянието клевета по смисъла на чл. 147, ал. І, предложение първо НК се установява, че подсъдимия не е осъществил нито основния – чл. 147 НК, нито квалифицирания състав – чл. 148, ал. ІІ, във връзка с ал.р І, т. 1 и т. 2 НК. Няма по делото ни-какви доказателства в тази насока.

Предвид гореизложеното Окръжен съд гр. Видин в настоящия състав прие, че подсъдимия е невинен по предявените му с тъжбата обвинения и го оправда по тях.

С оглед този изход на делото гражданските искове предявени от тъжителите срещу подсъдимия бяха отхвърлени изцяло.

Така мотивиран съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: