МОТИВИ към присъда № 24/17.08.2011г. по НОХД № 242/2011г., по описа на Окръжен съд – гр.Видин.

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против: подсъдимия Р.А.М. с ЕГН **********, за това, че на 19.12.2009г. в гр. Видин, около 19.10 часа в ж.к. „Г. Б" пред бл. № *, действайки в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с непълнолетния М.А.М. ***, отнел от владението на С. М.Б. с ЕГН ********** ***.Видин с намерение противозаконно да присвои вещи на обща стойност 386,59 лева а именно – един бр. презраменна, кожена дамска чанста на стойност 40.00лева и съдържащи се в нея дебитна карта на банка „Токуда банк” на стойност 5.00 лева, дебитна карта на „ПИБ” на стойност 6.00 лева, кожено дамско портмоне на стойност 15.00 лева, сумата от 160.00 лева и 32 евро с равностойност 62,59 лева, един бр. СУМПС на стойност 22.00 лева, един бр. лична карта на стойност 20.00 лева, един бр. „флаш-памет” на стойност 40.00 лева, ключ на л.а. „Опел” модел - „Корса” на стойност 12.00 лева и връзка с два бр. ключове от секретни патронници на стойност 4.00 лева, без нейно съгласие като употребил за това физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издръпване на чантата – престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1 буква „а” от НК; подсъдимия М. А.М. с ЕГН **********, за това, че на 19.12.2009г. в гр. Видин, около 19.10 часа в ж.к. „Г. Б" пред бл. № *, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършваното и можещ да ръководи постъпките си и като съизвършител в съучастие с Р.А.М. ***, отнел от владението и собственост на С. М. Б. с ЕГН ****** *** с намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 386,59 лева, а именно – един бр. презраменна, кожена дамска чанта на стойност 40.00 лева и съдържащи се в нея – дебитна карта на банка „Токуда банк” на стойност 5.00 лева, дебитна карта на „ПИБ” на стойност 6.00 лева, кожено дамско портмоне на стойност 15.00 лева, сумата от 160.00 лева и 32 евро с равностойност 62,59 лева, един бр. СУМПС на стойност 22.00 лева, един бр. лична карта на стойност 20.00 лева, един бр. „флаш-памет” на стойност 40.00 лева, ключ на л.а. „Опел” модел „Корса” на стойност 12.00 лева и връзка с два бр. ключове от секретни патронници на стойност 4.00 лева, без нейно съгласие като употребили за това физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издърпване на чантата – престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК.

Прокурора от Окръжна прокуратура – Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт.

Подсъдимия Р.М. ***. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти, че е наясно и е съгласен направените от него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, както, и че съжалява за извършеното.

Подсъдимия М.М. ***. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти, че е наясно и е съгласен направените от него самопризнания да се ползват при постановяване на присъдата, както, и че съжалява за извършеното.

От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка: на 19.12.2009г. около 19.00 часа, подсъдимите Р.А.М. и брат му М.А.М. /непълнолетен към цитираната дата/, се намирали в ж.к. „***” в гр. Видин. Към 19.10 часа пред бл.* в комплекса, двамата подсъдими забелязали пострадалата С. М. Б. Тя се прибирала към дома си. В лявата си ръка носела пликове с покупки, а дамската и чанта била преметната през дясното й рамо. Двамата подсъдими решили да отнемат дамската чанта на Б. В изпълнение на намисленото, подсъдимият М.М. настигнал свидетелката Бежанова в гръб, се опитал да издърпа чантата от рамото й. Б задържала презрамките на чантата и започнала да се отбранява, като нанесла на нападателя си няколко удара с носения от нея чадър. Подсъдимият М.М. пуснал пострадалата, но в същия момент към нея се приближил брат му – подсъдимия Р.М., който нанесъл няколко удара с юмрук в главата на Б, вследствие на които тя паднала на земята. Пострадалата продължавала да се отбранява срещу двамата нападатели, но подсъдимия Р.М. срязал презраменната дръжка на чантата, издърпал я от ръцете на Б, и я взел. Веднага след това двамата подсъдими избягали към вътрешността на комплекса.

Потърпевшата С. Б. се прибрала в дома си и съобщила в РУ МВР – Видин за извършения грабеж, като описала и съдържанието на отнетата и чанта – дамско кожено портмоне, свидетелство за управление на МПС, личната й карта, 2бр. дебитни карти на „ПИБ” и на „Токуда банк”, ключове от л.а „Опел –Корса”, 2бр. секретни ключове, 1бр. флаш-памет, 32 евро/ 62.59 лева/ и 160 лева в банкноти по 20 лева.

Видно от заключението на съдебно оценъчната експертиза /л.74 от ДП/, стойността на отнетите предмети и 32 евро е 226, 59 лева.

Общата стойност на предмета на посегателство, включително и сумата от 160 лева е 386, 59 лева.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /л.82 от ДП/, вседствие на нанесения побой на С. Б. са и причинени: кръвонасядане на клепачите на дясно око, долния клепач на ляво око, подкожен хематом в дясна теменна област, контузия на горната устна с две цепковидни наранявания на лигавицата и кръвонасядане на кожата на дясна мишница. На пострадалата Б. са причинени болка и страдание, както и временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така установената фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия Р.М., самопризнанието на подсъдимия М.М., показанията на свидетелите Б. и П., визираните по – горе експертни заключения, протоколи за разпознаване на лица и предмети от 21.12.2009г. – 2 бр. с фотоалбуми към тях и съдебно медицинско свидетелство № 167/21.12.2009г. Няма противоречия между тези доказателства, гласните са в унисон с писмените и помежду си поради което Съдът ги кредитира. Самопризнанието на подсъдимия Р.М. напълно кореспондира с горните доказателствата. Самопризнанието на подсъдимия М.М. напълно кореспондира с горните доказателствата.

От обективна и субективна страна подсъдимият Р.М. е осъществил състава на чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1 буква „а” от НК. От обективна страна подсъдимия Р.М. на процесните дата и място, действайки в условията на опасен рецидив, и в съучастие като съизвършител с непълнолетния М.А.М., отнел от владението на С. Б. движими вещи на обща стойност 386,59 лева, без нейно съгласие, като употребил за това физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издърпване на чантата. Видно от справката за съдимост на подсъдимия Р.А.М., той е осъждан четири пъти като пълнолетен за извършени тежки умишлени престъпления, като с определение от 23.12.2008г. по ЧНД№ 894/2008г., по описа на Районен съд – Видин, по реда на чл. 25 във вр. с чл.23 от НК, му е било наложено едно, най – тежкото от определените наказания по горните осъждания, респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 години. На основание чл. 24 от НК, размера на това наказание е увеличен с 1 година и подсъдимия Р.М. го е изтърпял на 10.07.2009г. /служебна бележка – л.52 от ДП/. В петгодишния срок по чл.30 от НК, подсъдимия Р.М. извършил престъплението по настоящото дело, което обуславя наличие на условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б „а” от НК. Престъплението Р.М. е извършил в съучастие с М.М., респ. като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК. Двамата употребили физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издърпване на чантата. От субективна страна Р.М. е извършил деянието при пряк умисъл /извършителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им/ и с намерение противозаконно да присвои вещите. Налице е и общност на умисъла на подсъдимия Р.М. с този на брат му М.М.. Прекия умисъл на Р.М. и общността му с умисъла на другия подсъдим се обективират от действията му преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата набелязали потърпевшата, действали заедно със сила изразена по описания начин, преодолели съпротивата на Б, отнели процесните вещи, след което избягали заедно с предмета на посегателство. Подсъдимия Р.М. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна.

За престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1 буква „а” от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като Съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съдът преценява като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, че е изразил съжаление за стореното. От друга страна отегчаващо обстоятелство е, че са налице и осъждания на извършителя извън тези, които обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив”. Като отегчаващо обстоятелство Съдът взе предвид и начина на извършване на деянието от този подсъдим, изразен в по – голяма активност и брутално насилие върху потърпевшата, за да се реализира отнемането. При това положение и с оглед чл.36 от НК, както и съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК /редакция към 19.12.2009г., която е по – благоприятна от настоящата и приложима с оглед чл.2 от НК/ във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, на Р.М. следва да бъде наложено законопредвиденото наказание, като размера му бъде определен под най – ниския предел, без да се слиза чувствително под него, респ. „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 5 месеца, при първоначален „строг” в затвор, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК следва да бъде зачетено времето от 21.12.2009г. и понастоящем, през които период подсъдимия е задържан в настоящия процес. Това време следва да бъде приспаднато от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

От обективна и субективна страна подсъдимият М.М. е осъществил състава на чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК. От обективна страна подсъдимия М.М. на процесните дата и място, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.А.М., отнел от владението на С. Б.движими вещи на обща стойност 386,59 лева, без нейно съгласие, като употребили за това физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издърпване на чантата. Престъплението М.М. е извършил на 16 години и в съучастие с Р.М., респ. като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК. Двамата употребили физическа сила, изразяваща се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето, поваляне на земята и издърпване на чантата. От субективна страна М.М. е извършил деянието при пряк умисъл /извършителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им/ и с намерение противозаконно да присвои вещите. Налице е и общност на умисъла на подсъдимия М.М. с този на брат му Р.М.. Прекия умисъл на М.М. и общността му с умисъла на другия подсъдим се обективират от действията му преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Двамата набелязали потърпевшата, действали заедно със сила изразена по описания начин, преодолели съпротивата на Б, отнели процесните вещи, след което избягали заедно с предмета на посегателство. Подсъдимия М.М. е бил с ясно съзнание за всички обстоятелства визирани от обективна страна.

За престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 3 години. Подсъдимия е бил с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието и пред Съда е изразил съжаление за стореното, които обстоятелства следва да се преценят като смекчаващи отговорността му. Съдът прецени и по – ниската активност на този подсъдим в осъществяване на насилието върху потърпевшата. При това положение и с оглед чл.36 от НК, както и съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК /редакция към 19.12.2009г., която е по – благоприятна от настоящата и приложима с оглед чл.2 от НК/ във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, на подсъдимия М.М. следва да бъде наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител; безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа годишно за две поредни години.

На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да бъде зачетено времето от 22.12.2010г. до 25.01.2011г., през което подсъдимия е бил задържан под стража в настоящия процес. Това време следва да бъде приспаднато от срока на наложеното наказание „пробация”, съобразно чл.59, ал.1, т.1 от НК.

Водим от горното Съдът постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

/Л.Л/