МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 167 ОТ 06.12.2011 Г.

ПО В.Н.О.Х.Д. № 248/2011 Г. НА ВИДИНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда № 413 от 21.06.2011 г. постановена по н.o.х.д. № 746/2011 г. на Видинския районен съд (ВнРС) подсъдимата К.А.Б. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като на основание чл. 36 и чл 54 НК й е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия – два пъти седмично за срок от шест месеца; 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

В законоустановения срок подсъдимата е подала жалба, с която са наведени аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Иска се от съда да отмени присъдата или да прекрати производството поради малозначителност.

В проведеното съдебно заседание представителят на Видинската окръжна прокуратура моли присъдата да бъде потвърдена. Твърди се, че извършването на деянието се подкрепя от показанията на свидетелите-очевидци.

Жалбоподателката – редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата си и моли съда за справедливост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ВнРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимата К.А.Б., за това че на 10/11.11.2010 г. в гр. Б, обл. Видин, от склад, находящ се в бившата промишлена зона, отнела чужди движими вещи, а именно 140 кг. слънчогледово семе, на стойност 117.60 лв. от владението и собствеността на И.М.Л. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал. 1 НК.

С атакуваната пред настоящата инстанция присъда ВнРС е признал подсъдимата Б. за виновна по така повдигнатото обвинение, за което й е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия – два пъти седмично за срок от шест месеца; 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка (лист 25 от първоинстанционното дело):

На 11.11.2010 г., около 06:00 ч. сутринта свидетелят Л. се прибирайки се от гр. Б заедно със свидетеля В., решил да се отиде до собствения си склад. При влизането си в склада, свидетелят забелязал, че липсват около 140 кг. слънчогледово семе. След като отишли до центъра на гр. Б, свидетелите Л. и В. се върнали обратно към склада. По пътя забелязали, че към склада се движи жена с велосипед, която спряла до склада и влязла в него. Двамата свидетели продължили пеш към склада и на около 10 м. от него забелязали жената, която пълнела кофа със слънчогледово семе. След напълването на кофата, жената почистила падналото на входа семе, поставила кофата на багажника на велосипеда си и потеглила. Свидетелите Л. и В. разпознали жената като подсъдимата и я проследили до дома й, където подсъдимата влязла у дома си с велосипеда и кофата. След подаден сигнал, домът на подсъдимата бил посетен от полицаи. С протокол за доброволно предаване, съпругът на подсъдимата предал 12 бр. чувалчета с различна вместимост, съдържащи общо 140 кг. слънчогледово семе. С разписка чувалите били върнати на собственика им – свидетеля Л..

Съдът е приел, че между събраните по делото писмени и гласни доказателства, няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват цялостната установена по делото фактическа обстановка.

Според възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението „кражба” по чл. 194, ал. 1 НК.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Въззивната инстанция не споделя възприетата от ВнРС фактическа обстановка, поради което прави самостоятелен анализ на доказателствата, въз основа на които достига до следните изводи:

Подсъдимата К.А.Б., с ЕГН **********, е родена на *** ***, обл. Видин, ул. „***” № *, българка, омъжена, със средно образование, безработна, неосъждана. Има положителни характеристични данни.

Около края на м. септември – началото на м. октомври 2010 г. подсъдимата работила като пастир и извеждала животните на паша в полето, находящо се в близост до кооперацията в гр. Б. Подсъдимата поискала разрешение от свидетеля П. да събирал слънчогледовите пити след комбайна, за което получила неговото съгласие. Впоследствие, след изтеглянето на комбайна от блока, подсъдимата събирала слънчогледови пити и слагала семето в чувалче.

Свидетелят И.Л. притежавал склад за съхранение на селскостопанска продукция, който се намирал в района на бившата промишлена зона в гр. Б – на отдалечено разстояние от кооперацията в гр. Б. В склада свидетелят съхранявал между 60 и 100 тона слънчоглед. На 11.11.2010 г., около 05:30 ч., свидетелите Л. и В.В. се връщали от гр. Б и решили да се отбият до склада на свидетеля Л.. При посещението в склада свидетелят Л. констатирал липсата на неопределено количество слънчоглед. Свидетелите Л. и В. ***, след което потеглили обратно към склада. Непосредствено преди него, двамата забелязали подсъдимата, която пълнела чувал със слънчогледово семе и го натоварила на велосипеда си. Двамата свидетели проследили подсъдимата до дома й.

След посещение в дома на подсъдимата на 11.11.2010 г., нейният съпруг предал на полицията с протокол за доброволно предаване 12 бр. чувалчета със слънчогледово семе, които били с различна вместимост. На същата дата чувалчетата били предадени на свидетеля Л..

Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на събраните доказателства в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие. Всички събрани по делото доказателства подкрепят изложените по-горе изводи и не се констатират противоречия в доказателствената съвкупност, които могат да разколебаят крайния извод на въззивния съд. Посочените факти, според които подсъдимата е събирала слънчогледови пити от блок в землището на гр. Б, се установяват от обясненията на подсъдимата (лист 21 от първоинстанционното дело), показанията на свидетеля И. (лист 22 от първоинстанционното дело) и показанията на свидетеля П., дадени както пред първата инстанция (лист 22 от първоинстанционното дело), така и пред настоящата (лист 28 от въззивното дело). Макар и да е налице противоречие с показанията на последния свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, съдебният състав приема за достоверни показанията му, дадени в хода на съдебните следствия пред първите две инстанции като категорични и убедителни. Пред въззивната инстанция свидетелят е призован отново да даде показания, които поддържат изложеното пред първостепенния съд. В допълнение, свидетелят твърди, че отразеното в показанията му на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, не отговарят на истината, тъй като не отразяват негови думи. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и П., както и обясненията на подсъдимата, тъй като същите са еднопосочни и не се разколебават от други, събрани по делото доказателства. За поведението на подсъдимата на 11.11.2010 г. съдът прави извод от показанията на свидетелите Л. и В., дадени както пред първата инстанция (листи 21 и 22 от първоинстанционното дело), така и в хода на въззивното следствие (листи 27 и 28 от въззивното дело). Тези показания са последователни, логични и непротиворечиви, с незначителни разминавания, които се дължат на субективното възприятие на действителността от всеки от свидетелите. За разстоянието между склада и кооперацията, съдът черпи данни от показанията на свидетеля П. (лист 28 от въззивното дело). Изводите за количеството слънчогледово семе, предадено на свидетеля Л., настоящата инстанция прави от приложените към делото Протокол от 11.11.2010 г. и Разписка от 11.11.2010 г. (листи 19-21 от досъдебното производство).

Повдигнатото на подсъдимата обвинение касае времето от 10.11.2010 г. до 11.10.2010 г., за което се твърди, че подсъдимата е отнела от владението и собствеността на свидетеля Л. 140 кг. слънчогледово семе.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка от въззивната инстанция, настоящият съдебен състав достига и до различни правни изводи от тези, обективирани в атакуваната присъда на първостепенния съд.

На първо място, не се доказа по безспорен начин какво е количеството, респективно – стойността, на слънчогледово семе, което се твърди, че подсъдимата противозаконно е отнела. По делото няма събрани доказателства, от които да се направи извод, че откритото в дома на подсъдимата слънчогледово семе е противозаконно отнето, още повече пък от владението именно на свидетеля Л.. Видно от приложения по делото протокол за доброволно предаване от 11.11.2010 г., съпругът на подсъдимата е предал 12 бр. чувалчета с различна вместимост, като отделните чувалчета не са номерирани и описани по начин, позволяващ индивидуализирането им. Отделно от това, няма как да бъде установено дали полученото слънчогледово семе съответства на това, което се съхранява в склада на свидетеля Л., тъй като семето веднага е предадено на свидетеля, без да се извърши експертиза или по друг начин да бъде установена идентичност на селскостопанската продукция. Освен това, не е ясно как предаденото количество слънчогледово семе е измерено, за да се посочи, че става въпрос за 140 кг. – в протокола за доброволно предаване няма посочване на отделната маса на всяко от чувалчетата, като се сочи единствено общото тегло. Фактът, че свидетелят Л. твърди, че е разпознал семето, представлява единствено неподкрепено с други доказателства твърдение, което не е достатъчно, за да се приеме, че е безспорно установена идентичност между предаденото слънчогледово семе и това, находящо се в склада на свидетеля.

На следващо място, безспорно установено е по делото, че подсъдимата е събирала слънчогледово семе само месец преди инкриминирания период. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че подсъдимата е събирала семето именно в „чувалче”. При това, по делото е установено, че земеделският блок, от който подсъдимата е събирала слънчоглед, се намира на голямо разстояние от склада на свидетеля Л.. Тези факти правят напълно оправдано наличието на слънчогледово семе в дома на подсъдимата, поставено в различни по вместимост чувалчета. При липсата на каквито и да е други доказателства в противната насока, обоснованата и подкрепена със свидетелски показания теза на подсъдимата за произхода на семето, е достатъчна да разколебае обвинението.

Следва да се обърне внимание на факта, че по делото са налице и безспорни доказателства, навеждащи на извода, че подсъдимата формално е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление, тъй като на 11.11.2010 г., около 06:00 ч. в гр. Б, обл. Видин, от склад, находящ се в бившата промишлена зона, отнела чужди движими вещи, а именно слънчогледово семе – около един чувал с неизяснено тегло и неизяснена стойност, от владението на И.М.Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За да се приеме, че деянието е съставомерно, отнетите вещи трябва да имат определена стойност, чийто размер следва да бъде доказан по съответния начин – Решение № 414 от 10.06.1997 г по н. д. № 303/97 г., II н. отд. на ВКС (докладчик съдията Р. Н.). От всички събрани по делото доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимата е отнела от владението на свидетеля Л. слънчогледово семе, побиращо се в едно чувалче. Единствените свидетели на деянието – очевидците Л. и В., са категорични, че са видели подсъдимата само веднъж да изнася един чувал със слънчогледово семе от склада (листи 27 и 28 от въззивното дело). Невъзможността за идентифициране на намиращото се у дома на подсъдимата семе, не позволява да се прецени в кое от откритите чувалчета се съдържа отнетото от нея слънчогледово семе и дали изобщо това чувалче се намира измежду останалите. По този начин не може да бъде конкретизирана стойността на откраднатото, респективно обвинението не може да бъде доказано, а паричната равностойност на отнетото чрез кражба имущество е съществен елемент на предмета на доказване. Дори и да се приеме, че сред предадените 12 чувала се намира и този, за който е доказано, че е отнет от свидетеля Л., то количеството слънчоглед в него би било около 10-12 кг., чиято стойност е приблизително 10 лв., ако се ръководим по цените, посочени в заключението на приетата по делото съдебно-стоковедска експертиза (листи 42-44 от досъдебното производство). Макар и само приблизително определена, стойността на откраднатото е явно незначителна. Стойността на предмета на деянието, начинът на неговото извършване и личността на дееца, не разкриват обществена опасност, която да е в степен да обоснове ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата. В конкретния случай, поради своята явна незначителност на обществената опасност, деянието на подсъдимата не е престъпно – чл. 9, ал. 2 НК.

На основание на гореизложеното, настоящият съдебен състав, след като извърши внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, приема, че повдигнатото срещу подсъдимата обвинение не е доказано, още по-малко пък по несъмнен и категоричен начин. Доколкото са налице данни все пак за извършено деяние, то неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и деянието не съставлява престъпление.

С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че в производството пред първата съдебна инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, които ще бъдат накратко анализирани по-долу. Дори и при евентуално тяхно отстраняване обаче, крайният изход на делото винаги би бил един и същ, въз основа на което и постановената оправдателна присъда санира всички допуснати пропуски и в пълна степен защитава интересите на правосъдието и на подсъдимия.

Прави впечатление, че възприетата от първоинстанционния съд фактология (лист 25 от първоинстанционното дело) изцяло кореспондира с посоченото в обвинителния акт (листи 3-4 от първоинстанционното дело). На практика липсва анализ на приетите по делото доказателства. Не са обсъдени разколебаващите обвинителната теза показания. Отделно от това са налице и неаргументирани изводи, които не почиват на събрани в хода на съдебното следствие доказателства – така например в мотивите постоянно се сочи, че подсъдимата е събирала семето в кофа (лист 25 от първоинстанционното дело), докато според свидетелите това е ставало в чувалче. Въззивният съд споделя установеното в съдебната практика становище, че допуснатите нарушения в доказателствения анализ, каквито са например нелогичните изводи, превратното или непълно представяне на фактическата обстановка, са винаги съществени след като ограничават правата на една или повече от страните в процеса – в този смисъл е например Решение № 1 от 25.03.2010 г. по н. д. № 648/2009 г., III н. отд. на ВКС (докладчик председателят С. Р.). Освен, че по съществото си това съставлява съществено процесуално нарушение, създава се и впечатлението, че по делото изобщо не е провеждано съдебно следствие, а направо е приета за меродавна обвинителната теза. Липсата на реален анализ на доказателствения материал води до необоснованост на присъдата – в този смисъл е и константната практика на В(К)С – например Решение № 472 от 24.01.1997 г. по н. д. № 277/1996 г., I н. отд. на ВКС (докладчик съдията Н. Ф.), Решение № 98 от 19.06.1995 г. по н. д. № 17/1995 г., III н. отд. на ВС (докладчик съдията Л. С.) и много други.

Основно изискване към съдебната власт е да мотивира своите актове – чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. На практика, мотивите на присъдата почиват на мотивите на обвинителния акт, като по този начин те не отговарят на законовите изисквания. Не се посочва кои обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателства. При анализа на обективната страна на деянието съдът единствено е възпроизвел диспозитива на обвинителния акт. В мотивите относно субективната страна на деянието не са налице изводи, от които съдът прави своето заключение. В мотивите дори не се съдържа частичен разбор на отделни доказателства, а направо се пристъпва към изводите. На практика липсва фактическа обстановка, която съдът е приел по делото, изградена въз основа на доказателствата. Това по своята същност се равнява на липса на мотиви от първоинстанционния съд, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

Поради всичко изложено по-горе, Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция. призна подсъдимата К.А.Б. за невинна и я оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: