МОТИВИ към присъда № 22/14.07.2011г. по НОХД № 229/2011г., по описа на Окръжен съд – гр.Видин.

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Видин, с който е повдигнато обвинение против В.С.Й. с ЕГН ********** за това, че: на 13.01.2011г., около 19.30 часа действайки в условията на опасен рецидив, в частен дом, находящ се в с. Гъмзово, обл. Видин, ул. „***” № *чрез използване на преправено газово-сигнално оръжие – револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. и произвеждане на изстрел с непредназначен за същия самоделен боеприпас, направил опит умишлено да умъртви Л.Д.К. с ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 116, ал.1, т.12, предложение първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК; от неустановена дата до 13.01.2011г. в с. Г, обл.Видин, държал огнестрелно оръжие- един бр. газово – сигнално оръжие – револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. с производствен номер E4VP 980400, предназначено за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 9 мм., като същият е механично преправен – скъсена цев /отстранена фабрично поставена преграда – предпазна муфа/ и разширен вътрешен диаметър на цевта, позволяващо използването на непредназначени за същия боеприпаси- куршуми, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 и сл. от глава четвърта на ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал.1, предложение второ от НК; на 13.01.2011г.q около 19.30 часа влязъл в чуждо жилище – частен дом, находящ се в с.Г, обл.Видин, ул. „Боян Чонос” № 15, собственост и обитавано от Л.Д.К., като употребил за това хитрост и бил въоръжен с нож и огнестрелно оръжие – преправен газово – сигнален револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. - скъсена цев /отстранена фабрично поставена преграда – предпазна муфа/ и разширен вътрешен диаметър на цевта, позволяващо използването на непредназначени за същия боеприпаси – куршуми – престъпление по чл. 170, ал.2, предложение второ във вр. с ал.1, предложение трето от НК.

Прокурора от Окръжна прокуратура – Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт.

По делото е предявен и приет граждански иск от Л.Д.К. с ЕГН ********** против подсъдимия В.С.Й. с ЕГН ********** за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2011г. /деня на увреждането/ и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2011г. /деня на увреждането/, от деянието по чл. 116, ал.1, т.12, предложение първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.

Подсъдимия Й. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото обвинение, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, съгласи се да не се събират доказателства за тези факти и, че е наясно, че направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.

От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа обстановка: подсъдимият В.Й. ***, където го подслонили свидетелката И.Д. и съпруга – свидетеля В.Д., в къща на техни роднини. Й. и пострадалият свидетеля Л.К. се познавали. Често гостували по едно и също време в дома на Д, където били и на Нова година.

Свидетеля К. понякога наричал подсъдимия Й. „педераст”, включително и пред много хора, чакащи за ТЕЛК, което засягало и обиждало Й.. Конфликти между двамата не е имало, но спрели да се поздравяват в селото.

На 13.01.2011г. вечерта, подсъдимия бил в дома на свидетеля В.Д., вечеряли, говорили и Й. си тръгнал. По същото време пострадалият свидетеля К. излязъл от дома си и тръгнал към дома на свидетеля Д., като по пътя се разминал с подсъдимия. В дома на Д. той и пострадалия разговаряли кратко за имот, след което излезли в селото. Д. влязъл в кръчмата, а пострадалият К. продължил към дома си. Междувременно, след разминаването със К. на улицата, подсъдимия отишъл до дома му на ул. „***” № *, установил, че портата е заключена и останал скрит в тъмнината да чака връщането на К.. Към 19.30ч. К. се върнал, отключил портата, влязъл в двора и в къщата. Й. незабелязано се промъкнал след него с хитрост и под прикритието на тъмнината, влязъл в къщата и се скрил в една от стаите в тъмното, като оставил леко открехната вратата. К. след като съблякъл връхната си дреха решил да отиде до мазето. Минавайки покрай стаята, видял че вратата и е открехната. Влязъл вътре и се изненадал виджайки подсъдимия Й., които седял на един стол. К. попитал Й. какво става, при което подсъдимия го напсувал на майка, станал и тръгнал към него с нож в лявата ръка и револвер в дясната ръка. Й. замахнал с ножа, но К. инстинктивно се дръпнал назад и Й. не успял да го прободе. Вече близо до пострадалия К. от около 15 – 20см. Й. произвел изстрел, с който прострелял пострадалия К. в лявата половина на гръдния кош, при което пострадалия се свил и държейки се с ръка за гърдите успял да избяга при съседката си – свидетелката Е.В.. Разказал, че е прострелян от Владо, който му се заканил, че ще го „унищожи”, извадил нож, напсувал го и го прострелял. В. му оказала първа помощ, извикала линейка и пострадалият бил откаран в ЦСМП – Видин. Междувременно по сигнал от ЦСМП за простреляно лице в с. Г, от дежурната част на ОД на МВР – Видин към местопроизшествието изпратили служители на РУ „Полиция” – Видин, обслужващи с. Г. Докато пътували по телефона им съобщили, че е стрелял В.Й.. Като пристигнали в селото, полицейските служители – свидетелите И. и А. отишли в къщата, обитавана от подсъдимия. Установили, че е отворена, претърсили я, но не открили Й. и се отправили към местопроизшествието – дома на пострадалия. Полицаите се разделили на две групи, едната останала да запази местопроизшествието в дома на пострадалия, а на другата – свидетелите И. и А. предприели издирване на извършителя. Отново се върнали в дома на Й.. Този път входната врата била затворена и залостена. На полицейското разпореждане да отвори и излезе Й. не се подчинил. Полиците разбили входната врата и влезли в къщата. Разбрали, че има човек в стаята вляво от входната врата. Тя също била залостена. Разпоредили му да отвори. В този момент отвътре се чул изстрел. Полицаите разбили вратата. В стаята намерили подсъдимия Й. да лежи по гръб, прострелян в шията, с револвер в дясната ръка. Уведомили дежурната част. Й. бил транспортиран с линейка до МБАЛ – Видин.

Видно от заключение № Б – 08/27.04.2011г. на балистическата експертиза, револверът е марка „EKOL”, модел - „VIPER”, кал.9 мм., предназначен за стрелба със сигнални и газови патрони, по който са извършени интервенции, респ. цевта му е скъсена, като по този начин е отстранена фабрично поставената преграда /предпазна муфа/. Вътрешният диаметър на цевта е механично разширен. В този си вид оръжието има т.нар. „дулен пробег”, което позволява изстрелването през цевта на твърдо тяло /куршум/. Това прави възможно използването на непредназначени за него боеприпаси. Откритият в барабана на револвера и изследван двукомпонентен обект – гилза и патрон представлява нещатен боеприпас.

Откритите в тесните отвори на барабана разпробити гилзи 22 калибър служат за уплътнение и не позволяват на поставените в тях оловни сачми да изпаднат. Поставеният зад тях сигнален патрон калибър 9 мм играе ролята на иницииращ заряд, при възпламеняването на който вследствие на удара на бойната игла се създава налягане от барутните газове, под въздействието на което оловните сачми се изстрелват през цевта, на която е премахната предпазната муфа. Направеният по този начин самоделен боеприпас е опасен при нанасяне на поражение върху човешкото тяло.

Револверът, снаряден с нещатни боеприпаси е годен да произведе изстрел и от близко разстояние /до около 1 метър/ може да причини телесно – нараняване, а в зависимост от засегнатия обект на човешкото тяло и смъртен изход. Изстрелът, причинил нараняването на Л.К. е произведен от разстояние 15 – 30 см.

От извършеното химическо изследване на ацетоновите обтривки иззети на 13.01.2011г. от лява и дясна ръка на подсъдимия Й. и от предна лява част на ризата на Л.К. се установява, че в тях се съдържат компоненти, характерни за бездимния барут.

Видно от заключение от 24.03.2011г. на съдебно – медицинската експертиза и медицинската документация от лечението на Л.К. /л.66 – 86 от ДП/, на пострадалия е причинена прострелна рана в лява гръдна половина, непроникваща в гръдната кухина, като увреждането не е трайно и не е опасно за живота. От контролните рентгенови снимки по време на лечението, е констатирано наличие на чуждо тяло с метална плътност, заседнало в меките тъкани на лява гръдна половина.

Видно от заключение от 12.04.2011г. на тройна комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, Й. не страда от психично заболяване, могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Психологическият профил очертава обв. Й. като личност от психопатен тип с асоциални прояви – социално дезадаптивен, пренебрегващ социалните норми и ценности. Властна натура, честолюбив, проявява агресия, конфликтност, има слаб контрол над импулсите, гневливост, грубост, склонност към конфликти като активна и провокираща страна, асоциален.

Видно от служебна бележка от РУ „Полиция” – Видин от 08.06.2011г. /л.177 от ДП/, подсъдимия Й. не притежава разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Така установената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите К., Влъчкова, Д., Д., И. и А., от визираните по – горе експертни заключения, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.01.2011г. с фотоалбум към него, 3бр. протоколи за химическо изследване, съответно № № 13, 14 и 15 от 26.04.2011г., служебна бележка от РУ „Полиция” – Видин от 08.06.2011г. и веществените доказателства – револвер марка „EKOL”, модел - „VIPER”, кал.9 мм., нож, тип „пеперуда”, пластмасова кутия за късо оръжие и плик с гилзи и оловни съчми. Няма противоречия между тези доказателства, гласните кореспонидарт с писмените, веществените и помежду си поради което Съдът ги кредитира. Самопризнанието на подсъдимия Й. напълно кореспондира с горните доказателствата.

От обективна и субективна страна подсъдимият Й. е осъществил състава на чл. 116, ал.1, т.12, предложение първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК. От обективна страна подсъдимия Й. на процесните дата и място, действайки в условията на опасен рецидив, чрез използване на преправено газово – сигнално оръжие – револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. и произвеждане на изстрел с непредназначен за същия самоделен боеприпас, направил опит умишлено да умъртви Л.Д.К.. С присъда от 15.09.1998г., влязла в сила на 10.01.2000г. по НОХД № 63/1998г., по описа на Окръжен съд – Видин подсъдимия Й. е осъден за престъпление по чл.115 от НК на 12 години „лишаване от свобода”. С присъда от 19.10.2001г., влязла в сила на 01.04.2002г. по НОХД№169/2001г., по описа на Окръжен съд – Плевен подсъдимия Й. е осъден за престъпление по чл. 115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК на 7 години „лишаване от свобода”. По НОХД № 70/2002г. по описа на Районен съд – Видин му е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода” за престъпление по чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. На основание чл. 25 във вр. с чл.23 от НК на подсъдимия Й. е определено едно общо наказание по присъда по НОХД № 63/1998г. на Окръжен съд – Видин, по присъда по НОХД № 169/2001г. на Окръжен съд – Плевен и по присъда по НОХД № 70/2002г. на Районен съд – Видин, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 12 години при строг режим. С определение от 29.06.2007г., влязло в сила на 09.07.2007г., Окръжен съд – Враца е освободил осъдения В.Й. условно предсрочно с остатък 1г., 7м. и 2 дни с изпитателен срок на основание чл. 70 ал.6 от НК – 1 година, 7 месеца и 2 дни. В петгодишния срок по чл.30 от НК, подсъдимия В.Й. извършил престъплението по настоящото дело, което обуславя наличие на условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б „а” от НК. Макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъплили исканите от дееца обществено опасни последици на трестъплението. По независещи от дееца причини /засядане на куршума в меките тъкани без да проникне в гръдната кухина на потърпевшия, който ранен избягал от мястото, скрил се в съседна къща и бил закара по спешност в ЦСМП, където му била указана медицинска помощ/ не е настъпил резултата, респ. смъртта на жертвата. Както хладното оръжие – ножа, така и револвера /видно от заключението на балистическата експертиза/ са годни средства да причинят смърт на жертвата. Горното обуславя квалификацията във вр. с чл.18, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се обективира от действията на дееца преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Подсъдимият предварително се въоръжил с хладно оръжие – нож и огнестрелно оръжие – преправен газов револвер снаряден със самоделни боеприпаси, годен да произвежда изстрели и да причинява телесни поражения, включително смърт на жертвата, проникнал с хитрост и под прикритие на тъмнината в дома на пострадалия, изчакал появата му, изразил словесна агресия, замахнал с ножа и след като пропуснал насочил револвера, и прострелял К. в уязвима част на човешкото тяло, където са локализирани жизнено важни органи /бял дроб и сърце/, респ. в лява гръдна половина, като произвел изстрела от разстояние 15 – 30 см, т.е. почти от упор, а малко по – късно съзнавайки фаталността на стореното, прострелял себе в шията. Визираните обстоятелства са показателни, че подсъдимия е съзнавал, че ще умъртви жертвата и изключват възможността да е целял резултат различен от този. Мотива на Й. е чувството за обида предизвикано от предишно поведение на потърпевшия.

Съдът не приема тезата на защитата, че подсъдимия е искал само да сплаши потърпевшия и не е целял да го убие. Сочи се, че ако подсъдимия е искал последното, е могъл да го стори още преди К. да влезе в жилището си. Съдът намира, че не е необходимо да се разсъждава в тази насока при положение, че Й. е избрал напълно удобно място да реализира намерението си да посегне на живота на потърпевшия. Налице е предварително формирано решение у подсъдимия относно мястото, респ. в собствения му дом, в тъмната част на денонощието, за да изненада жертвата, да я накара да се чувства беззащитна и да предвкуси неизбежността, и фаталността на това което я очаква. Освен това, ако намерението на подсъдимия е било само да сплаши К., то само описаната поява на въоръжения с нож и револвер Й., е била достатъчна за реализацията на такова намерение. Но подсъдимия не е спрял до тук. Изразил словесна агресия, замахнал с ножа, и тъй като К. инстинктивно избегнал удара, Й. го прострелял в гърдите, не във въздуха, не в крайниците, но в гърдите. Според ВОС и от това обстоятелство се налага извода, че Й. със всички средства е бил решен да реализира това което е целял, респ. да умъртви потърпевшия. Неоснователна е тезата, че не такава е бил целта на подсъдимия, тъй като не е стрелял повече от веднаж. Следва да се има предвид, че са касае за динамична ситуация, при която простреляния К. се свил и избягал. Обстоятелството, че подсъдимия улучил пострадалия в гърдите, като стрелял почти от упор, е създало в Й. увереност /в унисон с логиката на ситуацията/, че смъртно е ранил пострадалия и не е необходимо да го преследва в селото и да стреля повторно, което и със сигурност би го разобличило. С оглед на визираното, Съдът намира защитната теза за неоснователна.

За престъпление по чл. 116, ал.1, т.12, предложение първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”. Видно от справката за съдимост на Й., освен осъжданията които обуславят наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив”, има и други, но относно тях подсъдимия е реабилитиран. Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина по делото и критичното му отношение към стореното, изразено в опита му да се самоубие скоро след като извършил престъплението. През призмата на целите на наказанието по чл.36 от НК, Съдът прецени и обстоятелствата, че подсъдимия е на 55 години, след прекаран исхемичен мозъчен инсулт и със сърдечно – съдово заболяване. Деянието е останало на фазата на опит, по независещи от дееца причини, но обективно увреждането на пострадалия отговаря на лека телесна повреда. При това положение и с оглед чл.36 от НК, както и съобразно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.58, б. „а” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, на Й. следва да бъде наложено най – лекото по вид от законопредвидените наказания, като размера му бъде определен под най – ниския предел, респ. „лишаване от свобода” за срок от 10 години, при първоначален „строг” в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК следва да бъде зачетено времето от 18.01.2011г. и понастоящем, през което време спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, което време следва да бъде приспаднато от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

От обективна и субективна страна подсъдимият Й. е осъществил и състава на чл. 339, ал.1, предложение второ от НК. От обективна страна Й. на процесните място и време държал огнестрелно оръжие – един бр. газово – сигнално оръжие – револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. с производствен номер – Е4VР 980400, предназначено за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 9мм., като същият е механично преправен – скъсена цев /отстранена фабрично поставена преграда - предпазна муфа/ и разширен вътрешен диаметър на цевта позволяващо използването на непредназначени за същия боеприпаси – куршуми, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 и сл. от глава IV на ЗОБВВПИ. Процесния газово – сигнален револвер е преправен в огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ, респ. той е преносимо цевно оръжие, което произвежда, изстрел с куршум, чрез действието на взривно вещество. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се обективира от действията на дееца, който съзнателно го държал и използвал с оглед функцията му като огнестрелно оръжие.

С оглед горните съображения относно характеристиката и функцията на процесния револвер, неоснователна е защитната теза, че той не е огнестрелно оръжие.

За престъпление по чл. 339, ал.1, предложение второ от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 8 години. Подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, което е смекчаващо обстоятелство. Предишните осъждания на Й. са отегчаващо отговорността му обстоятелство. Й. е осъществил престъплението при крайно укорими подбуди, респ. да извърши друго престъпление. В случая е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. При това положение и с оглед постигане на целите на чл.36 от НК и съобразно чл.54 от НК, наказанието на Й. следва да бъде индивидуализирано като му се определи законопредвиденото по вид, в размер над средния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 6 години. На основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3 и му бъде наложено „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

От обективна и субективна страна подсъдимият Й. е осъществил и състава на чл. 170, ал.2, предложение второ във вр. с ал.1, предложение трето от НК. От обективна страна подсъдимия на процесните дата и място, влязъл в чуждо жилище собственост и обитавано от Л.Д.К., като употребил за това хитрост и бил въоръжен с нож и огнестрелно оръжие – преправен газово – сигнален револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм – скъсена цев /отстранена фабрично поставена преграда – предпазна муфа/ и разширен вътрешен диаметър на цевта – позволяващо използването на непредназначени за същия боеприпаси – куршуми. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се обективира от действията на дееца, който съзнателно влязъл в чуждото жилище, въоръжен и чрез хитрост.

За престъпление по чл. 170, ал.2, предложение второ във вр. с ал.1, предложение трето от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 1 до 5 години. Подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, което е смекчаващо обстоятелство. Предишните осъждания на Й. са отегчаващо отговорността му обстоятелство. Й. е осъществил престъплението при крайно укорими подбуди, респ. да извърши друго престъпление. В случая е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. При това положение и с оглед постигане на целите на чл.36 от НК и съобразно чл.54 от НК, наказанието на Й. следва да бъде индивидуализирано като му се определи законопредвиденото по вид, в размер около средния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 3 години. На основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3 и му бъде наложено „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „строг” в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК следва да бъде зачетено времето от 18.01.2011г. и по настоящем, през което време спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, което време следва да бъде приспаднато от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

На основание чл.23, ал.1 от НК и с оглед на това, че горните престъпление са извършени в реална съвкупност, на подсъдимия Й. следва да бъде наложено най – тежкото от определените по – горе наказания, респ. „лишаване от свобода” за срок от 10 години, при първоначален „строг” в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Подсъдимия Й. следва да бъде осъден да заплати на пострадалия К. сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2011г., респ. деня на увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 116, ал.1, т.12, предложение първо във вр. с чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК. Съобразно чл.52 от ЗЗД, както и с оглед степента и характера на телесното увреждане, Съдът намира, че визираната сума е справедливо обезщетение, с оглед причинените на пострадалия болки и страдания от подсъдимия. В тази насока, гражданската претенция за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

Гражданския иск за имуществени вреди от деянието по горния текст от НК в размер на 1000 лева, ведно с законната лихва от 13.01.2011г. не е подкрепена с доказателства. Поради това този граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства, като принадлежащи на виновния и послужили за извършване на умишлено престъпление, а именно: револвер марка „EKOL”, модел „VIPER”, кал.9 мм. с производствен номер E4VP 980400; нож тип „пеперуда”; пластмасова кутия за съхранение на оръжие и плик с гилзи и оловни сачми.

Причини и условия за извършените престъпления от Й. са трайно установените му престъпни навици, социална дезадаптация, незачитане основното човешко право – правото на живот.

Водим от горното Съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ: